№ 201
гр. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Шкодрова
Членове:Калинка Георгиева
Атанаска Китипова
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
в присъствието на прокурора Р. Г. Сл.
като разгледа докладваното от Калинка Георгиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221000600123 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ШКОДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. КАЛИНКА ГЕОРГИЕВА
2. АТАНАСКА КИТИПОВА
При СЕКРЕТАРЯ ТАНЯ ВЪЛЧЕВА и с участието на ПРОКУРОРА Р.С. от
СОФИЙСКА АПЕЛАТИВНА ПРОКУРАТУРА,
След като разгледа по реда на глава двадесет и първа от НПК докладваното от съдия
Георгиева ВНОХД № 123 по описа за 2022 г. на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕНСЪД, за да се
произнесе, взе предвид следното:
С ПРИСЪДА от 21.06.2021 г. по НОХД № 3869/2020 г. СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
– НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав, е признал ПОДСЪДИМИЯ Д.И. С. с ЕГН
********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.10.2019 г. около 19 ч. в София, по бул. „П. Ю.
Тодоров“ с посока от ул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“ преди кръстовището с ул.
„Нишава“ при управление на МПС – л.а. „БМВ Х5“ с рег. № ********, е нарушил чл. 20, ал.
2, изр. 2-ро от ЗДвП (задължаващ го като водач на превозно средство да намали скоростта и
да спре при възникване на опасност за движението), като не е намалил скоростта и не е
спрял пред пресичащия отляво-надясно пешеходец В. Д. Л., при което по непредпазливост е
причинил смъртта на Л. (настъпила на 04.11.2019 г. в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“), като
след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
1
пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр.
чл. 342, ал. 1 от НК и съобразно чл. 54 от НК подсъдимият е бил ОСЪДЕН на лишаване от
свобода за шест месеца с отложено условно по реда на чл. 66, ал. 1 от НК изпълнение за
изпитателен срок от три години и е бил ОСЪДЕН на основание чл. 343г вр. чл. 343а вр. чл.
343 вр. чл. 342 вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК на лишаване от правоуправление на МПС за срок
от три години.
Подсъдимият е бил оневинен и оправдан по обвинението да е нарушил и чл. 5, ал. 2
от ЗДвП при извършване на гореописаното престъпление.
Съобразно чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият е бил осъден и да заплати за разноски
по делото сумата от 750 лв. на СГС и сумата от 292,80 лв. на СДВР.
Присъдата е обжалвана, в срок, с отделна жалба от всеки от двамата защитници на
подсъдимия, с искане за оправдаването му.
Относно автотехническата част на заключението на КМАТЕ защитникът адв. В.
намира, че то е необосновано – защото съдебният лекар д-р Т.Ш. и автотехническият
инженер П.П. не са гледали лично видеозапис на камерата на местопроизшествието, а са
работили по данни за този запис на третото вещо лице в КМАТЕ – криминалиста П.В., като
криминалистът е подбрал само определени кадри от целия запис. Защитникът смята още
заключението на КМАТЕ за намиращо се в противоречие със съдържанието на видеозаписа
от камерата поради неотчитане в заключението на КМАТЕ, че по средата на пътя между
двете платна пешеходецът е спирал и е потеглил отново – рязко. Освен това защитникът
смята, че видимостта от камерата е била различна от видимостта на свидетелите и
подсъдимия, тъй като камерата е била поставена на високо място, а свидетелите и
подсъдимият са били на пътя. Защитникът смята още, че видимостта на подсъдимия към
пострадалия пешеходец е била намалена от насрещен джип, закриващ пешеходеца, като
пешеходецът се е намирал в сянката на насрещния джип; вещите лица е следвало да
преценят механизма на ПТП и от гледна точка на обясненията на подсъдимия, че
пострадалият се е появил иззад насрещен джип.
Относно медицинската част на КМАТЕ защитникът намира, че участвалата в
извършването на аутопсия и КМАТЕ д-р Ш. е следвало да се самоотведе от участие в
КМАТЕ - тъй като работи в „Пирогов“, където е бил лекуван и е починал пострадалият, и е
имала неформални отношения с лекуващите лекари, поради което тя има косвен интерес от
изхода на делото. Бил необоснован отговорът на д-р Ш. в с.з., че лечението на травмите от
ПТП е било адекватно, тъй като в медицинската документация нямало данни за лекуване на
травми на таза на пострадалия; имало противоречие между твърдението на д-р Ш. в с.з., че
лечението на пострадалия е било адекватно – от една страна, и от друга страна – данните
според аутопсията за счупвания на срамната кост на пострадалия и липсата на данни в
документацията на „Пирогов“ такова увреждане да е било лекувано след постъпването на
пострадалия там след ПТП. Защитникът смята още, че заключението на КМАТЕ е в
противоречие с данните от медицинската документация на пострадалия за предходни
заболявания и особено за негов престой два месеца преди ПТП пак в „Пирогов“ по повод
падане в къщи с удряне и на главата. Защитникът твърди, че д-р Ш. е отговорила в КМАТЕ
с предположение, а не категорично относно възможността за счупвания с различна степен
на зарастване (по срамната кост на пострадалия) да се получат по едно и също време;
поради това според защитника счупванията на срамната кост на пострадалия не са от ПТП, а
от битовия инцидент два месеца преди ПТП. Според защитника не е възможно да се приеме,
че единствено ПТП е било причината за образуването на тромби във венозната система на
пострадалия, тъй като образуваните безспорно в дясната подбедрица тромби е могло да
произхождат от хематоми в цялото тяло, а при аутопсията са установени кръвонасядания с
различен цвят по хълбоците и колената (моравосинкаво-зеленикаво, тъмночервеникаво;
бледокафеникаво с жълтеникаво), които не могат да са получени по едно и също време, т.е.
само при ПТП. Защитникът смята, че откритите при аутопсията тромби в белите дробове е
възможно да произхождат от прекарания през 2009 г. от пострадалия мозъчен инсулт.
Възможно било и пострадалият да е получил увреждане след изписването му от „Пирогов“ и
2
при постъпването му в следващата болница – „Сердика“, където пострадалият престоял
няколко дни и бил върнат отново в „Пирогов“. Не бил изяснен приносът на стомашните
ерозии за фаталния изход и давността им. В обобщение защитникът смята, че не е доказано,
че именно травмите от ПТП са причина за смъртта на пострадалия.
Във въззивните съдебни прения и след проведеното въззивно съдебно следствие
прокурорът заяви, че поради доказаност на твърдените от прокуратурата факти и
правилното им отнасяне към съответната правна норма, а също и поради справедливото
определяне на наказанието, присъдата следва да бъде потвърдена. Към становището на
прокурора се присъедини повереникът на частните обвинители – децата на починалия
пострадал Л..
Защитниците и подсъдимият продължаваха да поддържат фактическите си и правни
тези, заявени в съдебните прения пред първоинстанционния съд и в допълненията към
въззивните жалби:
Подсъдимият обективно не е могъл да възприеме пострадалия пешеходец поради
наличието на препятствия между него и пешеходеца – други пешеходци, към които е било
насочено вниманието на подсъдимия, и насрещен джип, закриващ пешеходеца; подсъдимият
не е бил длъжен да възприема пешеходеца, докато за него (подсъдимия) е светел червен
светофар и защото пешеходецът потеглил рязко от разделителната линия без индиция, че ще
продължи; подсъдимият е бил длъжен едва при светването на зелен за него светофар да се
убеди преди да потегли, че пред него няма опасност на пътя (НОХД, л. 96 гръб) и
подсъдимият е възприел пешеходеца едва когато пешеходецът е бил на разделителната
линия – според защитника адв. В.; подсъдимият не е могъл да възприеме пешеходеца при
светването за подсъдимия на зелен сигнал според защитника адв. А..
Защитниците и подсъдимият смятат за недоказана причинно-следствената връзка
между смъртта на пострадалия и причинените му при ПТП травми: установеният при
аутопсията тромб в белите дробове (при посочена белодробна тромбемболия като една от
причините за смъртта) би могъл да произхожда или от увреждане преди ПТП (битов
инцидент с пострадалия през август 2019 г., когато било възможно да е счупил и едната от
двете срамни кости), или от преживения от пострадалия през 2009 г. мозъчен инфаркт с
установен тогава тромб в мозъка; счупването на двете срамни кости поради различната им
степен на зарастване (счупване на лявата срамна кост и зарастващо счупване на дясната
срамна кост) било възможно да е от различни по време инциденти – от предхождащ ПТП
инцидент за лявата срамна кост; хематомите по тялото на пострадалия било възможно да са
от увреждане и след ПТП - по време на болничния престой на пострадалия след изписването
му от „Пирогов“ в болница „Сердика“ заради различния им цвят.
Освен това във въззивните съдебни прения защитникът адв. А. заяви, че мотивите на
първоинстанционния съд сочат на предубеждение и пристрастност (към обвинителната теза)
поради приемането за доказани на сочените от прокурора факти, неизброяването на
обосноваващите доказателства и необсъждането им; според адв. А. първонстанционният съд
е следвало да се отведе от разглеждането на делото.
Също така адв. А. намира, че наказанието е следвало да се определя при хипотеза на
чл. 55 от НК предвид непредпазливостта на деянието, търсенето от подсъдимия на първа
помощ на местопроизшествието по телефона и обезопасяването на местопроизшествието,
неосъждането на подсъдимия, добрите му характеристични данни, посещаването на
пострадалия в „Пирогов“, поддържането на връзка с близките му и заплащането на
медицински разноски за пострадалия от подсъдимия.
В последната си дума подсъдимият заяви, че делото не е изяснено и че за него е
важно съдебното решение да бъде обективно.
За да провери обжалваната присъда изцяло – съобразно изискването на чл. 314 от
НПК, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД подложи на собствено проучване съдържанието на
3
доказателствените средства, събрани в хода на първоинстанционно и въззивно съдебно
следствие; от въззивния съд бяха проведени повторен оглед на веществено доказателство –
видеозапис на камера на местопроизшествието, повторен разпит на трите вещи лица от
КМАТЕ след изглеждането на видеозаписа в присъствието на всички тях и беше изслушано,
обсъдено и прието заключение на допълнителна СМЕ. Съдържанието на всяко едно
доказателствено средство поотделно беше подложено от въззивния съд на анализ, а
съдържанието на всички доказателствени средства съвкупно – на синтез по правилата на
формалната и житейската логика. При тази си дейност СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
оформи собствени изводи за доказани значими факти и приложимо спрямо тях право,
съвпадащи с направените от страна на първоинстанционния съд.
САС намери за установени по делото следните факти:
На 19.10.2019 г. около 19 ч. подсъдимият С. управлявал л.а. „БМВ Х5“ в София по
булевард „П. Ю. Тодоров“ (булеварда), в посока от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“,
като спрял на червен светофар преди кръстовището на булеварда с ул. „Нишава“ (улицата);
на предната дясна седалка се возел свидетелят А. К.. По същото време пострадалият
пешеходец Л. се намирал от лявата страна на булеварда (гледано по посоката на движение
на подсъдимия), от която страна се намирали и свидетелите С. С. и приятелката му А. Ч.,
които се разхождали; на отсрещната, дясна за посоката на движение на подсъдимия страна
на булеварда и в близост до намиращата се там спирка, стоял свидетелят А. Н.. Джипът на
подсъдимия бил спрял на стоп-лента, изчаквайки зелен за него сигнал на светофара, за да
потегли в посока към кръстовището с ул. „Нишава“ и към бул. „България“, като джипът на
подсъдимия се намирал в дясната от двете ленти на предназначеното за неговата посока на
движение полуплатно на булеварда; до джипа на подсъдимия в съседната му лява лента от
същото полуплатно била спряла друга, неустановена кола. Докато подсъдимият изчаквал
зелен за него светофарен сигнал, пострадалият Л. започнал пресичане на булеварда –
перпендикулярно на дължината му, отляво-надясно пред джипа на подсъдимия (от гледна
точка на подсъдимия) и в посока към автобусната спирка отдясно на булеварда.
Пострадалият първо прекосил двете ленти от лявото полуплатно (от гледна точка на
подсъдимия и за насрещно му движение, в посока към бул. „Гоце Делчев“); когато
пешеходецът продължил пресичането на булеварда чрез прекосяване и на двете ленти от
дясното полуплатно (от гледна точка на подсъдимия) за движение на колите с посока към
бул. „България“, в дясната от които се намирал джипът на подсъдимия, джипът потеглил на
зелен за него сигнал на светофара и с предната си лява част ударил дясната страна на
пешеходеца. След удара пешеходецът паднал на пътя, а джипът спрял малко след това в
посока към бул. „България“. Подсъдимият излязъл веднага от джипа си, обадил се на
спешния телефон, поставил предупредителен триъгълник на пътя, за да обезопаси мястото с
падналия пострадал и подложил под главата му папка с документи. После пострадалият бил
откаран в „Пирогов“, откъдето бил изписан на 30.10.2019 г. – за да постъпи същия ден в
друга болница, „Сердика“, от която бил върнат обратно в „Пирогов“ на 03.11.2019 г. Там
пострадалият починал малко повече от две седмици след ПТП - на 04.11.2019 г. По време на
престоя на пострадалия в „Пирогов“ подсъдимият посещавал болницата всеки ден, като се
запознал с децата на пострадалия – свидетелите М.Л. и С.Л.; подсъдимият предложил
даряване на кръв, ако е необходимо, участвал в закупуването на консумативи за болничния
престой на пострадалия и се интересувал непрекъснато за състоянието му чрез дъщеря му
М.Л..
Конкретните фактически данни от значение за делото се извличат от следните
доказателствени средства:
Чрез огледа на местопроизшествие (ДП, л. 8-9 вр. 10 и 11-13) се установяват
параметрите на пътя и местоположението на пострадалия и на джипа на подсъдимия след
преместването му след произшествието. Огледът е бил проведен в посоката на движение на
управлявания от подсъдимия автомобил, т.е. – по дължината на бул. „П. Ю. Тодоров“
(булеварда) в посока от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“, която посока освен
възприета в огледа на местопроизшествие на ДП беше възприета и за посока на повторния
4
оглед във въззивно съдебно следствие на записа на видеокамерата на кръстовището.
Произшествието е станало на място от булеварда след двата светофара - за коли и за
пешеходци по пресичаща булеварда пешеходна пътека (пешеходната пътека на булеварда;
обозначена е с № 9 и № 10 по номерацията на скицата към огледа в ДП, л. 10), които
светофари и която пешеходна пътека на булеварда са извън полезрението на камерата
(преди нея); същевременно мястото на произшествието е след кръстовището на булеварда с
улицата, като на скицата към огледа не е отразена пешеходната пътека, пресичаща улицата
(пешеходната пътека на улицата), която пешеходна пътека е разположена успоредно на
дължината на булеварда. Булевардът е бил широк 13,20 м; за посоката за движение на
подсъдимия е имало полуплатно с две ленти, всяка с ширина 3,30 м и с разграничение
помежду им преди и след пешеходния светофар на булеварда чрез линия М1 – единична
непрекъсната, забраняваща на ППС да я застъпват и пресичат; тези две ленти са били
разграничени от двете ленти в полуплатното за насрещно (на подсъдимия) движение чрез
линия М2 – двойна непрекъсната, забраняваща на ППС да я застъпват и пресичат; всяка от
лентите за насрещно на подсъдимия движение е била с ширина също 3,3 м. Автомобилът е
бил деформиран по левия калник и предния капак в лявата му част.
Първият оглед на веществено доказателство – диск със запис на видеокамера на
местопроизшествието, е извършен в съдебно следствие от първоинстанционния съд (НОХД,
л. 88 гръб-90). Камерата е била поставена на местопроизшествието от Столична Община и
записът от нея е бил изпратен към следственото дело от СДВР (НОХД, л. 88 гръб-90). При
огледа на записа в съдебно заседание е протоколирано, че облеченият със светла горна дреха
и много светла шапка пешеходец е стъпил на пътя в 19:01 ч. – при червен светофар за
автомобилите и в двете посоки по бул. „П. Ю. Тодоров“, след което пешеходецът е пресякъл
двете ленти за автомобилите в посока към бул. „Гоце Делчев“ (противоположна на посоката
на движение на подсъдимия); към приключване на пресичането на пешеходеца на двете
ленти за бул. „Гоце Делчев“ и към местонахождението му на разделителната линия за двете
полуплатна, светофарът за автомобилите на булеварда се е променил от червен на жълт.
Пешеходецът е започнал да пресича двете ленти за движение в посоката на движение на
подсъдимия (към бул. „България“), като при пресичането от него на лявата от тези ленти не
се виждат автомобили в нея; към тръгването на черния джип на подсъдимия от дясната
лента светофарът е светел зелено за него; ударът между лявата част на черния джип на
подсъдимия и пешеходеца е настъпил в дясната лента в посока към бул. „България“.
Стоповете на джипа на подсъдимия са светнали при самия удар с пешеходеца - не преди
това, и са изгаснали при спирането на джипа след удара. Веднага след удара на джипа с
пешеходеца, от шофьорската врата е излязъл мъж, насочил се е към падналия на земята
пострадал, върнал се е към автомобила и е започнал да говори по мобилен телефон, след
това е извадил от багажника на джипа предупредителен триъгълник и го е поставил пред
лежащия на пътя пострадал, а след това е поставил предмет под главата на пострадалия.
Повторният оглед на това веществено доказателство е извършен във въззивно
съдебно следствие (ВНОХД, л. 118-119). При това беше установено следното:
В обсега на камерата е тази част от булеварда, която по дължината му и в посоката за
движение на подсъдимия (още – и посока на оглед на местопроизшествие и на повторния
оглед на видеозапис) се пада след стоп-линията за автомобилите, движещи се в посока към
бул. „България“, след която стоп-линия, но пак преди обсега на камерата, има пешеходна
пътека, пресичаща булеварда (ДП, л. 10 – пътеката е изобразена чрез колоната от 11-те
успоредни жълти линии пред вертикалната зелена линия); пак след стоп-линията и преди
обсега на камерата са отразените в огледа на местопроизшествие светофари за пешеходци и
коли, които светофари са разположени встрани вдясно от пътя. В обсега на камерата се
вижда кръстовището на бул. „П. Ю. Тодоров“ (булеварда) с ул. „Нишава“ (улицата) и
протежението на булеварда след това кръстовище. В обсега на камерата се виждат два
светофара, неотразени в протокола за оглед на местопроизшествие – единият е за
пешеходната пътека, пресичаща улицата (също неотразена в огледа на местопроизшествие),
а другият, разположен горе високо над пътното платно (високият светофар над пътя), е за
5
колите по булеварда. Стоп-линията, двете пешеходни пътеки и всички светофари –
отразените в огледа на местопроизшествие и отразените в повторния оглед на видеозапис,
са видни на обща за всички тях скица, изпратена към ДП от съответното ангажирано с
управлението на градския трафик дружество (ДП, л. 90 вр. л. 91). Посоката на движение на
колата на подсъдимия по булеварда е от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“; тази
посока е била приета за посока на огледа на местопроизшествие и беше приета и за посока
на повторния оглед на видеозаписа; спрямо тази посока въззивният съд ще сочи по-нататък
в настоящото изложение съответните места от пътя като негово дясно и ляво полуплатно,
дясна и лява лента във всяко от тези две полуплатна и десен и ляв край на съответната
лента. Началото на движението на колата на подсъдимия по булеварда в посока към бул.
„България“ е преди обсега на камерата, като започващо от стоп-линията преди пешеходната
пътека на булеварда.
Пешеходецът е облечен с жълта шапка, сиво яке и тъмни панталони. Той се появява в
кадър долу вляво, идвайки по улицата, разположена перпендикулярно на дължината на
булеварда. Пешеходецът престоява на тротоара с лице перпендикулярно на дължината на
булеварда в непосредствена близост до стойката с двата светофара - ниският за пешеходната
пътека на улицата и високият (стоящ горе над пътното платно) за автомобилите по
булеварда. Пешеходецът престоява така за времето от 18:59:59 ч. до 19:01:05 ч., т.е. за
повече от една минута, през което време зеленият (към момента на заставането на
пешеходеца до стойката със светофарите) сигнал на високия светофар над булеварда се
променя в жълт и в същата секунда и в червен – в 19:00:48 ч. Пешеходецът стъпва на
булеварда в 19:01:05 ч., при червен сигнал на високия светофар за колите по булеварда в
двете посоки, като го пресича перпендикулярно на дължината му, започвайки движението
си през двете ленти за насрещно на подсъдимия движение – лявото полуплатно. Докато ги
пресича, в тях има спрели три коли, изчакващи разрешителен за тях сигнал на светофара –
две коли в дясната и една в лявата лента от лявото полуплатно по посоката на повторния
оглед на видеозаписа. За три секунди, от 19:01:06 ч. до 19:01:09 ч., две коли излизат от
улицата с ляв за тях завой и се включват в дясното полуплатно на булеварда, преминавайки
пред пешеходеца. Към момента, в който пешеходецът достига двойната непрекъсната линия,
разделяща двете полуплатна, за колите по булеварда все още свети червен сигнал на високия
светофар. Докато пресича тази линия, пешеходецът спира за една секунда, при което обръща
главата си надясно (за него), т.е. към посоката, от която ще се появят колите, движещи се с
посоката на движение на подсъдимия, т.е. към бул. „България“; след това пешеходецът
обръща отново главата си с лице перпендикулярно на дължината на булеварда, т.е.
разположен с дясната си страна към идващите от посоката на движение на подсъдимия
коли, и продължава пресичането, намирайки се вече в дясното полуплатно. Докато
пешеходецът се движи в лявата лента от полуплатното на подсъдимия, светофарът за двете
посоки на колите по булеварда светва в зелено – в 19:01:19 ч.; две секунди преди това и на
жълт светофарен сигнал едната от трите насрещни за посоката на движение на подсъдимия
коли потегля и започва пресичане на кръстовището на булеварда с улицата, като всички три
насрещни за подсъдимия коли се придвижват изцяло зад гърба на пешеходеца – той се
намира вдясно от тях, в полуплатното на подсъдимия.
На видеозаписа колата на подсъдимия се появява в кадър долу вдясно, след като вече
е потеглила от стоп-линията и след като вече е преминала през пешеходната пътека на
булеварда. Колата на подсъдимия се появява в кадър в 19:01:23 ч. - към който момент
пешеходецът е на единичната непрекъсната линия, разделяща двете ленти от дясното
полуплатно; в следващата секунда – 19:01:24 ч., колата на подсъдимия удря с предната си
лява част странично откъм дясната му страна пешеходеца, към който момент той се намира
в левия край на дясната лента, в която се движи колата на подсъдимия. Една секунда след
удрянето на пешеходеца светва стоп-светлината на автомобила на подсъдимия, разположена
по средата в горната част на задното стъкло; дотогава са светели само двете светлини
отстрани на табелата с контролния номер долу.
Колата на подсъдимия спира три секунди след удрянето на пешеходеца, като
6
подсъдимият и спътникът му отпред вдясно излизат веднага и се насочват към лежащия по
гръб в лявата лента на дясното полуплатно пешеходец. Подсъдимият се връща при колата си
и взема от нея предмет, с който извършва в продължение на минута и половина действия
като при водене на разговор по телефон; след това поставя предупредителен триъгълник в
лявата лента на дясното полуплатно пред пешеходеца, а след това поставя и предмет под
главата на пешеходеца.
За цялото време на престой на пешеходеца на пътя от 19:01:05 ч. до появата на колата
на подсъдимия в кадър в 19:01:23 ч. между пешеходеца и колата на подсъдимия в обсега на
камерата няма никакви прегради в дясното (на подсъдимия) полуплатно; всички три
насрещни на подсъдимия автомобили пресичат кръстовището зад пешеходеца, когато той
вече е пресякъл двете ленти за тяхното (насрещно) движение. Първата кола в полуплатното
на подсъдимия след неговия джип се появява в кадър в 19:01:36 ч. – т.е. 13 секунди след
появата на автомобила на подсъдимия в тази част на кадъра (долу вдясно), но тази кола се
появява и се движи в лявата лента на дясното полуплатно.
От огледите на видеозаписа се обосновава извод, че за времето на престой на
пешеходеца на пътя от стъпването му там в левия му край до удрянето му, т.е. за 19 секунди,
между пешеходеца и колата на подсъдимия по протежение на дължината на булеварда в
обсега на камерата не е имало никакви обекти в дясното полуплатно, в което се е движела
колата на подсъдимия – с изключение на три секунди, от 19:01:06 ч. до 19:01:09 ч., за които
между колата на подсъдимия (все още извън кадър) и пресичащия тогава лявото полуплатно
пешеходец са се намирали двете включили се по движението в булеварда коли след
излизането им от улицата с ляв завой пред пешеходеца. По времето обаче на излизането на
тези две коли от улицата на булеварда, е имало спрели в лявото полуплатно три насрещни
на посоката за движение на подсъдимия автомобила, чакащи разрешителен светофар, като
пешеходецът е бил под светлината на техните фарове, осветяващи както фронта пред
колите, така и странично наляво и надясно. Тези три насрещни на подсъдимия автомобила
потеглят към кръстовището срещу подсъдимия, придвижват се до него и излизат от обсега
на камерата, намирайки се през цялото време зад пешеходеца от гледна точка на
подсъдимия; това категорично опровергава твърдението на подсъдимия в обясненията му,
че пешеходецът изскочил иззад насрещен автомобил, който дотогава го закривал от
подсъдимия.
Има можещи да бъдат изследвани данни относно липсата на обективни намиращи се
на пътя прегради между колата на подсъдимия и пешеходеца и за периода от време, когато
пешеходецът е престоял за 66 секунди, намирайки се вляво от, но непосредствено до
булеварда - на тротоара до светофарната стойка за пешеходния светофар на улицата и за
високия светофар над булеварда, като през това време пешеходецът е бил ориентиран с лице
перпендикулярно на дължината на булеварда и е стоял така до светването на червен
светофар за колите по булеварда, включително и за управляваната от подсъдимия. Този
период от време и поведението на пешеходеца на тротоара преди да стъпи на пътя обаче са
извън фактическите твърдения в обвинителния акт, поради което въззивният съд не ги
изследва във връзка с видимостта на подсъдимия към пешеходеца и евентуално правно
значение на тази възприемаемост.
Изследването на видимостта от подсъдимия към пешеходеца, докато той пресича
лявото полуплатно, е направено от настоящия и от първоинстанционния съдебен състав във
връзка с твърдението на подсъдимия, че насрещен автомобил бил между колата на
подсъдимия и пешеходеца и така закривал видимостта от подсъдимия към пешеходеца.
Относно началото на движението на подсъдимия преди обсега на камерата по делото
са налице свидетелски показания, които подлежат на изследване както самостоятелно, така и
съвкупно с данните от огледите на местопроизшествие и видеозапис.
На левия от булеварда тротоар са се намирали свидетелите С. С. (НОХД, л. 38-41 вр.
ДП, л. 17-18 – четени със съгласието на страните досъдебни показания) и приятелката му А.
7
Ч. (НОХД, л. 41-43). И двамата свидетели са се движили по пешеходната пътека на улицата
и тротоара, т.е. успоредно на дължината на булеварда. И двамата са възприели движението
на пешеходеца при пресичането му на булеварда – започнало на червен за движещите се
направо по булеварда коли (т.е. и за подсъдимия), продължило при светването за тях на
зелен сигнал и приключило с удрянето му от движещата се в дясната лента на дясното
полуплатно кола (тази на подсъдимия). Нито един от тези свидетели не сочи наличие на
обекти на пътя между колите, чакащи на светофара преди полезрението на камерата за
продължаване на движението им по булеварда направо към бул. „България“ – от една
страна, и от друга – пресичащия булеварда пешеходец. Тези двама свидетели обаче
еднопосочно и устойчиво сочат наличието на втора кола, спряла до тази на подсъдимия на
светофара преди обсега на камерата, която кола е била разположена в лявата лента на
дясното полуплатно, потеглила е след джипа на подсъдимия и е избегнала удар с
пешеходеца (С. – НОХД, л. 40 гръб вр. ДП, л. 17 гръб – прочетени досъдебни показания със
съгласието на всички страни; Ч. – НОХД, л. 42). В пълно съответствие с тези показания е
съдържанието на повторния оглед на видеозаписа на камерата: първата кола, появяваща се в
дясното полуплатно след колата на подсъдимия, се движи в лявата лента и заобикаля вече
ударения и лежащ на пътя пешеходец. Тази кола се появява в обсега на камерата в долната
му дясна част в 19:01:36 ч., т.е. 13 секунди след появата в този обсег на колата на
подсъдимия. Обуславя се извод, че от двата спрели на едно и също място два автомобила –
този на подсъдимия и другият неустановен в лявата лента, управляваният от подсъдимия
автомобил е потеглил по-рано от другия и е ударил пешеходеца в левия край на дясната
лента, а намиращият се в лявата лента автомобил е потеглил по-късно и е избегнал този
удар.
На десния от булеварда тротоар се намирал свидетелят А. Н. (НОХД, л 46 гръб-47),
който бил на автобусната спирка. Видял срещу себе си пострадалия да пресича булеварда,
идвайки към него (Н.), т.е. към спирката, като пешеходецът се движел не по пешеходната
пътека (обозначена в скицата към огледа на местопроизшествие и намираща се преди обсега
на камерата), а встрани и успоредно на нея (което означава пред джипа на подсъдимия към
момента на спирането му на стоп-линията). Свидетелят Н. възприел, че към започване на
пресичането на пешеходеца, светофарът за пешеходците, пресичащи булеварда, бил зелен,
но понеже пешеходецът се движел много бавно, докато все още бил на пътя, пешеходният
светофар за пресичане на булеварда светнал в червено, а светофарът за движещите се
направо по булеварда коли светнал в зелено. Докато пешеходецът все още пресичал,
спрелият като първа кола в лентата си на светофара черен джип БМВ Х5 потеглил и ударил
пешеходеца в дясната лента. Свидетелят Н., също като свидетелите С. и Ч., не сочи да е
възприел прегради по пътя между джипа на подсъдимия и пешеходеца на пътя; и тримата
свидетели описват цялото движение на пешеходеца по пътя от стъпването му там до
удрянето му, което тяхно наблюдение е било въз основа на пряка, т.е. непрепятствана
видимост.
Изследването вътрешно на показанията на всеки от свидетелите С., Ч. и Н. обуславя
извод за последователност, вътрешна логичност, пълнота спрямо условията за възприемане
и убедителност на показанията на всеки от тези свидетели; разгледани съвкупно, тези
показания се намират в пълно съответствие едни с други за съществените факти, а
разгледани съвместно и със съдържанието на видеозаписа, оформят безпротиворечива
доказателствена съвкупност относно условията за видимост от подсъдимия към пешеходеца.
КМАТЕ от 12.03.2020 г. на съдебния лекар д-р Т.Ш., автоексперта инж. П.П. и
криминалиста П.В. (ДП, л. 95-119 вр. НОХД, л. 70 гръб-74) е дала следното заключение
относно автотехническите характеристики на произшествието: Изготвена е мащабна скица
на местопроизшествието (ДП, л. 99), като мястото на удара между управлявания от
подсъдимия автомобил и пострадалия пешеходец е определено по ширина на пътното
платно на 10,3 - 10,6 м вдясно от левия край на булеварда „П. Ю. Тодоров“ за посоката на
движение на автомобила, по който се е движел автомобилът, т.е. – изцяло в дясната от двете
8
ленти, предназначени за движение на автомобила на подсъдимия, и в левия й край. Видно
от скицата на КМАТЕ (ДП, л. 99), от стоп-линията за колите, следващи да продължат
движението си направо по булеварда в посока към бул. „България“, напред през мястото до
пешеходната пътека на булеварда и през тази пешеходна пътека (9 м) и през кръстовището
на булеварда с ул. „Нишава“ (8 м) има разстояние от 17 м напред по булеварда, след което
по дължина на булеварда се намира мястото, където пешеходецът е бил ударен. Скоростта
на автомобила в района на произшествието и преди започване на спирането му е била 38
км/ч, развита след потегляне на автомобила, тъй като преди това е бил спрял на светофар.
Посочен е следният механизъм на произшествието въз основа на травмите на пострадалия,
вредите по автомобила, пътната обстановка според огледа и приложените към него скица и
фотоалбум, записа на видеокамера и свидетелските показания: Управляваният от
подсъдимия автомобил е бил спрял на светофар на бул. „П. Ю. Тодоров“ в посока към бул.
„България“ и преди кръстовището с ул. „Нишава“ (стоп-линия, обозначена чрез оранжевата
линия долу вдясно на скицата в ДП, л. 99, разположена перпендикулярно на дължината на
булеварда); пешеходецът е пресичал на необозначено за това място пред автомобила отляво-
надясно за посоката на движение на автомобила, като пешеходецът е бил стигнал до средата
на булеварда при светването на жълт и зелен сигнал за автомобила; водачът на автомобила
или не е възприел пешеходеца на пътя, или го е възприел със закъснение – защото е
потеглил на зелен за него (водача) светофар и след това е настъпил удар между
управлявания от подсъдимия автомобил и пешеходеца при скорост на автомобила 38 км/ч
към удара. Тъй като в този ден залезът на слънцето е настъпил в 18:37 ч., а времето на
произшествието е около 19 ч., то е станало по време на т.н. граждански полумрак.
Първоначалният удар по пешеходеца е бил в дясната странична повърхност на тялото му.
Причината за ПТП е едновременно поведението и на водача на автомобила (тъй като е имал
възможност да не потегля при възможност да възприеме наличието на пешеходеца още при
навлизането му на пътя), и на пешеходеца (пресичащ на необозначено за това място, при
зелен светофар за движещите се по булеварда коли).
В съдебно заседание на СГС заключението на КМАТЕ е било допълнено в
автотехническата част относно параметрите на ПТП (НОХД, л. 71 гръб-74): Експертите са
отчели, че мястото на първоначално спиране на джипа на подсъдимия след ПТП е различно
от мястото, където е бил намерен към провеждането на огледа – ползвайки предоставения
им запис от видеокамера. Към момента на светване на зелен сигнал на светофара за
подсъдимия той със сигурност е имал възможност да възприеме пресичащия пострадал –
отразено на записа на видеокамерата, на който се вижда, че към потеглянето на джипа на
подсъдимия пострадалият се е намирал по средата на пътя около двойната разделителна
линия и между него и джипа на подсъдимия няма други обекти (ДП, л. 101-103 – кадри от
записа на камерата, предоставен по искане на разследващия орган от СДВР – ДП, л. 38 вр.
89 вр. НОХД, л. 78). Записът на камерата на местопроизшествието показва, че насрещен
автомобил по време на пресичането на пострадалия е бил зад него, т.е. не е бил пред него;
между пострадалия и джипа на подсъдимия не е имало други ППС, а ако в съседната на
подсъдимия лява лента е имало спрял друг автомобил на стоп-линията, той не би бил пречка
за възприемане на пешеходеца от подсъдимия. Най-ранният момент, в който подсъдимият е
имал възможност да възприеме пешеходеца, е бил моментът на навлизане на пешеходеца на
платното за движение. Към светването на зелен сигнал за подсъдимия, намиращ се в
спрелия на стоп-линията джип, между него и пострадалия напред по протежение на
булеварда е имало 19 м. Инж. П. лично е измерил разстоянието между стоп-линията, където
е бил спрял джипът на подсъдимия, и мястото, където е бил спрял към момента на огледа, с
което обосновава твърдението си в експертизата, че джипът е бил преместен от мястото на
първоначалното му спиране след удара до мястото, където е бил намерен при огледа, с 10
метра, а сочените от свидетелите стойности са в резултат на субективна преценка.
Заключението на трите вещи лица от КМАТЕ в автотехническата му част беше
допълнено и във въззивно съдебно заседание (ВНОХД, л. 119-120) при повторния им разпит,
след изглеждане на видеозаписа в присъствието на всички вещи лица от тази експертиза –
предвид възражението на защитник във въззивна жалба, че към приключване на
9
първоинстанционното съдебно следствие само един от тримата експерти непосредствено е
възприел съдържанието на записа. Беше потвърдено експертното твърдение, че най-ранният
момент, в който подсъдимият, намиращ се на стоп-линията преди пешеходната пътека на
булеварда, е могъл да възприеме пешеходеца, е моментът на стъпване на пешеходеца на
булеварда. Към този момент пешеходецът е бил много добре възприемаем – заради времето
на т.н. граждански полумрак, заради наличното улично осветление, заради включените
фарове на три насрещни на подсъдимия автомобила, спрели на червен за тях светофар и
осветяващи намиращия се пред тях пешеходец, а също и заради жълтата му шапка, оценена
като много силен фактор за добра видимост; от момента на попадане на пешеходеца в
средата на дясната лента от лявото полуплатно (т.е. това за насрещно на подсъдимия
движение), пешеходецът е бил осветяван вече и от фаровете на подсъдимия (ляв страничен
фар осветява разстояние напред до 40 м и встрани наляво – до пет м), т.е. колата на самия
подсъдим е осветявала намиращия се пред нея и вляво пешеходец още преди пешеходецът
да навлезе в полуплатното за движение на подсъдимия. Трите спрели в насрещното
движение автомобила не само не са пречели на видимостта на подсъдимия към пешеходеца
(не са го засенчвали), но са допринасяли за нея, осветявайки намиращия се пред тях
пешеходец. Към момента конкретно на потегляне на автомобила на подсъдимия от стоп-
линията – след изчакване според неговите обяснения да приключи изтеглянето на
пешеходците по пешеходната пътека на булеварда пред него, пешеходецът е бил на 19 м
напред пред колата на подсъдимия и по средата на състоящия се от две полуплатна път (на
двойната разделителна линия) без никакви обекти на пътя между тях.
Единственият момент от присъствието на пешеходеца на пътя, който вещите лица
преценяват като недобра – но само спрямо първоначалната, видимост на подсъдимия към
пешеходеца, е моментът, в който пешеходецът се е намирал по средата на пътя, т.е. в зоната
на двойната непрекъсната линия, разделяща двете полуплатна за насрещно движение. Този
отговор е обоснован от инж. П. с това, че пешеходецът е излязъл от осветената зона на
насрещните коли. Повторният оглед на видеозаписа установява, че пешеходецът е бил на
двойната непрекъсната линия в 19:01:16 ч. и към момента на светването на жълт светофар за
колите по булеварда в 19:01:17 ч., при което трите насрещни на подсъдимия коли са все още
зад пешеходеца и близо до него, като всъщност го осветяват - напред за тяхната посока на
движение и встрани тяхно ляво. Две секунди по-късно, при светването на зелен сигнал за
подсъдимия, между него и пешеходеца е имало 19 м; това означава, че в зоната на двойната
непрекъсната линия пешеходецът е бил осветяван и от посоката на подсъдимия – както от
фаровете на неизвестния автомобил в лявата лента на дясното полуплатно, така и от
фаровете на самия подсъдим, още когато пешеходецът е бил стигнал средата на дясната
лента от лявото полуплатно. Поради това въззивният съд прие, че не е имало намаление на
видимостта от подсъдимия към пешеходеца в зоната на двойната непрекъсната линия
спрямо първоначалната при стъпването на пешеходеца на пътя.
Съвкупното разглеждане на данните от оглед на местопроизшествие, първоначален и
повторен оглед на видеозапис, свидетелски показания и автотехническа част на КМАТЕ
обуславя следния извод относно видимостта на подсъдимия към пешеходеца:
За времето на целия престой на пешеходеца на пътя от стъпването му там до
удрянето му той е бил видим за подсъдимия. За това от една страна е била налице
достатъчна осветеност - както от естествена светлина заради времето на граждански
полумрак, така и от изкуствена светлина от улично осветление, от насрещните на
подсъдимия коли и от колата на самия подсъдим и неустановения автомобил в лявата лента
на дясното полуплатно. От своя страна и осветяваният обект е допринасял за добра
видимост - предвид облеклото на пострадалия и най-вече жълтата му шапка.
Тази видимост е била налице за цялата ширина на пътното платно, от левия му край
през разделителната за двете полуплатна линия, на тази линия и след това в дясното
полуплатно до мястото на удрянето на пешеходеца по ширина на пътя. По протежение на
ширината на пътя за цялото време на престоя на пешеходеца на пътя само за три секунди -
при включването на двете коли от движението по улицата в движението по булеварда,
10
между подсъдимия и пешеходеца е имало обективни прегради. Естеството обаче на тези
прегради - движещи се автомобили, използващи светлини и включващи се в движението по
булеварда чрез навлизане и продължаване на движението точно в полуплатното, в което се
движи и самият подсъдим - е такова, че предполага привличане на вниманието към тях. Те
се включват в движението пред подсъдимия на разрешителен за тях сигнал и той може,
обхващайки в полезрението си ширината на пътя пред себе си, да се убеди, че те са се
изтеглили от кръстовището и са се отдалечили достатъчно напред пред него по булеварда, за
да е налице безопасна надлъжна дистанция между тях и неговата кола, включително в
случай, че някоя от тези завиващи коли приключва изтеглянето си от кръстовището и
продължаването напред по булеварда в дясното му полуплатно при забранителен вече за нея
светофарен сигнал и разрешителен вече за подсъдимия светофар. Зоната на поява и
първоначално движение по булеварда на тези две коли съвпада с мястото, където
пешеходецът стъпва на пътя и започва придвижването си по него – в левия му край. При
такова проследяване на появяващите се на булеварда откъм улицата две коли вниманието на
водач на кола в дясното полуплатно – какъвто е бил подсъдимият, неминуемо би било
насочено към тази именно зона от пътя, в която пешеходецът навлиза на пътя и започва да
го пресича перпендикулярно. Вследствие на това двата завиващи автомобила не само не са
пречка за видимостта на подсъдимия към пешеходеца, особено при отчитане и на краткото
време, за което преминават пред пешеходеца – три секунди, но са били и фактор,
допълнително привличащ вниманието към тази част от пътя, представлявайки движещи се
светещи обекти, навлизащи в тази част от пътя, където следва да продължи движението си и
самият подсъдим. Поради това въззивният състав намира, че тези два завиващи по булеварда
автомобила не са били прегради, препятстващи видимостта на подсъдимия към пешеходеца.
Видимостта на подсъдимия напред фронтално и напред вляво не е била ограничена и от
намиращия се спрял до него на стоп-линията в лявата лента на дясното полуплатно
неустановен автомобил; за тази кола са налице съвкупно разглеждани данни от
свидетелските показания на пешеходците С. и Ч. и в повторния оглед на видеозапис, че
потегля по-късно спрямо потеглянето на подсъдимия и се появява в обсега на камерата 13
секунди след появата в този обсег на колата на подсъдимия. Налице е експертно изявление
(НОХД, л. 73 гръб долу), че такава кола не би закривала видимостта на подсъдимия нито
право напред по протежение на дължината на булеварда в дясната лента на дясното
полуплатно, нито напред и наляво - към лявата лента от дясното полуплатно, разделителната
за двете полуплатна линия и двете ленти на лявото полуплатно.
По същите съображения - за осветеност от естествена и изкуствена светлина (улично
осветление и фарове на намиращите се на пътя автомобили и в двете посоки) и облекло на
пешеходеца - е била налице и видимост от подсъдимия към пешеходеца и по цялата
дължина на пътя между тях, която е била 19 м към светването на зелен сигнал за
подсъдимия, към който момент пешеходецът вече е бил в лявата лента на дясното
полуплатно предвид съдържанието на видеозаписа (ВНОХД, л. 118 гръб). Към този момент
на пътя не е имало никакви обективни прегради между подсъдимия и пешеходеца в обсега
на камерата.
Относно видимостта вече от гледна точка на вертикално измерение, предвид
възражението на защитниците и подсъдимия за различна височина на видеокамерата и на
подсъдимия спрямо нивото на пътя, въззивният състав намира следното: Разположеността
на видеокамерата над пътя и гледната й точка към пътя от по-високо спрямо гледната точка
на подсъдимия като шофьор по никакъв начин не променя факта, че между подсъдимия и
пешеходеца не е имало обективни прегради от характер да препятстват видимостта по
дължина и ширина на участъка от пътя между тях. Или липсата на препятстващи видимостта
прегради е обективен факт с едно и също практическо значение и е еднаква независимо от
наличието на различни височини спрямо нивото на пътя за възприемането й. Освен това по
делото са събрани данни за наличие на същата непосредствена видимост от подсъдимия към
пешеходеца чрез свидетелски показания и повторен оглед на видеозапис относно
възприятията на самите свидетели и относно поведението на водача на автомобила, спрял
на стоп-линията до автомобила на подсъдимия в лявата лента от дясното полуплатно.
11
Височината на гледната точка на свидетелите е близка до тази на самия подсъдим. Водачът
на неустановената кола в лявата лента на дясното полуплатно, потеглил по-късно от
подсъдимия и по този начин - избегнал удар с пешеходеца, е имал същата като подсъдимия
височина спрямо нивото на пътя като гледна точка към него, но е имал друго поведение,
изразило се в по-късно потегляне, а възможно – и движение с по-ниска скорост. Поради това
въззивният съд не намери основания да се приеме, че има, при това – съществена, разлика
във видимостта от нивото на водач на кола на пътя спрямо нивото на камерата над пътя.
Няма автотехнически данни, въз основа на които експертно да се определи бил ли е
спрял подсъдимият на стоп-линията и момента на потеглянето му от нея спрямо момента на
светване на зелен светофар за него, поради което това обстоятелство не може да бъде
извлечено по експертен път (ВНОХД, л. 119 гръб долу). Обстоятелството обаче е
установимо безпротиворечиво чрез изявленията на свидетелите по делото. Свидетелските
показания на спътника на подсъдимия – свидетеля К., са със съдържание, че подсъдимият е
спрял на червен светофар и е изчакал да приключи пресичането на пешеходците по
пешеходната пътека на булеварда, като е потеглил плавно на зелен светофар за него.
Обясненията на подсъдимия (НОХД, л. 63 гръб-66) са със съдържание, че зеленият за него
сигнал на светофара встрани вдясно (не високия над булеварда по-напред) се е застъпил с
последно преминаващите пешеходци и вниманието му е било ангажирано с тези пешеходци.
В пълно съответствие с показанията на свидетеля К. и обясненията на подсъдимия по
въпроса са и свидетелските показания на намиращия се на левия тротоар С. С. и на
намиращия се на десния тротоар А. Н. – че джипът на подсъдимия потеглил на зелен за него
светофар, по което време пешеходецът бил все още на пътя. Предвид еднопосочността на
свидетелските показания и обясненията на подсъдимия, следва да се приеме за доказано, че
подсъдимият е съобразил поведението си като водач на МПС със светлинната сигнализация
и пътната маркировка конкретно чрез спирането на обозначената стоп-линия преди
пешеходната пътека на булеварда на червен за него сигнал и чрез потеглянето от тази стоп-
линия плавно при зелен за него сигнал на светофара.
Подсъдимият твърди, че е потеглил на зелен сигнал, но след изчакване да приключи
изтеглянето на пешеходците пред него, пресичащи по пешеходната пътека на булеварда –
което му е попречило да има видимост към движението на пострадалия пешеходец Л., има
известно съответствие в останалите гласни изявления на свидетелите по делото. Спътникът
на подсъдимия – седящият отпред вдясно в джипа свидетел А. К. (НОХД, л. 44-46) твърди,
че след преминаването на пешеходците при зелен сигнал на светофара за подсъдимия той е
потеглил. Въпреки липсата на изрично твърдение, че потеглянето на зелен сигнал е било по-
късно спрямо светването му – за изчакване на изтеглянето на пешеходците по булеварда,
обвързването на двата факта в едно изречение от страна на свидетеля К. обуславя извод за
съответствие на неговите показания с обясненията на подсъдимия. Останалите свидетели –
С. С., А. Ч. и А. Н., не са възприели и съответно на това – не свидетелстват за времето на
потегляне на подсъдимия от стоп-лентата спрямо светването на зеления за него сигнал и
изтеглянето на пешеходците пред него по пътеката на булеварда; тези свидетели заявяват
само, че имало много пешеходци. Предвид изложеното, следва да се приеме за достоверно
като необорено от други доказателства и същевременно – като подкрепено от показанията
на свидетеля К., твърдението на подсъдимия, че не е потеглил веднага при светването за
него на зелен светофар, а е изчакал да се изтеглят пешеходците пред него, движещи се по
пътеката на булеварда.
Твърдението на подсъдимия обаче, че тези пешеходци са били пречка за видимостта
му към пострадалия според въззивния съд е само по себе си необосновано и вътрешно
противоречиво. Самият подсъдим твърди, че е потеглил след изтеглянето на пешеходците
по пешеходната пътека на булеварда, т.е. че е потеглил при липса на препятствия за
видимостта му напред по булеварда. Към светването на зелен сигнал за подсъдимия
пострадалият пешеходец е бил на 19 м пред него (заключение на КМАТЕ) и е бил навлязъл
в левия край на лявата лента от дясното полуплатно (повторен оглед на видеозапис), което
12
означава, че при потегляне на подсъдимия малко след светването на зеления за него сигнал –
за да изчака изтегляне на пешеходците по пътеката на булеварда, към потеглянето на
подсъдимия пострадалият се е бил придвижил още надясно по пътя, т.е. попадал е още по-
надясно напред в полезрението на подсъдимия. Същевременно твърдението за наблюдение
на пресичащите пред подсъдимия пешеходци до приключване на изтеглянето им означава,
че след това изтегляне полезрението му напред е било напълно открито, а именно в тази
зона напред на пътя е бил вече пострадалият. Т.е. наблюдението на изтеглящите се
пешеходци би следвало без прекъсване във времето непосредствено да продължи като
наблюдение вече на пострадалия, намиращ се по-напред, но в същата посока в зрителното
поле на подсъдимия. Поради това въззивният съд намира, че не е имало прегради за
видимостта от подсъдимия към пострадалия и в участъка от пътя, разположен след стоп-
линията и преди началото на обсега на камерата, към момента на потеглянето на
подсъдимия напред; необосновани са твърденията на подсъдимия за ограничена негова
видимост спрямо пострадалия както от насрещна кола, така и от пресичащи булеварда
пешеходци.
Появата на пострадалия на пътя в никакъв случай не може да се определи като
внезапна, включително – за гледната точка от мястото, където е бил спрял подсъдимият.
Пострадалият се е придвижвал в лявото полуплатно на пътя (6,6 м) в продължение на 11
секунди, докато застане на двойната непрекъсната линия, и е престоял на тази линия една
секунда – като през цялото това време е бил ориентиран за перпендикулярно пресичане на
булеварда и е вече е бил осъществил такова в лявото полуплатно; след спиране за секунда на
двойната непрекъсната линия е продължил пресичането на булеварда вече в полуплатното
на подсъдимия. Видеозаписът не установява нито рязко и внезапно навлизане на
пешеходеца на пътя, нито рязко навлизане в дясното му полуплатно, нито бързо движение
на пешеходеца, а обратното; впечатление за бавно придвижване пешеходецът е оставил и у
свидетелите С. („пресичаше бавно“ – четени със съгласието на страните досъдебни
показания), Ч. (пострадалият си влачел краката и ходел едва-едва) и Н. (пешеходецът бил
бавно подвижен). Цялостното поведение на пострадалия в лявото полуплатно е било
предизвестяващо за водачите на коли в дясното полуплатно, че пешеходецът се насочва за
довършване на пресичането на булеварда, т.е. към тяхната зона за движение, като
навлизането на пострадалия на пътя не е било внезапно, а придвижване му по булеварда е
било бавно. Поради това е необосновано твърдението на защитник за рязко потегляне на
пострадалия от двойната непрекъсната линия и за липсата на индиция, че ще продължи
движението си по пътя.
Предвид всичко изложено дотук въззивният съд намира, че не е била налице пречка
за видимостта от подсъдимия към пешеходеца в момента на светването на зелен сигнал за
подсъдимия (когато пешеходецът е бил в левия край на дясното полуплатно) и в момента на
потеглянето на подсъдимия от стоп-лентата, като данните от цялата относима към
видимостта доказателствена съвкупност определят извод за такава видимост още от по-рано
– от момента на стъпване на пешеходеца в левия край на пътя.
Поради това въззивният състав намери за доказано по делото, че подсъдимият като
водач на МПС е имал обективна възможност да наблюдава без ограничения за видимостта
пътя пред себе си по цялата му ширина, а по дължина – и тази му част, която е включвала
участъка напред с местонахождението на придвижващия се пострадал пешеходец; тази
видимост е била налице и конкретно за дясното полуплатно, в което се е движил
подсъдимият. Той като водач на МПС е бил задължен да осъществява такова наблюдение
върху тази част от пътя пред себе си, в която е следвало да продължи движението си след
стоп-линията – дясното полуплатно, като при изпълнение на това му задължение е могъл да
възприеме пешеходеца, дори още от момента на стъпването му на пътя в левия край на
лявата лента на лявото полуплатно. Предвид стъпването на пътя и придвижването по него
на пострадалия пешеходец изцяло на необозначено за пресичане от пешеходци място, което
същевременно е предназначено изцяло за движение на автомобили, а също и предвид
бавното придвижване на пострадалия заради възрастта му - 65-годишен, пешеходецът е
13
представлявал опасност за водачите на коли по пътя в този му участък от момента на
появата си на него. Конкретно за подсъдимия, предвид неговото разположение в дясното
полуплатно, пострадалият е станал опасност за движението на колите в това полуплатно от
момента на заставането му на двойната разделителна линия: дотогава пешеходецът се е
движил перпендикулярно на булеварда, осъществявайки пресичане на лявото полуплатно,
след което е спрял само за секунда на двойната разделителна линия, но все така ориентиран
с тялото си перпендикулярно на булеварда при поглеждането на негово дясно, и след това е
продължил пресичането на булеварда, вече в дясното му полуплатно. Цялостното поведение
на пешеходеца от стъпването му на пътя в левия му край е било явен белег за това, че
възнамерява да го пресече, макар и на неразрешено място. Или още докато пострадалият е
бил на двойната разделителна линия от 19:01:17 ч. до 19:01:18 ч. той е могъл и е следвало да
бъде възприет и да бъде оценен като опасност за движението на колите в дясното
полуплатно от техните водачи. Поради това още преди да светне в 19:01:19 ч. зеленият
светофар за колите по булеварда, т.е. и за самия подсъдим, а също и към светването на
зеления светофар за подсъдимия в 19:01:19 ч. (когато пешеходецът е бил в левия край на
лявата лента на дясното полуплатно) подсъдимият е могъл и е бил длъжен да възприеме и да
оцени пострадалия като опасност за движението в предназначеното за посоката на движение
на подсъдимия дясно полуплатно. Налице са били и обективни възможности за
съобразяване на движението на колата на подсъдимия с наличната опасност на пътя.
Подсъдимият е могъл да забави потеглянето си, като потегли по-късно и така би осигурил
избягване на препятствието на пътя. Подсъдимият би избегнал удрянето на пешеходеца и
ако е потеглил, но е съобразил скоростта си на движение – като се движи по-бавно, при
което би съобразил и времето за приближаване към пресичащия пред него пешеходец, така
че пешеходецът да успее да завърши пресичането си и да излезе от пътя на тротоара, без да
бъде удрян от колата на подсъдимия (КМАТЕ - ДП, л. 109). Т.е. подсъдимият е могъл както
да потегли по-късно, така и да се движи по-бавно или и двете заедно. Водачът на колата в
лявата лента на дясното полуплатно за разлика от подсъдимия се е съобразил с
препятствието по пътя, като със сигурност е потеглил по-късно, а е възможно и да се е
движил по-бавно.
Повторният оглед на видеозаписа установява, че данни за употреба на спирачки от
подсъдимия има една секунда след удрянето на пешеходеца от колата на подсъдимия -
когато светва стоп-светлината в средата на горния край на задното стъкло (тя е белегът за
времето на употреба на спирачки, а не светещите преди нейното включване странични
спрямо контролната табела отзад светлини). В подкрепа на данните от огледите на
видеозапис за неупотребени спирачки преди удара са и показанията на свидетелите Ч. – че
джипът не направил опит да спре преди удара (НОХД, л. 42 долу) и С. – че не е възприел
спиране на джипа преди удара и той е спрял след удара (НОХД, л. 39). Самият характер на
движението на подсъдимия при приближаването на колата му към пешеходеца също сочи на
невъзприемането на пешеходеца от страна на подсъдимия до удара - след плавно потегляне
той само е увеличавал скоростта, до достигането на 38 км/ч към момента на удрянето на
пешеходеца. Това са сигурни и категорични белези за това, че подсъдимият не е възприел
появата, присъствието и движението на пешеходеца на пътя - чак до удрянето му.
Същевременно пешеходецът е бил възприет като навлизащ на пътя и като пресичащ пътя от
намиращите се от двете страни на булеварда свидетели – които не са имали задължение да
следят тази част на пътя, а също така съобразено с наличието на пешеходеца на пътя е било
движението на неустановения автомобил от лявата лента на дясното полуплатно.
Преждевременното потегляне на подсъдимия и/или движението му с конкретната избрана от
него скорост – по-висока от безопасната и достигнала 38 км/ч към удрянето на пешеходеца,
са довели до самопоставянето му в невъзможност да намали и достатъчно, и своевременно
скоростта или да спре; поради това подсъдимият не е избегнал удара с препятствието
(пешеходеца) на пътя, но е могъл и е бил длъжен да го направи.
Предвид изложеното, въззивният състав намери, че на 19.10.2019 г. около 19 ч. в
14
София, по бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул.
„България“ и в района на кръстовището с ул. „Нишава“, подсъдимият е управлявал МПС –
л.а. „БМВ Х5“ с № ********, при което е нарушил задължението си по чл. 20, ал. 2, изр. 2-
ро от ЗДвП да намали скоростта и при необходимост да спре при възникнала опасност за
движението, като потеглил преждевременно (спрямо времевия интервал на наличие на
препятствие на пътя пред него) по булеварда и/или се движил с по-висока от необходимата
за своевременно намаляване или спиране скорост при приближаването към пресичащия
пред него отляво-надясно пешеходец В. Л.; поради това колата на подсъдимия нито
намалила скоростта, нито спряла, а застигнала пешеходеца преди той да завърши
пресичането си и го ударила с предната си лява част откъм дясната му страна, като към
момента на удара пострадалият се е намирал в левия край на дясната лента на булеварда с
посока за движение към бул. „България“. Нарушението на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП е
извършено вследствие проявена от подсъдимия небрежност: той и е могъл, и е бил длъжен
да съобрази времето на потеглянето си (като потегли по-късно) и скоростта си на
придвижване напред (като се движи по-бавно и своевременно или намали достатъчно
скоростта, или спре) с намиращото се на пътя пред него препятствие, при което е могъл да
избегне удрянето на пострадалия пешеходец с управляваната от него кола.
Относно причинно-следствената връзка между причинените на пострадалия при
удрянето му от колата на подсъдимия травми и смъртта на пострадалия по делото са
събрани експертни данни.
Според СМЕ на пострадалия от съдебния лекар д-р Т.Ш. и специализанта д-р М. В. от
НИСМ „Н. И. Пирогов“ (ДП, 54-56 – предварително заключение на аутопсия; ДП, л. 57-64 –
аутопсия вр. НОХД, л. 67-70) той е получил съчетана травма – закрита черепно-мозъчна,
гръдна, коремна и на крайниците, в пряка причинно-следствена връзка с която са настъпили
усложнения – белодробна емболия, тромби в десния крак, множество ерозии и кръв в
стомаха, оток на белите дробове и мозъка. Причината за смъртта на пострадалия е острата
сърдечно-съдова и дихателна недостатъчност, настъпили вследствие на посочените
травматични увреждания, получени в резултат на действието на твърди тъпи предмети и
такива с неравна контактна повърхност, което добре отговаря да са получени при ПТП.
Пострадалият е имал и редица придружаващи заболявания, които не са сред причините за
смъртта му: старо счупване на тила вляво, мозъчно-съдова болест, клапна протеза на аортата
и митрална клапа, генерализирана атеросклероза, хронична исхемична болест на сърцето,
стар инфаркт на миокарда и хронично бъбречно страдание.
В съдебно заседание (НОХД, л. 67-70) заключението на аутопсията е било допълнено
чрез отговори на д-р Ш.: Установените при аутопсията мекотъканни увреждания в
сърдечната област, корема и по крайниците са били целенасочено търсени от аутопсиращите
и описани при намирането им, но е възможно да не бъдат установени и описани при
диагностиката на пострадалия при постъпването му в „Пирогов“ след ПТП за лечение на
съчетаната травма – тъй като лекуващите се ангажират с водещата травма и общото
състояние на пострадалия, а мекотъканните травми не застрашават пряко живота на
пациента към постъпването му в болница. Освен това е възможно тези мекотъканни травми
да се проявят по-късно спрямо постъпването на пациента в болница. Сама по себе си
черепно-мозъчната травма от ПТП би могла да причини фаталния изход – тъй като е имало
счупване на черепа с вътречерепни кръвоизливи и контузии, водещи до залежаване с редица
усложнения като водещи до смъртен изход пневмония и белодробна емболия. Сама по себе
си и гръдната травма би могла да доведе до смъртта на пострадалия – защото може да
доведе до остра сърдечна слабост. Счупванията на таза и десния крак също са опасни за
живота – ако доведат до залежаване и развитие на възпаления в белите дробове и
белодробна емболия. При ПТП е бил счупен десният крак – малкият пищял вдясно, при
което в този крак са се образували тромби, някои от които са се откъснали и са стигнали до
белия дроб, причиняващи белодробна емболия; при аутопсията не са открити тромби на
друго място. Няма данни за предшестващо хронично увреждане на венозната съдова
15
система с тромбофлебит, т.е. няма данни за тромби с различна давност. Не е възможно
установените при аутопсията тромби в белия дроб да са от преживения от пострадалия
мозъчен инфаркт (инсулт) през 2009 г., при който е имало стигнал до мозъка тромб. Няма
данни парезата на десния крак, получена при инсулта от 2009 г., да е причина за
тромбофлебит и за откритите при аутопсията тромби в белите дробове. Възможно е
счупванията на дясната и лявата срамни кости – първото зарастващо, второто –
незарастнало, да са получени при една и съща травма, тъй като зарастването е процес,
започващ 15-20 дни след травмата и зависи от вида на счупването и от обездвижването след
счупването; пълното заздравяване на срамната кост е в порядъка на месец и половина – два
месеца. Основното лечение при счупване на тазови кости е покоят. Установените при
аутопсията увреждания по пострадалия по морфология и локализация добре отговарят да са
получени именно при ПТП. Проведеното медицинско лечение е било адекватно.
КМАТЕ от 12.03.2020 г. на съдебния лекар д-р Т.Ш., автоексперта инж. П.П. и
криминалиста П.В. (ДП, л. 95-119 вр. НОХД, л. 70 гръб-74) е дала следното заключение
относно травмите на пострадалия и връзката им с ПТП: Получените от пострадалия травми
са описаните в аутопсията му. Смъртта на пострадалия се дължи изцяло на настъпилите
вследствие на съчетаната травма усложнения.
В съдебно заседание заключението на КМАТЕ е било допълнено относно
уврежданията на пострадалия приживе и от ПТП и връзката им с настъпилата смърт (НОХД,
л. 70 гръб-74): Причината за смъртта на пострадалия са усложненията от съчетаната му
травма, поради което е налице пряка причинно-следствена връзка между нея и уврежданията
при ПТП. Установените при пострадалия хронични страдания на централната нервна
система и сърдечно-съдовата система не са били обострени и не са могли да играят роля за
настъпването на смъртта. Преди изготвянето на КМАТЕ вещото лице съдебен лекар д-р Ш.
се е запознала с всички медицински документи относно предхождащото здравословно
състояние на пострадалия.
Прегледът на съдържанието на заключението на аутопсията и на медицинската част
на КМАТЕ установява, че експертните изводи са обосновани с непосредствено възприетите
от д-р Ш. обективни находки при аутопсията на пострадалия и с всички писмени данни за
здравословното му състояние приживе, които са подложени на интерпретация от лекар с
конкретна специалност - съдебна медицина. Няма никакви данни за необоснованост,
непълнота или вътрешна противоречивост на заключението на д-р Ш., както и няма никакви
данни то да е било повлияно по какъвто и да било начин от факта, че тя работи в „Пирогов“,
където е бил лекуван пострадалият след ПТП. Самият факт, че в аутопсията изчерпателно и
последователно са изброени всички травми, сред които има и такива, за които няма данни да
са били диагностицирани и насочено лекувани за престоя на пострадалия в „Пирогов“, сочи
на добросъвестност на д-р Ш.. Предвид това въззивният съд намери за необосновани
твърденията на защитник, че изготвените от д-р Ш. медицински експертни заключения биха
могли да бъдат дадени от позиция на косвена заинтересованост или предубеждение. В
подкрепа на обосноваността на заключението на д-р Ш. се явява и заключението на ДСМЕ
във въззивна съдебна фаза, изготвено от д-р Г., чиито изводи съвпадат с тези на д-р Ш..
Допълнителната СМЕ (ДСМЕ) във въззивното съдебно следствие на д-р Г. (ВНОХД,
л. 67-81 вр. 115-118) потвърди констатациите и изводите, направени преди нея от д-р Ш. в
аутопсията и в КМАТЕ. Изрично бяха изследвани от вещото лице предходните заболявания
на пострадалия спрямо уврежданията му от ПТП на 19.10.2019 г., както и неустановените в
„Пирогов“ увреждания, описани в аутопсията. Предходните спрямо ПТП заболявания и
увреждания на пострадалия са обуславяли нарушено общо здравословно състояние, т.е. били
са благоприятен фон за развитие на усложненията от травмите, получени при ПТП, тъй като
са намалявали жизнените и съпротивителни сили на организма му; тези предходни
заболявания обаче не са могли да бъдат пряка причина за смъртта на пострадалия. Посочени
са изрично травмите на пострадалия, определени като получени от ПТП в аутопсията, но
неустановени при постъпването му и за времето му на престой в „Пирогов“ (ВНОХД, л. 80),
като са посочени и причините за това недиагностициране: несъвършенството на образните
16
изследвания, множеството хронични заболявания и като водеща причина -невъзможността
да се съберат достатъчно анамнестични данни от самия пострадал поради нарушенията в
мисленето и говора му. Същевременно д-р Г. изрично заяви, че тези незаявени от
пострадалия и неустановени приживе в „Пирогов“ травми практически са получили лечение
чрез осъщественото общо лечение, което е било обезболяващо, антибиотично,
антитромботично и противооточно; това лечение е довело до стабилизиране на пострадалия
до степен да не се нуждае от реанимационно лечение. Ако е било извършено лечението,
което е специално спрямо всяка неустановена приживе травма, пак не би бил избегнат
фаталният изход, а само биха били налични по-добри прогнози за бъдещо възстановяване
(ако не бяха били налице смъртоносните травми). Смъртоносните травми на пострадалия
биха могли да се повлияят от специализирано насочено лечение (непроведеното) с много
малка вероятност за възстановяване – шансовете на пострадалия за преживяване са били
малки още при постъпването му.
На въпросите на защитниците и подсъдимия относно ролята на конкретните травми
по пострадалия и заболяванията му приживе е даден изчерпателен експертен отговор както
от д-р Ш., така и от д-р Г..
Становището на защитника за евентуална връзка с настъпването на смъртта на
пострадалия на предходни спрямо ПТП негови увреждания или заболявания е убедително
оборено чрез заключенията на вещите лица. Получената през август 2019 г. от пострадалия
контузия на главата му при падането му в къщи – във връзка с което е бил лекуван в
„Пирогов“ преди ПТП, от 22.08.2019 г. до 22.08.2019 г., няма връзка с установените при
аутопсията травми: дори при този битов инцидент удрянето на главата на пострадалия да е
било довело до мозъчен оток, то той е бил преодолян към изписването на пострадалия на
28.08.2019 г., поради което е изключена връзката на тази битова травма от август 2019 г. с
вътречерепните увреждания на пострадалия, установени при аутопсията му на 05.11.2019 г.
по повод ПТП на 19.10.2019 г. (ВНОХД, л. 115 гръб). Няма връзка и между установената
през 2009 г. емболия на мозъчни артерии при получен от пострадалия инсулт – от една
страна, и от друга страна - белодробната тромбемболия, причинена от тромби вследствие
счупването на десния крак при процесното ПТП през октомври 2019 г.: касае се за две
различни увреждания, както по време на получаване, така и по място в тялото, на което са
се проявили тромбите, като същевременно няма данни за дълбоковенозна тромбемболия
преди ПТП (НОХД, л. 67-70; ВНОХД, л. 117).
Наличните към ПТП и съпътстващи спрямо травмите от ПТП предходни заболявания
на пострадалия – на мозъчно-съдовата система, на сърдечно-съдовата система, на
дихателната система и на опорно-двигателния апарат (ВНОХД, л. 76-77 вр. 79) са
обуславяли нарушено общо здравословно състояние и са намалявали жизнените и
съпротивителни сили, като са се явявали фон, благоприятстващ настъпването на смъртта.
Липсват данни някоя от тези хронични болести на пострадалия да е била обострена или
усложнена и да е играла роля за настъпването на смъртта (НОХД, л. 70 гръб). Обратното:
установените при пострадалия усложнения са в пряка причинна връзка с травмите,
определени като получени при ПТП на 19.10.2019 г., а хроничните заболявания са
определени като „увреден терен“ , но не и като пряко участваща в генезата на смъртта
причина; заявено е експертно наблюдение, че смъртен изход настъпва при хора с травми
като получените от пострадалия при ПТП с конкретните им последващи усложнения, дори
без неговите хронични заболявания.
Становището на защитника, че е възможно смъртоносни увреждания на пострадалия
да са получени не при ПТП на 19.10.2019 г., а по-късно, по време на болничния му престой
конкретно в болница „Сердика“ от 30.10.2019 г. до 03.11.2019 г., включително – мозъчният
оток, също е оборено експертно: установените при аутопсията смъртоносни увреждания са
определени във времето от д-р Ш. като получени при ПТП на 19.10.2019 г. - предвид
техните обективни характеристики, преценени от нея като вещо лице със съответната
компетентност и специалност като съдебен лекар, а също и след проследяване и съответно
им описание на промените в смъртоносните увреждания; към становището на д-р Ш. за
17
време на получаване на смъртоносните увреждания изцяло се присъедини и д-р Г., изготвил
ДСМЕ. Различието в цвета на хематомите по тялото на пострадалия също получи експертно
обяснение: възможно е получени при едно и също травматично увреждане хематоми да
имат различно проявление като цвят (ВНОХД, л. 116 гръб) – при комплексно отчитане на
местоположението им, конкретните травмирани органи и проведеното лечение. Поради това
конкретният вид на хематомите на пострадалия не е в състояние да обоснове твърдението на
защитника, че пострадалият е получил последваща спрямо ПТП травма с роля в
причиняването на смъртта – докато е бил в болница „Сердика“.
Обосновано е оборено и становището на защитника за възможно различно по време
получаване на счупването на лявата и дясната срамна кости предвид различното им
състояние към времето на аутопсията – едната зарастваща, а другата с открито счупване:
аутопсиращият лекар д-р Ш. е приела едновременно счупване на двете кости, като е заявила
въз основа на специализираните си медицински си познания и дългогодишен и разнообразен
опит – каквито защитникът и подсъдимият нямат, че е възможно такова несинхронно
заздравяване на счупени по едно и също време кости; към становището на д-р Ш. се
присъедини и д-р Г.. Няма данни за необоснованост или вътрешно противоречие в
медицинските заключения. Освен това конкретната начална роля за смъртоносния изход в
случая са изиграли други травми на пострадалия – черепно-мозъчната, гръдната и
счупването на десния крак.
Липсата на данни за лекуване на счупването на таза на пострадалия – насочено
лечение, е обяснена от д-р Ш. с концентрацията на лекуващите лекари от „Пирогов“ върху
водещите увреждания, които пряко са застрашавали живота на пострадалия, което
обяснение е допълнено от д-р Г. чрез изявлението, че неустановените приживе на
пострадалия негови травми в „Пирогов“ и установени по-късно в аутопсията практически са
получили лечение - чрез осъщественото общо лечение. Беше изрично изяснена чрез
експертен отговор ролята на установените при аутопсията стомашни ерозии: те нямат връзка
с настъпването на смъртта на пострадалия (ВНОХД, л. 117). Изрично беше изяснено и
състояноето на пострадалия при изписването му от „Пирогов“ на 30.10.2019 г. преди да
постъпи за няколко дни в болница „Сердика“: подобрението е било спрямо първоначалното
му състояние и до степен да не се нуждае от реанимационно лечение, но не и в смисъл на
пълно преодоляване на получените от него при ПТП травми и развиващите се техни
усложнения; към изписването му от „Пирогов“ за постъпване в „Сердика“ пострадалият е
бил все така – както при постъпването си в „Пирогов“ на 19.10.2019 г., в невъзможност да
движи тялото и крайниците си, в невъзможност да разбира и възпроизвежда вербално думи
и със забавено мислене. В съответствие с тези данни от епикризата на пострадалия от
„Пирогов“ са и показанията на дъщеря му М.Л. и сина му С.Л.: че баща им през цялото
време е бил на легло, че комуникацията с него е била само с „да“ и „не“, едносрично от
негова страна, в което състояние той е бил както за времето на първоначалния му престой в
„Пирогов“, така и за времето на престоя му след това в „Сердика“, и не е имало съществено
подобрение в състоянието му.
Предвид изложеното за естество на експертните медицински заключения –
обосновани с обективни данни, които са интерпретирани от лица със съответната изискуема
специализирана компетентност, а също и със значителен практически опит, въззивният съд
намери за надлежно обоснована по делото причинно-следствената връзка между получените
от пострадалия на 19.10.2019 г. при удрянето му от колата на подсъдимия увреждания и
настъпилата на 04.11.2019 г. смърт на пострадалия: основната начална причина за
настъпването на смъртта е тежката съчетана травма, получена при ПТП на 19.10.2019 г.
(черепно-мозъчна, гръдно-коремна и на опорно-двигателния апарат); тя е довела до венозна
тромбоза на долните крайници, а тя от своя страна – до белодробна емболия, като са
настъпили и дистрофични промени на вътрешни органи; в резултат на всичко това е
настъпила многоорганна (сърдечно-съдова и дихателна) недостатъчност, която е била
пряката непосредствена причина за смъртта на пострадалия.
В обобщение и заключение относно причината за смъртта на пострадалия, въззивният
18
съд намери за експертно обоснована пряка причинно-следствена връзка между получените
от пострадалия травми именно при ПТП на 19.10.2019 г. и настъпилата на 04.11.2019 г.
смърт на пострадалия, а също така – за експертно оборени вероятностите други травми
(предходни и/или последващи спрямо ПТП), както и съпътстващи заболявания на
пострадалия, да са станали причина за фаталния изход.
Предвид изложеното дотук, въззивният съд намери, че по делото е доказано, че на
19.10.2019 г. около 19 ч. подсъдимият е управлявал МПС, при което не е съобразил
скоростта си с налично на пътя препятствие (пострадалият пешеходец), възприемаем за
подсъдимия от момента на стъпването му на пътя до удрянето му, като от момента на
заставане на пострадалия на двойната разделителна за двете полуплатна линия той вече е
бил опасност и за движението в дясното полуплатно на бул. „П. Ю. Тодоров“ с посока на
колите към бул. „България“, в което (в дясната му лента) се е намирал подсъдимият;
подсъдимият е могъл и е следвало да потегли по-късно и/или да се движи с по-ниска скорост
от експертно определената, достигнала 38 км/ч към удрянето на пешеходеца; вследствие на
това нарушение от страна на подсъдимия управляваният от него автомобил е ударил
пострадалия пешеходец, при което той е получил смъртоносни увреждания, в резултат на
които е починал три седмици по-късно в болница. Веднага след удрянето на пострадалия
още на местопроизшествието подсъдимият е проверил състоянието на пострадалия,
потърсил е спешна помощ по телефона, подложил е папка под главата на пострадалия и е
обезопасил мястото чрез поставяне на предупредителен триъгълник; по-късно за времето на
престоя на пострадалия в болница подсъдимият е участвал в закупуването на консумативи,
интересувал се е непрекъснато за състоянието на пострадалия чрез връзка с близките му и е
предложил кръводаряване.
Съпоставката на окончателните фактически изводи на въззивния състав с
направените от първоинстанционния съд обуславя извод за тяхното съвпадение. Освен
съпоставка между окончателните изводи по фактите на двете инстанции, въззивният съд
изследва и дейността на първоинстанционния съд по анализ и синтез на събраната до края
на първоинстанционното съдебно следствие доказателствена информация. При това беше
установено коректно спрямо съдържанието на всеки отделен доказателствен източник
негово интерпретиране от страна на първоинстанционния съд и надлежно обосноваване на
становището на съда по отделните значими факти. Съдържанието на доказателствените
средства е разгледано и поотделно, и съвкупно, като при обосноваване на всеки отделен
значим факт съдът е посочвал относимите към него доказателствени средства. Не е налице
твърдяната от защитника адв. А. липса на мотиви поради непосочване на обосноваващите
доказателствени средства и липсата на анализ на съдържанието им. Това, че надлежно
обоснованите от първоинстанционния съд значими факти съвпадат с твърдените в
обвинителния акт и в съдебните прения от прокурора означава само надлежно доказване на
обвинителната теза по реда и със средствата, предвидени в НПК; това съвпадение предвид
начина на достигане до него, по никакъв начин не може да бъде определено нито като
предубеденост, нито като пристрастност на първоинстанционния съдебен състав. Поради
това е неоснователно твърдението на защитника адв. А., че първоинстанционният съд е
следвало да се отведе от разглеждане и решаване на делото поради предубеденост и
пристрастие. Предвид изложеното, въззивният състав намери обжалваната присъда за
надлежно обоснована.
Предвид изложеното въззивният състав прие за доказано по делото, че на 19.10.2019
г. около 19 ч. в София, по бул. „П. Ю. Тодоров“ в района на кръстовището му с ул.
„Нишава“ и с посока на движение от бул. „Гоце Делчев“ към бул. „България“,
управляващият МПС подсъдим не е намалил скоростта и не е спрял при налична опасност за
движението, поради което е ударил пресичащия пред него отляво-надясно пострадал
пешеходец В. Л., който починал три седмици по-късно вследствие на получените при ПТП
травми.
При преценката на законосъобразността на обжалваната присъда беше изследвано
19
отнасянето на горепосочените установени факти към съответните правни норми.
Поведението на подсъдимия като водач на МПС представлява нарушение на правилото на
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, който го задължава при наличие на опасност за движението
да намали скоростта или да спре. Подсъдимият и е могъл, и е бил длъжен да направи това –
тъй като е имал обективна видимост към появилата се опасност на пътя от момента на
възникването й, но поради невъзприемането й чак до удрянето на пешеходеца, не е
изпълнил това си задължение; подсъдимият и е могъл, и е бил длъжен да наблюдава пътя
пред себе си именно с цел съобразяване на поведението си като водач на МПС с налични
опасности и предприемане на съответните действия за избягването им, но не е възприел
наличната на пътя опасност чак до удрянето на пешеходеца. В пряка причинно-следствена
връзка с поведението на подсъдимия като водач на пътя – в нарушение на изричното
предписание на чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП, е настъпването на смъртта на пешеходеца,
ударен от управляваната от подсъдимия кола. Подсъдимият и е могъл, и е бил длъжен да
предположи, че житейската последица от удрянето на пешеходец от кола е нараняването му,
включително – смъртоносно. Предвид това е доказано осъществяването от страна на
подсъдимия на състав на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК вр. чл.
20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП. Веднага след деянието още на местопроизшествието
подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, като е
потърсил спешна помощ – и пострадалият е бил откаран в болница, като е обезопасил
мястото чрез поставяне на предупредителен триъгълник - с помощта на което са били
избегнати други произшествия в участъка, и като е поставил папка под главата на
пострадалия – с което е облекчил състоянието му. Поведението на подсъдимия по време на
престоя на пострадалия в болница следва да бъде обсъждано сред смекчаващите
отговорността фактори, тъй като към този период пострадалият вече е получавал
квалифицирана, т.е. медицинска помощ. Предвид изложеното е доказано наличието и на
привилегирования състав на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“
вр. чл. 342, ал. 1 от НК – поради което е законосъобразно признаването от
първоинстанционния съд на подсъдимия за виновен в това престъпление при нарушаване на
чл. 20, ал. 2, изр. 2-ро от ЗДвП и това обуславя извод за потвърждаване на присъдата
относно признаването на подсъдимия за виновен и за какво престъпление.
Предвид оправдаването на подсъдимия от първоинстанционния съд относно
осъществяване на горепосоченото престъпление и чрез нарушение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от
ЗДвП и липсата на протест или на жалба от частните обвинители във връзка с това
оправдаване, присъдата в тази й част също подлежи на потвърждаване.
За престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от
НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ от три месеца (чл. 39, ал. 1 от НК) до
четири години, а съобразно чл. 343г вр. чл. 343а от НК – и лишаване от правоуправление на
МПС за срок, не по-дълъг с три години спрямо индивидуализираното лишаване от свобода,
съобразно чл. 49, ал. 2 от НК.
В тези граници първоинстанционният съд е наложил лишаване от свобода,
изключително близко до абсолютния минимум в чл. 39, ал. 1 от НК, а именно – шест месеца,
и лишаване от правоуправление на МПС за срок от три години. За да определи именно
такава продължителност на всяко от двете наказания, първоинстанционният съд е отчел в
посока на облекчаване на отговорността на подсъдимия съпричиняването от страна на
пострадалия, неосъждането на подсъдимия, трудовата му ангажираност, съчувственото му
поведение към пострадалия по време на престоя му в болница и проявеното в съдебно
заседание искрено съжаление. Първоинстанционният съд е приел, че тези обстоятелства не
са нито многобройни, нито някое от тях по естеството си е изключително до степен да
обуслови извод за прекомерност и на най-лекото предвидено в закона наказание (в случая –
три месеца лишаване от свобода и съответно лишаване от правоуправление на МПС).
Преценявайки броя на смекчаващите отговорността обстоятелства, въззивният съд се
присъединява към становището на първоинстанционния, че те не са многобройни;
преценявайки естеството и относителната тежест на всяко едно от тях спрямо предвидената
20
наказуемост, въззивният състав също като първоинстанционния не намери изключително
смекчаващо отговорността обстоятелство: неосъждането се изисква от всички български
граждани предвид забраната да се вършат престъпления чрез предвидената наказуемост,
доброто поведение в обществото и полагането на труд е очакваното поведение от
добросъвестните граждани, а съчувствието е очаквано от морална гледна точка поведение.
Съпричиняването на пострадалия в случая е много голямо, тъй като е нарушил базисно
изискване на правилата за безопасно движение – относно мястото на разполагане на
участниците в движението, като е пребивавал на пътя на място, предназначено за движение
на колите - при налична наблизо пешеходна пътека в същата посока, в която е пресичал
пътя, а също така като е пребивавал на пътя не за кратко време предвид бавното му
придвижване. Възможността обаче значителната тежест на това смекчаващо отговорността
обстоятелство да бъде съответно отчетена при оразмеряване на наказанието предвид
предписания в общата част на НК минимум – три месеца лишаване от свобода, обуславя
извод за възможност да се определи справедливо наказание по реда на чл. 54 от НК, без то
да е несъразмерно тежко. Непредпазливостта като форма на вината при конкретното
поведение е отчетена от законодателя при определяне на границите на наказуемостта, така
че това обстоятелство не може да има сочената от защитника адв. А. тежест като
допълнително смекчаващо отговорността. Позвъняването на спешен телефон и
обезопасяването на местопроизшествието, също сочени от адв. А. като обстоятелства в
групата на многобройните според нея смекчаващи отговорността фактори, са фактическо
поведение, което също е отчетено законодателно – чрез прилагането на закон за по-леко
наказуемо престъпление по чл. 343а от НК. Посещаването на пострадалия в болница,
поддържането на връзка с близките му и заплащането на част от медицинските разноски за
пострадалия – също сочени от адв. А., представляват смекчаващи отговорността
обстоятелства, но са отчетени от първоинстанционния съд и им е придадена съответната
относителна тежест в общата съвкупност противовесни фактори. Предвид всичко това
въззивният състав споделя преценката на първоинстанционния съд, че наказанието е
следвало да бъде определено по реда на чл. 54 от НК и че не е налице хипотеза на чл. 55 от
НК (както смята защитникът адв. А.). Като отегчаващо отговорността обстоятелство на
подсъдимия е било прието поведението му като водач на МПС. Той е бил наказан
административно с влезли в сила три наказателни постановления, както следва: през 2002 г.
– за превишена скорост, през 2011 г. – за нарушение по ЗДвП, през 2015 г. – за причиняване
на ПТП поради несъобразена скорост, неспазване на дистанция или по друга причина; бил е
глобяван с фишове 10 пъти за периода от 2009 г. до 2018 г. – осем пъти за превишена
скорост, веднъж за ползване на мобилен телефон по време на шофиране и веднъж за
неправилно паркиране (ДП, л. 41). Прави впечатление, че нарушенията, свързани със
скоростта не са изолирани, а многобройни, системни и за продължителен период от време, а
именно във връзка със скоростта е нарушението, съставомерно за престъпление по
настоящото дело. Предвид това правилно поведението на подсъдимия като участник в
движението преди ПТП по делото е преценено като отегчаващо отговорността
обстоятелство. Съпоставката на противовесните обстоятелства в обща съвкупност обуславя
извод за съществено надделяване на тежестта на смекчаващите отговорността, особено
предвид съпричиняването от страна на пострадалия, на което съответства наказание в
размер, близък до минималния възможен. Наложеното от първоинстанционния съд е именно
такова – шест месеца лишаване от свобода, клонящо към минимума от три месеца, поради
което се обуславя извод и за справедливост на присъдата в санкционната й част относно
лишаването от свобода. Няма основания за допълнително намаляване на лишаването от
свобода и същевременно няма процесуални предпоставки за увеличаването му предвид
въззивното разглеждане на делото само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване на
положението му. Прилагането на чл. 66 от НК чрез постановяване изпълнението на
лишаването от свобода да бъде условно отложено за изпитателен срок от три години е
съобразено със законовите условия за допустимост на такова произнасяне предвид
неосъждането на дееца, налагането на лишаване от свобода за по-малко от три години и
становището на на първоинстанционния съд за поправимост на дееца и без ефективно
21
изтърпяване на лишаването от свобода, обосновано с непосредствените впечатления на
първоинстанционния съд от личността на дееца и данните за него по делото. Споделяйки
преценката на първоинстанционния съд и отчитайки процесуалната ситуация на въззивно
разглеждане на делото – само по жалба на подсъдимия с искане за облекчаване на
положението му и липса на протест или жалба от частните обвинители, въззивният съд
намери, че присъдата следва да бъде потвърдени и в частта й относно приложението на чл.
66 от НК.
Що се отнася до продължителността на лишаването от правоуправление на МПС,
задължително за съвместно налагане с лишаването от свобода, неговата продължителност от
три години не надхвърля законово предвиденото в чл. 49, ал. 2 от НК ограничение, а от
друга страна съответства на продължителния период на осъществяване на административни
нарушения по ЗДвП от подсъдимия, на многобройността им, на тежестта им и на
еднородността на голяма част от тях с нарушението, което е съставомерно за престъпление
по делото.
В обобщение относно справедливостта на наложените наказания, въззивният съд
намира, че те са определени при спазване на съответните правила и са съответни на
извършеното и на извършителя, поради което са справедливи и присъдата следва да бъде
потвърдена и в тази й част – при отчитане и на липсата на протест или жалба от частните
обвинители с искания в насока за отегчаване на наказателната отговорност на подсъдимия.
Предвид изхода на делото – признат за виновен подсъдим, правилно съобразно чл.
189, ал. 3 от НПК са му възложени за заплащане разноските по делото, съобразно доказания
им размер: ДП, л. 128-129 и НОХД, л. 70 гръб и 74 гръб.
Предвид становището на въззивния съд за правилност на обжалваната присъда,
подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените във въззивното производство
разноски в размер на 1 410 лв. (ВНОХД, л. 118 и л. 120). Съобразно искането във въззивните
съдебни прения, направено от повереника (ВНОХД, л. 121 гръб), и съобразно размера на
това искане, подсъдимият следва да бъде осъден и да заплати на частните обвинители
посочената от повереника сума - 1 500 лв., която съответства на възнаграждението му по
договора, представен във въззивното производство (ВНОХД, л. 113).
В заключение: Въззивният съд намери обжалваната присъда за обоснована,
законосъобразна и справедлива, т.е. правилна, което обуславя потвърждаването й и
осъждането с въззивното решение на подсъдимия да заплати разноските във въззивното
производство и разноски в размер на 1 500 лв. на частните обвинители.
Предвид изложеното, СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ПРИСЪДА от 21.06.2021 г. по НОХД № 3869/2020 г. на
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД – НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти първоинстанционен
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК ПОДСЪДИМИЯ Д. ИЛ. С. с ЕГН
********** от София, бул. „Цариградско шосе“ – 7-ми километър, Биц Зод, корпус 1, офис
415, ДА ЗАПЛАТИ направените във въззивното производство разноски – 1 410 лв. по сметка
на СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, и ДА ЗАПЛАТИ на частните обвинители М. В. Л. с
ЕГН ********** от ***, ул. „***“ ***, вх. * и Св. В. Л. с ЕГН ********** от ***, ул. „***“
№ *, вх. *, ет. *, ап. ** сумата от 1 500 лв. за възнаграждение на повереник.
Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД в 15-дневен срок от съобщаването му на страните.
22
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23