Р Е Ш Е Н И Е
№...
08.11.2021г. Гр.С.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 13.10.2021г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №4700 по описа за 2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл.288, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ (отм.), сега чл.557, ал.1, т.2, б.„а“ КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 2199.52лв. за
изплатени от ищеца обезщетения по щета №111131/27.11.2015г. и щета №111074/12.11.2015г.
и законна лихва върху тази сума от подаване на исковата молба в съда до
изплащането й, както и направените по делото
разноски.
Исковете са
предявени от Г. гр.София срещу Д.С.Д. ***. С исковата молба се
твърди, че Г. изплатил по щета
№111131/27.11.2015г. и щета №111074/12.11.2015г. обезщетения за имуществени
вреди в общ размер на 2199.52лв. По щета №111074/12.11.2015г. за увредения при
ПТП, настъпило на 07.11.2015г., в гр.С., лек автомобил „Н.“, с ДКН -,
собственост на Р.В.Р. – 950,00лв. По щета №111131/27.11.2015г., за увредения
при ПТП, настъпило на 07.11.2015г. в гр.С., лек автомобил „Р.“, с ДКН -,
собственост на В.М.М. – 1249,52лв. Виновен за катастрофата бил ответникът,
който управлявайки с лек автомобил Р. с ДК № -, собственост на С.Т. Д.,***, на
кръстовището на ул.„-” с ул.„Г. Кюмюрев”, поради движение с несъобразена
скорост с пътната обстановка и релефа на пътя, при спускане загубил контрол и
ударил лек автомобил „Н.“, с ДКН -, продължил движението си и ударил лек
автомобил „Р.“, с ДКН -, като така причинил процесното ПТП. В нарушение на чл.
260 КЗ (отм.), сега чл. 490 КЗ, ответникът управлявал увреждащия автомобил без
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП.
С регресна покана №200-GF-928/929/19.05.2016г. поканил ответника да възстанови
изплатеното от ищеца обезщетение, но и до днес лицето не било погасило
задълженията си. Това породило за ищеца правен интерес да предяви настоящия
иск.
Моли съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 2199.52лв. за
изплатени от ищеца обезщетения за имуществени вреди от ПТП, причинено от
ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от които
обезщетение по щета №111131/27.11.2015г. – 1249,52лв. и обезщетение по щета
№111074/12.11.2015г. – 950,00лв., ведно със законна лихва върху тази сума от
подаване на исковата молба в съда до изплащането й, както и направените по
делото разноски.
Тъй като
ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен
трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В
срока за писмен отговор назначеният на ответника особен представител заема становище, че исковата молба била
редовна и искът бил допустим. Съобразно така заявената претенция, съдържанието
на исковата молба и приложенията към нея, била редовна по нейната
основателност. От изложението в исковата молба обстоятелства, на които се
основавал искът, ответникът не оспорвал, че участвал в ПТП на 07.11.2015г. в
гр. С., при което нанесъл имуществени щети на лек автомобил „Н.“ с ДКН - на стойност 950,00лв. и на лек автомобил „Р.“ с ДКН - на стойност 1249.50лв.,
видно от шега №111074/12.11.2015г. и щета №111131/27.11.2015г. Твърдението на
ищеца, че виновен за ПТП-то бил ответникът, който управлявайки лек автомобил „Р." с ДКН -, собственост на С.Т. Д.,***,
на кръстовището между ул.„-” с ул.„-”, поради движение с несъобразена скорост с
пътната обстановка и релефа на пътя при спускане загубил контрол и ударил лек
автомобил „Н.“ с ДКН -,
продължил движението си и ударил лек автомобил „Р.“ с ДКН -, отговаряло на истината. В
нарушение на чл. 260 КЗ /отм./, сега чл. 490 КЗ, ответникът управлявал
увреждащия автомобил без действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. В чл.288, ал.12 КЗ било
предвидено, че след изплащане на обезщетението по чл.288, ал.1 КЗ, ищецът
встъпвал в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по
чл.288, ал.8 КЗ. Основателността на предявените искови претенции била
обусловена от кумулативното наличие на следните материално-правни предпоставки:
1 /ответникът виновно бил причинил описаната в исковата молба деликтна
отговорност на причинителя на щетите по чл.45, ал.1 ЗЗД при следния фактически
състав: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка и вреда; 2/ настъпилите
от процесното ПТП имуществени вреди и техния размер; 3/ липсата на валидна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилиста“, обезпечаваща
отговорността на деликвента към момента на настъпване на ПТП; 4/ изплащане от
Гаранционния фонд на пострадалите от ПТП лица стойността на причинените
имуществени вреди. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД, давността
започвала да тече от момента на изискуемостта на вземането. Регресното вземане
се основавало на изпълнението на чуждо задължение - това бил деликвентът и се
пораждал от различен фактически състав, включващ извършен деликт, правен
интерес от изпълнението и плащане, като това правоотношение възниквало между
различни страни, суброгиралия в правата на увредения ищец и деликвента,
управлявал МПС без сключена застраховка „ГО“, ето защо изтеклата спрямо
деликвента давност в правоотношението му с увреденото лице не следвало да се
прилага по отношение на регресното вземане. По отношение на последното
давността имала за начало осъществения състав на суброгацията. Съгласно т.14 от
Постановление №7 от 04.10.1978г. на Пленума
на ВС, за регресните искове важала общата давност по чл.114 и сл. ЗЗД, а
течението й започвало от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица, което разбиране било приложимо и към
регресното вземане на ищеца, като нямало основание даденото тълкуване да се
счита за изгубило значение. В процесния случай предпоставките за уважаване на
регресен иск били налице съобразно представените по делото доказателства.
Основанието на този регресен иск било реалното изплащане на обезщетението от
ищеца на третото увредено лице, а то било на 26.03.2016г. – 950,00лв. и на 01.04.2016 г. – 1249.52лв. Давността не била изтекла, понеже не били минали пет
години от изплащането на обезщетението, а делото било заведено през 2020г.,
само изплащането на обезщетенията били извършени през 2016г. Счита, че искът
бил основателен и го потвърждава.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
От
приетите по делото като писмени доказателства: копия на Протокол за ПТП №1596033/07.11.2015г., Справка от
12.11.2015г., писмо вх.№24-00-645/01.02.2016г., Уведомление за имуществени
вреди от 05.11.2015г., Доклад по щета от 12.11.2015г., Заключителна техническа
експертиза, Фактура №80/09.11.2015г., Протокол за ПТП №1596034/07.11.2015г., Справка
от 27.11.2015г., писмо вх.№24-00-679/12.02.2016г., Уведомление за имуществени
вреди от 24.11.2015г., Доклад по щета от 27.11.2015г., Заключителна техническа
експертиза от 18.02.2016г., Техническа експертиза по щета №111131/27.11.2015г.,
Заключителна техническа експертиза от 18.02.2016г., Заключителна техническа
експертиза, Техническа експертиза по щета, Удостоверение от 29.03.2016г., се
установява по безспорен начин, че на 07.11.2015г. в гр. С., е настъпило ПТП, при което ответникът, като водач
на лек автомобил марка лек автомобил „Р." с
ДКН -, собственост на ... Д.,***, на кръстовището между ул.„-” с ул.„-”, поради
движение с несъобразена скорост с пътната обстановка и релефа на пътя при
спускане загубил контрол и ударил лек автомобил „Н.“ с ДКН -, продължил движението си и ударил лек автомобил „Р.“ с ДКН -. Към момента на причиняване на ПТП - 07.11.2015г.,
ответникът е управлявал увреждащото МПС, в нарушение на чл.249, във връзка с чл.259 КЗ /отм./, сега чл.461 във връзка с чл.483 КЗ - без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Това се установи от приетите по делото
справки от базата данни на Информационен център към Г., които удостоверяват, че
към датата на настъпване на застрахователното събитие, ответникът е управлявал
увреждащото МПС, без за него да има сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в
Решение №161/13.11.2012г. по т.д.
№607/2011г., II т. о. на ВКС, се приема, че данните на Информационен център
имат официално оповестително действие и до доказване на противното издадените
въз основа на тях документи удостоверяват с обвързваща доказателствена сила
съществуването и прекратяването на договорите за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“/.
Претърпените
вреди са безспорно доказани от приложените към застрахователната преписка
документи, касаещи ремонта на увредените МПС, едното от които е с тотална щета.
От приетите като писмени доказателства копия на Преводно нареждане от 23.03.2016г. и преводно
нареждане от 01.04.2016г., се установява, че ищецът е изплатил на правоимащите
лица по заведените претенции за имуществени вреди сумите от: 950,00лв.,
изплатена на Р.В.Р., собственик на лек автомобил „Н.“ с ДКН -, и 1249,52лв., изплатена на ...,
собственик на лек автомобил „Р.“ с ДКН -. Общата сума, изплатена от ищеца е в размер на 2199,52лв.,
каквато е и исковата претенция. И в двете преводни нареждания е посочен номера
на щетата, по която се превеждат сумите, която съвпада с номера на щетата по
останалите документи.
Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2, б."а" от КЗ (отм.), Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Съгласно разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.), след изплащане на обезщетението по ал.1 и 2, фондът встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по ал.8. Разпоредбата на чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) урежда правната възможност Гаранционният фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ по аргумент от чл.288, ал.1, т.2, б. "а" КЗ (отм.). Независимо, че Кодексът за застраховането е отменен в тази му редакция и от 01.01.2016г. действа нов КЗ, следва да се приложат материалноправните разпоредби, действащи към момента на застрахователното събитие – 07.11.2015г., а именно разпоредбите на отменения КЗ. За да бъде уважен предявения иск е необходимо по делото да бъде установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване наличието на определените в закона предпоставки, а именно: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, причинени щети на увреденото МПС и техния размер, причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети, че е изплатил застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, като следва да установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти.
В случая е безспорно, че ищецът Гаранционният фонд е изплатил по щета №111131/27.11.2015г. – 1249,52лв. и по щета №111074/12.11.2015г. – 950,00лв.
С оглед правото на регрес на ищеца, същият е изпратил до ответника регресна покана за възстановяване на платените суми. Регресната покана е получена от ответника, но същият не е заплатил дължимото към ищеца.
Предвид гореизложеното настоящият състав намира, че от събрани в хода на производството писмени доказателства по безспорен и категоричен начин е установено, че исковата претенция на Г. е основателна и доказана и по размер.
При този изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото съдебни разноски, съгласно представения списък на разноските - за държавна такса в размер на 88,00лв. и за възнаграждение за особен представител – 383,97лв.
Воден от гореизложеното и на основание чл.237 ГПК, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Д.С.Д.,
ЕГН **********,***, да заплати на Г., ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Граф Игнатиев” №2, ет.4, представляван от Борислав
Михайлов и Стефан Стоилков, сумата от 2199.52лв. (две хиляди сто деветдесет и девет лева и 52
стотинки), представляваща изплатени от ищеца обезщетения за имуществени вреди от
ПТП, причинено от ответника без сключена застраховка „Гражданска отговорност“,
от които обезщетение по щета №111131/27.11.2015г. – 1249,52лв. и обезщетение по
щета №111074/12.11.2015г. – 950,00лв., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 13.11.2020г. до окончателното
й изплащане, както и
направените разноски по делото в размер на 471,97лв.
(четиристотин седемдесет и един лева и 97 стотинки), представляващи платената
от ищеца държавна такса и възнаграждение за особен представител.
Присъдената сума може да бъде внесена по
сметка на ищеца: IBAN: ***,
BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд гр.С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: