Решение по дело №280/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260097
Дата: 4 ноември 2020 г.
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20195500900280
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                               Р Е Ш Е Н И Е

 

                             /04.11.                 2020 Година                   гр. С.З.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ОКРЪЖЕН СЪД – ГР. С.З.            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 28.09.                                                                                      2020година

В   открито заседание в следния състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                               

СЕКРЕТАР:  Стойка  Иванова  

Като разгледа докладваното от съдията Караджова

Търг.д. № 280 по описа за 2019 година,

за да се произнесе съобрази:

 

        Производството е образувано по искова молба предявена от Н.К.К. от гр.С.З. против „З.“ АД с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. *** с цена на иска 25 100лв. – обезщетение за неимуществени вреди.

         

        Ищцата Н.К.К. твърди, че е потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1,.ал.1, т.1 от Кодекса за застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното застрахователно дружество за управлявания от деликвента А.Р.Д., с ЕГН: **********, л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № СТ 3772 НН.

Ищцата е единствена внучка на починалата при ПТП от 11.02.2016г. Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, видно от удостоверение за родствени връзки, приложено като доказателство към исковата молба.

Изложени са обстоятелства, че на 11.02.2016г., около 06:45 часа, в гр. С.З., на кръстовището на бул. *** и ул. ***, на пешеходната пътека срещу магазин „Практис“, при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № СТ 3772 НН, водачът А.Р.Д., с ЕГН: **********, е блъснал пешеходките П.Б.Г. и сестра й Н.Б.Ж. - баба на ищцата Н.К.К.. По време на инцидента, двете сестри пресичали пътното платно по обозначена пешеходна пътека, като дори били преминали средата й. Водачът А.Д. управлявал автомобила си по южната лента за движение на бул. „***" в посока запад-изток със скорост над максимално разрешената за шофиране в градски условия (50 км/ч). В същото време, пешеходките се намирали от северната страна на бул. „***" и предприели пресичане на пътното платно в посока юг, като се движели по обозначената пешеходна пътека тип „Зебра". Двете пострадали вървели заедно, хванати под ръка, като Н.Ж. вървяла отдясно на сестра си П.Г.. При предприемане на пресичането двете пострадали се уверили, че МПС, движещи се по бул. „***", в северната лента на платното за движение в посока изток-запад, са спрели и ги изчакват да преминат, след което с нормална походка предприели пресичане. Участъкът от пътя, където е възникнало ПТП-то, е бил осветен от улично осветление, а между виновния водач и пешеходките не е имало препятствия по линията на пряка видимост на водача. С деянието си А.Д. е причинил многостепенна средна телесна повреда на П.Б.Г., както и смъртта на Н.Б.Ж..

       Водачът А.Д. не е привел в действие спирачната система на автомобила си нито преди, нито след произшествието. Същият дори не е намалил скоростта и е продължил движението си на изток по бул. „***". На мястото на инцидента пристигнал екип на Спешна медицинска помощ, който констатирал смъртта на Н.Ж., а сестра й П.Г. била откарана за оказване на медицинска помощ в УМБАЛ „П.“ АД - С.З..

        Изложени са аргументи, че според постановките на Тълкувателно решение №1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.05.1961г. и Постановление №5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Сочи се, че обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

          В конкретния случай, ищцата е била единствена внучка на починалата вследствие на ПТП Н.Ж. и дори е била кръстена на нея. Двете са били изключително близки. Между същите са съществували чувства на обич и привързаност, бабата се е грижила за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не са живели в едно домакинство, ищцата често е ходила на гости на баба си, както и последната често е посещавала внучката си. Ищцата твърди, че е изпитвала любов и уважение към своята баба, която майчински се е грижила за нея и е помагала в отглеждането и възпитанието й. Отношенията им с починалата са били изключително близки, били са много привързани една към друга. Скръбта на ищцата Н.К. е неизмерима и й причинява неимоверни страдания. Заявено е, че много трудно преживява загубата на един от най-близките си хора, с които е израснала и е била в много близка емоционална връзка. Преди трагичния инцидент, ищцата всекидневно е общувала с баба си и е разчитала на нейната подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и Н.Ж. била изключително силна и внезапната смърт на последната се е отразила изключително негативно на психиката на ищцата. Същата е претърпяла и търпи и към момента негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек. Счита, че това е нормалното, житейски оправдано състояние на едно задружно и сплотено семейство. Била много близка със своята баба, съществувала е особена връзка на привързаност в семейството, грижили се една за друга и много се подкрепяли. Поради посочените причини сочи, че е напълно разбираемо, че все още страда от загубата на баба си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.

      Ищцата твърди, че тъй като не е получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент нито от ответника, нито от делинквента, за нея е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск. Посочено е, че от представените Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и Справка от електронния сайт на Гаранционен фонд за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е видно, че към 11.02.2016г. - датата на ПТП, за лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН е имало валидно сключена застраховка към „З.“ АД по реда на КЗ (отм.) по застрахователна полица № BG/30/115002300625. валидна от 11.09.2015г. до 10.09.2016г.

        За станалото ПТП са били образувани пр.пр. №539/2016г. по описа на ОП - С.З. и ДП №54/2016г. по описа на ОД на МВР - С.З.. С внесен в ОС - С.З. обвинителен акт срещу виновния водач е образувано НОХД №177/2016г. по описа на съда. С влязла в сила Присъда №27 от 21.06.2016г. по посоченото дело, водачът А.Р.Д. е признат за виновен в това, че на 11.02.2016г. в гр. С.З., при управление на л.а. „Фолксваген Пасат“ с peг. № СТ 3772 НН, в нарушение на правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.1 от ЗДвП, чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.119, ал.1 от ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.Ж., като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, деецът е избягал от местопроизшествието, деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, А.Д. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

     Сочи, че съгласно чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. С оглед на това, според ищцата, следва да се приеме за установено, че описаното деяние е извършено виновно от делинквента.

       Излага доводи, че съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и елементите на застрахователните договори и пр., съдържа и процесуалноправни норми, каквато в частност е и нормата на чл.226 от КЗ (отм.). Текстът е общо формулиран и не липсва посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които не следва да се прилага. Поради това следва да се приеме, че има действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов), е, когато „страните договорят друго“ след влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществуват. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на предявения иск е чл.226 от КЗ (отм.).

    Счита, че в настоящия случай по безспорен начин се установява, че вследствие на противоправното си поведение, водачът А.Р.Д. е причинил на ищцата вреда - изгубила е много близък за нея човек - своята баба. Инцидентът е белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата и грижите на баба й Н.Ж..

    Заявява, че безспорно претендираните неимуществени вреди - душевни болки и страдания, са в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от 11.02.2016г., като излага аргументи по чл.52 от ЗЗД .

     Счита, че в случая не може да става въпрос и за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите пешеходки, предвид обстоятелството, че изложения в ИМ механизъм на ПТП, изцяло се подкрепя и от влязлата в сила присъда спрямо виновния водач. При предприемане на пресичането двете пострадали се уверили, че МПС, движещи се по бул. „***“, в северната лента на платното за движение в посока изток-запад, са спрели и ги изчакват да преминат, след което с нормална походка предприели пресичане. Участъкът от пътя, където е възникнал инцидентът, е осветен от улично осветление дори и през тъмната част на денонощието, следователно, не може да става въпрос за ограничена видимост. Освен това, между виновния водач и пешеходките не е имало препятствия по линията на пряка видимост на водача и А.Д. се е намирал на достатъчно голямо разстояние - по-голямо от опасната зона за спиране, за да възприеме пострадалите и да избегне настъпването на ПТП, макар да се е движил с превишена скорост.

      Счита, че претендираното от ищцата Н.К. обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 11.02.2016г., при което е починала баба й - Н.Б.Ж., е справедливо, като се имат предвид преживените от нея болки и страдания от внезапната загуба на толкова близък за нея човек . Претендираният размер на обезщетението е справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по подобни казуси, поради което предявеният иск следва да бъде уважен изцяло. Счита, че на основание чл.84, ал.3, вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следва да заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на непозволеното увреждане - 11.02.2016г., до окончателното изплащане на сумата.

        Моли, да се постанови решение, с което да се осъди „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район *** да заплати на Н.К.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***.“3-ти март“ №1, вх. Б. ет.2. ап.35, в качеството й на внучка на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 25100 лв., представляваща обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - стрес и изживени силни негативни емоции от загубата на близък роднина, вследствие на ПТП, настъпило на 11.02.2016г., при което е починала баба й - Н.Б.Ж., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане. Претендират се съдебни и деловодни разноски, както и възнаграждението за един адвокат.

        Ответникът „З.“ АД оспорва предявения иск и прави искане да се отхвърли изцяло. Претендира за разноските по делото, в т.ч. юрисконсултско възнаграждение. Моли, също да се отхвърли и акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД по съображения за неоснователност и недоказаност на главния иск. В случай, че се намери иска за основателен, моли да се намали размера на обезщетението, тъй като счита, че претендираното с исковата молба е прекомерно завишено и не съответства, от една страна, на практиката на съдилищата по аналогични случаи за процесния период с оглед релевантните критерии за справедливост, запълващи със съдържание понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД, от друга страна, на вида и обема на причинените от процесното ПТП вреди, респ. на интензитета и продължителността на търпените болки и страдания от ищцата и, от трета страна, размерът на претендираното обезщетение е в противоречие с разпоредбата на параграф 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018 г.:

      Счита,че искът е недопустим предвид разпоредбата на чл. 498, ал.3 КЗ, тъй като ищцата не е заявила по реда на чл. 498, ал.1 КЗ извънсъдебна застрахователна претенция пред застрахователя.

       Счита, че предявената искова молба е неоснователна, тъй като ищцата Н.К.К. не е претърпяла описаните в исковата молба вреди - болки и страдания от загубата на своята баба Н.Ж. при процесното ПТП,   като излага аргументи посочвайки Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС. Твърди, че не е съществувала близка духовна и емоционална връзка между ищцата и починалата й баба приживе, в тази връзка не може да се установи дали Н.К. е търпяла твърдените интензивни болки и страдания (неимуществени вреди) от загубата на своята баба, както и в какъв обем. Съгласно цитираното в исковата молба ТР № 1/21.06.2018г., постановено по ТД№ 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС само формалната връзка на родство не е достатъчна за определяне на обезщетение. За да се присъди обезщетение за неимуществени вреди за по-широкия кръг от роднини, въведен с цитираното тълкувателно решение, трябва не само да се докаже по категоричен начин, че ищцата е претърпяла морални вреди, но трябва да се установи, че се касае за такива вреди, които надхвърлят по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

           Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение, като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания, както и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в нарушение на изискванията на чл.113 т.1 и т.2 Закона за движение по пътищата. Твърди, че бабата на ищцата преди да навлезе на платното за движение не е съобразила разстоянието до приближаващото към пешеходната пътека МПС - Фолксваген Пасат с peг. № СТ 3772 НН, както и неговата скорост на движение, а също така твърди, че ненужно е удължила времето за пресичане, макар и да се е намирала на пешеходна пътека, като е вървяла бавно, със спокоен ход, в тъмната част на денонощието, при слабо осветление и дъждовно време. Счита, че тези нарушения на Закона за движение по пътищата от нейна страна се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и вредоносните последици от него, поради което и при евентуална доказаност на исковата и претенция, определеното от съда за справедливо обезщетение следва да бъде намалено на половина заради наличието на принос в изложения по-горе аспект.

         Счита, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди от внучка за баба противоречи на лимита на обезщетението за неимуществени вреди при по-широкия кръг роднини, регламентиран в параграф 96, ал.1 от ПЗР на КЗ, ДВ, бр. 101/07.12.2018 г., в сила от 07.12.2018г. Съгласно цитираната разпоредба до влизането в сила на наредба за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал.2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал.4 КЗ, сред които несъмнено попада и ищцата, се определя в размер до 5 000 лв.

          Признава за установено съществуването на валидно застрахователно правоотношение по отношение собствеността и ползването на л.а. Фолксваген Пасат с peг. № СТ 3772 НН по силата на Застрахователна полица № BG/30/115002300625/10.09.2015г., сключена със „ЗАД ДаллБогт:Живот и здраве” АД.

          Оспорва следните обстоятелства:Изключителната вина на водача на лек автомобил Фолксваген Пасат с СТ 3772 НН - А.Р.Д., с оглед наведеното по-горе възражение за съпричиняване на ПТП от страна на загиналата Н.Ж., за която ответникът твърди, че с поведението си да е допринесла за настъпване на произшествието.

          Оспорва твърдението, че приживе ищцата и внучка й са били изключително близки и привързани една към друга, както и че смъртта на Н.Ж. й причинява неимоверни страдания и неизмерима скръб, че е нарушен обичайният й начин на живот. Оспорва твърдението, че ищцата е претърпяла и към момента търпи негативни преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за нея човек.Оспорва твърдението, че между ищцата и баба й е съществувала особена връзка на привързаност, че са се грижили една за друга и много са се подкрепяли.Оспорва размера на претенцията, като прекомерно завишена по съображенията, подробно изложени, като посочва,че обемът на преживените болки и страдания предстои да бъде доказан в хода на процеса. Въпреки това, трудно можело да се обоснове обезщетение в размер на 25 100 лева, същото се явявало прекомерно.

         Възразява и срещу искането да бъде присъдена законна лихва от датата на непозволеното увреждане, като посочва чл. 497 ал.1 т.2 КЗ (нов).

          В настоящия случай твърди, че доброволната претенция пред застрахователя не е заявявана изобщо. Ето защо, сочи, че при евентуална доказаност на претенцията по основание и размер, лихва може да се претендира от датата на исковата молба, а не от датата на ПТП.

         Твърди, че в случая е приложим новият Кодекс за застраховането, доколкото ПТП е настъпило при действието на новия КЗ, както и исковата молба е депозирана при действието на КЗ, в сила от 01.01.2016 г. Приложимостта на отменения КЗ по силата на параграф 22 от новия КЗ касае единствено и само част IV Застрахователен договор. В случая, според ответника, спорът не касае валидността, клаузите, тълкуването и изпълнението на сключен застрахователен договор, а възникналото въз основа на такъв договор задължение за застрахователя да изплати застрахователно обезщетение. Касаело се за една процедура, изпълнението на която безспорно се подчинява на действащите към момента на осъществяването и правила. Следвало да се отчете и терминологията, използвана от законодателя в случая - говори се за договори, а не за застрахователна претенция, когато се запазва действието на отменения акт.

 

        Третото лице помагач А.Р.Д. не се признава за виновен.

        

          Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:

 

          Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 и сл. ЗЗД във вр. с пар.22 от КЗ и чл. 86 ЗЗД.

 

           В хода на производството е установена следната фактическа обстановка:Не е спорно по делото,че е възникнало ПТП на 11.02.2016г. около 06:45 часа в гр. С.З., на кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, на пешеходна пътека срещу магазин „Практис“.Към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по силата на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по застрахователна полица № BG/30/115002300625 от 10.09.2015г., сключена със „З.“ АД относно процесния л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН. Също така НОХД №177/2016г. по описа на ОС - С.З. е приключило с влязла в сила присъда №27 от 21.06.2019г.

          От представената по делото влязла в законна сила Присъда №27 от 21.06.2016г., постановена по НОХД №177/2016г. по описа на ОС - С.З., се установява, че водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН - А.Р.Д., е признат за виновен в това, че на 11.02.2016г. в гр. С.З., при управление на л.а.„Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН, в нарушение на правилата за движение по пътищата:

Чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не е контролирал непрекъснато превозното средство, което е управлявал;

Чл.20, ал.2 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“, като не намалил скоростта и не спрял автомобила, когато е възникнала опасност за движението; и

Чл. 119, ал. 1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“, като не пропуснал пострадалите пешеходки, които вече били стъпили на пешеходната пътека и дори били преминали средата й,

по непредпазливост причинил смъртта на Н.Б.Ж. и двустепенна средна телесна повреда на П.Б.Г., изразяваща се в трайно затруднение движението на десния горен крайник, представляващо открито счупване на мишничната кост, и в трайно затруднение движението на десния долен крайник, представляващо счупване на дясно бедро и счупване на дясна подбедрица, като от деянието е настъпила смърт на едно лице и телесни повреди на едно лице, деецът е избягал от местопроизшествието, деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява особено тежък случай, поради което на основание чл.343, ал.З, предл. „второ“, „трето“ и „последно“, б. „б“, предл. „второ“, вр. с ал.1, б. „б“, предл. „второ“ и б. „в“, предл. „второ“, вр. с ал.4, вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият е осъден на 6 години и 8 месеца „Лишаване от свобода“. На основание чл.343г, вр. с чл.343, ал.З, предл. „второ“, „трето“ и „последно“, б. „б“, предл. „второ“, вр. с ал.1, б. „б“, предл. „второ“ и б. „в“, предл. „второ“, вр. с ал.4, вр. с чл.342, ал.1 от НК, вр. с чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 от НК А.Д. е лишен и от право да управлява МПС за срок от 9 години, считано от влизане на присъдата в законна сила.

     По делото е назначена и изготвена съдебна автотехническа експертиза,от чието заключение се установява,че  на 11.02.2016г., около 06:45 часа, в гр. С.З., в условията на измит от дъжд асфалт и без наличие на валеж, по бул. „***“ от изток на запад се движел л.а. „Фолксваген Пасат“, с peг. № СТ 3772 НН, собственост на А.Р.Д., със скорост на движение около 52 км/ч и опасна зона за спиране около 42 м. На кръстовището с ул. „***“ настъпил удар между пресичащите по пешеходната пътека от север на юг Н.Б.Ж.  и П.Б.Г., хванати под ръка. Видно от експертното заключение ударът между лекия автомобил и пострадалите се намира изцяло в зоната на пешеходната пътека, като пострадалите са се намирали изцяло върху нея. Към момента на удара скоростта на движение на лекия автомобил е била тази и преди настъпване на ПТП - около 52 км/ч. Вследствие на удара пострадалите са били отхвърлени напред и надясно спрямо посоката на движение на лекия автомобил.По делото няма данни за намалена или ограничена видимост както за водача на МПС, така и за пресичащите по пешеходната пътека пешеходки. Вещото лице пояснява, че опасната зона за спиране на МПС не се влияе от скоростта на движение на пострадалите пешеходци, тъй като параметър, последното не участва във формулата за пресмятане на опасната зона за спиране на МПС.

         Видно от експертното заключение водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като пропусне пострадалите да преминат по пешеходната пътека. Сочи се, че технически правилно е водачът на автомобила да приведе скоростта си на движение до технически съобразената, а при необходимост да спре преди коридора на движение на пострадалите. Вещото лице уточнява, че при пресмятане на опасната зона за спиране времето за реакция на водача на автомобила е прието изцяло в негова полза, за да се гарантират изводите на експертизата. По делото има данни, че лекият автомобил се е движел на къси светлини. Експертът заявява, че осветената зона от автомобил с качествата на процесния при движение с технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете е около 50 м пред левия и около 75 м пред десния фар. При движение с технически изправни и правилно настроени дълги светлини на фаровете осветената зона от автомобил с качествата на процесния пред фронта на фаровете е по-голяма от 150 м. В експертното заключение се твърди, че всички данни по делото сочат, че преди настъпване на ПТП пострадалите са се движили със спокоен ход.  Според вещото лице при движение на пострадалите със спокоен ход към момента на навлизането им на платното за движение лекият автомобил се е намирал на около 112 м преди мястото на удара. Сочи се, че по делото няма данни за наличие на намалена или ограничена видимост, която да е в причинна връзка с възприемането на пострадалите към този момент. От САТЕ се установява още, че при липса на намалена или ограничена видимост към момента на предприемане на пресичане на платното за движение от пострадалите, те са имали техническата възможност да възприемат движението на лекия автомобил откъм дясната си страна.

     Експертът уточнява, че при това отстояние от мястото на удара, е било достатъчно водача само да намали скоростта си на движение, без да предприема аварийно спиране, за да могат пострадалите на завършат пресичането на пътното платно.

     По делото е назначена и съдебно-психологична експертиза ,от чието заключение се установява, че ищцата Н.К. е преживяла тежко неочакваната смърт на баба си, с която е имала трайна и много силна емоционална връзка. Според вещото лице смъртта на близък е стресогенно житейско събитие, пораждащо остра стресова реакция. Експертът твърди, че в актуалното психично състояние на освидетелстваната Н.К. не се регистрира значима житейска промяна, водеща до продължителни неприятни обстоятелства, които са последица, реакция на стреса или разстройства в адаптацията. Сочи се, че симптомите, съпровождащи стресовата реакция, продължават от 3 денонощия до 6 месеца. Вещото лице заявява, че липсват типичните симптоми, по които може да се определи дали е налице посттравматично стресово разстройство. Твърди също, че няма достатъчно убедителни данни, които да кореспондират с клиничната картина на някакво разстройство в емоционалната сфера, вследствие настъпилата смърт на бабата на ищцата, и не съществува добре доказана алтернативна диагноза в тази връзка. В eкспертизата се сочи, че във всички случаи ищцата Н.К. е преживяла тежко загубата на своята баба, с която е имала здрава емоционална връзка. Ищцата е била нейна единствена внучка, общували са помежду си, помагали са си, обичали са се. Според вещото лице мъката по любимата баба и тъгата в спомените по нея няма как да бъдат изтрити от съзнанието на освидетелстваната Н.К..

 Експертът заявява, че няма информация за прием на медикаменти или търсене на медицинска помощ, като допълва, че едва ли приемът на медикаменти би помогнал ищцата да се справи по-лесно. Посочва, че медикаментите поддържат временно състоянието, но мъката и тъгата, това е психическо състояние, което трудно би могло да се повлияе от медикаменти.

        В хода на производството са събрани гласни доказателства.От показанията на свидетеля К.Ж.К. -баща на ищцата става заявява, че майка му -починалата Н.Б.Ж. отгледала дъщеря му, понеже те живеели в едно жилище и бащата на свидетеля работел в Русия през деветдесетте години. Били трима души с бебето в апартамента. В това жилище живели 2-3 години, след това купили друга гарсониера и се преместили. Майка му нямала друга внучка, освен дъщеря му. В течение на годините майка му и дъщеря му поддържали връзка. Можело да се каже че, Н.Ж. отгледала ищцата - често била при нея - ясли, детски градини, в другия апартамент - имала я като дъщеря. Свидетелят твърди, че когато настъпил инцидентът, дъщеря му била студентка в гр. П.редовно обучение, и той й се обадил по телефона, и й казал за случилото се. Ищцата се върнала същия ден, заедно с Н.Т.П. -съжител на семейни начала с Н.. Според свидетеля К. дъщеря му буквално била като смазана, не можела да повярва, че е истина . Свидетелят заявява, че в последствие били разговаряли с ищцата Н.К. за инцидента, но тя искала да избягвала темата . Понеже го преживявала много тежко, в един момент решила с приятеля й да заминат за чужбина, за Ю.А., за да не е тук и да надмогне ситуацията, психически да се откъсне. Живели в Ю.А. 1 година.

      От същите свидетелски показания се установява,че Н. посещавала дядо си често, живеели през един блок разстояние и си гостували. Близки били, понеже само той й останал. През времето, в което била студентка, поддържаше връзка с баба си и дядо си, идвали си с Николай всяка седмица в гр. С.З., събирали се, също за рождени дни, за Коледа. Свидетелят посочи, че и те често ходили на гости в квартирата, имали близки, нормални отношения.Свидетелят твърди, че след смъртта на баба й, доверителката ми Н.К. била тъжна, плачела, не общувала много с когото и да е, била затворена. Върнала се в гр. С.З. в апартамента и била с тях. Свидетелят К. виждал разликата каква била дъщеря му и каква станала. След инцидента останала в гр. С.З. за известно време. Трябвало да се върне в гр. П., където имала трудови отношения, имала да взима изпити. Като приключила, се върнала, стояла месеци и според свидетеля през 2017г., една година след инцидента, решили да отидат в чужбина. Решили, че така ще бъде най-добре за нея, да се махне от обстановката и от тягостното положение, а и освен това назад в годините си го били планирали с приятеля й, и заминали. Работили в малки хотели и пътешествали. Били в Бразилия, Аржентина, Перу, Мексико. Св. К. посочва, че майка му има сестра, която останала жива по време на инцидента. Сподели, че майка му и нейната сестра били в близки отношения. Свидетелят уточни още, че има дело за присъждане на обезщетение срещу същия застраховател по повод смъртта на майка му, като в момента делото е в Апелативен съд С..

       От показанията на свидетеля Н.Т.П. (живеещ на съпружески начала с ищцата) се установява, че същият познава  Н.К. от 2015г. Свидетелят заявява, че живеят заедно от 4 години. Посочва, че познава и семейството на ищцата и е присъствал на много семейни събития, по празници, където всички са били заедно. Свидетелят Петров споделя, че бабата на ищцата претърпяла инцидент през месец февруари 2016г. Той бил един от хората, които носели ковчега надолу по стълбищата и бил наясно с инцидента. Бил свидетел на много случки между баба и внучка, от които могъл да си състави изводи за техните отношения. Най-малкото ги бил виждал да разговарят много пъти. Дори когато живеели заедно, се чували всяка седмица. Когато се прибирали в гр. С.З. ги посещавали. Твърди, че бабата на ищцата Н.К. дошла и помогнала да изчистят квартирата на първото място, където се нанасяли - през месец август или септември 2015г.Това обстоятелство го научил от ищцата. Също така свидетелят знаел, че лаптопът, който Н. имала преди да се нанесе, бил купен от баба й, защото ищцата нямала пари, тъй като били студенти. Свидетелят Петров заявява, че счита, че бабата на ищцата Н.К. имала голямо присъствие в живота й . Споделя, че е виждал баба и внучка да проявяват голяма любов в разговорите помежду си. Говорели за евентуални бъдещи планове, за това какво се е случило преди. Това били неща, които са все лични и не можели да се споделят с кой да е. Твърди още, че много скоро след инцидента не можели да минават през мястото, където се случил инцидентът ,тъй като ищцата Н.К. започвала спонтанно да плаче.

 

       Предвид събраните по делото доказателства следва да се направят следните изводи: Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г., относно застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този Кодекс, се прилага част четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на новия Кодекс. Следва да се направи извода, че тъй като за л.а. „Фолксваген Пасат“ с per. № СТ 3772 НН е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна от 11.09.2015г. до 10.09.2016г. (прекратена на 28.03.2016г.),  се прилагат правилата на КЗ (отм.) и правното основание на предявения иск е чл.226 и сл. от КЗ (отм.).

 

    С постановяването на Тълкувателно решение №1 от 21.06.2018г. по тьлк. д. № 1/2016г. на Върховен касационен съд, ОСНГТК е разширен кръгът на лицата, легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък. Това са лицата, посочени в Постановление №4 от 25.V.1961r. и Постановление №5 от 24.Х1.1969г. на Пленума на Върховния съд, и всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.

    

     По отношение на размера на предявения иск за компенсиране на претърпените болки и страдания, разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД изисква обезщетението за неимуществени вреди да бъде определено по справедливост от съда. Съгласно практиката на ВКС справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързана с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, която преценка относно наличието на претърпени неимуществени вреди, както и относно техния размер, следва да се направи след анализ на всички факти и обстоятелства,които имат значение по делото. Съгласно ППВС №4/1968г. при определяне на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, обуславящи тези вреди и то не само чрез посочването им, но и чрез отчитане на тяхното значение за размера на вредите. При определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди при причиняване на смърт наред с обстоятелствата, при които е настъпил вредоносният резултат, в това число поведението на деликвента по време както на ПТП, така и непосредствено след него, от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, претендиращ обезщетението.

 

         Съдът счита,че  въвеждането на лимит на размера на отговорността на застрахователя досежно обезщетенията за неимуществени вреди на лицата по чл. 439а, ал. 4 от КЗ противоречи на действащото право на ЕС, уреждащо застрахователните отношения, а именно Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година относно застраховката "Гражданска отговорност". При наличието на противоречие между европейското и националното право, за правораздавателните органи в Република България съществува задължение да прилагат общностното право в неговата цялост и да защитават правата, които то дава на частноправните субекти.

 

         

    В конкретния случай безспорно се установи, че ищцата е внучка на починалата вследствие на ПТП Н.Ж.. От разпитаните по делото свидетели се установява, че ищцата и баба й са били изключително близки. Между същите са съществували чувства на обич и привързаност, бабата се е грижила за своята внучка като за своя дъщеря. Н.К., е изпитвала любов и уважение към баба си, а последната майчински се е грижила за нея и е помагала в отглеждането и възпитанието й. Отношенията им с починалата са били изключително близки, били са много привързани една към друга. Скръбта на ищцата Н.К. е неизмерима и й причинява страдания.

 

    Като писмено доказателство по делото е прието заключението на СПЕ . Ищцата Н.К. е преживяла тежко неочакваната смърт на баба си, с която е имала трайна и много силна емоционална връзка. Установява се още , че във всички случаи Н.К. е преживяла тежко загубата на своята баба, с която е имала здрава емоционална връзка. Ищцата е била нейна единствена внучка, общували са помежду си, помагали са си, обичали са се. Според СПЕ мъката по любимата баба и тъгата в спомените по нея няма как да бъдат изтрити от съзнанието на ищцата Н.К.. Те присъстват и ще присъстват до края на живота й, дори с времето да избледняват.

 

     Съдът намира за неоснователно възражението на ответното дружество относно съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата Н.Ж.. От изготвената по делото САТЕ се установява по категоричен начин, че инцидентът е настъпил на пешеходна пътека, при това след като пешеходките вече са били преминали средата й. Установи се, че водачът на процесния л.а. „Фолксваген“ по никакъв начин не е реагирал на създалата се опасност за движението - наличие на пешеходци, пресичащи пътното платно на пешеходна пътека, и скоростта му на движение преди и към момента на удара е била една и съща - около 52км/ч. Установи се, че при тази скорост на движение опасната зона за спиране на л.а. „Фолксваген“ е била около 42 м. В САТЕ се сочи, че по делото няма данни за намалена или ограничена видимост както за водача на МПС, така и за пресичащите по пешеходната пътека пешеходки. От експертното заключение се установи още, че по делото има данни за наличие на улично осветление откъм северната и южната страна на пешеходната пътека, както и че лекият автомобил се е движел на къси светлини. Така експертът категорично заяви, че осветената зона от автомобил с качествата на процесния при движение с технически изправни и правилно настроени къси светлини на фаровете е около 50 м пред левия и около 75 м пред десния фар. Установи се още, че пострадалите са се движили със спокоен ход. Предвид горното от САТЕ става ясно, че при движение на пострадалите със спокоен ход към момента на навлизането им на платното за движение лекият автомобил се е намирал на около 112 м преди мястото на удара, при опасна зона за спиране от около 42 м. ВЛ сочи, че водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП като пропусне пострадалите да преминат по пешеходната пътека. Технически правилно е водачът на автомобила да приведе скоростта си на движение до технически съобразената, а при необходимост да спре преди коридора на движение на пострадалите.

 

     С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира ,че предявеният иск от ищцата Н.К.К., с ЕГН: ********** за обезщетение на  причинени неимуществени вреди следва да бъде уважен изцяло до претендирания размер 25 100 лв.Законната лихва  следва да бъде присъдена от деня на увреждането 11.02.2016г.,като и в тежест на ответника следва да се възложат сторените от ищцата разноски.

 

       Водим от изложеното, Окръжен съд - гр. С.З.

 

 

                                                     Р Е Ш И :

 

       ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район ***, представлявано от представителите *** да заплати на Н.К.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, в качеството й на внучка на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З., сумата от 25 100 лв. (двадесет и пет хиляди и сто лева), представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания - остра стресова реакция и изживени силни негативни емоции от загубата на близък роднина, вследствие на ПТП, настъпило на 11.02.2016г., при което е починала баба й - Н.Б.Ж., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 11.02.2016г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.

 

     ОСЪЖДА  „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район ***, представлявано от представителите *** да заплати на Н.К.К., с ЕГН: **********, с постоянен адрес:***, в качеството й на внучка на Н.Б.Ж., с ЕГН: **********, б.ж. на гр. С.З. сумата 1300 лв./хиляда и триста лева/ -разноски по делото.

 

     ОСЪЖДА „З.” АД, с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., п.к. 1172, район ***, представлявано от представителите *** да заплати по сметка на Окръжен съд –С.З. сумата 580,70 лв./петстотин и осемдесет лева и седемдесет стотинки/-разноски по делото.

 

     Решението е постановено при участието на третото лице помагач А.Р.Д.  ЕГН **********.

 

      РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред АС – гр.П.в двуседмичен срок от деня на получаване съобщение за неговото постановяване с приложен препис.

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: