ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 223
гр. Силистра, 09.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на девети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Теодора В. Василева
Кремена Ив. Краева
като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно
гражданско дело № 20223400500121 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********
против Разпореждане № 244/28.03.2022г. по ч.гр.д.№ 129/2022г. на РС-
Тутракан, в частта, в която заповедният съд е отхвърлил частично
заявлението с вх.№ 1135/23.03.2022г. на „Банка ДСК“ АД с ЕИК *********,
за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, срещу Б.
В. П. с ЕГН ********** за вземане възникнало по договора за обединяване на
кредити от 20.02.2019, за следните суми:
- лихвената надбавка за забава 54,18 евро за периода 07.03.2019-
07.11.2021;
- разходи за изискуем кредит 60 евро.
За да постанови отказа, районният съд съобразил хипотезата на чл. 18.1.
от общите условия към сключения между страните договор според който
текст при забава на плащането на месечната вноска от деня, следващ
падежната дата, определена в договора, частта на вноската, представляваща
главницата, се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка
за забава в размер на 10 процентни пункта. Заповедния съдия приел, че
договореният лихвен процент в този случай е 12,45%, което означава, че
обезщетението за забава е изчислено при олихвяване на просрочената
главница с 22,45%. Изложеното мотивирало заповедния съд да приеме, че
така определения начин на олихвяване при забава противоречи на чл. 33, ал. 2
от ЗПК, според който, когато потребителят забави дължимите от него
плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва., която пък към момента на забавата е 10%. Констатирайки
това противоречие със закона съдът приел, че е налице основание да се
откаже издаването на заповед за изпълнение за този компонент на вземането
1
по чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК.
Съдът приел, че претендираните разходи за изискуем кредит в размер на
60 евро противоречат на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, според който при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок
сума за времето на забавата - което противоречие отново е основание по чл.
411, ал. 2, т. 2 от ГПК, да се откаже издаването на заповед за изпълнение за
тази претенция.
Жалбоподателят не е съгласен с изводите на съда и твърди, че
обжалваното разпореждане е неправилно, произнесено в нарушение на
материалния закон и несъобразено с представените писмени доказателства.
В подкрепа на становището си излага следните аргументи:
По отношение на лихвената надбавка за забава се коментира
обстоятелството, че съгласно чл. 18.1. от Общите условия такава се
начислява само при просрочие и то върху просрочената главница която се
олихвява с договорната лихва и към нея има лихвена надбавка за забава в
размер на 10 %. В тази връзка жалбоподателят приема, че наказателната лихва
е 10 %, а този размер съвпадал с нормативно определеният размер на
законната лихва. Предвид на това се приема, че клаузата не противоречи на
чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. Приема, че неправилно
заповедния съд е посочил, че обезщетението за забава е било в размер на
22,45 %, т.е. сбор от договореният лихвен процент (12,45 %) и лихвена
надбавка за забава (10 %). Счита, че не е налице възприетото от заповедния
съд противоречие на чл. 33, ал. 2 от Закона за потребителския кредит. В тази
връзка желае въззивният съд да отмени, като неправилно Разпореждане №
244/28.03.2022 г. по ч.г.д № 129/2022 г. по описа на Районен съд Тутракан, и
вместо него да разпоредите Районен съд Тутракан да издаде Заповед за
изпълнение, с която да уважи подаденото от „Банка ДСК“ заявление и в
частта по отношение на 54,18 евро- лихвена надбавка за забава; както и да
присъди в полза на „Банка ДСК“ в пълен размер претендираните разноски за
заповедното производство.
В жалбата липсват аргументи относно претендираните разходи за
изискуем кредит в размер на 60 евро дължимостта на които е приета от
заповедния съд за противоречаща на закона.
Въззивният съдебен състав счита жалбата за допустима, но
неоснователна, споделя мотивите на заповедния съд и препраща към тях по
реда на чл. 272 от ГПК, като се има предвид и следното:
От доказателствата и фактическите твърдения, изложени от БДСК ЕАД
в подаденото заявление, се установява, че претендираните вземания
произтичат от сключен договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9,
ал. 1 от ЗПК. Според ал. 2 на чл. 33 от ЗПК, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да
надвишава законната лихва. В случая, от клаузата на т.18.1 от общите
условия съдът разбира, че вземането за обезщетение се формира от два
2
компонента - договорната лихва и отделно от това надбавка за забава в
размер на 10 процентни пункта. Това означава, че общият размер на
обезщетението за допусната забава надхвърля регламентирания в закона. На
този етап не може да бъде потвърдено и споделено поддържаното в жалбата
разбиране на клаузата на чл.18.1 от Общите условия в смисъл, че уговорения
размер на неустойката съвпада със законната лихва, която се дължи ведно с
възнаградителната лихва. Систематичното място на клаузата в раздел VII
„Отговорности и санкции” и анализа на въпросната клауза водят до изводи за
обективиран начин на определяне на обезщетение за забава, а не на уговорка
за кумулативно начисляване на две вземания с различни основания.
Макар в жалбата да липсват доводи относно отхвърлената претенция от
60 евро – разходи за изискуем кредит ОС намира за уместно да изложи
становище за противоречие на тази претенция с ограничението в чл. 33 от
ЗПК, тъй като предвиждането и начисляването на разходи за изискуем кредит
е в разрез с разрешения от закона вид обезщетяване на вредите от
неизпълнение на главното задължение.
Предвид горните съображения, частната жалба се явява неоснователна,
следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането на районния съд -
потвърдено.
Водим от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 244/28.03.2022г. по ч.гр.д.№
129/2022г. на РС- Тутракан.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3