№ 3747
гр. София, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:КЛАУДИЯ Р. МИТОВА
при участието на секретаря Д. К. Д.
като разгледа докладваното от КЛАУДИЯ Р. МИТОВА Гражданско дело №
20211110138442 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на [фирма], ЕИК: [ЕИК], с която срещу П.
Н. А. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.124,ал.1 във
вр. с чл.422 ГПК във чл. 79, ал. 1 вр.чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.124,ал.1 във вр. с
чл.422 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуване на парично вземане по издадена
заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№
62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав и осъдителен иск по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата от 1 993,28
лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги по споразумение
от 08.02.2016г. към договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт
№**********/08.02.2016г.
Ищецът твърди за претендираните суми да е депозирал заявление по чл.410 ГПК на
15.12.2020 г., по което е образувано ч.гр.д.№ 62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав. Допълва, че
с разпореждане от 04.01.2021 г. е уважено частично подаденото заявление и е издадена заповед по
чл.410 ГПК срещу ответника за 2215,87 лева главница, лихва за забава в размер на 62,68 лева,
законна лихва в размер на 1176,9 лева, сумата от 751,49 лева, представляваща договорно
възнаграждение. Заповедта е връчена редовно на ответника, който в срок е депозирал възражение
срещу дължимостта на сумите по издадената заповед, поради което му е указана възможността да
депозира искове в месечен срок от уведомяването за установяване на вземането си. Твърди да има
интерес от предявяване на осъдителен иск за сумата от 1 993,28 лева, представляваща
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, по отношение на която депозираното
заявление е било отхвърлено с влязло в сила разпореждане.
Ищецът извежда субективно предявените си съдебни права при твърдението, че на
08.02.2016г. между него, в качеството на кредитор, и П. Н. А., в качеството на кредитополучател,
1
била сключен договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт №**********. Поддържа, че
по силата на контракта дружеството отпуснало на ответната страна сумата от 3 000 лева,
преведена на 08.02.2016 г. по сметка, посочена от кредитополучателя. Твърди, че ответникът се
задължил да върне заетата сума заедно с възнаградителна лихва по т.4 от Общите условия към
договора в размер на общо 4 451,04 лева и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги в размер на 3 000 лева по споразумение от 08.02.2016 г. към договора, съгласно погасителен
план към последния за срок от 24 месеца на месечни вноски от по 310,46 лева всяка, платими на
четвърто число на текущия месец. Допълва, че с анекс№1/02.09.2016 г. страните по договора се
съгласили погасителни вноски № 5 и № 6 да бъдат отложени за плащане в края на погасителния
план. Неразделна част от анекса бил нов коригиран погасителен план, включващ 26 броя вноски
(броят на вноските бил увеличен от 24 на 26). Навежда, че с анекс№2/14.11.2016 г. страните по
договора се съгласили погасителна вноска №8 да бъде отложена за плащане в края на
погасителния план. Неразделна част от анекса бил нов коригиран погасителен план, включващ 26
броя вноски. Заплащане на договорното възнаграждение твърди да е възникнало като задължение
в деня на подписване на договора и страните уговорили заплащането му разсрочено във времето в
рамките на погасителния план. По същия начин било уговорено заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги. Претендира разноски, представя писмени документи под опис.
В срока по чл.131 ГПК е подаден писмен отговор от ответника, с който исковата молба се
твърди да е нередовна, а предявените искове неоснователни по подробно изложени в писмения
отговор съображения. Възразява, че договорът за потребителски кредит и споразумението за пакет
от допълнителни услуги са недействителни, доколкото клаузи от същите, съдържащи съществени
елементи на съглашението са неравноправни и влизат в противоречие с императивни разпоредби
на ЗПК, нищожни ги намира като противоречащи на добрите нрави. На същото основание намира
и клаузите на двата анекса за нищожни. Навежда, че не е подписал договора, споразумението и
анексите, а уговорената сума не е била отпусната. Евентуално прави изявление за разваляне на
договора на основание чл.68м ЗЗП. Навежда възражение за изтекъл погасителен давностен срок.
Излага подробни правни доводи, желае отхвърляне в цялост на претенциите и присъждане на
разноски, прави доказателствени искания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл.12 и чл.235 ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не е спорно и се установява, че претендираните в настоящото производство вземания
са били предмет на развило се между страните заповедно производство - ч.гр.д.№
62966/2020 г. по описа на СРС, 41 състав. Установителните искови претенции са допустими
като предявени в преклузивния срок по чл.415, ал.4 ГПК от страна, притежаваща правен
интерес от установяване на вземане по срочно оспорена заповед по чл.410 ГПК. По
отношение на претендираната сума 1 993,28 лева, представляваща възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги заявлението по чл.410 ГПК е отхвърлено на
основание чл.411, ал.2, т.2 ГПК поради нищожност на клаузата, на която дружеството
основава вземането си. Констатираното от заповедния съд основание за отхвърляне на част
от претенцията не предполага указания по чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Независимо от последното
извършеното съединяване на установителни с осъдителни претенции е допустимо с оглед
2
разпоредбата на чл. 210, ал. 1 ГПК /ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК, т. 11б/.
От представените писмени доказателства по делото се установява, че между [фирма],
в качеството на кредитор, П. Н. А., в качеството му на кредитополучател и потребител по
смисъла на §13,т.1 от ДР на ЗЗП, бил сключен договор за потребителски кредит П. Кредит
Стандарт № **********/08.02.2016 г. В раздел VI от контракта се установява, че заемът бил
одобрен за поисканата сума в размер на 3 000 лева за срок на кредита 24 месеца при размер
на месечна вноска 185,46 лева, годишен процент на разходите /ГПР/- 49,89%, годишен
лихвен процент 41,17, лихвен процент на ден 0,11 и дата на погасяване - на 4 ден от месеца
и общо задължение по договора за кредит в размер на 4 451,04 лева съгласно погасителен
план към контракта. Установява се, че при сключване на договора бил избран и закупен
пакет от допълнителни услуги „Бонус“, съгласно споразумение от същата дата към
договора, срещу заплащане на възнаграждение от 3 000 лева, разсрочено на месечни вноски
от по 125 лева и прибавено към погасителната вноски към кредита. Така общото задължение
по договора било фиксирано на сумата от 7 451,04 лева, а месечната вноска – на 310,46 лева.
Договорът е частен диспозитивен документ, подписан е от ответника и истинността му не е
надлежно опровергана в производството, поради което се ползва с доказателствена сила
съобразно чл.180 ГПК.
Избраните с договора допълнителните услуги са посочени като пакет в договора за
кредит и са индивидуализирани в сключено на 08.02.2016 г. споразумение, в което е
отразено, че се касае за общо пет отделни услуги, включващи приоритетно разглеждане и
изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой вноски; възможност за
намаляване на определен брой вноски;възможност за смяна на датата на падежа; улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства.
Договорът бил сключен при общи условия от 29.01.2016 г., представени по делото,
които са неразделна част от него с оглед клаузата на раздел „декларации“, б.А.Същите са
подписани за потребителя и клаузата на раздел „декларации“, б.А са представени на
кредитоплучателя при сключване на договора и последният е декларирал, че е запознат с
тях. Договорът е придружен от декларация за съгласие за обработка на лични данни и
одобряването му е предшествано от попълване на искане за отпускане на потребителски
кредит и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити от 08.02.2016 г. с допълнителна преддоговорна информация във връзка с пакетът от
допълнителни услуги, всички носещи неоспорен подпис на кредитополучателя. Договорът е
придружен от подписан от потребителя погасителен план.
От отразеното в рaздел III на договора се установява, че страните постигнали
съгласие сумата по кредита да бъде преведена по посочена в договора банкова сметка. От
представеното по делото платежно нареждане от 08.06.2016 г. (л.15) се установява, че на
ответника била предоставена сумата от 3 000 лева чрез извършен превод по банкова сметка,
посочена в договора в раздел III. В платежното нареждане като основание за извършения
превод (виж част „детайли“) е цитиран номер на договора.
3
Установява се от писмените доказателства по делото, че на 02.09.2016 г. бил
подписан между страните анекс № 1 към контракта, с който заплащане на вноска № 5 и № 6
по погасителния план били отложени в края на нов изготвен погасителен план. По
последния размерът на месечната вноска и падежната дата останали непроменени, годишния
лихвен процент се запазил, а ГПР било фиксирано на 42,58 %. Крайният срок на
издължаване бил предоговорен на 04.05.2018 г.
Нов анекс за отлагане на вноска № 8 за заплащане в края на погасителния план бил
подписан на 14.11.2016 г. и бил изготвен нов погасителен план, подписан от потребителя.
Размерът на вноската и падежната дата останали непроменени, но крайният срок за
издължаване бил предоговорен на 04.06.2018 г., а ГПР станал 39,86 %.
Ищецът признава погашения до размера от 2 549,97 лева. От представеното
извлечение от сметка към процесния договор /л.29/ се установява, че с извършените
плащания дружеството е погасило 784,13 лева главница, 699,55 лева договорна лихва и
1 006,72 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги. Дружеството сочи,
че със сумата от 59,57 лева е погасена лихва за забава по чл.12.1 от ОУ.
С решение на ВАС № 5365 от 13.05.2015 г., 7- мо отделение по адм. дело №
6571/2014 г., влязло в сила на 13.05.2015 г., решение на АССГ по адм.д. №9251/2013 г., с
което заповед № 675 от 08.08.2013 г. на председателя на КЗП, с която на [фирма] било
забранено на основание чл. 68л, ал. 1 във вр. с чл. 68в, чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2, пр. 3
ЗЗП да упражнява нелоялна търговска практика, изразяваща се в окончателно обвързване на
потребителя с условия, с които той не е имал реална възможност да се запознае преди
сключването на договора за потребителски кредит, е оставено в сила.
С окончателно решение № 10606/08.07.2019 г. по адм.д.№ 13144/2018 г. на ВАС, 7-
мо отделение е оставено в сила решение на АССГ по адм.д. № 537/2018 г., с което е
отхвърлена жалбата на [фирма] срещу заповед № 1020/17.11.2017 г. на председателя на
КЗП. С посочената заповед е забранено на дружеството да прилага агресивна нелоялна
търговска практика, състояща се от лишаване на потребителя от възможност по избор да
закупи само една от петте допълнителни услуги на самостоятелна цена, а е принуждаван да
закупи всички продукти от т.нар.пакет от услуги на по – висока пакетна цена, без д има
възможност да се възползва от свобода на избор, закупувайки само нужната му услуга.
При тази установеност на фактите се налагат следните правни изводи:
Установеното от фактическа страна налага извод, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, регламентиран в ЗПК.
Представеното платежно нареждане удостоверява заверяване на сметката на
кредитополучателя /релевантно за извършване на безкасово плащане по общите правила за
изпълнение на търговски сделки – чл.305 ТЗ/, а подписаните между страните анекси
несъмнено свидетелстват за предоставяне на уговорената по договора сума. Поради
изложеното съдът приема, че кредиторът е изправна страна по договора. Възражението на
ответника, че кредитът реално не е отпуснат е голословно.
4
Спазена е изискуемата от закона писмена форма на договора, в който по ясен и
разбираем начин са посочени всички негови клаузи, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два екземпляра
– по един за всяка от страните по договора, с което е спазено изискването на чл. 10, ал. 1
ЗПК. Възражението за наличие на разлика в ползвания за изготвянето шрифт и формат не
намира опора в доказателствената съвкупност по делото. Видно от отбелязване в последен
абзац на част „декларации“ кредитополучателят е получил своят екземпляр от договора,
споразумението, общите условия и погасителния план в деня на сключване на контракта.
Ползваните в договора абревиатури са пояснени в представените при подписването му общи
условия. Не съществува съмнение, че препращането в контракта е към представените по
делото общи условия (версия 05/29.01.2016 г.), които носят подпис на кредитополучателя.
От представените стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна
информация се установява, че кредиторът е изпълнил задължението си по чл.5, ал.2 ЗПК.
Макар и получена в деня на сключване на договора следва да се приеме, че кредиторът е
дал възможност на кредитополучателя да прецени своите възможности за погасяване на
заемната сума и да се запознае със съществените условия по издължаването и на тази основа
ответникът е пристъпил по свое решение към подписване на контракта, поради което и не
следва да се приема, че същият е бил изненадан от съдържанието му.
Договорът съдържа информацията, посочена в т. 9 и т. 10 на чл. 11 ЗПК– посочен е
фиксиран годишният лихвен процент, изключващ необходимостта за отразяване на
методика за изчисляване на референтен процент, съгласно чл. 33а ЗПК, посочена е общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, а взетите
предвид допускания са описани в общите условия, посочен е и ГПР, който е в границите,
определени в чл. 19, ал. 4 ЗПК; изготвен е погасителен план, съдържащ информация за
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, такъв е
изготвен и след всяко анексиране на договора, погасителните планове са подписани от
кредитополучателя; предвидена е възможността на кредитополучателя да се откаже от
кредита в определен срок, налице е информация за размера на лихвения процент на ден (чл.
11, ал. 1, т. 20 ЗКП).
Нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им съдът следи служебно, както служебно следи за наличие на
неравноправни клаузи в договор с потребител (чл.7, ал.3 ГПК), поради което и без изрично
възражение предявения осъдителен иск за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги подлежи на отхвърляне. Клаузата, на която ищецът основава
претенцията си за възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги (т.VI от
договора) е нищожна. Същата противоречи на закона (чл.26, ал.1, хип.1 ЗЗД), доколкото
съгласно разпоредбата на чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. В противоречие с тази императивна разпоредба в процесния договор
е уговорено общо възнаграждение за пакета допълнителни услуги, а видно от
5
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са уговорени общо 5
такива допълнителни услуги, без за всяка от тях да е посочено конкретно възнаграждение.
Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво конкретно поведение от страна на
кредитора, поради което това вземане няма характер на такса, тъй като не се дължи заради
извършени разходи, нито заради определени действия, предприети от кредитора– арг. чл.
10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК.
Тази клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави на основание чл.26,
ал.1, хип.3 ЗЗД, доколкото заплащането на това възнаграждение от потребителя е
предварително и се дължи на вноски през срока на действие на договора-следователно то се
дължи не при ползване на тези допълнителни услуги, а само за възможността да се поиска
предоставянето на тези услуги. Дори и потребителят да поиска ползването на тези
допълнителни услуги, липсва насрещно задължение на кредитора да ги предостави, а
доколкото тези услуги се изразяват в изменение на договора между страните, са необходими
волеизявления за съгласие и от двете страни. Последното налага единствено възможен
извод, че кредитополучателя заплаща предварително не за реално предоставени услуги, а за
нещо, което той може и да не поиска или пък за което насрещната страна да не даде
съгласие за изменение на договора между тях, тъй като отсъства на поето с договора
задължение за заемодателя да даде съгласие за изменение на договора при поискано
ползване на допълнителна услуга от кредитора.
Тази клауза е нищожна и поради заобикаляне на закона предвид нормата на чл.26,
ал.1, хип.2 ЗЗД, доколкото чрез така уговореното възнаграждение се цели да се заобиколи
императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Поради това и осъдителният иск за сумата от 1 993,28 лева следва да се
отхвъли.
При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе
предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от
изискването по чл.9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и на
добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно
значение, те не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях.
Разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК регламентира максималния размер на годишния
процент на разходите по потребителски кредити и възнаградителната лихва като компонент
от него, наред с другите посочени в чл. 19, ал. 1 ЗПК разходи, би била нищожна, когато
надхвърля петкратния размер на законната лихва – арг. от чл. 19, ал. 5 ЗПК. При
нормативното отсъствие на конкретно предвиден размер, до който е допустимо да се
уговаря възнаградителната лихва, преценката относно съответствието й с добрите нрави
следва да се извърши с оглед същността и функциите на тази лихва. Тя е граждански плод,
възнаграждение, което се дължи за използването на предоставения на кредитополучателя
6
финансов ресурс и овъзмездява кредитора за времето, през което е лишен от възможността
да ползва паричните средства и да извлича облага от тях, явява се дължима по договора
насрещна престация. В този смисъл нейният размер е в съответствие с морала, когато не
води до несправедливо обогатяване на кредитора. В съдебната практика (решение № 906 от
30.12.2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г., ІІ г. о. на ВКС, определение № 901 от 10.07.2015 г. по
гр. д. № 6295/2014 г., г. к., ІV г. о. на ВКС) се приема, че възнаградителната лихва може да
надхвърля размерът на законната лихва, с която се съизмеряват вредите за времето, в което
остава неудовлетворено кредиторовото парично притезание. Съдебната практика, която
приема, че за противоречащи на добрите нрави се счита уговорка относно размера на
възнаградителната лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва при
необезпечени заеми и превишава двукратния размер на законната лихва за обезпечените с
ипотеката такива е неморална преобладаващо е формирана преди влизане в сила
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.Фиксираният в раздел VІ от договора и останал
непроменен при анексирането лихвен процент от 41. 17 % на годишна база е под петкратния
размер на законната лихва, която към момента на сключване на договора и анекса е в размер
на 10, 00% и не бележи превишение. Размерът на уговорената възнаградителна лихва
възлиза за общо 1 451,04 лева. Отпускането на кредита е извършено за един ден и сумите са
осигурени от небанкова финансова институция, която се издържа (осигурява си средства, с
които осъществява по занятие дейност по отпускане на заеми) от доходи от лихви, което
предполага и по – високи такива спрямо предлаганите от банките, инак ноторен факт.
Отчитайки, че възнаградителната лихва е цена за предоставеното ползване на заетата сума,
чието отпускане е бързо одобрено, а връщането е следвало да се осъществи за некратък
период от време, който е бил удължен с една трета, съобразявайки се с обстоятелството, че
се касае за необезпечен кредит, осигурен от небанкова финансова институция на едно лице,
което има кредитна задлъжнялост, доколкото вноските по други два негови кредита
надхвърля половината от месечния му осигурителен доход (виж посоченото от ответника на
стр.4 от искане за отпускане на потребителски кредит), то следва да се приеме, че
уговорената възнаградителна лихва не противоречи на добрите нрави, тъй като е обясним с
разходите, които прави заемодателя, както и с риска, който носи от неиздължаване съгласно
уговореното, а също и с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Следва да се посочи, че уговорения по договора ГПР, а още по – малко този с
анексите, не нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК и на добрите нрави, тъй като
уговореният процент на "оскъпяване" на заетите парични вноски не злепоставя интереса на
икономически по-слабата страна в облигационното отношение.
Клаузата на чл.12.1 от ОУ, предвиждаща неустойка при забава в размер на ОЛП+10%
е нищожна като противоречаща на повелителната норма на чл. 33 ЗПК, според която
обезщетението за забава не може да надвишава размера на законната лихва, поради което и
същата е нищожна.
Съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или когато
7
може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й части. В
конкретния случай размерът на лихва за забава би могъл да се замести от повелителни
норми и няма основание да се счита, че договорът не би бил сключен без уговорката по
чл.12.1 от общите условия.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл. 22 ЗПК за недействителност
на договора. Този извод обуславя произнасяне по възражението по чл.68з ЗЗП. Посочената
разпоредба въвежда отделно, самостоятелно основание за разваляне договора за
потребителски кредит, стоящо извън общото неизпълнение, но не предвижда отклонение от
принципа и реда за разваляне по чл.87, ал.1 ЗЗД. Съгласно чл. 68м, ал. 1 от ЗЗП
потребителят има право да развали договора с търговеца, сключен в резултат на
използваната нелоялна търговска практика, и да претендира за обезщетение по общия ред,
когато по заповед за забрана на прилагането на нелоялна търговска практика на КЗП има
влязло в сила решение на Върховния административен съд, което я потвърждава.
В конкретния случай не се установява описаната в заповед № 675/08.08.2013 г. на
председателя на КЗП търговска практика да е ползвана при сключване на процесния
договор, в който са попълнени параметрите на кредита и те съответстват на посочените от
кредитоискателя и отразените в преддоговорната информация. Противно на третираните със
заповедта кредитни продукти ответникът е бил запознат с необходимата информация за
сравняване на различни предложения за потребителски кредит, доколкото му е бил
предоставен стандартен европейски формуляр и допълнителна преддоговорна информация.
Установява се, че при сключване на процесния договор е ползвана санкционираната
със заповед № 1020/17.11.2017 г. на председателя на КЗП нелоялна агресивна търговска
практика по отношение на закупения пакет от допълнителни услуги. Същевременно
развалянето на договора може да бъде извършено от изправна по същия страна, което по
отношение на ответника не се доказана. Разваляне на договора без заплащане на
задълженията по него не е възможно и не е осъществено. Разваляне на договора със
заявлението от 27.05.2021 г. не би могло да настъпи и тъй като договорът за потребителски
кредит преди тази дата е бил прекратен с изтичане на срока на същия, доколкото е уговорен
като срочен.
За погасяване на паричните задължения приложение намира специалното правило на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД, условие за прихващане по този ред е съществуването на едно задължение,
което се формира от поне два от посочените там елементи, предвидена е еднаква поредност
за плащане на всички видове лихви. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или
някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на
чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се
изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност
задължение по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни,
погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по
чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В
8
частност съобразно клаузата на чл. 6. 4 от ОУ на ищеца, редът за разпределение на
плащанията, които не са достатъчни да покрият непогасените задължения е следният:
задълженията за разноски и такси, лихва за забава, неустойки, обезщетения по договора и
Общите условия, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се погасяват
преди главницата. Кредиторът не би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващото задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,
поради което със заплатената сума в размер на 1 006,72 лева за възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и 59,57 лева за определената по т.12.1 от общите условия лихва е
възможно погасяване само на валидно възникналите задължения, в случая главница и
възнаградителна лихва и лихва за забава в размер на законната лихва. По отношение на
последната за периода на допуснато просрочие на месечните вноски съобразно отразените
от кредитора плащания в приложеното извлечение и предвид датата на последното
извършено плащане, то следва да се приеме до 04.04.2017 г. не са останали непогасени
лихви за забава, а натрупаните такива в размер на 9,98 лева, определени от съда по реда на
чл.162 ГПК, до този момент за погасени от извършените плащания. По изложените дотук
съображения ищецът се легитимира като кредитор на вземане по главница в размер на
1 911,05 лева при съобразяване на платената част от вземането, недължимите суми по
нищожните договорни клаузи и поредността за погасяване на задължението. Своевременно
наведеното възражение на ответника за изтекъл погасителен давностен срок е
неоснователно по отношение на вземането за главница, за което е приложим общият
петгодишен давностен срок, начиная от предоговорения с втория по време анекс към
договора падеж и този срок не е изтекъл към датата на депозиране на заявлението. По
отношение на лихвата за забава е приложим кратък тригодишен давностен срок, поради
което обхваната от давност е лихвата за забава преди 15.12.2017 г. или дължима остава
лихвата за забава в размер на законната такава за периода от 15.12.2017 г. – 04.06.2018 г.
върху падежиралите и незаплатени вноски, която, определена от съда по реда на чл.162
ГПК, възлиза на 79,32 лева. Съобразно диспозитивното начало акцесорната претенция за
лихва за забава за горния период следва да се уважи в претендирания размер от 62,68 лева.
За периода 05.06.2018 г. /04.06.2018 г. е включен в предходния период/ до 13.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 14.12.2020 г. лихвата за забава не е обхваната от погасителен давностен срок
и определена по горния ред същата възлиза на 416,74 лева, до който размер следва тази
претенция да се уважи.
На ищеца се следват разноски съобразно уважената част от исковете по правилото на
чл.78, ал.1 ГПК. Възражението на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК по отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в двете производства е основателно,
доколкото делото не се отличава с фактическа или правна сложност, по същото е проведено
едно съдебно заседание, в което не е взел участие представител на ищеца, а предметът на
делото е типичен за дейността на ангажираните при ищеца юрисконсулти. Съдът намалява
размера на претендираното в исковото производство възнаграждение до минирания размер
по Наредба за заплащане на правната помощ от 100 лева. В заповедното производство е
определен размер съобразно уважената част от заявените там претенции възлизащ на 33,92
9
лева. В исковото производство ищецът е сторил разноски в размер на общо 224 лева и му се
следват 86,37 лева.
На ответника се следват разноски на основание чл.78, ал.3 ГПК. Същият е сторил
разноски в размер на 650 лева за заплатено адвокатско възнаграждение /л.95/. Възражението
на ищеца по чл.78, ал.5 ГПК, обективирано в молба от 11.10.2021 г., е основателно и съдът
го намалява до минималния размер по чл.7, ал.2, т. 3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения от 640 лева. На ответника се следват
разноски в исковото производство в размер на 393,22 лева.
В заповедното производство на ищеца се следват разноски в размер на 45,52 лева.
Ответникът не е претендирал разноски в заповедното производство и не е ангажирал
доказателства за сторени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК: [ЕИК], със
седалище и адрес на управление и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], срещу
П. Н. А., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], обективно кумулативно съединени установителни искове
с правно основание чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 79, ал. 1 вр.чл.240, ал.1 ЗЗД
вр.чл.9, ал.1 ЗПК и чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П. Н. А. дължи
на [фирма] сумата от 1 911,05 лева - главница по договор за потребителски кредит П. Кредит
Стандарт №**********/08.02.2016г., ведно със законна лихва от 15.12.2020 г. до изплащане
на вземането, лихва за забава в размер на 62,68 лева за периода от 15.12.2017 г. до
04.06.2018 г. и лихва в размер на 416,74 лева за периода от 05.06.2018 г. до 13.03.2020 г. и от
14.07.2020 г. до 14.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 04.01.2021 г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 62966/2020 г. по описа на СРС, 41
състав и ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124, ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 79, ал. 1 вр.чл.240,
ал.1 ЗЗД вр.чл.9, ал.1 ЗПК за разликата над 1 911,05 лева главница до пълния предявен
размер от 2 215,87 лева, иска по чл. чл.124,ал.1 във вр. с чл.422 ГПК във чл. 79, ал. 1
вр.чл.240, ал.2 ЗЗД вр.чл.9, ал.1 ЗПК за сумата от 751,49 лева, представляваща договорно
възнаграждение за периода от 04.03.2017 г. до 04.06.2018 г., исковете по чл.124,ал.1 във вр. с
чл.422 ГПК във чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 05.06.2016 г. – 14.12.2017 г. и за разликата над
416,74 лева до пълния предявен размер от 1 176,90 лева и иска по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата
от 1 993,28 лева, представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги
по споразумение от 08.02.2016г. към договор за потребителски кредит П. Кредит Стандарт
№**********/08.02.2016г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК, П. Н. А., ЕГН **********, с адрес
[населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес],
да заплаи на [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и адрес на управление и съдебен адрес
10
[населено място], [улица], [адрес], сумата от 86,37 лева, представляваща разноски в
исковото производство и 45,52 лева – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, [фирма], ЕИК: [ЕИК], със седалище и
адрес на управление и съдебен адрес [населено място], [улица], [адрес], да заплати на П. Н.
А., ЕГН **********, с адрес [населено място], [жк], [жилищен адрес] и съдебен адрес
[населено място], [улица], [адрес], сторените в исковото производство разноски в размер на
393,22 лева.
Присъдените на [фирма] суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка BAN:
[номер] BIC: В..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11