Р Е
Ш Е Н
И Е
№
341 31.07.2019г. гр. Димитровград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Димитровградският районен съд
на петнадесети юли през две хиляди и деветнадесета година
в публичното заседание в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА СТОЯНОВА
Членове:
Съдебни
заседатели:
Секретар
Дарина Петрова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Гергана Стоянова
гражданско дело №14 по описа за 2019г.
за
да се произнесе взе предвид следното:
С така
подадената искова молба ищецът твърди, че работил при
ответника от 26.09.2009 г. до 04.01.2016 г. като шофьор на товарен автомобил
над 12 тона.След прекратяване на трудовите правоотношения с работодателя е му
били изплатени реално изработените часове и предварително договорената
заплата.След проверка установили, че няма никакви писмени доказателства за
наличие на уговорка между тях да му бъде изплащано по-високо
възнаграждение.Опитал се да говори с управителя на фирмата защо се е получило
това разминаване в заплащането,както и защо не му е заплатено обезщетение за
неизползван годишен отпуск.Било му отговорено,че допълнително ще уредят отношенията
си и това се проточило във времето повече от две години.В средата на м.12.2018
г. отново се срещнал с представител на фирмата и получил категоричен отказ да
му бъде заплатено обезщетението за неизползван годишен отпуск.Толкова бил
разстроен,че се обърнал за помощ към Инспекцията по труда и подал жалба.До края
на годината нямал никакъв резултат от сигнала си и затова бил принуден да търся
правата си в съда.
Моли
съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за неизползван годишен отпуск
за целия период на работа в размер на 3600 лева както следва - по 20 работни
дни за 2010,2011,2012,2013,2014,2015г. като за всяка година обезщетението е в
размер на 600 лева,ведно със законната лихва от 04.01.2016 г. до окончателното
изплащане на обезщетението-правно
основание чл.224 ал.1 от КТ.
Ответникът
в срока по чл.131 ГПК оспорва исковата молба изцяло като неоснователна.Твърди,
че ищецът по делото е работел в дружеството като „Шофьор товарен автомобил - 12
т.“ от 26.09.2009 година до 04.01.2016 година, когато със заповед № 30 от
30.12.2015 година трудовото му правоотношение е било прекратено.За времето,
през което е съществувало трудовото правоотношение, ищеца по делото ежегодно
изцяло си е ползвал полагаемият му платен отпуск. В случаите, когато не е
използвал отпуска през текущата година е ползвал остатъка от отпуска през
следващата календарна година.Процедурата по искане и разрешаване на отпуск е
стриктно спазена и от двете страни. Във всеки индивидуален случай, ищецът по
делото подавал молба за платен годишен отпуск, след което Работодателят издавал
заповед, а в последствие ищецът се подписвал собственоръчно на ведомостта от
която било видно, че е получил обезщетение за времето, през което е бил в
отпуск. Към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, ищецът по
делото бил използвал целия си полагаем платен отпуск, поради което и нямал
основание за компенсаторно плащане.В случай, че през някоя от годините отпуска не е изчислен правилно от Работодателя, прави възражение, че правото му на ползване с погасено по смисъла на
чл.176 а от КТ и обезщетение за същия не се дължи. Счита също така, че исковата
претенция е погасена по давност.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните по делото е
съществувало валидно трудово правоотношение, което е прекратено със заповед №30/30.12.2015г.
на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, считано от 30.12.2015г. В самата заповед за
прекратяване на трудовия договор на ищеца е отразено, че не следва да му се
изплатят обезщетения.Горните обстоятелства не са оспорени от страните по делото
и се потвърждават от представените и приети писмени доказателства.
За изясняване на делото от
фактическа страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение приема като компетентно и обективно дадено и от което се установява,
че на ищеца е изплатено търсеното обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ и за
посочения период. В депозираното експертно заключение вещото лице сочи, че видно от трудовия договор и допълнителните
споразумения на ищеца за 2009 г.; 2010 г.; 2011 г. и 2012 г. размерът на
полагащия му се платен годишен отпуск е 20 дни. За 2013 г.; 2014 г. и 2015 г.
размерът на полагащия му се платен годишен отпуск е 25 дни - 20 дни по чл. 155
от КТ и 5 дни по чл. 156 от КТ. За периода от 26.09.2009
г. до 04.01.2016 г.
на ищеца се полага платен годишен
отпуск, както следва :140 дни в т.ч. чл. 155 от КТ чл. 156 от КТ. Използвания платен отпуск от ищеца
за целия период е както следва:2009 г. - 5 дни,2010 г. - 20 дни,2011 г. - 20
дни,2012 г. - 20 дни,2013 г. - 25 дни, от които 20 дни по чл. 155 от КТ и 5 дни по чл. 156 от КТ,2014 г. - 25 дни,
от които 20 дни по чл. 155 от КТ и
5 дни по чл. 156 от КТ,2015 г. - 25 дни, от които 20 дни по чл. 155 от КТ и 5 дни по чл. 156 от КТ.Всичко
ползван платен отпуск - 140 дни.Към всички пуснати заповеди за ПО има пускани и подписани молби от ищеца.Всички ведомости за
работна заплата, от където се вижда ползването и изплащането на ПО са подписани от ищеца.От
изложеното до тук се вижда, че при полагащ
се платен отпуск за целия период
на работа в ответното дружество в размер на
140 дни ищецът е ползвал 140 дни платен отпуск, т. е. няма нищо за доплащане.
Заключението на вещото лице по назначената
графологична експертиза установи, че подписът,
положен срещу „Работник:" в Заповед № 30/30.12.2015г. за прекратяване на
трудовото правоотношение е положен от Ж.С.Г.,ЕГН ***********.Подписите, положени срещу „С
Уважение:" в Молба за платен годишен отпуск от 07.12.2009г. до
11.12.2009г.; Молба за платен годишен отпуск от 15.11.2010г. до 19.11.2010г.
;Молба за платен годишен отпуск от 10.12.2010г. до 30.12.2010г.; Молба за
платен годишен отпуск от 12.12.2011г. до 23.12.2011г.; Молба за платен годишен
отпуск от 01.08.2012г. до 31.08.2012г.; Молба за платен годишен отпуск от
02.01.2013г. до 10.01.2013г.; Молба за платен годишен отпуск от 01.10.2013г. до
31.10.2013г.; Молба за платен годишен отпуск от 20.12.2013г. до 21.12.2013г.;
Молба за платен годишен отпуск от 24.11.2014г. до 31.12.2014г.; Молба за платен
годишен отпуск от 15.10.2015г. до 09.11.2015г.; Молба за платен годишен отпуск
от 03.12.2015г. до 09.12.2015г. и в Молба за платен годишен отпуск от 28.12.2015г.
до 29.12.2015г. са положени от Ж.С.Г., ЕГН **********.Подписите, положени срещу „Подпис:" в Платежна ведомост за м.
12.2009г.;Платежна ведомост за м. 11.2010г.; Платежна ведомост за м. 12.2010г.;
Платежна ведомост за м. 12.2011г.; Платежна ведомост за м. 08.2012г.; Платежна
ведомост за м. 01.2013г.; Платежна ведомост за м. 10.2013г.; Платежна ведомост
за м. 12.2013г.; Платежна ведомост за м. 11.2014г.; Платежна ведомост за м.
12.2014г.; Платежна ведомост за м. 10.2015г.; Платежна ведомост за м. 11.2015г.
и в Платежна ведомост за м. 12.2015г. са
положени от Ж.С.Г., ЕГН **********.
При така установената по
делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по
основателността на предявените искове:
Ищецът претендира заплащане
на обезщетение на основание чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен
отпуск за периода от 2010г. до 2015г. Безспорно се установи, че за посочения
период ищецът се е намирал в трудовоправни отношения с ответното дружество.По
безспорен начин се установи също така, че трудовото правоотношение между
страните е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ. От данните по делото
се установи също така, че на ищеца не е останало неизплатено обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск за визирания период.
Съгласно
чл.224, ал.1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение работникът или
служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен годишен
отпуск, правото за който не е погасено по давност.
Фактическият
състав пораждащ правото на обезщетение по чл.224, ал.1 КТ предпоставя
работникът или служителят да не е ползувал платен годишен отпуск към датата на
прекратяван на трудовото правоотношение.
Според чл.172 КТ платеният годишен отпуск се разрешава на
работника или служителя наведнъж или на части и се ползва в съответствие с
утвърден от работодателя график през календарната година, за която се полага. Съгласно чл.173, ал.6 КТ отпускът се ползва след
писмено разрешение на работодателя. Употребата на думата „разрешение”, предполага
наличие на искане от страна на работника, тоест съгласуване на волите относно
ползуването. Това може да стане с нарочна писмена молба подадена от работника
или служителя. Изводът, че законът изисква молба на работника относно
ползуването на отпуска, може да се извлече по аргумент за противното от чл.173,
ал.7 КТ, където изчерпателно са изброени случаите при които работодателят има
право да предостави платения годишен отпуск на работника или служителя и без
негово писмено искане или съгласие. Тези случаи са: при наличие на престой от
повече от пет работни дни; при едновременно ползуване на отпуска от всички
работници или служители, предвидено в нормативен акт, в колективен трудов
договор или в правилника за вътрешния трудов ред; и в случай че до определената
в графика по чл.173 ал. 1 КТ начална дата за ползване на отпуска работникът или
служителят не е поискал ползването му. В тези случаи в поза на работодателя е
уредено едно потестативно по своя характер право, поради което за да го
упражни, той трябва изрично да се позове на него в писмена форма.
Съгласно
чл. 173 от КТ платеният годишен отпуск се ползува от работника или служителя с
писмено разрешение от работодателя. При липса на такова в документите при
трудовото досие на работника, съдът приема, че не е ползван платен годишен
отпуск. Съгласно нормата на чл. 178 от КТ неползването на такъв може да се
компенсира с обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. Вещото
лице е установило, че при ответника има документи, удостоверяващи ползването на
платен годишен отпуск от ищеца. Има установени заповеди на работодателя, молби за ползването на отпуска от ищеца,
поради което съдът намира, че отпускът е бил ползван. Това обстоятелство
съставлява отрицателен факт и доказателствената тежест за установяване на
обратното – че отпускът всъщност е бил използван, е за работодателя, който
ангажира такива доказателства.
Ето
защо, съдът намира, че полагаемия на ищеца платен годишен отпуск за процесния
период е бил използван изцяло преди прекратяване на трудовото правоотношение
между страните. Поради това, при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, на ищеца не се дължи обезщетение за неизползван платен отпуск за периода
от 2010 до 2015г., на осн. чл. 224, ал.1 КТ.
Поради
това исковете следва да се отхвърлят изцяло, като неоснователни и недоказани.
По разноските.
С оглед
изхода от спора, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
482
лева-адвокатско възнаграждение, съобразно представено доказателство за
заплащането им, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Мотивиран
така, съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск от Ж.С.Г.,
ЕГН ********** ***, срещу „Ками“ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град Димитровград, ул.“Кап.Петко Войвода“№15, ап.2, представлявано
от П.Д.Д., за заплащане на обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за целия период на работа в общ размер на 3600
лева, както следва - по 20 работни дни за 2010,2011,2012,2013,2014,2015г., по 600
лева на година, ведно със законната лихва, считано от 04.01.2016 г. до
окончателното изплащане на сумите, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Ж.С.Г., ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ
на „Ками“ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град Димитровград, ул.“Кап.Петко Войвода“№15,
ап.2, представлявано от П.Д.Д., сумата от 482/четиристотин осемдесет и
два/ лева, представляваща разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Препис от решението да се връчи на
страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му.
Районен съдия: /п/ не се чете.
Съдебният акт е обявен на 31.07.2019 г.
Секретар: Д.Петрова