Решение по дело №14/2016 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 406
Дата: 14 декември 2017 г. (в сила от 29 юни 2020 г.)
Съдия: Димитър Миков Христов
Дело: 20165500900014
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 21 януари 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …………                              14.12.2017 година           град С.З.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

        

С. ОКРЪЖЕН СЪД               ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 21.11.                                                                               2017 година                                                 

В открито заседание в следния състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

 

СЕКРЕТАР: Д. КАЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

ТЪРГОВСКО ДЕЛО № 14 по описа за 2016 година

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.

Ищецът “А.” ООД, с. К. твърди, че в  производството по несъстоятелност по т.д. № 119/2014г. е прието вземането на “Б.” АД спрямо “П.” АД /в несъстоятелност/.

Посочва, че ищецът подал възражение по реда на чл. 690, ал.1 ТЗ с вх. № 1157/28.01.2015 г. срещу вземането на “Б.” АД, като оспорил същото както по основание, така и по размер. С Определение от 11.01.2016 г. съдът е оставил възражението на “А.” ООД без уважение, което поражда правния му интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по настоящия ред.

От фактическа страна се оспорва вземането на „Б."АД, одобрено от синдика, което се претендира па основание Договор за кредит № 1062/2008 г. и анекси към него. както следва: Анекс № А1-1О62/2009 г., Анекс А2 - 1062/2010 г., Анекс А3-1062/2010 г.. Анекс А4-1062/2010 г., Анекс А5-1062/2011 г.. Анекс А6-1062/2011 г., Анекс А7-1062/2011 г., Анекс А8, А9, А10, А11. А12. А13. А14, А15. А16, А17 от 2012 г. и анекси А 18 и А19 от 2013 г., обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 44. том 10. дело № 7077/08 г. на СВ - гр. С.З., тъй като предоставената от банката заемна сума по Договора за кредит от 29.08.2008 г. и съответните анекси към него не съответства па действителния размер на одобреното темане и в тази връзка на действителния размер на дължимата от “П." АД, в качеството си на кредитополучател по Договор за банков кредит № 1062/2008 г. на „Б."АД сума.

Твърди се, че във възражението си по чл. 690, ал.1 от ТЗ, основанията за оспорване на действителния размер на одобреното вземане, така както е предявено от “Б.” АД, са свързани както с недействителността на клаузи от договора за кредит поради липсата па реално предадена в заем сума, претендирана от банката, така и от признание /волеизявление/ на страните по договора, които обуславят извода, че действителния размер на вземането на “Б.” АД спрямо “П." АД възлиза на сума в пъти по-малка от одобрената.

Твърди се, че размерът на одобреното от синдика вземане на ..Б."АД за сумата от 5 960 998.98 лв. не е ликвнден и изискуем.

В тази връзка, от представените от “Б.” АД документи по търговско дело № 119/2014 . по което е подадена молба за присъединяване, и частност приложената Заповед № 974/24.02.2014 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК се сочи от страна на “Б."АД, че се предявява вземане по Договор за кредит № 1062/2008 г., сключен на 29.08.2008 г.. изменен и допълнен с анекси от 1 до 19, неразделна част от договори за сумата от 977 915 лв.. В заявлението е посочено от “Б.” АД, че претендираната сума от 977 915 лв. е част от общото задължение на ответниците, което възлиза на сумата от 2 037 358.57 лв. - главница по Договор за кредит № 1062/2008 г. В подписаните през 2011 г. (29.04.2011 г.) Договори за финансово обезпечение с предоставяне на залог към Договор за банков кредит № 1062/2008 г., посочен изрично в докторите в т. I от тях, се посочва, че вземането, което се обезпечава но Договор за банков кредит № 1062/2008 г. възлиза на 2 045 168 евро ( т.П. 1. от Договора с настоящия ответник.) В цитираните договори се посочва, че същите се сключват на основание Закона за договорите за финансово обезпечение, като съобразно т.1У, т.8 при настъпване на случай на неизпълнение (какъвто се счита всяко неизпълнение на падеж на дължимо плащане към банката) Банката има право да придобие вземането без съдебна намеса п без провеждането на търг. На следващо място, наред с представените Договор за банков кредит №1062/2008 г. анексите към него и договорите за финансово обезпечение с предоставяне на залог е Договор за учредяване па особен залог върху вземания № 1062-2/2009 г. към договора за заем. съобразно който договор “П." АД учредява в полза на „Б." особен залог върху всички свои настоящи и бъдещи вземания в приложен ни № 3 към Договор за особен залог № 1062-2/2009 г., възлизащи па обща стойност 6 215 606 евро – суми, която надхвърля в пъти действителния размер на отпуснатия банков кредит. Съобразно т. 1, т. 1.3 от цитирания договор, постъпленията от заложеното вземане се превеждат автоматично при “Б." АД - клон С.З. по банкова сметка ***, т.е. П." АД, който дава изричното си съгласие банковата сметка да бъде блокирана по преценка на заложния кредитор без право титуляра да се разпорежда е нея в цялост и/или в която и да е част до окончателното погасяване на всички кредитни или други задължения но Договор за банков кредит № 1062/2008 г.

Предвид гореизложеното и направените в полза на банката обезпечения, по силата на които тя има правото и привилегията автоматично да се удовлетвори без съдебна намеса в случай на неизпълнение, каквото цитираните договори съставлява всяко едно неплащане на падежирала вноска, счита, че размера на вземането па “Б." АД не само че не е безспорно по размер, но и по основание, тъй като цитираните писмени доказателства обуславят извод за удовлетворение от страна на банката на вземането й по Договора за банков кредит №1062/2008 г. чрез плащане от третите задължени липа - „И."ООД- 1 268 444 евро. “Б."АД - 1 444 565 евро, „Б."АД - 1 993 972 евро и „Б."АД - 1 508 596 евро (приложение № 3 към Договор за особен залог № 1062-2/2009 г.),

Счита, че договорът за банков кредит № 1062/2008 г., сключен с „Б."АД и “С."АД като кредитополучател е за кредит в размер на 4 000 000 лв., която сума съобразно т.3.3 се усвоява па два транша - първоначално усвояване за погасяване па задължения към „У."АД и последващи усвоявания - за оборотни средства - след представяне на надлежни разходооправдателни документи - фактури (т.3.3., 3.3.2 от договора). Липсват данни, а и доказателства каква част от отпуснатия кредит от 4 000 000 лв. е усвоена от страна па „С."АД, понастоящем “П." АД или какъв е реалният размер па отпуснатия от “Б.” АД кредит, предвид отсъствието па посочените в т.3.3. 3.3.1 разходооправдателни документи фактури. Липсата на доказателства за реално предоставената в заем сума обуславя извод за недействителност на договора за заем поради липса на предмет на същия в частта на не предоставената в заем сума) и реалното й предаване на заемополучателя. Пряко отношение към размера на договорената, съответно предоставената в заем сума, която е неизвестна към момента, за да бъде безспорно установена като дължима, има сключения между страните Анекс А6 - 1062/2011 г. към Договор за кредти № 1062/2008 г„ съобразно който анекс като „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ по договора встъпват дружествата „П."АД и „Х."АД. Съобразно т. 2 от цитирания анекс кредитополучателят като първоначален длъжник не се освобождава от отговорност н продължава да отговоря за изпълнението на Договор за Банков кредит № 1062/2008 г., а съобразно т. 5 от анекса размерът на съществуващия кредит от 4 000 000 лв. (без да се посочва  каква част от него е усвоена) се трансформира и евро на стойност 2 045 168 евро. По силата па т. 6 от анекса № 6А-1062/2011 г. отпуснатия от Банката кредит се разделя на два подлимита, първият от които за сума в размер па 1 045 168 евро със срок на издължаване до 30.04.2012 г., която сума се усвоява ЦЕЛЕВО от две дружества - настоящия ответник, по отношение на конто се откри производството и „П."'АД. Сумата в подлимит 1 на т. 6.1 от анекса “П." АД получава (съобразно анекса към договора) сумата от 522 584 евро за оборотни средства. По подлимит 2, уговорен в т. 6.2 от анекса сумата в размер па 1 000 000 евро се получава от кредитополучателите за инвестиция и след представяне на разходооправдателни документи - фактури. С анекса от 29.04.2011 г. № А6-1062/2011 г. се уговоря и сключването на цитираните в настоящото възражение Договори за финансово обезпечение с предоставяне на залог (Така т. 13 от анекса).

Гореизложеното налага извод, че вземането на „Б."АД спрямо длъжника „П." АД не е в размера, одобрен от синдика. Вземането има спорен характер, както относно размера, така и относно основанието за неговата дължимост, предвид липсата на безспорни доказателства за реалния размер на предоставената в заем сума, от една страна, а от друга за удовлетворението на банката от предоставените й обезпечения.

С оглед па гореизложеното ищецът моли съда да постанови решение, с което на основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ, да признае за несъществуващо в отношенията между дружествата вземането на “Б.” АД одобрено в т. 3 от списъка по чл. 685. ал.1 от ТЗ в общ размер главница и лихви от 5 960 998 лв. обезпечено с договорна ипотека. Претендира разноски.

 

В законоустановения срок е постъпил отговор от “Б.” АД, в който се излагат следните обстоятелства:

Твърди се, че предявеният иск е изцяло недопустим, тъй като е предявен след предвидения по чл.694 ТЗ срок.

С Определение № 30 от 11.01.2016 г. по т.д.н. № 119/2014 г. по описа на С. Окръжен Съд, възраженията на кредитора „А." ООД срещу приетите от синдика вземания на Банката са оставени без уважение. Определението по чл.692, ал.4 ТЗ е вписано по партидата на несъстоятелния длъжник на 11.01.2016 г., (под № 20160111171355) от която дата е започнал да тече 7-дневния срок съгласно чл. 694, ал. 1 ТЗ. Следователно срокът е изтекъл на 18.01.2016 г., а искът е подаден на 20.01.2016 г. с вх.№ 743/ 20.01.2016 г. по описа на С. ОС.

Твърди, се че предявеният иск е частично недопустим по отношение на долупосочсните суми, т.к.спрямо тях е налице влязъл в сила съдебен акт. Поради неизпълнение на договора и след настъпване на падежа по Подлимит I - 30.08.2013 г. Банката е подала до Районен съд - гр. С.З. заявление за издаване на Заповед за изпълнение за сумата от 977 915 лв., представляваща част от общо дължимата и изискуема главница по Подлимит 1 в размер на 2 037 358.57 лв., която част от своя страна е част от дължима сума в размер на 5 269 542.63 лв. към 15.04.2014 (съгласно извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т.2 - въз основа на което е образувано заповедното дело) по Договор за кредит № 1062/2008, сключен на 29.08.2008 г. и анекси към него.

На 24.04.2034 г. РС - гр. С.З. издава Заповед № 974 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист от 24.04.2014 г. по ч.гр.д.1619/2014 г., с което осъжда „П." АД, ЕИК ***, „О." АД, ЕИК ***, „Х." АД, ЕИК *** и Д.И.П., ЕГН **********, да заплатят солидарно на „Б." АД посочените в заявлението суми. Издадената Заповед за изпълнение е влязла в сила, т.к. срещу нея няма постъпило в законоустановена срок възражение от никой от солидарно осъдените. Поради това ответникът моли съда да прекратите настоящото дело по предявения иск по отношение на следните суми, присъдени с Изпълнителния лист от 24.04.2014 г., издаденпо ч.гр.д. № 1619/ 2014 г. по описа на С.я районен съд, а именно:

977 915 лв. - главница, представляваща част от дължимата и изискуема главница по Подлимит I в размер на 2 037 358.57 лв., която част от своя страна е част от общата дължима сума по Договор за кредит № 1062/2008 и анексите към него,

65 369.55 лв. - присъдена законна лихва върху главницата, изчислена за периода от17.04.2014 г. до 12.12.2014 г. (включително),

-19 558.30 лв. - заплатена държавна такса и

-15 198.73 лв. - присъдено юрисконсултеко възнаграждение.

 

Ответникът изцяло оспорва предявените от „А." ООД, искови претенции и наведените общи възражения и твърдения но отношение размера на приети вземания на Банката като абсолютно неоснователни, като излага следните съображения.

На 29.08.2008 г. между „Б." АД, в качеството на кредитор от една страна, „П." АД, ЕИК *** (с предишно наименование „С." АД), в качеството на кредитополучател от друга, и от трета - „Х." АД (с предишно наименование „П." АД), ЕИК ***, и Д.И.П., ЕГН **********, в качеството им на поръчители, е сключен Договор за кредит № 1062/2008 (кредитна линия), по силата на който (чл.1, Раздел I) Банката предоставя на кредитополучателя сума (кредитна линия) в размер на до 4 000 000 (четири милиона) лв., отпуснат целево за погасяване на задължения към „У." АД, за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства, съгласно предоставено обосновано искане от кредитополучателя. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е не по-късно от 30.08.2009 г. (чл.6.4 от Договора).

Към Договор за кредит № 1062/2008 г. сключен на 29.08.2008 г. са сключени 19 (деветнадесет) анекса за изменение и допълване на първоначалните условия по кредита, както следва: Анекс А1-1062/2009 от 30.08.2009 г. Анекс А2-1062/2010 от 26.10.2010 г., Анекс А3-1062/2010 от 02.12.2010 г., Анекс А4-1062/2010 от 23.12.2010 г., Анекс А5-1062/2011 от 27.01.2011 г., Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., Анекс А7-1062/2011 от 29.12.2011г., Анекс А8-1062/2012 от 30.01.2012 г., Анекс А9-1062/2012 от 29.02.2012 г., Анекс А10-1062/2012 от 27.04.2012 г, Анекс А11-1062/2012 от 30.05.2012 г„ Анекс А12-1062/2011 от 29.06.2012 г., Анекс А13-1062/2012 от 30.07.2012 г., Анекс А14-1062/2012 от 30.08.2012 г., Анекс А15-1062/2012 от 28.09.2012 г. Анекс А16-1062/2012 от 30.10.2012 г., Анекс А17-1062/2012 от 30.11.2012 г., Анекс А18-1062/2013 от 28.02.2013г., Анекс А19-1062/2013 от 29.05.2013 г,, към него, (наричани за краткост по-долу по „Договор за кредит №1062/2008 и анекси към него").

След първоначалното усвояване на сума в размер на 4 000 000 лв.- цялата използвана за погасяване на задължения на „П." АД (преди „С." АД) по договор за банков кредит в „У." АД, с Анекс А1-1062/2009 към Договор за кредит 1062/2008, сключен на 30.08.2009 г. страните уговарят промяна в целта на договора, а именно: До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „П." АД;

До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „О." АД (преди „П." АД);

С Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., сключен със „П." АД - кредитополучател; „О." АД (преди „П." АД), „Х." АД - съкредитополучатели, Д.И.П. - солидарен длъжник, предоставеният кредит се трансформира от 4 000 000 лв. в 2 045 168 евро и целево се разделя на два подлимита с оглед начина на ползването и предназначението на средствата, отпуснати по него:

Подлимит I, който да се ползва целево- за оборотни средства от дружествата „П." АД и „О." АД (преди „П." АД) и

Подлимит II, който да се използва за инвестиционни средства на „П." АД.

Съгласно чл. 2 от Анекс А6-1062/2011 страните се уговарят, че кредитополучателят-„П." АД като първоначален длъжник не се освобождава от отговорност към Банката и продължава да отговаря за цялото задължение по Договор за кредит № 1062/2008 г. и всички анекси към него.

„П." АД с страна и задължено лице по всички анекси, сключени към Договор за кредит № 1062/2008 г.

Съгласно чл. 3 от същия Анекс А6-1062/2011, страните се уговарят, че при неплащане на дължими по договора суми (главница, лихви, такси, неустойки, разноски и други подобни), Банката може да насочи своето изпълнение и да събере дължимите суми в пълен размер по Договор за кредит 1062/2008, както от кредитополучателя- „П." АД, така и от солидарния длъжник.

Съгласно чл. 6 от Анекс А11-1062/2012 от 30.05.2012 г., страните се уговарят, че кредитополучателят, ськредитополучателите и солидарният длъжник се задължават спрямо Банката да отговарят за изпълнението на задълженията по Договор за кредит № 1062/2008 г. и апексите към него, включително за заплащане па всички дължими суми до окончателното му погасяване.

Ответникът твърди, че са неоснователни и неаргументирани твърденията на ищеца за „недействителност на клаузи от договора за кредит поради липса на реално предадени в заем сума".

Твърди, че преди всичко договорът за банков кредит, какъвто безспорно е Договор за кредит № 1062/2008, има специална уредба като вид търговска сделка (по смисъла на чл. 1, ал.1 , т.7 от ТЗ) в чл. 430 и сл ТЗ. Той е уреден като консенсуален договор в отклонение от общите правила за заема по ЗЗД, уреден в чл.240 ЗЗД. Договорът за заем по ЗЗД е реален договор, който действително изисква „предаване в собственост на заемателя пари или други заместими вещи", а заемателят се задължава да върне вещта в същия вид, количество и качество". Ако чл. 240 от ЗЗД можеше да се прилага и по отношение на договорите за банков кредит, нямаше да има смисъл от чл. 430 от ТЗ, по силата на който „банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срок".

Неоснователни са и твърденията на ищеца за „отсъствие на
разходооправдателни документи".

Относно изложените твърдения за липса на представени разходооправдателни документи, следва да се има предвид, че предявяването на вземания в производството по несъстоятелност е специално производство, което цели да установи наличието или не на вземане на кредитора. То няма за предмет да установи, дали кредитът е отпуснат при действително уговорените условия. Поради тази причина съответните документи не са представени с молбата за предявяване на вземане.

От друга страна споделя напълно мотивите на съда, изложени в Определение № 30 от 11.01.2016 г. по т.д. 119/2014 г., с които е отхвърлил възражението на „А." ООД в тази част: „Представянето на разходооправдатезши документи (фактури) само по себе си не може да наведе на извод, че кредитът не е отпуснат в размера, в който е уговорен. От представените деветнадесет броя анекси е видно, че няма уговорки в противния смисъл, както и че е налице съгласие (признание) от страна на кредитополучателя за дължимост на сумите. Твърдението, че кредитът не е усвоен в размера, в който е уговорен, не е подкрепено с доказателства".

От приложената към молбата за предявяване на вземанията на Банката Справка за размера на дълга (на стр. 2) в табличен вид са изложени всички усвоявания и погасявания на главницата по кредита с посочване на точна дата, сума и банкова сметка. ***тва представените с настоящия договор документи- нареждания за усвояване па суми, фактури и платежни ким тях за всяко едно от общо десетте усвоявания на суми по кредита. От тях е видно, че всички усвоени суми са отпуснати в размерите, посочени от Банката и при условията договорени между страните в договора за кредит и анексите към тях.

Счита за неоснователни твърденията за несъответствие на действителния размер на одобреното вземане и действителния размер на дължимата от „П." АД сума, както и за липса на признание (волеизявление) на страните по догвора за действителния размер на вземането на Банката но Договор за кредит № 1062/2008 г.

От една страна банковият кредит се отпуска винаги срещу възнаграждение - уговорената с банката лихва (чл.430, ал.2 от ТЗ). Естеството на кредита е такова, че изначално няма как да има съвпадение между отпуснатата сума и сумата, която следва да бъде върната- най-малкото заради уговорената възнаградителна лихва.От друга страна финансовите затруднения на дружеството започват още в края на 2011 г., началната дата на забава на падежирали вноски по Подлимит II е 30.10.2011 г., а по Подлимит 1 -30.04.2012 г. За да не бъде обявявана предсрочна изискуемост на цялата кредитна експозиция и за да не бъдат начислявани и наказателни лихви върху просрочените суми по искане и със съгласието на кредитополучателя, съкредитополучателите и солидарните длъжници са подписани Анекс А7-1062/2011 от 29,12.2011 г. и следващите до последния подписан Анекс А19-1062/2013 г. от 29.05.2013 г. Така натрупаните задължения започват да се отсрочват и разсрочват, неколкократно се удължават и крайните срокове за погасяване на всички задължения по двата лимита.

Събраните по делото и приети от съда писмени доказателства безспорно доказват размера на кредита, както и че той многократно и ясно е определян с изрично писмено съгласие между всички страни по анексите, както следва:

Отлагания на дължими просрочени задължения по лихви по Подлимит I:

Съгласно чл. 3 от Анекс А15-1062/2012 от 28.09.2012г., просрочената лихва дължима към 30.06.2012г. в размер на 34 204.75 лева се счита за дължима на 30.09.2012г.

Съгласно чл. 3.1 от Анекс А17-1062/2012 от 30.11.2012г., просрочената лихва дължима към 30.08.2012г., 31.08.2012г., 30.09.2012г„ 30.10.2012г., 31.10.2012 г. в размер на общо 87 572.22 лева се счита за дължима на 30.12.2012г.

Съгласно чл. 3.1 от Анекс А18-1062/2013 от 28.02.2013г., просрочената лихва дължима към 30.11.2012г., 30.12.2012г., 30.01.2013г., в размер на общо 140 649.65 лева се счита за дължима на 30.03.2013 г.

Съгласно чл. 3.1 от Анекс А19-1062/2013 от 29.05.2013 г., просрочената лихва дължима към 28.02.2013г., 31.03.2013г., 30.04.2013г., в размер на общо 192 856.96 лева се счита за дължима на 31.05.2013 г.

краен срок на издължаване 30.08.2013 г.

Начална дата на забава на падежирали вноски 30.04.2012 г.

Отлагания на дължими просрочени задължения по главници и лихви по Подлимит II:

Съгласно чл. 2 от Анекс А7-1062/2011 от 29.12.2011г., просрочената лихва в размер на 3 191.84 лева, дължима към 30.09.2011г. и наказателна лихва в размер на 1 742.64 лева се считат за дължими на 30.12.2011г.

Съгласно чл. 2 от Анекс А8-1062/2012 от 30.01.2012г., просрочена главница в размер на 70 409.88 лева, дължима към 31.10.2011г.} просрочена и наказателна  лихва в размер на

144 912,15 лева и просрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 31.01.2012г.

Съгласно чл. 2 и чл. 3 от Анекс А9-1062/2012 от 29.02.2012г., просрочена главница в размер на 70 409.88 лева, дължима към 30.11.2011г., просрочена и наказателна лихва в размер на 180 134.97 лева се считат за дължими на 30.03.2012 г. и просрочена такса в размер на 30 000 лева се счита за дължима на 01.03.2012 г.

Съгласно чл. 2 от Анекс А10-1062/2012 от 27.04.2012г., просрочена главница в размер на 70 409.88 лева, просрочена и наказателна лихва в размер на 218 157.08 лева и просрочена такса в размер на 30 000 лева се счита за дължима на 30.04.2012г.

Съгласно Преамбюла от Анекс А11-1062/2012 от 30.05.2012г., страните посочват изрично, че главницата по Подлимит I в размер на 2 044 170.93 лева, отпусната за оборотни средства се счита дължима на 30.06,2012 г.

Съгласно чл. 4 от същия Анекс А11-1062/2012, просрочена главница в размер на 140 819.76 лева, дължима към 30.03.2012г. и просрочена такса в размер на 30 000 лева се счита за дължима на31.05.2012г.

Съгласно чл. 2 и чл.З от Анекс А13-1062/2012 от 30.07.2012г., просрочена главница в размер на 70 409.88 лева, дължима към 02.05.2012г. и просрочена такса в размер па 30 000 лева се считат за дължими на 31.07.2012г., просрочена и наказателна лихва в размер на 312 378.45 лева се считат за дължими на 30.08.2012г.

Съгласно чл. 3 от Анекс А14-1062/2012 от 30.08.2012г.5 просрочена главница в размер на общо 490 913.34 лева, дължима към 30.05.2012г., 31.05.2012г., 11.06.2012г., 02.07.2012г., 30.07.2012г., 31.07.2012г., просрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 30.09.2012г., просрочена и наказателна лихва в размер на 333 849.11 лева и просрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 30.09.2012г.

Съгласно чл. 3.2; чл.3.3; чл.3.4 от Анекс А17-1062/2012 от 30.11.2012г.:

просрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 01.12.2012г., просрочена главница  в размер на общо 700 187.18 лева, дължима към 30.08.2012г., 01.10.2012г., 30.10.2012г„ се счита за дължима на 03.12.2012г.,

просрочената и наказателна лихва, в размер на общо  396 808.91 лева се счита за дължима на 30.12.2012г.

Съгласно чл. 3.2; чл.3.3; чл.3.4 от Анекс А18-1062/2013 от 28.02.2013г.:

просрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 01.03.2013г., просрочена главница в размер на общо 909 461 лева, дължима към 30.11.2012г., 03.12.2012г., 02.01.2013 г. и 30.01.2013 г. се счита за дължима на 31.05.2013г.

просрочената и наказателна лихва, в размер на общо  467 258.47 лева се счита за дължима на 30.03.2013г.

Съгласно чл. 3.2; чл.3.3; от Анекс А19-1062/2013 от 29.05.2013г. просрочените главници към 28.02.2013 г. в размер на 69 757.96 лева, към01.04.2012г„ в размер на 69 757.94 лева, към 30.04.2013г. в размер на 69 757.93.12.2012г., се считат за дължими на 30.08.201 Зг.,

просрочената и наказателна  лихва, в размер на общо 506 385.37 лева ипросрочена такса в размер на 30 000 лева се считат за дължими на 30.05.2013г.,

краен срок на издължаване 30.04.2014 г.

Начална дата на забава на падежирали вноски 30.10.2011г.;

С подписването на всеки анекс задължените по Договор за кредит 1062/2008 г. лица- „П." АД, „О." АД (преди „П." АД), „Х." АД и Д.И.П. потвьрждават дължимостта и размера на задълженията по договора към момента на подписване на съответния анекс.

Нещо повече след настъпване на падежа по Подлимит I - 30.08.2013 г. Банката е провела заповедно производство пред Районен съд - гр. С.З., в резултат на което, по ч.гр.д.1619/2014 г. на 24.04.2014 г. са издадени Заповед №974 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист за сумата от 977 915 лева, представляваща част от общо дължимата и изискуема главница по Подлимит 1 в размер на 2 037 358.57 лева, която част от своя страна е част от дължима сума в размер на 5 269 542.63 лева към 15.04.2014 (съгласно извлечение от счетоводни книги по чл.417, т.2 ~ въз основа на което е образувано заповедното дело) по Договор за кредит № 1062/2008, сключен на 29.08.2008 г. и анекси към него.

Срещу заповедта за изпълнение не е постъпило нито едно възражение, с което задължените лица по Договор за кредит 1062/2008 отново потвърждават дължимостта и размера на сумите по кредита.

Няма възражение от страна на задължените лица и по отношение списъка с предявените и приети от синдика вземания. Правя уточнението, че Възражение с вх.№ 1025/27.01.2015 г. от „П." АД по т.д. №119/2014 по описа на С. окръжен съд касае само и единствено приетото вземане на Банката за юрисконсултско възнаграждение в размер на 174 155,31 в производството по несъстоятелност, но не и останалите претендирани и приети вземания на Банката за главница, възнаградителни и наказателни лихви, разноски във връзка със заповедното производство, административни такси, разноски по изпълнителното дело и др., с което още веднъж потвърждава дължимостта и размера на сумите. ( С Определение № 30 от 11.01.2016 г., постановено по т.д. №119/2014 С.ят окръжен съд е оставил без уважение всички възражения срещу вземанията на „Б." АД).

Предвид всичко гореизложено върху размера на отпуснатите по кредита суми са се натрупали възнаградителни лихви, във връзка с просрочията и наказателни лихви, разноски във връзка с проведеното заповедно производство, разходи по запазване и пристъпване към реализация на обезпеченията, както и разноски в производството по несъстоятелност (подробно описани в молбата за предявяване на вземанията и Справката към нея), а съгласно изложените фактически обстоятелства - „П.” АД като кредитополучател отговаря за пълния размер на задълженията по Договор за кредит 1062/2008 и анексите към него до окончателното им погасяване.

Дружеството или друго задължено лице по Договора никога не са оспорвали нито факта, че дължат тези суми, нито основанието, на което ги дължат, нито размера им, така че всякакви доводи на ищцовата страна в този смисъл са неоснователни,

Ответникът счита за неоснователни и твърденията на ищеца, че вземането на Банката не е ликвидио и изискуемо.

Видно от представените доказателства с Анекс №19-1062/2033 от 29.05.2013 г. страните са уговорили крайна дата за погасяване на задълженията по Подлимит I - 30.08.2013 г а с Анекс №6/2011 от 29.04.2011 г. - 30.04.2014 г. - по Подлимит II. Към датата на Решението на откриване на производството по несъстоятелност на „П." АД и момента на предявяване на вземанията - 12.12.2014 г. всички вземания на Банката във връзка с Договора за банков кредит са падежирали.

Независимо от горното аргументите за липса на ликвидност и изискуемост са неотносими и неоснователни, т.к. по смисъла на чл. 685 от ТЗ, кредиторите следва да предявят в производството по несъстоятелност в сроковете по чл. 685 и чл. 688 от ТЗ „ своите вземания ", без да поставя допълнителни ограничения за изискуемост и ликвидност.

Счита за неотносими са и твърденията на ищеца, че Банката би могла да се удовлетвори „автоматично и без съдебна намеса" извън производството по несъстоятелност по силата на сключените като обезпечение:

Договор за особен залог № 1062-2/2009 г. от 31.10.2009 г. (учреден с Анекс А1-1062/2009, чл.5.3) върху всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от сключени договори на кредитополучателя с клиенти на обща стойност 6 215 606 евро с ДДС, вписан вЦРОЗ с № 2010022300632, по който Банката е пристъпила към изпълнение, съгласно вписване№ 2014062602531 в ЦРОЗ, подновяване на вписването под № 2015012401688 и изменение на пристъпването (смяна на депозитаря) под № 2015020601356

И Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № 1062-5/2011г. от29.04.2011 г.„ (уреден с Анекс А6-1062/2011, чл. 13.1), с който се предоставя в залог в полза на Банката върху всички настоящи и бъдещи вземания по сметки, открити в Банката на иметона „П." АД.

Вярно било, че в полза на Банката за обезпечаване на всичките й вземания по договора са учредени редица обезпечения, подробно описани в буква „Б", пар. I, II, III от молбата за предявяване на вземанията на „Б." АД, включително и посочените от ищеца договори, но както сам ищецът отбелязва на стр. 2 от исковата молба те дават „правото и привилегията" за удовлетворяване чрез тях в случай не неизпълнение.

Въпросните договори представляват още една „възможност" за удовлетворение на кредитора без това да означава, че Банката непременно следва да се насочи към този способ да събере вземанията си.

Че това е само е допълнителна възможност е видно и от самите договори:

чл.8 от Раздел IV „Неизпълнение и нетиране" от ДФО № 1062-5/2011г. гласи: „в случай, че настъпи някоя от хипотезите на неизпълнение ... Банката ще има право да се удовлетвори от заложеното вземане по предвидения съгласно Закона за договорите за финансово обезпечение ред "и

Чл.7 от „Отговорност при неизпълнение" от ДОЗ № 1062-2/2009 г. гласи: „При неизпълнение от страна на Залогодателя на задълженията му по цитирания договор за кредит Заложният кредитор може да се удовлетвори .... от заложеното вземане ...",

чл.7,1, ал.(З): „независимо от правата по предходните алинеи, Заложният кредитор може да се снабди с изпълнителен лист и да насочи принудително изпълнение по реда на ГПК и Търговския закон (Глава IV, Несъстоятелност),

От друга страна въпреки съществуването на тези обезпечения Банката не би могла действително да се удовлетвори от тях, ако по банковите сметки на „П." АД не са постъпвали суми във връзка с тези обезпечения.

Предвид горното необосновано и недоказано оставало твърдението, че “цитираните писмени доказателства (посочените ДФО № №62-5/2011г. и ДОЗ № 1062-2/2009 г.) обуславят извод за удовлетворение от страна на банката на вземането п по Договор за банков кредит 1062/2008 г.

Предвид гореизложените съображения ответникът моли съда остави без уважение, като изцяло неоснователен и недоказан предявения срещу "Б." АД иск от „А." ООД, по реда на чл.694 ТЗ с искане за признаване на несъществуване на предявените от "Б." АД вземания в размер на 5 960 998.98 лева в производството по несъстоятелност срещу „П." АД, ЕИК ***. МОЛЯ на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК в полза на "Б." АД да бъдат присъдени юриеконсултеко възнаграждение, дължимо в размер определен съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения, както и направените разноски във връзка е настоящото производство.

Постъпила е и допълнителна искова молба и допълнителен отговор.

 

Съгласно чл. 694 ал. 4 от ТЗ /ДВ бр. 105/2016г./ с протоколно определение от 21.02.2017г. съдът е конституирал синдика на ответника  “П." АД (н.) с оглед установеното за него задължение да участва в настоящото производство, като му е дадена възможност да вземе становище по предявения иск и е призован за следващото съдебно заседание. Синдикът Б.Б. е редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представена е молба в която посочва, че като синдик вече се е произнесъл относно основанието и размера на вземането на банката – ответник, като го е включил в Списъка на приетите вземания /предявени в срока по чл. 685 от ТЗ/, обявен в ТР на 21.01.2015г., както и е изразил становище по направените срещу това прието вземане възражения. 

 

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

Съгласно чл. 694 ал. 1 от ТЗ /в редакцията преди изм. ДВ бр. 105/2016г./ кредитор или длъжникът, ако е направил възражение по чл. 690 ал. 1, може да предяви иск за установяване съществуването на неприето вземане или несъществуването на прието вземане в 7-дневен срок от момента на обявяване в търговския регистър на определението на съда за одобряване на списъка по чл. 692 ал. 4. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността и се разглежда от друг състав на съда.

Видно от партидата на ответника “П." АД в Търговския регистър при АВп с решение № 520/10.11.2014г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. длъжникът е обявен в неплатежоспособност с начална дата – 31.12.2013г.; открито е производство по несъстоятелност и дружеството е обявено в несъстоятелност; наложени са запор и възбрана върху имуществото му, назначен е временен синдик и е свикано първо събрание на кредиторите. Решението е обявено в ТР на 20.11.2014г.

С решение № 84/16.03.2015г., постановено по в.т.д. № 93/2015г. по описа на Апелативен съд П. първоинстанционното решение в частта, с която е обявен длъжникът в несъстоятелност, е обезсилено. Решението е обявено в ТР на 17.03.2015г.

С решение № 354/22.03.2016г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. длъжникът е обявен в несъстоятелност, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника, същият е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имущество, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряване на имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. Решението е обявено в ТР на 23.03.2016г.

Списъкът на предявените в срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ и приети по чл. 686, ал. 1 т. 1 ТЗ вземания на кредиторите на дружеството – длъжник, е обявен в ТР на 21.01.2015г.

Видно от списъка по п. 1 е прието вземане на ищеца “А.” ООД в общ размер 59 372.81 лв., а по п. 3 е прието вземане на “Б.” АД в размер на 5 960 998,98 лв. представляващо вземане по договор за кредит № 1060/2008г. и анекси към него, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 44, том. 10, дело № 7077/08г. на СВ-гр. С.З.. Постъпило е възражение вх. № 1157/28.01.2015г. на “А.” ООД гр. С. против прието вземане на “Б.” АД в размер на 5 960 998,98лв., представляващо вземане по договор за кредит № 1060/2008г.  и анекси към него, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 44, том. 10, дело № 7077/08г. на СВ-гр. С.З.. С определение № 30/11.01.2016г., постановено по т.д. № 119/2014г. по описа на Окръжен съд С.З. и на основание чл. 692 ал. от ТЗ, съдът по несъстоятелността е разгледал възраженията против списъка по чл. 686 ал. 1 т. 1 ТЗ и одобрил същия. Видно от определението съдът е разгледал възражение вх. № 1157/28.01.2015г. на “А.” ООД против приетото вземане на “Б.” АД в размер на 5 960 998,98 лв. представляващо вземане по договор за кредит № 1060/2008г. и анекси към него, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 44, том. 10, дело № 7077/08г. на СВ-гр. С.З. и е приел, че същото е неоснователно. Определението е обявено в ТР на 11.01.2016г. Исковата молба по делото е подадена по пощата с п.к. от 18.01.2016г.

От горното следва, че искът е допустим и е предявен в предвидения в закона срок, поради което следва да бъде разгледан по същество.

 

По силата на сключения на 29.08.2008 г. Договор за кредит № 1062/2008 между „Б." АД, в качеството на кредитор от една страна, „П." АД, ЕИК *** (с предишно наименование „С." АД) в качеството на кредитополучател от друга, и от трета - „Х." АД (с предишно наименование „П." АД), ЕИК ***, и Д.И.П., ЕГН **********, в качеството им на поръчители, Банката е предоставила сума (кредитна линия) в размер на до 4 000 000 (четири милиона) лв., отпуснат целево за погасяване на задължения към „У." АД, за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства, съгласно предоставено обосновано искане от кредитополучателя.

Към Договор за кредит № 1062/2008 г. сключен на 29.08.2008 г. са сключени 19 (деветнадесет) анекса за изменение и допълване на първоначалните условия по кредита.

 След първоначалното усвояване на сума в размер на 4 000 000 лв.- цялата използвана за погасяване на задължения на „П." АД (преди  „С." АД) по договор за банков кредит в „У." АД, с Анекс А1-1062/2009 към Договор за кредит 1062/2008, сключен на 30.08.2009 г. страните уговарят промяна в целта на договора, а именно:

До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „П." АД;

До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „О." АД (преди „П." АД);

С Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., сключен със „П." АД - кредитополучател; „О." АД (преди „П." АД), „Х." АД - съкредитополучатели, Д.И.П. — солидарен длъжник, предоставеният кредит се трансформира от 4 000 000 лв. в 2 045 168 евро и целево се разделя на два подлимита с оглед начина на ползването и предназначението на средствата, отпуснати по него:

Подлимит I, който да се ползва целево- за оборотни средства от дружествата „П." АД и „О." АД (преди „П." АД) и

Подлимит II, който да се използва за инвестиционни средства на „П." АД.

Отпуснатите суми са усвоявани съобразно уговореното между страните и бизнес нуждите на кредитополучателите. Общият размер на усвоените от тях средства възлиза на 5 084 875.38 лв..

 

От съдебно – почерковата експертиза се установява следното:

Подписът обект на изследването, положен в Нареждане за отпускане на средства по оборотен кредит от „П." ООД, не е изпълнен от Д.И.П. (виж ф.к.№3,4).

Подписите обект на изследването, положени в:

писмо-нареждане от Д.И.П. от 16.12.2010г. (виж ф.к.№1,2);

нареждане за отпускане на средства по оборотен кредит от „П." АД от 27.01.2010 г. (виж ф.к.№5,6);

нареждане за отпускане на средства по оборотен кредит от „П." АД от 27.01.2010г. (виж ф.к.№7,8), са изпълнени от Д.И.П., ЕГН **********.

 

От съдебно – почерковата експертиза се установява следното:

Подписа обект на изследването, положен срещу реквизита „подпис" в Нареждане за отпускане на средства по оборотен кредит от „П." ООД СЯ8 1008540 от 06.11.2009г., е изпълнен от Ж.Г.Ж. ЕГН **********.

 

От заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

На 29.08.2008 г. между „Б." АД, в качеството на кредитор от една страна, „П." АД, ЕИК *** (с предишно наименование „С." АД), в качеството на кредитополучател от друга, и от трета - „Х." АД (с предишно наименование „П." АД), ЕИК ***, и Д.И.П., ЕГН **********, в качеството им на поръчители, с сключен Договор за кредит № 1062/2008 (кредитна линия), по силата на който Банката предоставя на кредитополучателя сума (кредитна линия) в размер на до 4000000,00 лв., отпуснат целево за погасяване на задължения към „У." АД, за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства. Крайният срок за изплащане на всички задължения по кредита е не по-късно от 30.08.2009 г. Към Договор за кредит № 1062/2008 г. са сключени 19 анекса за изменение и допълване на първоначалните условия по кредита, както следва: Анекс А1-1062/2009 от 30.08.2009 г., Анекс А2-1062/2010 от 26.10.2010 г., Анекс АЗ-1062/2010 от 02.12.2010 г., Анекс А4-1062/2010 от 23.12.2010 г., Анекс А5-1062/2011 от 27.01.2011 г., Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., Анекс А7-1062/2011 от 30.08.2011г., Анекс А8-1062/2012 от 30.01.2012 г„ Анекс А9-1062/2012 от 29.02.2012 г., Анекс А10-1062/2012 от 27.04.2012 г., Анекс А11-1062/2012 от 30.05.2012 г., Анекс А12-Ш62/2011 от 29.06.2012 г., Анекс А13-1062/2012 от 30.07.2012 г., Анекс А14-1062/2012 от 30.08.2012г., Анекс А15-1062/2012 от 28.09.2012 г., Анекс А16-1062/2012 от 30.10.2012 г., Анекс А17-1062/2012 от 30.11.2012 г., Анекс А18-1062/2013 от 28.02.2013г., Анекс А19-1062/2013 от 29.05.2013 г. С Анекс А1-1062/2009 от 30.08.2009 г. страните уговарят промяна в целта на договора, а именно: до 2000000,00 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „П." АД и до 2000000,00 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „О." АД С Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., сключен със „П." АД - кредитополучател; „О." АД, „Х." АД -съкредитополучатели, Д.И.П. - солидарен длъжник, предоставеният кредит се трансформира от 4000000,00 лв. в 2045168,00 евро и целево се разделя на два подлимита с оглед начина на ползването и предназначението на средствата, отпуснати по него: Подлимит I, който да се ползва целево за оборотни средства от дружествата „П." АД и „О." АД и Подлимит II, който да се използва за инвестиционни средства на „П." АД.

В изпълнение на чл. 5.3 от Анекс А1-1062/2009 от 30.08.2009г. към Договор за кредит № 1062/2008 е вписан Договор за особен залог № 1062-2/2009 г. от 31.10.2009 г. в полза на банката върху всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от сключени договори на „П." АД с клиенти на обща стойност 6215606,00 евро с ДЦС, вписан в ЦРОЗ с № 2010022300632.

В изпълнение на чл. 13.1 от Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011г. към Договор за кредит № 1062/2008 е предоставено обезпечение с Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № 1062-5/2011 г. от 29.04.2011 г„ с който се предоставя в залог в полза на Банката върху всичкинастоящи и бъдещи вземания по сметки, открити в Банката на името на „П."АД: ЮАN ***; ШАМ ***; ШАИ ***.

Съгласно представените документи от „Б." АД гр. С., експертизата не установи погасявания по Договор за кредит 1062/2008г. от 29.08.2008г. и анексите чрез усвояване на вземанията на „П." АД от трети лица по подписания Договор за особен залог № 1062-2/2009 г. от 31.10.2009 г. и чрез усвояване на вземания по сметки на „П." АД в банката по Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № 1062-5/2011г. от 29.04.2011 г.

Съгласно представените документи от „Б." АД гр. С. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него, към 12.12.2014г. задължението е в общ размер на 5 960 998, 98 лв.

Главница в размер на 3993188.73 лв., т.ч.: Подлимит 1 от Анекс А6-1062/2011 - 2037358.57 лв. и Подлимит 2 от Анекс А6-1062/2011 - 1955830.16 лв.;

Възнаградителна лихва в размер на 727855.87 лв., в т.ч.; Подлимит  1  от Анекс А6- 1062/2011- 264787.03 лв., за периода от 30.06.2012г. до 30.08.2013г. (включително) и Подлимит 2 от Анекс А6-1062/2011 - 463068.84 лв., за периода от 30.09.2011г. до 30.04.2014г. (включително).

Наказателна лихва в размер на 913016.77 лв., в т.ч.: Подлимит 1 от Анекс А6-1062/2011 - 318860.22 лв., за периода от 30.08.2013г. до 12.12.2014г. (включително) и Подлимит 2 от Анекс А6- 1062/2011 - 594156.55 лв., за периода от 30.10.2011г. до 02.06.2014г. (включително).

Законна лихва в размер на 65369,55 лв., присъдена с Изпълнителен лист от 24.04.2014г. по ч.гр.д. № 1619/2014 по описа на С. районен съд.

Такси и разноски 261568,06 лв., в т.ч.: 30000,00 лв. - административна такси по чл.9 от Анекс А6-1062/2011; 19759,12 лв. - разноски имуществена застраховка; 405,00 лв. -разноски по 303;34757.03 лв. - присъдени разноски по изпълнителен лист от 24.04.2014г.; 1500,00 лв. - пазарна оценка 488,00 лв. - разноски по ИД 20147660401788 по описа на ЧСИ К. Ангелов; 380,00 лв. - разноски впроизводства по несъстоятелност т.д 119/2014 по описа на ОС С.З.; 123.60 лв. - нотариални покани;174155,31 лв. - юрисконсултско възнаграждение във връзка с производството по несъстоятелност по т.д.119/2014г. по описа на Окръжен съд - С.З., съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

На основание Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него изискуемостта на задълженията по кредита са както следва: за Подлимит I - 30.08.2013г. - в чл. 1 от Анекс №19-1062/2013 от 29.05.2013 г. страните са уговорили крайна дата за погасяване на задълженията; за Подлимит II - 30.04.2014г. - в чл. 8 от Анекс №6/2011 от 29.04.2011 г. страните са уговорили крайна дата за погасяване на задълженията.

Съгласно представените документи от „Б." АД гр. С. по Договор за кредит 1062/2008г. от 29.08.2008г. и анексите към него са усвоени суми в общ размер на 5084875,38 лв., в т.ч. аналитично по суми, дати и задължени лица, както следва:

Съгласно представените документи от „Б." АД гр. С. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него са усвоени суми в общ размер на 5084875,38 лв. Към 12.12.2014г. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него е погасена главница в общ размер на 1091686,65 лв., в т.ч. аналитично по суми, дати и задължени лица, както следва:

Към 12.12.2014г. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него разликата между общо усвоената главница в размер на 5084875,38 лв. и общо погасената главница в размер на 1091686,65 лв. е 3993188,73 лв. - непогасена и изискуема главница.

Съгласно представените документи от „Б." АД гр. С. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него задължението към 12.12.2016г. е в общ размер на 5960998,98 лв., в т.ч.:

Главница в размер на 3993188.73 лв., т.ч.: Подлимит 1 от Анекс А6-1062/2011 - 2037358.57лв. и Подлимит 2 от Анекс А6-1062/2011 - 1955830.16 лв.;

Възнаградителна лихва в размер на 727855.87 лв., в т.ч.: Подлимит 1  от Анекс А6-1062/2011- 264787.03 лв., за периода от 30.06.2012г. до 30.08.2013г. (включително) и Подлимит 2 от Анекс А6-1062/2011 - 463068.84 лв., за периода от 30.09.2011г. до 30.04.2014г. (включително).

Наказателна лихва в размер на 913016.77 лв., в т.ч.: Подлимит 1 от Анекс А6-1062/2011 -318860.22 лв., за периода от 30.08.2013г. до 12.12.2014г. (включително) и Подлимит 2 от Анекс А6-1062/2011 - 594156.55 лв., за периода от 30.10.2011г. до 02.06.2014г. (включително).

Законна лихва в размер на 65369,55 лв., присъдена с Изпълнителен лист от 24.04.2014г. поч.гр.д. № 1619/2014 по описа на С. районен съд.

Ю.Такси и разноски 261568,06 лв., в т.ч.: 30000,00 лв. - административна такси по чл.9 от Анекс А6-1062/2011; 19759,12 лв. - разноски имуществена застраховка; 405,00 лв. - разноски по 303; 34757,03 лв. - присъдени разноски по изпълнителен лист от 24.04.2014г.; 1500,00 лв. - пазарна оценка; 488,00 лв. - разноски по ИД 20147660401788 по описа на ЧСИ К. Ангелов; 380,00 лв. - разноски в производства по несъстоятелност т.д 119/2014 по описа на ОС С.З.; 123.60 лв. - нотариални покани; 174155,31 лв. - юрисконсултско възнаграждение във връзка с производството по несъстоятелност по т.д. 119/2014г. по описа на Окръжен съд - С.З., съгласно чл. 7, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

 

От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

По Договор за кредит 1062/2008г. от 29.08.2008г. и анексите към него са усвоени суми в общ размер на 5 084 875, 38 лв.

Пълен анализ относно установяване размера на усвоените суми по процесния Договор за кредит е извършен в Справка - Приложение № 1 към Заключението.

Посочени са разходнооправдателните документи, въз основа на които са усвоени сумите - фактурите за доставки и съставените Преводни нареждания за кредитен превод.

Документите са представени от „Б." АД и са приложени по делото.

Съществува пълно съответствие между счетоводните записвания относно размера на усвоените суми в „Б." АД и приложените разходно-оправдателни документи.

При извършената справка в ТД на НАП П., офис С.З. експертизата установи следното:

Приложената в разходно-оправдателните документи Фактура № 140/30.09.2009 г.на обща стойност с включен ДДС  45 615,90 лв., издадената от „Х."АД, е описана в Дневника за покупки на „П."АД през м. 09.2009 г. и е декларирана в Справка - декларация по ЗДДС с Вх. №24001111384/12.10.2009 г.

Приложената в разходно-оправдателните документи Фактура Хв 36/30.09.2009 г.на обща стойност с включен ДДС 26 376,20 лв., издадената от „Т." АД, е описана в Дневника за покупки на „П." АД през м.09.2009 г. и е декларирана в    Справка - декларация по ЗДДС с Вх. №24001111384/12.10.2009г.

Приложената в разходно-оправдателните документи Фактура № 37/30.10.2009 г.на обща стойност с включен ДДС 26 376,20 лв., издадената от „Т." АД, е описана в Дневника за покупки на „П." АД през м.10.2009 г. и е декларирана в Справка- декларация по ЗДДС с Вх. №24001122843/16.11.2009 г.

Приложената в разходно-оправдателните документи Фактура №**********/31.08.2009 г. на обща стойност с включен ДДС, издадена от „И." ООД, е описана в Дневника за продажби на „И." през м. 08,2009 г. и е декларирана в Справка- Декларация по ЗДДС с Вх. № на данните 24001103066/10.09.2009 г..

Същата фактура е описана в Дневника за покупки на „П." АД (в несъстоятелност) през м. 08.2009 г. и е декларирана в Справка - Декларация по ЗДДС с Вх. № на даянитв24001103437/10.09.2009 г.

Приложената в разходно-оправдателните документи Фактура №**********/30.11.2009 г. на обща стойност с включен ДДС 267 300,00 лв., издадената от„И." ООД, получател по която е „П." АД, гр. С., е описана в Дневника за продажби на „И." ООД през м. 11.2009 г. и е декларирана в Справка -декларация по ЗДДС с Вх. № 24001130254/14.12.2009 г.

За останалите фактури описани в Справка - Приложение № 1 към Заключението експертизата не може да направи справка в базата на ТД на НАД П., Офис С.З. поради следните причини:

От м. 12.2009 г. досието по ЗДДС на „П." е прехвърлено в СДО П. и е водено там до закриването на тази служба. За цялата 2010 г. в базата данни на архива на ТД на НАП П., Офис С.З. има информация само за подадените Справки - Декларации по ЗДДС и декларираният ДДС, но няма аналитична информация за дневниците за покупки и продажби, в които се описват издадените и получени фактури.

От м. 12,2009 г. досието по ЗДДС на „И." ООД е прехвърлено в гр. С..В базата данни на архива на ТД на НАП П., Офис С.З. няма информация затова дружество след м. 12.2009 г.

По счетоводни данни на „Б." АД, гр. С. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него, към 12.12.2014 г. е погасена главница в общ размер на 1 091 686,65 ле, в т.ч. аналитично но суми, дати и задължени лица, както следва:

 

От изложеното е видно, че по процесния договор за кредит не са извършени погасявания от трети лица по подписания Договор за особен залог № 1062-2/2009 г. от 31.10.2009 г.

Директни плащания от „И." ООД или от „Б." АД за погасяване на задължения по процесния кредит в полза на “Б." АД не са извършвани.

Експертизата анализира представените извлечения от счетоводни сметки на П. АД - IВАN *** и IВАN ***. П. АД Д^ *** и “Х. АД с предходно наименование м П.” АД IВАN ***

При анализа на същите установи следното:

Извършената на 06.11.2009 г. погасителна вноска по главницата на кредита от „П." АД от сметка IВАN *** е от получени суми от следните търговски дружества:

На 02.11.2009 г. - 30 000,00 лв., от „И." ООД, с посочено основание „Вътрешно фирмени разчети" и

На 05.11.2009 г. - 20 000,00 лв. от „П.", с посочено основание

„Вътрешно фирмени разчети".

Извършената на 26.01.2010 г. погасителна вноска по главницата на кредита от „П." АД от сметка IВАN *** е от получена на 26.01.2010 г. сума в размер на 25 200,00 лв. от „Х.”, с посочено основание за плащане „По фактура № 901".

Извършените на 26.01.2010 г., 09.03.2010 г. и 28.07.2010 г. погасителни вноски по главницата на кредита от „П." АД (сега „О." АД, IВАN *** са от суми, постъпили от „Х.”, както следва:

Извършената на 28.07.2010 г. погасителна вноска по главницата на кредита от „П.” АД от сметка 1ВА1Ч *** е от получени на 27.07.2010 г. суми от следните дружества:

-от „С." - 96 234,77 лв. с посочено основание за плащане „По фактури" и

-от „Х."  - 204 000,00 лв., с посочено основание „По фактури". 

По банковата сметка на “Х.” АД IВАN *** са постъпили суми от „Б." АД в общ размер 158 962,58 ла. с конто са извършени погасителни вноски по главницата на кредита на 23.12.2010 г. и на 25.01,2011 г., в това число:

 

Извършените погасявания по Договора за кредит от „Х." АД на 26.05.2011 г. са от суми по фактури, получени от „П." АД.

Експертизата е извършвала справка в счетоводството на „П." АД (в несъстоятелност) във връзка с изготвяне на заключение по търговско дело по несъстоятелност № 119/2014 г. по описа на Окръжен съд С.З..

Към 31.03.2014 г. сроковете на всички договори, посочени в Приложение № 3 към Договор за особен залог № 1062-2/2009 г,, сключени между „П." АД и „И." ООД, съответно „Б." АД, са изтекли.

Към 31.03.2014 г. в счетоводството на „П." АД няма осчетоводено вземане нито от „И." ООД, нито от „Б.” АД.

В същото време в счетоводството на несъстоятелния търговец е осчетоводено задължение към „Б." АД в размер на 4 000 000,00 лв.

Експертизата се запозна с публикуваните в Търговския регистър Годишни Финансови отчети на „Б." АД. гр. С. ЕИК ********* за периода от 2008 г. до 2014 г. включително, всички заверени от регистриран одитор Валентин Влайчев № 0465.

В Годишните финансови отчети е посочена обобщена информация в хиляди лв. Към 31.12.2014 г. в Счетоводния баланс на „Б." АД, гр. С. са посочени задължения към доставчици в общ размер 1 373 хил, лв.

В Счетоводния баланс на „Б." АД към 31.12,2014 г. няма осчетоводено задължение към доставчик в размер на 9 676 хил. лв. (каквато е левовата равностойност на посочената оставаща сума по всички договори сключени между “П." АД и „Б." АД. посочени в Приложение № 3 към Договор за особен залог № 1062-2/2009 г.

Експертизата се запозна с публикуваните Годишни финансови отчети в Търговския регистър на „И.” ООД ЕИК *** за периода от 2008 г. до 2013 г. включително,

В Счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2013 г., заверен от Специализирано одиторско предприятие С. С., Рег. Ха 092, са посочени задължения към доставчици в общ размер 5 643 хиллв. и задължения към свързани лица в размер на 8 613 хил. лв. Информацията е дадена в хиляди лв..

По счетоводни данни на „Б." АД гр. С., задължението на Кредитополучателя „П." АД - в несъстоятелност, Съкредитополучателите „О." АД (с предходно наименование „П." АД) и „Х." АД (с предходно наименование „П." АД в открито производство по несъстоятелност и Солидарен длъжник Д.И.П. по Договор за кредит 1062/2008г. н анексите към него, към 12.12.2014 г.. е в общ размер на 5 786 843,67 (пет милиона седемстотин осемдесет и шест хиляди осемстотин четиридесет и три лв. и шестдесет и седем стотинки.:

 По счетоводни данни на „Б." АД гр. С., задължението на Кредитополучателя „П." АД - в несъстоятелност, съкредитополучателите “О.” АД (с предходно наименование “П.” АД) и „Х.” АД (с предходно наименование „П." АД в открито производство по несъстоятелност и Солидарен длъжник Д.И.П. по Договор за кредит 1062/2008г. и анексите към него» към 28.09.2015 г., е в общ размер на 6 128 940,76 (шест милиона сто двадесет и осем хиляди деветстотин и четиридесет лв. и седемдесет и шест стотинки).

 

От допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:

Допълнително представените писмени доказателства от „П." АД, гр. С. с придружително писмо Вх. № 9114/18.07.2017 г. на Окръжен съд С.З. не водят до коригиране на дадените от експертизата отговори на поставените въпроси № 1 и № 2 от изслушаното допълнително заключение в съдебно заседание от 26.06.2017 г.

Анализирайки допълнително представените документи експертизата установи, че от страна на „Х." АД, ЕИК ***, по Договор № 2/30.09.2010 г. и по Договор № 3/30.09.2010 г. са издадени фактури на обща стойност с включен ДДС 1 779 515,19 лв., (един милион седемстотин седемдесет и девет хиляди петстотин и петнадесет лв. и деветнадесет стотинки), получател по които е „П." АД, гр. С..

По счетоводни данни на „П." АД всички задължения към „Х." АД по Договор № 2/30.09.2010 г. и по Договор Ла 3/30.09.2010 г., в общ размер 1 779 515,19 лв. (един милион седемстотин седемдесет и девет хиляди петстотин и петнадесет лв. и деветнадесет стотинки) с включен ДДС, са погасени изцяло чрез плащане или чрез прихващане.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Безспорно е установено по делото, че по силата на сключения на 29.08.2008 г. Договор за кредит № 1062/2008 между „Б." АД, в качеството на кредитор, „П." АД,(с предишно наименование „С." АД) в качеството на кредитополучател от друга, и от трета - „Х." АД (с предишно наименование „П." АД), ЕИК ***, и Д.И.П., ЕГН **********, в качеството им на поръчители, Банката е предоставила сума (кредитна линия) в размер на до 4 000 000 (четири милиона) лв., отпуснат целево за погасяване на задължения към „У." АД, за издаване на банкови гаранции и за оборотни средства, съгласно предоставено обосновано искане от кредитополучателя. Към Договор за кредит № 1062/2008 г. сключен на 29.08.2008 г. са сключени 19 (деветнадесет) анекса за изменение и допълване на първоначалните условия по кредита.

 След първоначалното усвояване на сума в размер на 4 000 000 лв.- цялата използвана за погасяване на задължения на „П." АД (преди „С." АД) по договор за банков кредит в „У." АД, с Анекс А1-1062/2009 към Договор за кредит 1062/2008, сключен на 30.08.2009 г. страните уговарят промяна в целта на договора, а именно:

До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „П." АД;

До 2 000 000 лв. за оборотни средства и издаване на гаранции в полза на „О." АД (преди „П." АД);

С Анекс А6-1062/2011 от 29.04.2011 г., сключен със „П." АД - кредитополучател; „О." АД (преди „П." АД), „Х." АД - съкредитополучатели, Д.И.П. — солидарен длъжник, предоставеният кредит се трансформира от 4 000 000 лв. в 2 045 168 евро и целево се разделя на два подлимита с оглед начина на ползването и предназначението на средствата, отпуснати по него:

Подлимит I, който да се ползва целево- за оборотни средства от дружествата „П." АД и „О." АД (преди „П." АД) и

Подлимит II, който да се използва за инвестиционни средства на „П." АД.

Отпуснатите суми са усвоявани съобразно уговореното между страните и бизнес нуждите на кредитополучателите. Общият размер на усвоените от тях средства възлиза на 5 084 875.38 лв.

 

При така установеното от фактическа страна, съдът прави  следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита.

Съдът намира за неоснователни възражения на ищеца, че сумите по кредита са усвоявани при липса на представени разходооправдателни документи.

Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки/ чл.305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Непредставянето на разходооправдателни документи (фактури) само по себе си не може да наведе на извод, че кредитът не е отпуснат в размера, в който е уговорен. От представените деветнадесет броя анекси е видно, че няма уговорки в противния смисъл, както и че е налице съгласие (признание) от страна на кредитополучателя за дължимост на сумите. Твърдението, че кредитът не е усвоен в размера, в който е уговорен, не е подкрепено с доказателства.

Видно от представените банкови извлечения и заключенията на съдебно счетоводните заключения - кредитополучателите са усвоили на десет транша общо сума в размер на 5 084 875.38 лв..

По делото са представени разходооправдателни документи- нареждания за усвояване на суми, фактури и платежни нареждания към тях за всяко едно от десетте усвоявания на суми по кредита. Този извод се подкрепя от допълнителното заключение на съдебно – счетоводната експертиза, в което е посочено, че съществува пълно съответствие между счетоводните записвания относно размера на усвоените суми в „Б." АД и приложените разходооправдателни документи.

 

Неоснователни са възраженията, че нарежданията за отпускане на средства по оборотен кредит от 06.11.2008 г. и 27.01.2010 г. - 2 бр. се отнасят за друг кредит - Договор за кредит №1063/2008.

Безспорно посочените нареждания за отпускане на кредит се отнасят за Договор за банков кредит №1062/2008 и усвояването на посочените в тях суми е извършено по него. Нарежданията носят подписа на представляващи дружеството лица и „П." АД. Нещо повече по делото е  представен Договор за кредит № 1063/2008 г., от който е видно, че същият е сключен с друг кредитополучател, а не с „П." АД. От заключението на съдебно – почерковата експертиза се установява, че оспорените от ищеца документи са подписани от законните представители на дружество “П." АД Д.П. и Ж.Г.Ж..

 

Неоснователни са възраженията на ищеца за несъответствие на действителния размер на одобреното вземане и действителния размер на дължимата от „П." АД сума, както и за липса на признание (волеизявление) на страните по договора за действителния размер на вземането на Банката по Договор за кредит № 1062/2008 г.

От представените по делото Договор за кредит № 1062/2008 г. и анексите към него се установява, че „П." АД отговаря за размера на цялото задължение. В тази връзка твърденията на ищеца, че вземанията на Банката следва да са съобразно усвояванията и погасяванията, касаещи единствено „П." АД не отговарят на целта на договора и уговореното между страните, всяка от които се е съгласила да отговаря за размера на целия дълг по договора. За това свидетелства и факта, че с Писмо-нареждане от 16.12.2010 (представено с отговора на допълнителната искова молба) от Д.И.П. в качеството си на физическо лице и представляващ дружествата съкредитополучатели: „Х." АД, „П." АД, „П." АД отправя искане за обслужваща банкова сметка *** № 1062/2008 да бъде банковата сметка на „Х." АД при „Б." АД.

Неоснователни са възраженията на ищеца, че вземанията на Банката не са ликвидни и изискуеми.

По делото е безспорно установено, че към момента на предявяване на вземанията -12.12.2014 г. всички вземания на Банката са падежирали, както следва: Подлимит I - 30.08.2013 г., а с Анекс №6/2011 от 29.04.2011 г. - 30.04.2014 г. - по Подлимит II.

        

Неоснователни са възраженията на ищеца за удовлетворяване
по силата на учредените като обезпечение към договора за банков кредит:

В действителност е сключен Договор за особен залог № 1062-2/2009 г. от 31.10.2009 г. (учреден с Анекс А1-1062/2009, чл.5.3) върху всички настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от сключени договори на кредитополучателя и Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № 1062-5/2011г. от 29.04.2011 г„ (учреден с Анекс А6-1062/2011, чл. 13.1), с който се предоставя в залог в полза на Банката върху всички настоящи и бъдещи вземания по сметки, открити в Банката на името на „П." АД.

Тези учредени обезпечения създават само една допълнителна възможност за удовлетворяване на Банката, ако това, разбира се, е възможно. Съдът намира, че това обстоятелство в случая е без значение, тъй като настоящото производство има за предмет установяване съществуването на вземането на „Б." АД към момента на предявяването му в производството по несъстоятелност на „П." АД /н/.

С оглед на изложеното съдът намира, че възраженията на ищеца за липса на доказателства за безспорния и ликвиден характер на вземанията на кредитора „Б." АД по процесния договор за кредит са неоснователни.

Освен това следва да се посочи, че безспорни са само вземания, признати по съдебен ред с влязло в сила съдебно решение, но в производството по несъстоятелност по реда на ТЗ няма изискване вземанията на кредиторите на несъстоятелния длъжник да бъдат съдебно признати.

От заключението на съдебно – счетоводните експертизи се установи безспорно, че погасявания от третите задължени лица: „И." ООД, „Б." АД по Договор за учредяване на особен залог върху вземания № 1062-2/2009 съответно удовлетворяване по Договор за финансово обезпечение с предоставяне на залог № 1062-5/2011г. не е извършвано.

 

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на предявяване на вземането в производството по несъстоятелност на „П." АД /несъстоятелност/ за “Б.” АД е налице вземане в размера приет с одобрения от съда списък на приетите вземания на “Б.” АД в размер на 5 960 998,98 лв. представляващо вземане по договор за кредит № 1062/2008г. и анекси.

 С оглед на горното предявеният отрицателен установителен иск като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.

 

На основание чл. 78 ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищецът следва да заплати на “Б.” АД направените по делото разноски в общ размер на 1 954 лв., както следва: сумата от 504 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по съдебно – счетоводната експертиза, сумата от 1 000 лв., представляваща възнаграждение за вещо лице по съдебно – почерковата експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лв., съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

 

Съгласно чл. 694, ал. 7 от ГПК ищецът следва заплати държавна такса в размер на 59 610 лв. по сметка на Окръжен съд С.З..

 

 Водим от горните мотиви, съдът

 

                                          Р   Е  Ш  И :

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения иск от “А.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село К., ул. *** срещу “П.” АД /в несъстоятелност/ с ЕИК *** със седалище и адрес на управление град С.З., ж.к. Голеш и “Б.” АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** за признаване за несъществуващо в отношенията между дружествата вземането на „Б." АД, одобрено в списъка на приетите от синдика вземания по п. 3 е прието вземане на “Б.” АД в размер на 5 960 998,98 лв. представляващо вземане по договор за кредит № 1062/2008г. и анекси към него, обезпечено с нотариален акт за договорна ипотека № 44, том. 10, дело № 7077/08г. на СВ-гр. С.З., като неоснователен и недоказан.

 

Решението е постановено при задължителното участие на синдика на “П.” АД /в н./ -  Б.Л.Б. с адрес ***.

 

ОСЪЖДА “А.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село К., ул. *** да заплати на “Б.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. *** направените по делото разноски в общ размер на 1 954 лв.

 

ОСЪЖДА “А.” ООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление област С., община Н.З., село К., ул. *** да заплати държавна такса в размер на 59 610 лв. по сметка на Окръжен съд С.З..

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд П..

 

                                                

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: