Р Е Ш Е Н И Е №2291
13.12.2019 г.,
гр. Пловдив
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI
наказателен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Невена Назарева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5543/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Я.З.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 19-1030-004237/05.06.2019 г., издадено от М. В. М.– *** към ***,
с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането (Обн. ДВ бр. 102
от 29.12.2015 г., доп.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди да е
притежавал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за управлявания от себе си лек автомобил към датата на
извършената му проверка. Поддържа, че не е могъл да представи доказателство за
сключената застраховка на контролните органи, тъй като не носил
застрахователната полица в себе си, но я представил в електронен вариант, на
който обаче актосъставителят не дал вяра. Моли наказателното постановление да
бъде отменено. В съдебното заседание, в което е даден ход на съдебните прения,
жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
57654/10.09.2019 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанието да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателствени материали,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от Я.З.В., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 24.07.2019
г., установено от разписка за връчване на НП, а жалбата е подадена чрез административнонаказващия
орган (АНО) на 26.07.2019 г., поради което седемдневният срок по чл. 59, ал. 2
от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено по
следните съображения:
От фактическа
страна съдът приема за установено следното:
На 29.05.2019 г. жалбоподателят Я.З.В. сключил със ЗК
„Лев Инс“ АД застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек
автомобил с марка „Porsche“, модел „Cayenne S“ и с номер
на рама ***. Началото на застрахователното покритие било от 13:30 часа на
29.05.2019 г. и с действие до 23:59 часа на 28.05.2020 г. На датата на
сключване на застраховката жалбоподателят заплатил и застрахователна премия в
размер на 43,92 лева, за което му била издадена разписка – сметка № P*********.
На същия ден – 29.05.2019 г., около 14:45 часа в
община Марица, на автомагистрала „Тракия“, км 124 жалбоподателят В. управлявал
лекия автомобил „Porsche Cayenne S“,
собственост на E. P. R., с рег. № ****
и с номер на рама *** в посока гр. Бургас, когато бил спрян за проверка от
свид. И.Д.Г. и от Л.Н.Н. - *** в ***. В хода на проверката жалбоподателят не
представил на контролните органи екземпляр от застрахователната полица на
хартиен носител, тъй като не го носил със себе си. Полицейските служители
приели, че жалбоподателят управлявал моторно превозно средство без да имал
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите. На място и в присъствието на свид. Г. против жалбоподателя
бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с бл. №
476893. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя В. срещу разписка.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От писмо с вх. № 61277/26.09.2019 г. от Началник на
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив (лист 15 от делото) се изяснява,
че номерът на рама на лекия автомобил с марка „Porsche“ и рег. № *** е ***.
От застрахователна полица № *** г. (лист 5
от делото) се установява, че за лек автомобил с марка „Porsche“, модел „Cayenne S“ и с номер
на рама *** има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите на дата 29.05.2019 г., която е с начало на застрахователното
покритие от 13:30 часа на 29.05.2019 г.
От показанията на свид. И.Д.Г. – свидетел по
съставения АУАН и очевидец на деянието, се установява, че практиката му при
извършване на такъв вид проверки на водачи на МПС е да се прави дистанционна
справка за наличието на сключен и действащ договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Свидетелят заявява, че
не си спомня дали в конкретния случай е била направена такава проверка, нито
дали от жалбоподателя е била показана на електронен носител полица за сключена
застраховка.
От Заповед с рег. № 317з-3985-22.10.2018 г. на
Директора на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление
е издадено от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята
материална и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя
произтича от разпоредбата на чл. 647, ал. 1 от КЗ.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП, от материално и териториално компетентен орган.
Административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя В. е ангажирана за вменено му във вина нарушение по чл. 638, ал.
3 от КЗ. С посочената разпоредба е регламентирано задължение за лицата да
управляват само такива чужди моторни превозни средства, във връзка с чието
притежаване и използване има сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. От събраните по делото
доказателствени материали се установява, че от обективна страна на посочените в
НП време и място – 29.05.2019 г., около 14:45 часа в община Марица, на
автомагистрала „Тракия“, км 124, жалбоподателят Я.З.В. е управлявал чуждо
моторно превозно средство - лек автомобил „Porsche Cayenne S“ с рег. № *** и с номер на рама ***.
Авторството на деянието от страна на В. също е категорично установено по
делото, като и с жалбата не се оспорва обстоятелството именно жалбоподателят да
е управлявал процесния лек автомобил към датата на проверката. Въпреки това
съдът приема, че деянието му е несъставомерно от обективна страна, тъй като по
делото не се доказа към момента на проверката за управлявания от жалбоподателя
автомобил да не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Напротив, от събраните писмени
доказателства - застрахователна полица № *** г.; сметка №
P********* от
29.05.2019 г. и контролен талон *** към застраховка „ГО“, се установява, че към
момента на проверката - около 14:45 часа на 29.05.2019 г., е имало сключен и
действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния лек
автомобил. От полицата се установява периодът на застрахователното покритие,
като неговото начало е било на 29.05.2019 г. – датата на проверката, но в
по-ранен момент, като проверката е била извършена около 14:45 часа, а началото
на покритието е било в 13:30 часа. Краят на застрахователното покритие пък е
бил на 28.05.2020 г. в 23:59 часа. Налага се извод, че извършената проверка е
попадала в обхвата на действие на вече сключения договор за задължителната
застраховка „Гражданска отговорност“. По категоричен начин е доказано по делото
и че сключената застраховка е била именно във връзка с използването на лекия
автомобил, който жалбоподателят В. е управлявал към момента на проверката. В
тази връзка от писмото с вх. № 61277/26.09.2019 г. от Началник на сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив се установи номерът на рамата на лекия
автомобил „Porsche“ с рег. № ***,
който В. е управлявал при проверката, като същият напълно съответства с номера
на рама, вписан в застрахователната полица. При така установените факти съдът
намира, че жалбоподателят В. не е извършил от обективна страна
административното нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, тъй като за автомобила, който
е управлявал, е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Липсва елемент от обективната
страна на състава на нарушението, което изключва възможността цялостната
деятелност да осъществява съответния състав на административно нарушение.
Неправилно установената фактическа обстановка е довела и до неправилно
приложение на материалния закон. Наказателното постановление следва да бъде
отменено като неправилно.
Независимо от гореизложеното, съдът намира, че е
налице и друго самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП – налице е
противоречие между правната квалификация на вмененото във вина на жалбоподателя
деяние в съставените АУАН и НП. В акта деянието е било квалифицирано като
административно нарушение по чл. 638, ал. 5 КЗ, а в НП приложената квалификация
е по ал. 3 на чл. 638 КЗ. Между правната квалификация, посочена в АУАН, и тази
по НП трябва да е налице съответствие. Съблюдаването на това изискване е
съществена гаранция за охраняване на правото на защита на наказаното лице. Това
е така по няколко съображения. В съдебната практика е трайно изяснено, че в
рамките на административнонаказателното производство следва да се установи
проявлението в обективната действителност на посочените в хипотезата на
нарушената правна норма признаци на нарушението (така Решение № 468 от 01.03.2016 г. по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на
Административен съд – Пловдив). Същевременно с посочването на
приетата като нарушена законова норма се довежда до знанието на наказания
субект защо и на какво основание административнонаказващият орган е пристъпил
към налагане на конкретна административна санкция. Правилното правно
квалифициране прави възможен и контрола за законосъобразност на НП, който съдът
е длъжен да упражни при обжалването му пред съд (така Решение № 1966 от 23.10.2015 г. по к.а.н.д. № 1775/2015 г. на
Административен съд – Пловдив). В посоченото съдебно решение на
касационната инстанция е формиран и изводът, че непосочването на нарушените
законови разпоредби, неправилната правна квалификация или противоречието между
квалификацията в АУАН и НП съставлява съществено нарушение на закона и е
основание за отмяна на наказателното постановление. Различната правна
квалификация на едни и същи факти между АУАН и НП не е такава нередовност на
акта, която може да бъде отстранена по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Така
съгласно Решение № 468 от 01.03.2016 г.
по к.а.н.д. № 3356/2015 г. на Административен съд – Пловдив „при всяко положение
следва в АУАН и НП да е описано едно и също административно нарушение и в този
смисъл да му е дадена и една и съща правна квалификация. Наличието на
противоречива правна квалификация в АУАН и НП има за последица и неяснота
относно предмета на доказване, доколкото следва в рамките на
административнонаказателното произвоство да се установи проявлението в
обективната действителност на посочените в хипотезата на нарушената правна
норма признаци на нарушението… Налице е и разминаване между посочената в АУАН и
в НП нарушена норма. Така допуснатото процесуално нарушение не би могло да бъде
санирано по силата на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Посочената норма
предвижда, че НП се издава и когато е допусната нередност в акта, стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, нарушителя и
неговата вина. Цитираната норма не касае всяко нарушение в АУАН, тъй като
подобно разширително тълкуване обезсмисля съставянето на самия акт и уредената
в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН процедура за това. Така недопустимо е по реда на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН да се отстранява допуснато противоречие между описаното в
АУАН нарушение (деяние, място и дата на извършване) и посочената като нарушена
правна норма, както и с НП да се ангажира отговорността за нарушение, различно
от посоченото в АУАН такова - с дадената му правна квалификация и описание от
фактическа страна…Със съставянето на АУАН на сочения като нарушител лице се
„повдига обвинение“ за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го
белези. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу
вмененото му нарушение и в този смисъл е недопустимо макар и при същата
фактическа обстановка с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение
с правна квалификация, различна от тази дадена в АУАН“. В този смисъл Решение № 1461 от 15.06.2012 г. по к.а.н.д.
№ 985/2012 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 2362 от 31.10.2012 г. по к.а.н.д. № 2840/2012 г. на
Административен съд – Пловдив; Решение
№ 531 от 24.02.2014 г. по к.а.н.д. № 254/2014 г. на Административен съд –
Пловдив; Решение № 1124 от 26.06.2017
г. по адм. д. № 891/2017 г. на Административен съд – Пловдив; Решение № 1900 от 10.10.2019 г. по к.а.н.д.
№ 2195/2019 г. на Административен съд – Пловдив. При така допуснатото съществено
процесуално нарушение издаденото в хода на опороченото производство наказателно
постановление е незаконосъобразно, поради което трябва да бъде отменено.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 19-1030-004237/05.06.2019
г., издадено от М. В. М. – *** към ***, с което на Я.З.В., ЕГН: **********, с
адрес: *** на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането е наложено
административно наказание „глоба“ в
размер на 400 (четиристотин) лева за
нарушение по чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в
Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс
пред Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
ХБ