Присъда по дело №1838/2018 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 81
Дата: 28 ноември 2018 г. (в сила от 14 декември 2018 г.)
Съдия: Младен Димитров
Дело: 20184110201838
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

   

                                     

гр. Велико Търново, 28.11.2018 год.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Великотърновският районен съд, трети състав, на двадесет и осми ноември две хиляди и осемнадесета година в открито съдебно заседание, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЛАДЕН ДИМИТРОВ

                                   

при секретаря Н. Йорданова и в присъствието на прокурора Таня Катрева като разгледа докладваното от съдия Мл. Димитров НОХД № 1838 по описа за 2018год., въз основа на доказателствата по делото и закона,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И  :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.М.Н.  - роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, работи, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 27.05.2017г. на път 1-5 (Русе - Габрово) км. 107, при управление на лек ****, при движение в посока към гр.Габрово, нарушил правилата за движение по пътищата съответно по чл.16, ал. 1, т. 1 , по чл.20, ал.1 от , по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента, в посока гр.Русе, лек автомобил „****, собственост и управляван от правоспособния водач И.Д.С.с ЕГН-********** от гр.Русе и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещата се на предна дясна седалка на лек автомобил „****В.Д.Р. с ЕГН-********** *** - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б”, пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.З от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2,хип.2, вр. с ал.1 от НК вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1,чл.20,ал.2 и чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 78А от НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му налага АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ - ГЛОБА в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

 

 ОСЪЖДА подсъдимия Р.М.Н.  - роден на *** ***, българин, български гражданин, средно образование, женен, неосъждан, работи, с постоянен и настоящ адрес ***, ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС сумата от 539,58 лв., представляващи направени разноски по делото, както и 5 лева държавна такса по бюджетната сметка на ВТРС в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Присъдата подлежи на обжалване или протест пред Великотърновския окръжен съд в 15 дневен срок от днес.

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ :

 

                                                                   

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №81 от 28.11.2018 г. по НОХД № 1838/2018г. по описа на Великотърновския  районен съд.

 

ОБВИНЕНИЕТО е срещу Р.М.Н. с ЕГН-**********, роден на *** ***, пост. адрес в с. Горник, обл. Плевен, ул. "Партизанска" №15, настоящ адрес ***, българин, български гражданин, женен, с основно образование, неосъждан, работи, в това, че :

На 27.05.2017г. на път 1-5 (Русе - Габрово) км. 107, при управление на лек автомобил „Мерцедес Е250Д" с рег.№ЕН 2494 КК, при движение в посока към гр.Габрово, нарушил правилата за движение по пътищата съответно: по чл.16, ал. 1, т. 1 ЗДвП - като водач на ППС на пътно платно с двупосочно движение и две пътни ленти, навлязъл в пътната лента за насрещно движение без да изпреварва или заобикаля, по чл.20, ал.1 от ЗДвП - като водач на ППС не контролирал непрекъснато пътното превозно средство, което управлявал и допуснал поднасяне на лекия автомобил и навлизането му в лентата за насрещно движение, по чл.20, ал.2 от ЗДвП - като водач на пътно превозно средство не изпълнил задължението си при избиране скоростта на движението да се съобрази с атмосферните условия и с релефа на местността, за да е в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие и по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП вр. с чл.47, ал.З от ПЗДвП - като избрал да се движи със скорост от 73 км/ч. превишавайки максимално допустима скорост от 60 км.ч., сигнализирана с пътен знак В26, в резултат на което предизвикал ПТП с движещия се в насрещната пътна лента, в посока гр.Русе, лек автомобил „Шевролет Спарк" с рег.№ Р 1561 РН, собственост и управляван от правоспособния водач И.Д.С.с ЕГН-********** от гр.Русе и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на возещата се на предна дясна седалка на лек автомобил „Шевролет Спарк" с рег.№Р 1561 РН В.Д.Р. с ЕГН-********** ***, изразяваща се в закрито счупване на осем ребра в лявата гръдна половина - от 3-то до 10-то по предна и средна подмишнична линия и счупване на гръдна кост, довело до трайно затруднение в движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца - престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б", пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2,хип.2, вр. с ал.1 от НК вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1,чл.20,ал.2 и чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП.

Пострадалата Р. не е направила искане за конституиран в качеството на частен обвинител или граждански ищец. Повореника – адв.М., заявява, че пострадалата е получила обезщетение за причинените имуществени вреди по автомобила от нейна  застраховка.

Производството се проведе по реда на гл.28 от НПК, без да се събират показанията на свидетелите и на вещите лица.

Подс. Н. съжалява за извършеното и моли за по-леко наказание.

Защитинкът - адв. Тодоров, намира обвинението за доказано и основателно. Счита, че са налице предпоставките по чл.78а от НК и моли съда да освободи подс.Н. от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК, към предвидения минимален размер.    

Съдът, след като прецени събраните в досъдебното производство доказателства, намери за установено:

На 27.05.2017г., около 13:00ч., И.Д.С.и съпругата му - пострадалата В.Д.Р.,***, потеглили за гр.Велико Търново от с.Вонеща вода, общ. Велико Търново, където били на почивка. Отпътували със собствения си лек автомобил „Шевролет Спарк" с рег.№Р1561РН, управляван от Самоковлиев, който бил правоспособен водач, а Р. се возела на предната дясна седалка. Времето било облачно, валял слаб дъжд, пътната настилка била мокра. Малко преди гр.Велико Търново, движейки се по път 1-5 (Русе - Габрово) в посока гр.Русе автомобилът навлязъл в пътен участък с поредица от завои и наклон, с двупосочно движение и две пътни ленти.

Същевременно в посока гр.Габрово там се движел и лек автомобил „Мерцедес Е250Д" с рег.№ЕН2494КК, управляван от обвиняемия Р.М.Н.. При километър 107-ми на пътя, водачът шофирал със скорост от 73 км/ч, при ограничение на скоростта в този пътен участък от 60км/час. Пътното платно било мокро от преваляващия слаб дъжд. В момента на навлизане в ляв с оглед на посоката му на движение завой, подс.Н. загубил контрол над автомобила, който се поднесъл и навлязъл в лентата за насрещно движение без да изпреварва или заобикаля. При това траекторията му на движение се пресякла с тази на лекия автомобил „Шевролет Спарк", който се движел със скорост от около 49 км/ч.,  в резултат на което настъпило ПТП - сблъсък между двете МПС, предизвикано от обвиняемия Н.. Ударът между двата автомобила бил челен - между челната дясна страна на л.а. „Мерцедес" и челната лява страна на л.а. „Шевролет". След удара л.а. „Шевролет" се върнал назад и преустановил движението си след вторичен удар със задната си дясна ъглова страна в предпазната еластична ограда на пътя.

Към момента на възникване на произшествието и двата автомобила са били в изправно техническо състояние и водачите са били в състояние да ги управляват безопасно и безконфликтно.

Механизмът на възникване на ПТП, се установява от заключението по извършената автотехническа експертиза.  

В следствие на сблъсъка, последвалите удари ипритискане на тялото на пострадалата -свидетелката В.Д.Р. във вътрешните части от купето на автомобила в който пътувала,  й била причинена средна телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на осем ребра в лявата гръдна половина - от 3-то до 10-то по предна и средна подмишнична линия и счупване на гръдна кост, довело до трайно затруднение в движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца. Причино-следствената връзка и характера на причинените увреждания, се установявата от заключението по извършената съдебно-оценъчна експертиза.

Видно от приложената по делото справка за съдимост  подс. Р.М.Н., с ЕГН-**********, роден на *** ***, е неосъждан и не е освобождаван от отговорност по реда на чл.78а от НК.

Описаната фактическа обстановка се доказва от събраните в хода на досъдебно производство доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, обясненията на обвиняемия, свидетелство за съдимост  и  извършените експертизи.

С оглед на установеното се налагат следните правни изводи :

С деянието си подс.Н.  е осъществил състава на  престъплението по чл.343, ал.1, б.„Б", пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2,хип.2, вр. с ал.1 от НК вр. с чл.16, ал.1, т.1, чл.20, ал.1,чл.20,ал.2 и чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП.

От обективна страна, при управление на МПС, следствие нарушаване  правилата за движение  по пътищата - тези по чл.16, ал.1, т.1, по чл.20, ал.1, по чл.20,ал.2 и по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като 4 шофирал автомобила със скорост 73 км/ч. при ограничение на скоростта от 60 км/ч., въведено с пътен знак В26, не се съобразил с атмосферните условия и релефа на местността и загубил контрол над автомобила, предизвикал пътно-транспортно произшествие, в резултат на което причинил средна телесна повреда напострадалата В.Р..

Според съда, нарушението на правилата по по чл.16, ал.1, т.1, по чл.20, ал.1, по чл.20,ал.2 и по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, вр. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, се намира в пряка причино-следствена връзка с настъпилия съставомерен резултат и се явява основната, главна причина за настъпването му.

Телесните увреждания - закрито счупване на осем ребра в лявата гръдна половина - от 3-то до 10-то по предна и средна подмишнична линия и счупване на гръдна кост, са довели до трайно затруднение в движението на снагата, със срок на лечение и възстановяване около шест месеца, поради което следва да се квалифицират като средна телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, алт.2,хип.2, вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна подсъдимият е действал  виновно – при  непредпазливост, под форма на небрежност. Подс.Н. не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и да съобрази поведението си с правилата за движение по пътищата. В конкретната пътна ситуация е имал възможност да се движи със съобразена скорост и да контролира автомобила, без да навлиза в лентата за насрещно движение, като несъобразяването с конкретните правила за движение по пътищата е резултат на проявената небрежност.

Относно отговорността :

За извършеното престъпление по чл.343, ал.1, б.„Б", пр.2 вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от НК вр. с чл.129, ал.2, пр.2, алт.2,хип.2, вр. с ал.1 от НК, се предвижда наказание - лишаване от свобода за срок до три години или пробация. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на Раздел IV, глава Осма от общата част на НК. От деянието не са настъпили съставомерни имуществени вреди, поради което са налице условията, по чл. 78а от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност.

Относно имуществените вреди от престъплението съдът, намира, че е необходимо да се внесе пояснение. Настоящият състав е на мнение, че пречка за приложение на реда по чл.78а от НК, са само тези имуществени вреди, последица от престъплението в случая по чл.343, ал.1, б.„б", пр.2 във вр. с чл.342, ал.1, пр.3 от ЗДП,  които се явяват значителни. Това е така, тъй като при липсата на допълнителни квалифициращи признаци - средна телесна повреда, която поглъща по-леката квалификация, деянието пак би било престъпно, но по състава на чл.343, ал.1, б"а" от НК. В конкретната хипотеза обаче, в обстоятелствената част на обвинителния акт не е отразено изобщо причиняването на имуществени вреди, което с оглед на квалификацията не е задължително и не води до необоснованост.

Относно понятието "значителни имуществени вреди "  в ПВС 1-83, т. 2, б. “а” се приема, че следва да се изхожда от абсолютния размер на  вредите, които трябва да са не по-малко от 1000 лева. Същевременно, обаче,  в по-новата практика на ВКС се приема, че в тази част ПВС 1-83 е загубило своето значение и обвързваща сила, поради  съществената промяна на обществените, нормативните и икономическите условия. Според ВКС, след като става дума за парична оценка, подходът следва да бъде сходен, аналогичен на възприетия по т. 1 на ТР 1-98-ОСНК. Следователно, като измерител пак трябва да се използва размерът на установената минимална работна заплата за страната към момента на извършването на деянието. Приема се, че 14 МРЗ, са съответни на минималната парична равностойност на понятието " значителни имуществени вреди " . Този размер е обоснован, като е взето предвид разрешението на Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС, в  ТР 1-98, в което върховния съд се е придържал към старото съотношение 1:2 между “големи размери” и “особено големи размери”, установено в съдебната практика отпреди 1990 г. От тази гледна точка,  в съвременното си тълкуване ВКС  приема, че е  логично е да не се допуска отклонение и от предишните пропорции между -  от една страна – минималните размери, съответни на горепосочените две понятия, и от друга – минималния размер, съответен на понятието “значителни имуществени вреди”. Така се приема, че при запазване на съотношението между тези понятия, значителните имуществени вреди трябва да възлизат на 1/5 от големите размери и съответно 1/10 от особено големите размери или 14 МРЗ, за страната, към извършване на деянието.

Относно индивидуализацията на административното наказание, с оглед направените самопризнания, добрите личностни данни, имущественото положение, според приложената по делото декларация, съдът счита, че следва да бъде наложено наказание – глоба  от 1000 лева  - минималния предвиден размер по чл.78а, ал.1 от НК.

Що се касае до предвидената в чл.78а, ал.4 от НК, вр. с чл.343г от НК, възможност за кумулативно налагане на наказание лишаване от право на управление на МПС, съдът счита, че не следва да се прилага, с оглед поведението на подс.Н., направените самопризнания и вормата на вината – непредпазливост.

При този изход на делото и на осн. чл.189, ал.3 от НПК, разноските направени в хода на наказателното производство в размер на  539.58 лева,  се възложиха на подс.Н. за заплащане в полза на бъджета на Съдебната власт по сметка на ВТРС, като в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, същият следва да заплати и ДТ, в размер на 5 лева.

 

 По тези съображения съдът постанови присъдата си.

 

 РАЙОНЕН СЪДИЯ :