№ 85
гр. гр. Добрич , 16.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на шестнадесети април,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20213200500225 по описа за 2021 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е за обжалване на постановените по гр.д.№1523/2019 год. на
Районен съд Добрич съдебни актове,както следва:
І./решение № 260020/17.08.2020 год.,с което е
1./признато за установено в отношенията между страните по делото на основание чл.422 във
връзка с чл.415 ГПК, че А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес град Д. дължи на
„Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК ********* по заповед №
306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019 г. по ч.гр.дело №
00290/2019 г. по описа на ДРС, сумите: 122,31 лева , представляваща вземане по договор за
мобилни услуги № ********* от 01.08.2016г. и договор за мобилни услуги № ********* от
15.11.2016г., ведно със законната лихва за забава върху паричното задължение от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното й изплащане, като
иска за горницата от присъдените 122,31 лева до претендираните 125,72 лева е отхвърлен и
251,80 лева, представляваща вземане по договор за лизинг от 01.08.2016г., ведно със
законната лихва за забава върху паричното задължение от датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК – 04.12.2018г., до окончателното й изплащане;
2./отхвърлен е предявения от „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление:
град София, район „Младост”, Ж.К. ”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК
********* срещу А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес град Д. иск на основание
чл.422 във връзка с чл.415 ГПК, за признаване за установено, че длъжникът дължи на ищеца
1
по заповед № 306 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.02.2019г. по
ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС, сумата от общо 154,98 лева, представляваща
неустойки за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги от 01.08.2016г. и
15.11.2016г. ;
3./ в тежест на страните са възложени разноски както следва: 3.1./А. М. А., ЕГН **********
с постоянен адрес град Д. е осъден да заплати на „Теленор България”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК *********, сумата от 509,35 лева, представляваща разноските в
производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС и сумата от 270,48 лева,
представляваща разноските в производството по ч.гр.дело № 00290/2019г. по описа на ДРС;
3.2./ „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК ********* е осъдено да
заплати на А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес град Д., сумата от 178,47 лева,
представляваща разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС.
ІІ.определение от 10.02.2021 год.,с което е оставена без разглеждане като недопустима
молбата на процесуалния представител на ответника на А. М. А., ЕГН ********** с
постоянен адрес град Д. за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №
260020/17.08.2020 год. по гр.д.№ 1523/2019 год. на Районен съд Добрич в частта на
присъдените разноски.
Образувано е въз основа на подадените от А. М. А., ЕГН ********** ,чрез
процесуалния му представител адв.М.В. :
1./жалба рег.№ 261176/04.09.2020 год.,уточнена с молба рег.№ 262036/23.09.2020 год. срещу
решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№ 1523/2019 год. в частта ,в която са:
1.1./уважени заявените срещу въззивника искове по чл. чл.422 във връзка с чл.415 ГПК
,както и в частта на 1.2./присъдените на всяка от страните разноски,като неправилни по
основание и размер.С определение № 260373/07.12.2020 год. по в.гр.д.№ 950/2020
год.,жалбата по пункт 1.2. е счетена за молба по чл. 248 от ГПК и изпратена за разглеждане
по компетентност на Районен съд Добрич.
2./частна жалба рег.№ 263241/18.02.2021 год. срещу определение от 10.02.2021 год.
Наличието на подадени от страната въззивна жалба срещу съдебен акт,с който е разгледан
спора по същество и частна жалба срещу определение,с което е оставена без разглеждане
като недопустима молба по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта му
разноските,обуславя разглеждането им в определена поредност:първа по ред следва да бъде
разгледана частната жалба срещу определението ,преграждащо по-нататъшното развитие на
делото,изходът по който може да обуслови връщане на делото за постановяване на акт по
съществото на молбата по чл. 248 от ГПК.
2
Частна жалба рег.№ 263241/18.02.2021 год. срещу определение от 10.02.2021 год. по гр.д.№
1523/2019 год. на Районен съд Добрич е отчасти основателна въз основа на фактически
констатации и правни изводи както следва:
За да остави молбата по чл. 248 от ГПК без разглеждане като недопустима,ДРС е приел,че
разпоредбата на чл. 80 изр.2-ро от ГПК установява положителна процесуална предпоставка
от кръга на абсолютните,а именно представяне на списък на разноските.Липсата му водела
до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението,поради което
това искане е недопустимо.
Условията, от които зависи съществуването и надлежното упражняване на процесуалните
права съставляват процесуални предпоставки. Те са определяни обикновено с императивна
правна норма и обуславят правната валидност на предприетото процесуално действие. За
наличието или липсата им, съдът следи служебно. Следователно, ако изискуема от
процесуалния закон предпоставка не е налице, действието е опорочено и като такова не
може валидно да сезира съда, т. е. да породи задължение за произнасяне по него. Тази
зависимост между регламентирано и надлежно упражнено право, определя допустимост на
действието, когато те са в съответствие, а когато е налице несъответствие между тях –
недопустимост. Разпоредбата на чл. 80 ГПК предвижда, че страната, която е поискала
присъждане на разноски следва да представи списък на разноските. Правната последица от
неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма - страната няма
право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно чл. 80, изр. 2
ГПК установява положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните, а именно
- представяне на списък за разноските. Липсата му води до ненадлежно упражняване на
правото да се иска изменение на решението поради което това искане е недопустимо-така
т.9 от тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 год. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 год.,
ОСГТК.
Разпоредбата на чл. 80 от ГПК по императивен начин посочва формата ,в която следва да
бъде извършено процесуалното действие-писмен документ,наименован списък .С оглед на
горното са неоснователни доводите на молителя,че независимо от пропуска му да представи
документа,искането му за присъждане на разноски : по конкретен вид и размер е устно
заявено в съдебно заседание и отразено в съставения от съда по реда на чл.150 от ГПК
протокол.Протоколът от заседанието е доказателство за извършените в съдебно заседание
съдопроизводствени действия и по смисъла на чл. 152 от ГПК той удостоверява ,че списъка
не е представен,тъй като е забравен от процесуалния представител.От изпълнение на
задължението на съда да впише в протокола изявление и искане на страната, не може да
следва извод ,че е саниран пропуск на страната .
С оглед извършеното уточнение от дата 23.09.2020 год.,молбата по чл. 248 от ГПК е с
предмет присъдените на всяка от страните разноски,т.е. касае размера на разноските,които
молителят А. М. А. следва да заплати на „Теленор България”ЕАД,така и размера на
3
разноските,които „Теленор България”ЕАД следва да заплати на молителя А. М. А.,като
съответно се претендира тяхното намаляване,респ.увеличаване.
Въведеното в чл. 80 ГПК изискване за представяне на списък на претендираните разноски
има значение само за правото на страната да иска изменение на решението в частта за
присъдените й разноски, но не и за правото й да иска изменение на решението в частта, в
която са присъдени разноски на противната страна. Този извод следва от обстоятелството,
че задължението за представяне на списък цели постигането на яснота относно
претендираните от страната разноски и улесняване защитата на противната страна, поради
което непредставянето на списък следва да рефлектира само върху отговорността на
противната страна за тези разноски. Представянето на списък по чл. 80 ГПК няма отношение
към обема на отговорността спрямо противната страна за направените от нея разноски,
поради което непредставянето на такъв не лишава страната от правото да иска изменение на
решението в частта за възложените в нейна тежест разноски, присъдени на противната
страна -така определение № 219/ 26.06.2018 год. по т. д. № 1875/2017 год. на ВКС, II т. о.
При съобразяване на горното,обжалваното определение следва да бъде отчасти
отменено,отчасти потвърдено.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес
град Д. частна жалба рег.№ 263241/18.02.2021 год. срещу определение от 10.02.2021 год.
по гр.д.№ 1523/2019 год. на Районен съд Добрич,с което е оставена без разглеждане като
недопустима молба, инкорпорирана в жалба рег.№ 261176/04.09.2020 год. и уточнена с
молба рег.№ 262036/23.09.2020 год. на А. М. А., ЕГН ********** с постоянен адрес град Д.
за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№
1523/2019 год. на Районен съд Добрич ,с което „Теленор България”ЕАД със седалище и
адрес на управление: град София, район „Младост”, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София,
сграда 6, ЕИК ********* е осъдено да му заплати сумата от 178,47 лева, представляваща
разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по описа на ДРС.
ОТМЕНЯ определение от 10.02.2021 год. по гр.д.№ 1523/2019 год. на Районен съд Добрич,с
което е оставена без разглеждане като недопустима молбата на А. М. А., ЕГН ********** с
постоянен адрес град Д. за изменение по реда на чл.248 от ГПК на решение №
260020/17.08.2020 год. по гр.д.№ 1523/2019 год. на Районен съд Добрич ,с което е осъден да
заплати на „Теленор България”ЕАД със седалище и адрес на управление: град София, район
„Младост”, Ж.К.”Младост 4”, Бизнес парк София, сграда 6, ЕИК *********, сумата от
4
509,35 лева, представляваща разноските в производството по гр.дело № 1253/2019г. по
описа на ДРС и сумата от 270,48 лева, представляваща разноските в производството по
ч.гр.дело № 00290/2019 г. по описа на ДРС и ВРЪЩА делото на Районен съд Добрич за
произнасяне в тази на част на молбата по чл. 248 от ГПК, инкорпорирана в жалба рег.№
261176/04.09.2020 год. и уточнена с молба рег.№ 262036/23.09.2020 год.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по в.гр.д.№225/2021 год.
След приключване на производството по чл. 248 от ГПК делото да бъде върнато на Окръжен
съд Добрич за разглеждане на подадената от А. М. А., ЕГН ********** въззивна жалба рег.
№ 261176/04.09.2020 год. срещу решение № 260020/17.08.2020 год. по гр.д.№ 1523/2019
год.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5