Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер                                                   Година 18.05.2021                         Град Стара Загора  

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                                                      Първи  граждански състав

На двадесет и осми април                                      Година две хиляди двадесет и първа

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                                                Председател: Генчо Атанасов

                                                                                               

Секретар Живка Димитрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 677 по описа за 2021 година.

 

            Предявен е иск с правно основание чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Ищецът „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София твърди, че на 25.04.2007 г. бил подписан договор за потребителски кредит с номер FL252634 между "Българска пощенска банка" (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) и Д.П.З., по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 5000 лв за текущи нужди. Отпуснатата от кредитора сума била предоставена по банкова сметка, ***. 2 на договора и усвоена от длъжника. Договорено било между страните предоставената в заем сума да се олихвява с лихвен процент, подробно описан в договора за кредит. Кредитополучателят се задължил да погаси задължението си чрез 108 месечни вноски с краен срок за издължаване - 02.5.2016 г. С подписването на договора ответникът се задължил да погасява задълженията си към кредитора ежемесечно на 2-ро число на съответния месец чрез анюитетни вноски. Първите шест вноски, всяка в размер на 75,92 лв., съгласно приложения към настоящата искова молба погасителен план, последна вноска в размер на 76.94 лв., а всички останали вноски - в размер на 77,14 лв. След усвояване на кредита кредитополучателят не изпълнил поетите договорни задължения към „Юробанк България“ АД, като останало непогасено задължение в размер на 4569.71лв. — главница и 911.98 лв. — договорна лихва. Кредитът станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 02.05.2016г. На 18.10.2013 г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД, с ЕИК ********* и „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, с ЕИК *********, по силата на който задължението на Д.П.З., произтичащо от договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007 г., било изкупено от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД. На свой ред, на 30.11.2017 г. „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД прехвърлило на „СИС КРЕДИТ” АД, с ЕИК ********* вземането си към Д.П.З., произтичащо от договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.4.2007 г., като сключило нов договор за цесия с настоящия кредитор „СИС КРЕДИТ” АД. До длъжника било изпратено писмо-уведомление за сключения договор за цесия, получено лично от длъжника на 11.11.201Зг. Съгласно чл. 9 от договора за продажба и прехвърляне на вземания и изрични пълномощни цесионерът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД било изрично упълномощен да извършва уведомяване по реда на чл. 99 ЗЗД от името на цедентите. Моли, ако съдът прецени, че извършеното уведомяване за сключената цесия не е надлежно, да счита длъжника за уведомен с връчването на исковата молба и приложените към нея уведомления за цесия. „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, пристъпило към принудително събиране на вземанията си по съдебен ред, като на 19.11.2020 г. пред Районен съд — гр. Стара Загора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. По подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 4779/20 г. и издадена заповед за изпълнение № 260736 от 20.11.2020 г. срещу Д.П.З.. Длъжникът подал възражение по чл. 414 от ГПК на 22.12.2020 г. пред Районен съд - гр. Стара Загора. Към настоящия момент погасяване на задължението по издадената заповед за изпълнение не било осъществено. Не било налице и основание, на което задължението на ответника да е отпаднало. Предмет на настоящото производство било единствено установяването на вземането за главница, а именно за сумата от 1250,00 лева, частично от 4569,71 лева. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Д.П.З. му дължи сума в размер на: 1250,00 лева - главница, като част от общо задължение за главница в размер на 4569,71 лева, дължима по договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г. Моли да му бъде присъдена законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът Д.П.З. счита, че задължението било погасено по давност по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД, налице били периодични плащания и била приложима кратката тригодишна давност. Поддържа, че в хипотезата на сключен договор за банков кредит и при наличието на погасителен план, задължаващ кредитополучателя да изпълнява задължението си разсрочено във времето, били налице частични плащания. Счита, че при договора за банков кредит са налице периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в" ЗЗД и приложение намира кратката тригодишната давност, основаваща се на понятието „периодични плащания” в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. Кредитът станал изцяло изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на 02.05.2016г. Тригодишният давностен срок изтекъл на 02.05.2019 г. и вземането било погасено по давност.  На 30.11.2017 г. бил сключен договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, като цедент, и „СИС КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, като цесионер. По силата на договора дружеството-цедент прехвърлило свои вземания на дружеството цесионер, сред които и вземането си срещу него, произтичащо от договор за потребителски кредит № FL252634 от 25.04.2007 г. Следователно преди прехвърляне на вземането (цесия), на 02.05.2016г. започналата да тече погасителната давност за вземането и била изтекла на 02.05.2019г. Цесионерът трябвало да понесе негативната последица за продължителното си бездействие. Счита, че извършеното уведомяване за сключената цесия не било надлежно. Изпратеното писмо уведомление за сключения договор за цесия не било получено от него. Кредиторът отбелязал, че получателят се преместил на друг адрес. И в този случай ищецът бездействал, като бездействието му се състояло в това, че не предприел никакви действия за установяване на новия му адрес, след като е бил уведомен, че същият е сменен. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлен искът и да му бъдат присъдени направените разходи по исковото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:

            Предявен е иск по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК, който представлява специален положителен  установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора  съществува, т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение сума се дължи. По този иск кредиторът следва да докаже факта, от който вземането му произтича, а длъжникът – възраженията си срещу вземането.

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 4779/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. за сумата 1250 лева за главница, представляваща частично неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007г. сключен с „Българска пощенска банка” АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, и законна лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от длъжника и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК е подадена настоящата искова молба.

Ищецът претендира вземане по представения договор за потребителски кредит с № FL252634/25.04.2007г., по силата на който „Българска пощенска банка” АД, гр.София е предоставило на ответника паричен потребителски кредит в размер на 5000 лв. за срок от 10 месеца, като погасяването на общата дължима сума в размер на 8323,60 лв. /главница и договорна лихва/ следва да се извършва на 108 месечни вноски. Съобразно чл.6 от договора крайният срок за погасяване на задължението е 02.05.2016 г.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си по погасителния план за главница в размер на 5000 лв. и договорна лихва в размер на 3323,60лв., като липсват и данни за погасяването им чрез плащане.

Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на вземанията  на ищеца. По отношение вземането за главница е приложима общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, доколкото се касае не за периодично плащане по смисъла на чл.111, б.“в“ ЗЗД и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС, а за единно вземане, по което кредиторът се е съгласил да получи изпълнение на части на основание чл.66 ЗЗД /в този смисъл са: решение № 38/26.03.2019г. по т.д. № 1157/2018г. на ІI т.о. на ВКС,  решение № 261 от 12.07.2011 г. по гражд. д. № 795 от 2010 г. на ВКС, ІV г. о., ГК и решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III г. о., ГК  /. 

За вземането за възнаградителна лихва е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б. ”в” ЗЗД. Според мотивите по т.1 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. т. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС по отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви - възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. С оглед на това следва да се счита да изоставено обоснованото с анюитетния характер на възнаградителната лихва разбиране в по-старата практика на ВКС, доколкото включването на възнаградителната лихва като елемент на анюитетната вноска очевидно не променя характера ѝ на акцесорно задължение спрямо главницата.

Разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД предвижда, че давността започва да тече от датата на изискуемостта на вземането. В свое решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на ІI т.о. на ВКС се произнесъл, че началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по погасителни вноски по договор за банков кредит, е моментът на изискуемостта на съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита. Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тълк. д № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност е установена в обществен интерес и целта е да се стимулира своевременното упражняване на субективните граждански права. Посочено е, че чрез този институт на кредитора се отнема възможността да иска принудително осъществяване на своето право. Тя служи за гарантиране на правната сигурност, като допринася за бързото развитие и уреждане на гражданските правоотношения, което е в интерес на всички. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че погасителната давност е свързана с бездействие на кредитора – неупражняване на негово субективно право, за което същият може да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД началният момент на течението на давностния срок винаги е свързано с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който той може да търси изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния срок води до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът може да търси изпълнение, вкл. и по съдебен /принудителен/ ред, поради което бездействието му се санкционира с течене на давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. Да се приеме противното, означава да не се зачете волята на страните по договора относно различната изискуемост на частите от главницата по всяка от дължимите вноски и свързаното с нея течене на давността. В случая не става въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните са постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо не може да се приеме, че при положение, че кредиторът има право да търси изпълнение от изискуемостта за съответната част от вземането, бездействието му да го направи не води до течене на давностния срок за тази част от вземането. 
            Поради изложеното съдът намира, че всички вноски за главница по  погасителния план, чиято изискуемост е настъпила преди повече от пет години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.11.2020 г., са погасени по давност. Това са вноски за главница с пореден номер от 1 до 102 по погасителния план /с падежи от 02.06.2006 г. до 02.11.2015 г./. Така остават дължими единствено последните 6 вноски за главница по погасителния план с общ размер 462,64 лв.

Погасени по давност са и претендираните възнаградителни лихви, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.11.2020 г. Това са всички вноски за възнаградителна лихва по погасителния план, т.е. ответникът не дължи заплащането на възнаградителна лихва.

Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Фронтекс Интернешънъл" ЕАД  по силата на договор за прехвърляне на вземания  от  30.11.2017 г., както и че праводателят му е придобил процесните вземания  на 18.10.2013 г. с договор за прехвърляне на вземания от  „Юробанк България“ АД. Посочените договори са  представени по делото, като от приложения № 1 към тях е видно, че процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Представени са и доказателства за извършени действия по уведомяване на ответника за цесията на посочения в договора адрес, като уведомлението за първото прехвърляне е получено от ответника, а за второто прехвърляне пратката е върната с отбелязване, че лицето се е преместило на друг адрес. Тези документи обаче са получени от ответника и с преписа от исковата молба, поради което съдът приема, че той е надлежно уведомен за цесията /в този смисъл е решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК/.  С оглед на това съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е породило действие за длъжника. 

По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.415, ал.1, т.1   ГПК е основателен и следва да бъде уважен до размера на 462,64 лева за главница, представляваща частично неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007г., сключен с „Българска пощенска банка” АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, и законна лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 4779/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд. В останалата част искът се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК, вр. с т.11г от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените разноски в заповедното производство съобразно установената част от вземането в размер на 186,91 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение, и направените в настоящото производство разноски съобразно уважената част от предявения иск в размер на 216,52 лв., представляващи държавна такса и адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъде осъден ищецът да заплати на ответника направените разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 188,97 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Воден от горните мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.П.З. *** съществуването на вземането на „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София, район Средец, ул.”Георги С. Раковски” 140, ет.4,  ЕИК ********* за сумата 462,64 лева за главница, представляваща частично неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007г., сключен с „Българска пощенска банка” АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, и законна лихва от 19.11.2020 г. до изплащане на вземането, присъдени със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 4779/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София, район Средец, ул.”Георги С. Раковски” 140, ет.4,  ЕИК *********  против Д.П.З. *** иск за установяване съществуването на вземането заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 260736/20.11.2020 г. по ч. гр. д.№ 4779/2020 г. по описа на Старозагорския районен съд в останалата част до претендирания размер 1250 лева за главница, представляваща частично неизплатено задължение по договор за потребителски кредит с номер FL252634 от 25.04.2007г., сключен с „Българска пощенска банка” АД /с настоящо наименование „Юробанк България“ АД/, като неоснователен.

ОСЪЖДА Д.П.З. *** да заплати на „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София, район Средец, ул.”Георги С. Раковски” 140, ет.4,  ЕИК ********* сумата 186,91 лева, представляваща разноски в заповедното производство, както  и сумата  216,52 лева, представляваща разноски в исковото производство.

ОСЪЖДА „СИС КРЕДИТ” АД, гр. София, район Средец, ул.”Георги С. Раковски” 140, ет.4,  ЕИК ********* да заплати на  Д.П.З. *** сумата 188,97 лева, представляваща разноски по делото.

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му пред Старозагорския окръжен съд.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: