№ 692
гр. В., 05.05.2025 г.
ОС – В., V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и девети
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Весела Гълъбова Въззивно
гражданско дело № 20253100500360 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 13:21 часа се явиха:
След спазване на разпоредбата на чл. 142, ал.1, изречение 2-ро от ГПК /НА ВТОРО
ЧЕТЕНЕ/
------------------------------------------------------------------------------------------------------
Въззивната страна В.Ф. 32140 – В., редовно призована, представляват се от ст.
юриск. Д. П., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемият И. Н. И., редовно призован, не се явява, представлява се адв. М. П.,
редовно упълномощена и приета от съда от преди.
СТ. ЮРИСК. П.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. П.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по в.ж. вх.№ 66394 / 16.08.2024г., подадена от В.Ф. 32140-В. срещу
решение № 2904/31.07.2024г., поправено с решение № 81/08.01.2025г., постановено по гр. д.
№ 16928/2022г. на РС-В., 49 състав, с което В.Ф. 32140-гр. В. е осъдено да заплати на И. Н.
И., ЕГН **********, сумата от общо 38761,40 лева, представляваща стойност на
неизплатено обезщетение за фактически отработено служебно време над нормативно
1
установеното, което не е компенсирано с почивка, за периода от 01.04.2002г. до 16.12.2022г.,
с продължителност от 932 дни или 7456 часа, на основание сключен между страните Д.КВС
№ 01 от 30.04.1998г., ведно със З.ата лихва върху главницата, дължима от датата на подаване
на исковата молба в съда – 23.12.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
Във в.ж. са наведени оплаквания за неправилност и неЗ.съобразност на решението,
като постановено при съществени процесуални нарушения и при неправилно прилагане на
материалния З. Излага се, че първоинстанционният съд не е обсъдил и съобразил всички
събрани по делото доказателства, което води и до необоснованост на решението. Поддържа
се, че съдът не е приложил правилно нормата на З. - чл.145, ал.2 от ПКВС /отм./, т.4.2 от З-Д
на МО № ОХ-313/08.05.2001г., т.17 от Наредба № Н-18 от 19.12.2012г., издадена от МО,
указващи, че за дните, включени в 24- часовата продължителност на дежурството,
служебното време на лицата се зачита в размера по 12 часа. Въззивникът поддържа, че в
решението няма изложени съображения защо съдът приема, че всяко делнично дежурство
следва да се компенсира с 16 часа. Счита, че изчислените часове не компенсирано служебно
време са в силно завишен размер. , като на практика се получава дублиране на 8 часа
служебно време за всеки от дните в дежурството, което време вече е включено при
изчисляване на месечната норма. Сочи още, че решението е постановено при неправилно
прилагане на чл.76 от ЗЗД. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да
бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, а в условията на
евентуалност да бъде отменено решението в частта, с която ответникът осъден да заплати
сумата над 2841,60 лева и съответните лихви. Претендират се и направените пред двете
инстанции разноски.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на в.ж. от въззиваемата страна на
И. Н. И., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Въззиваемият
счита изводите на първоинстанционния съд за правилни и З.съобразни, както и че съдът е
обсъдил и оценил всички доказателства по делото. Моли решението да бъде потвърдено,
както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Постъпила е частна жалба от И. Н. И. срещу Определение 10610/20.09.2024 г., с което е
оставена без уважение молбата му по чл. 248 от ГПК за изменение на решение №
2904/31.07.2024г., поправено с решение № 81/08.01.2025г., постановено по гр. д. №
16928/2022г. на РС-В., 49 състав, в частта за разноските.
Ответникът по частната жалба В.Ф. 32140-В., депозира отговор на същата в срока по
чл. 276, ал. 1 от ГПК, с който изразява становище за нейната неоснователност.
СТ. ЮРИСК. П.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам изцяло в.ж.,
така както е депозирана. Оспорвам отговора.
АДВ. П.: Запозната с доклада. Заявявам, че оспорвам подадената в.ж. и поддържам
подадената от нас ч.в.ж..
2
СТ. ЮРИСК. П.: Поддържам подадения отговор по частната жалба. Нямам
доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. П.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
СТ. ЮРИСК. П.: Искам да депозирам една молба за спиране на настоящото
производство. С определение № 3745 /25.07.2024 г. по к. гр. д. № 2976 /2023 г. ГК , 4-то ГО
по описа на ВКС е допусната КЖ. срещу въззивно решение № 475 /2023 г. по в. гр. д. №
2523 /2022 г. Страните по делото не са същите, но предмета по делото е същият.
АДВ. П.: Моля да оставите молбата на въззивника за спиране на настоящото
производство без уважение. Не са налице основанията по ГПК и считам, че същата е
неоснователна.
Съдът като прецени, че основание за спиране на производство е такова образувано
между същите страни и доколкото то би могло да обуслови правилното разрешаване на
спора . Горепосоченото к. гр. д. № 2976 /2023 г. ГК, 4-то ГО, по описа на ВКС е между
различни страни /ищец е друг военнослужещ/, като крайният съдебен акт по никакъв начин
не би обвързал настоящите, поради което и спорът не се явява преюдициален.
С оглед изложеното, настоящата инстанция намира, че не са налице предпоставките на
чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на в. гр. д. № 360/2025 г. по описа на ОС – В., ГО, V- ти
състав, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на въззивника В.Ф. 32140 – В. за спиране на
основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК на в. гр. д. № 360/2025 г. по описа на ОС – В., ГО, V- ти
състав до приключване на к. гр. д. № 2976 /2023 г. по описа на ВКС, ГК, 4-то ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДЪТ намира, че следва да бъдат приети представените от страните списъци с
разноските, ведно с доказателства за извършването им, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
3
ПРИЛАГА по делото представените от страните в днешно съдебно заседание
списъци на разноските – 2 бр., договор за правна защита и съдействие – 1 бр.
Предвид становищата на страните и отсъствието на направени доказателствени
искания, СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
СТ. ЮРИСК. П.: Поддържам в.ж. по основания подробно изложени в жалбата и
които няма да преповтарям. Считам, че постановеното от първоинстанционния съд решение
е със силно завишен размер като неправилно са отчетени количеството часове не
компенсирано служебно време. Ето защо Ви моля, след като се запознаете с материалите по
делото и въззивната ни жалба да отмените обжалваното решение № 2904/31.07.2024 г. по гр.
д. № 16928 /2022 г. по описа на ВРС, в частта за сумата над 2841,60 лв., както и съответните
лихви така, както е изложено във въззивната ни жалба. Моля да ни присъдите разноски в
настоящата инстанция.
АДВ. П.: Моля да постановите решение, с което да оставите без уважение
подадената в.ж. от ответника - въззивник, като неоснователна, неЗ.съобразна и потвърдите в
тази част първоинстанционното решение, което е постановено мотивирано, в пълнота на
доказателствата, обосновано и З.съобразно. Моля с Вашия съдебен акт да уважите
подадената от доверителя ми ч.в.ж. и измените решението на първоинстанционния съд в
частта за разноските като считам, че направеното възражение от въззивника тогава ответник
за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно и неЗ.съобразно.
Подробни съображения и аз съм изложила в писмения отговор и в частната жалба. К.
твърди, че делничните дежурства 24 часови следва да се компенсират с 8 часа. Наистина по
делото, което цитира К., много се забави решението на ВКС, но това е по обективни
причини вероятно, но К. според мен заблуждава съда, защото той казва: „Съгласно З., У. и
МЗ 24 часовото дежурство се счита по 12 часа за двата дни“. И според него дупката вечерта
от едни 8 часа е достатъчна да се компенсират военнослужещите. Но какво правим с тези два
дни по 12 часа. Нормалното служебно време е 8 часа. Да, удължават се двата дни с по 4 часа
и ето от там идват + 4 часа удължено от нормалното работно време от първият ден и + 4
часа удължено от нормалното работно време за втория ден и ето ги другите 8 часа, поради
това първоинстанционният съд правилно е възприел първоначалния вариант на
експертизата, че делничните дежурства се компенсират с 16 часа, а не със 8 часа, както
твърди К., защото тези 4 часа + 4 часа от двата дни не могат да останат висящи. В. е
положил удължено служебно време и тези часове трябва да се компенсират, ако не се
компенсират при уволнението се дължи заплащане. В този смисъл е и ТР., така че тука няма
дилема. Просто К. твърди едни норми, като пропуска да спомене други норми. Да 12 часа са
4
от двата дни, но от тях като съберем два пъти по 4 часа и се получават 8 часа. В този смисъл
считам, че са абсолютно неоснователни всички възражения във в.ж. и Ви моля в този смисъл
да постановите Вашия съдебен акт. Моля да ни присъдите разноски и за настоящото
производство за което Ви представям доказателства и списък.
СТ. ЮРИСК. П. /реплика/: Не мога да отмина твърдението, че съм искал да заблудя
съда. Служебното време при дежурство на В. е 24 часа, съгласно З., У. и седмичното
разписание на времето представено по делото, т.е за известен период до 2006 г. на В.
дежурствата му са били от 16 часа на единия ден до 16 часа на другия ден, а от м. 08 .2006 г.
дежурствата са от 08.00 ч. на единия ден до 08.00 часа на другия ден. Става въпрос само за
делнично дежурство. След дежурство по силата на З. В. се освобождава от занятие и от
работа, т. е първият ден той работи без съмнение 16 часа служебно време , т. е от 08.00 часа
сутринта до 00.00 часа. Втория ден той работи от 00.00 часа до 08.00 часа сутринта, т. е 16.00
часа + 8.00 часа както е по З. След това той е освободен от занятие и работа. Вторите 8 часа,
освен това в два работни дни, ако не беше дежурен той щеше да работи 8 часа в понеделник
първия ден и 8 часа вторник общо 16 часа, т.е разликата между 24 часа и 16 часа е 8 часа,
които са без съмнение служебно време, което трябва да се компенсира. Няма З. в
ежедневието, че еди си кой военнослужещ трябва да си тръгне.
АДВ. П. /дуплика/: Отново К. заблуждава. По силата на З. не е разпоредено В. след
дежурство да си тръгва. Това е разпоредено с У., но в У. в чл. 245 пише, че компенсацията
или почивката се разрешава на В. с писмена З.. В тази връзка има и практика: Решение №
50 229/2022 г. на ВКС по гр. д № 3703/2019 г., което е постановено след ТР. и казва: „По
силата на У. В. не може сам да си тръгне без да има издадена писмена З. “, така че той, че
след дежурство си тръгва абсолютно не е вярно, ако няма З. той остава на работа.
Съдът счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и ОБЯВИ, че ще се
произнесе с решение в З.ия срок.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 13:36 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5