№ 2074
гр. Пловдив, 24.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330204841 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. М. против Наказателно постановление №
579105 – F608797 от 26.05.2021 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на
Дирекция "Обслужване" при ТД на НАП - Пловдив, с което за нарушение на
чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от Закона за данък добавена стойност, на
жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 1, пр. четвърто от Закона за данък
добавена стойност, е наложена имуществена санкция в размер от 500, 00
/петстотин/ лева.
В жалбата и в допълнителна писмена молба се навеждат конкретни
възражения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно
постановление, включително свързани с неправилно приложение от
административно - наказващия орган на чл. 28 ЗАНН. Формулирано е искане
за отмяна на НП. Не се претендира присъждане на разноски.
Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив в открито съдебно заседание,
чрез своя процесуален представител ангажира становище за неоснователност
на жалбата. Моли за потвърждаване на НП. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение. Представен е списък на разноските.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
1
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на
атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото
потвърждаване. Съображенията в тази насока са следните:
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа
обстановка:
При извършена служебна проверка на 15.01.2021 г. в ТД на НАП- Пловдив
се установило, че жалбоподателят М., като регистрирано по ЗДДС лице, не е
спазил установения в закона срок за подаване на справка - декларация по
смисъла на чл. 125 ЗДДС в ТД на НАП Пловдив за данъчен период 01.12.2020
г. - 31.12.2020 г. до 14.01.2021 г. включително.
Справката – декларация по смисъла на чл. 125 ЗДДС била подадена на
12.02.2021 г. в ТД на НАП Пловдив, като била заведена с вх. № 16004579303/
12.02.2021 г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства, както и въз основа на разпита на
свидетеля М. - Т..
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
По делото не се спори, а и от приложената Заповед № ЗЦУ - 1149/
25.08.2020 г. се установява както материалната, териториална, така и
темпорална компетентност на административнонаказващия орган и на
актосъставителя.
При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 42 и чл.
43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава
правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от
ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи писмени възражения
срещу него, като такива са били депозирани. Фактическата обстановка,
изложена в АУАН, изцяло кореспондира на тази посочена в НП.
2
Атакуваното НП съдържа реквизитите, предвидени в чл. 57 от ЗАНН и в
него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са и давностните срокове, разписани в чл.
34 от ЗАНН - нарушението и нарушителят са установени на 15.01.2021 г. (при
извършена служебна проверка в ТД на НАП - Пловдив), АУАН е съставен на
12.04.2021 г. (в отсъствие на жалбоподателя, след като същият е бил
надлежно поканен – виж известие за доставяне № 0100014007259, покана
получена лично от жалбоподателя на 11.02.2021г. – л. 1 от преписката), а
процесното НП е издадено на 26.05.2021 г.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административнонаказващият орган е счел, че с действията
си жалбоподателят, като физическо лице е допуснал нарушение на чл. 125, ал.
5, вр. чл. 125, ал. 1 ЗДДС, тъй като обективно е пропуснат определеният в
закона срок за подаване на справка-декларация за съответния данъчен период.
Диспозицията на правната норма очертава нарушението като такова на просто
извършване. Със самия факт на пропускане на установения в закона срок,
нарушението се явява довършено, като не е необходимо да настъпва
допълнителен общественоопасен резултат.
Приложена е и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 1, пр. 4 ЗДДС,
която словесно и числово препраща именно към нарушението по чл. 125
ЗДДС.
Наложената имуществена санкция е в минималния установен от закона
размер - 500 лв.
Настоящата съдебна инстанция намира за изцяло несподелими доводите на
жалбоподателя за наличие на предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.
28 ЗАНН.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.
93, т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид.
3
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
за да се счете, че случаят е маловажен, следва да се констатира, че степента
на обществена опасност както на деянието, така и на дееца, е по - ниска от
обичайните за подобни нарушения.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а не
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушение по чл. 125, ал. 5 ЗДДС, доколкото обстоятелства, които да
обуславят маловажност на случая, не са налице.
Не може да бъде такова обстоятелство липсата на дейност на дружеството
за процесния данъчен период. Според жалбоподателя, е налице маловажен
случай, доколкото допуснатото нарушение не води до укриване на печалба
или недеклариране на данъци, каквито доводи се излагат и с възражението по
чл. 44 ЗАНН. Съдът намира, че възражението е неоснователно. Аргумент за
това може да се почерпи от разпоредбата на чл. 125, ал. 4 ЗДДС, в която
изрично е посочено, че справка- декларация по ал. 1 и отчетни регистри се
подават и когато не следва да се внася или възстановява данък, както и в
случаите, когато регистрираното лице не е извършило или получило доставки
или придобивания, или не е осъществило внос за този данъчен период. И това
изискване на законодателя не е самоцелно, доколкото подаването на справки
декларациите и отчетни регистри обслужва не само обществените отношения,
свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но и
обществените отношения, свързани с правилното отчитане на извършваната в
страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от
своя страна е свързано с планирането на бюджета за следващата година.
Действително, при липса на извършена търговска дейност, държавният
бюджет не се ощетява, доколкото данък не се дължи, но доколкото
съществено се засягат отношенията, свързани с отчетността и планирането на
бюджета, не може да се приеме, че неподаването на данъчна декларация и
отчетни регистри в тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност.
Не може да бъде такова обстоятелство сам по себе си и фактът, че
нарушението е за първи път, доколкото това обстоятелство е съобразено от
АНО при индивидуализация на наложената санкция-500 лева, цели двадесет
пъти по-нисък от възможния максимум на санкцията.
По отношение на направеното възражение на жалбоподателя, досежно
неправилното му санкцониране едновременно за неподаване на справка –
4
декларация и за неподаване на отчетите по чл. 124 ЗДДС, за което нарушение
било образувано АНД 4842/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив, следва
да се посочи следното:
Нормата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на
административни нарушения, за всяко от които на нарушителя може да бъде
наложено административно наказание. Поради тази причина, както
неподаването на самата справка – декларация, така и неподаването на
отчетните регистри представлява самостоятелен състав на административно
нарушение, което следва да бъде санкционирано чрез определянето на
самостоятелно административно наказание. По този начин се спазват и
изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен
субект административни нарушения да бъде определено съответното
наказание /в този изричен смисъл са и Решение № 3106/30.10.2015 г. по к.
адм. н. д. № 2276/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив; Решение
№ 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2255/2013 г. по описа на
Административен съд Пловдив, и Решение № 1516/04.07.2013 г. по к. адм. н.
д. № 1441/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80 лв. за осъществената защита
от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и
вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 579105 – F608797 от
26.05.2021 г., издадено oт М.К.Л. – Директор на Дирекция "Обслужване" при
ТД на НАП- Пловдив, с което за нарушение на чл. 125, ал. 5, вр. ал. 1 от
5
Закона за данък добавена стойност, на М. К. М. ЕГН ********** на основание
чл. 179, ал. 1, пр. четвърто от Закона за данък добавена стойност, е наложена
имуществена санкция в размер от 500, 00 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА М. К. М. ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Национална
агенция по приходите сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6