Р Е Ш Е Н И
Е № 260
055
15.10.2020г., гр.
Варна.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на шестнадесети септември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
при участието на
секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 293 по описа на ВнАпС за 2020г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК,
образувано по въззивна жалба вх. № 1811/20.01.2020г. на В.С. ***,
представлявана от адв. Б.Ж. от ВАК, и въззивна жалба вх. № 4989/13.02.2020г. на
„КТМ ЕКС“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, представлявано по пълномощие от адв.
И. З. от САК, срещу решение № 1212/27.12.2019г., постановено по т. д. №
553/2018 г. по описа на ОС - Варна.
С жалба вх. № 1811/20.01.2020г. се
атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от
въззивницата установителен иск срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД с правно основание чл. 26,
ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, за прогласяване нищожността, поради липса на основание, на
договор за замяна, обективиран в нот. акт №NN, том N, нот. дело № ХХХ/25.08.2014
г. на нотариус С Д, с който В.С.С., чрез пълномощника си В Б е прехвърлила на
„КТМ ЕКС“ ЕООД три недвижими имота срещу 50 броя налични поименни акции с
номинал 100 лева от капитала на „Балик Тур“ АД. Направени са оплаквания за
неправилност на решението в тази част поради необоснованост и противоречие с
материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата
обстановка и е направил незаконосъобразни правни изводи относно липсата на
надлежно прехвърляне на права върху акции. Петитумът на жалбата е за отмяна на
решението в тази част и уважаване на главния иск.
Въззивна жалба вх. № 4989/13.02.2020г.,
подадена от ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД, е насочена срещу решение №
1212/27.12.2019г. в частта за разваляне на договор за замяна, обективиран в
нот. акт № 34, том 4, нот. дело № 322/25.08.2014г. на Нотариус С Д, по иск с
правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
предявен от В.С.С. срещу „КТМ ЕКС“ ЕООД. Направени са оплаквания за
неправилност на решението в тази част поради необоснованост и противоречие с
материалния закон. Оплакванията са за противоречие с материалния закон.
Искането е за отмяна на решението в тази част и отхвърляне на иска.
Жалбите са подадени в срок, от
легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и са процесуално допустими.
Представителите на страните представят
писмени отговори по реда и в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е
изразено становище за неоснователност на жалбата на насрещната страна, с
подробно изложени доводи и съображения.
В проведеното открито съдебно жалбите и
отговорите се поддържат.
За да се
произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Варненският
окръжен съд е бил сезиран с искова молба на В.С.С., с която са предявени срещу
„КТМ ЕКС“ ЕООД – гр. Варна, установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 2,
пр. 4 от ЗЗД и евентуален конститутивен иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
С главния иск се
претендира прогласяване за нищожен, поради липса на основание, на договор за
замяна, обективиран в нот. акт № NN, том N, нот. дело № NNN/25.08.2014г. на Нотариус Св. Д, с който ищцата
прехвърля на ответното дружество право на собственост върху недвижими имоти /
подробно индивидуализирани/, срещу задължението на ответника да й прехвърли 50
броя налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на „Балик Тур“ АД,
ЕИК *********. Този иск е основан на твърденията, че тъй като ответното
дружество не е притежавало и не би могло валидно да прехвърли права върху акции
на „Балик Тур“ АД, а същевременно както на представителя на „КТМ ЕКС“ ЕООД,
така и на пълномощника на В.С. – адв. В Б, е било известно, че срещу
прехвърленото право на собственост не може да бъде получена насрещната
престация, за която е постигнато съгласие, то договорът за замяна е лишен от
основание.
Фактическото
основание на евентуалния конститутивен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД е
твърдението за неизпълнено задължение от страна на ответното дружество за
прехвърляне на 50 броя налични поименни акции с номинал 100 лв. от капитала на
„Балик Тур“ АД, ЕИК *********, в замяна на получените в собственост три
недвижими имота.
Решението на ВОС, с което
установителният иск е отхвърлен и е уважен евентуалният конститутивен иск за
разваляне на договора поради неизпълнение, е валидно като постановено от
надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт
и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо,
тъй като са налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в
исковата молба и отправеното до съда искане, исковете са правилно
квалифицирани.
С оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, съставът на ВнАпС намира, че сочените
от ищеца правопораждащи факти по предявения установителен иск не се свързват от
закона с възникване на претендираните правни последици, като следствие от
правната норма на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, в които
заявената претенция намира правна квалификация, предвид изрично заявения
петитум, като съображенията за този извод са следните:
Според множеството различни схващания за
същината на каузата /причината, основанието/ на сделките същата съставлява: 1./
стопанската цел на договора, 2./ взаимната обвързаност на всички права и
задължения от един и същи договор, 3./ причината на правните последици, т. е.
самият правопораждащ факт, 4./ предметът на задължението, 5./ детерминиращият
мотив, 6./ икономическото основание за съществуване на задължението и др.
Господстващото мнение определя каузата като
типична непосредствена цел, към която са насочени правните последици на
сделката. По правило двустранна сделка има различна кауза за всяка от страните
по нея. Напр. при договор за покупко - продажба за продавача е налице кауза credendi, а купувача - aquirendi causa. Съвпадение на
каузата и за двете страни има в единични случаи – напр. при замяната на имоти и
вещи, където и за двете страни каузата е aquirendi.
В конкретния казус,
въпреки че договорът, обективиран в нот. акт № NN, том N, нот. дело № NNN/25.08.2014г. на Нотариус Св. Д е наименуван като
такъв за замяна, няма пълно съвпадение на каузите за двете страни, тъй като
срещу прехвърлените недвижими имоти ищцата е следвало да получи права върху
акции, материализиращи различни членствени права на акционер. Тези права за
обикновените акции традиционно са: 1./ имуществени - право на дивидент, право
на ликвидационна квота, право на лихва, ако е изрично уговорена в устава, и 2./
неимуществени - право на глас (на управление), право на информация (достъп до
книгите на АД, независимо от вида на акциите), право на контрол ( възможност да
се атакува всички решения на АД по съдебен ред по реда на чл. 71 и 74 от ТЗ).
Разнородността на престациите и множеството на каузите по отношение на едната
от страните по процесната сделка нямат отношение към нейната валидност.
Върху каузата,
разбирана като непосредствена правна цел на сделките могат да повлияят
отрицателно множество обстоятелства, които да доведат до непостигане или
застрашаване, или отпадане, или изначална липса, или промяна на основанието, за
всяко от които има самостоятелна уредба в закона– напр. 1./ противоречие на
целта със закона или заобикалянето му - чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл. 1 и 2 ЗЗД;
2./ противоречие на правната цел с добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД;
3./ целта на сделката е непостижима поради обективни обстоятелства /невъзможен,
погинал предмет/ - чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД; 4./ липсваща воля за постигане
на целта – чл. 26, ал.2, предл. 2 ЗЗД, 5./ опорочена воля за постигане на целта
в хипотезите на чл. 27 и сл. ЗЗД, даващи основание за унищожаване на договора.
6./ възражения за неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, когато осъществяването на
непосредствената стопанска цел е застрашено, 7./ промяна в непосредствената
стопанска цел, налична към момента на сключването на договора поради
впоследствие настъпили обстоятелства – стопанска непоносимост / чл. 307 ТЗ, чл.
266, ал. 2 ЗЗД/ и възражение по чл. 92, ал. 2, предл. 1 ЗЗД.
Нищожна поради липса
на основание по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД, би била сделка, която
въпреки спазването на всички останали изисквания за валидност, респ. без пороци
от кръга на посочени по – горе, е неоправдано сключена и „излишна“.
Ако се възприеме, че ответникът и
представителят на ищцата при сключването на договора за замяна са знаели, че
към момента на постигане на съгласие „КТМ
ЕКС“ ЕООД не би могло валидно да прехвърли права върху акции на „Балик Тур“ АД,
но в петгодишния срок по чл. 87, ал. 5 ЗЗД представляваната от пълномощник
страна, която е престирала валидно право на собственост върху имоти, не беше
предявила иск за разваляне на договора, то по отношение на ищцата би се
разкрила causa donandi или causa dirandi като основание за сключване на сделката.
Доколкото и в съдебното производство, включително и в тази инстанция, се
твърди, че ответникът е придобил акциите чрез предаване на временното
удостоверение, не може да се изключи вероятността, че при сключването на
договора за замяна представителят на ответника е считал фактическото предаване
на „ джиросана на приносител“ ценната поименна книга, удостоверяваща
собствеността върху 50 бр. налични поимени акции от капитала на „Балик Тур“ АД,
ЕИК *********, като достатъчно за транслиране на права върху поименни акции.
Соченото в исковата молба обстоятелството, че „КТМ ЕКС“ ЕООД не е било собственик на акции от
свързаното дружество, негов принципал - „Балик Тур“ АД, не прави престирането
невъзможно и не е относимо към основанието на сделката, в хипотезата на приложимост
на чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД. Джирото има вторична
функция и винаги обслужва конкретна каузална сделка по прехвърлянето на акции.
Атакуваният договор за замяна е каузалната сделка - основание за прехвърляне на
обещаните акции с надлежно джиро, при което джирантът следва да е собственик на
удостоверените с ценната книга /акция, временно удостоверение/ акционерни права
при обективиране на джирото върху съответния документ. Не е имало пречка
правата да бъдат придобити и прехвърлени с надлежно джиро в изпълнение на
каузалната сделка, предвид липсата на забрана за придобиване от дъщерно
дружество на акции, издадени от дружеството майка, приравнено на придобиване на
собствени акции – чл. 187е, ал. 1, т. 2 ТЗ, при спазване на законовите
изисквания и задължение за прехвърляне съгл. чл. 187а ТЗ.
Неизпълнението на
един двустранен договор представлява трайно и окончателно осуетяване на
непосредствената правна цел, с оглед на която той е сключен. Непостигането й в
определен период от време или окончателната й непостижимост рефлектират върху
възможността такъв договор да бъде развален чрез едностранно изявление или по
съдебен ред – чл. 87 и сл. ЗЗД. Следователно, твърденията в исковата молба за неосъществена
насрещна престация по процесния двустранен договор за замяна на недвижими имоти
срещу акции предполага потестативно право на изправната страна да развали
договора поради неизпълнение, с конститутивен иск, а не обосновава фактическо
основание за успешно провеждане на установителен иск за нищожност на договора.
По този иск съдът намира за необходимо да
посочи още, че детерминиращите мотиви за сключване на сделката от ищцата, чрез
пълномощник, на когото е предоставено правото да прехвърли, включително да
дарява притежаваните от нея недвижими имоти и друго имущество, са разкрити по
приключилото т. д. № 101/2015г. по описа на Варненски окръжен съд /
установените факти приключилото съдебно
производство между същите страни са обявени на страните за служебно известни
настоящия съдебен състав с постановеното по настоящото дело определение №
371/08.07.2020г. С упълномощаване на
представителя си адв. В. Блажева, както и на друг пълномощник, да се разпоредят
с имотите и автомобилите й, ищцата е целяла да се освободи от всякаква
собственост, спрямо която се е очаквало в най – скоро време КОНПИ и
прокуратурата да наложат обезпечителни мерки във връзка с предстоящото
повдигане на обвинение за извършено престъпление – ищцата е задържана на
13.08.2014 г., пълномощното е от 20.08.2014 г., а процесната сделка е от
25.08.2014 г./. В тази връзка, ако се възприеме едно от разбиранията в
теорията, вече посочено по - горе в мотивите, че един договор би бил нищожен
поради липса на кауза, когато, въпреки спазването на всички останали изисквания
за валидност, той може да се квалифицира като неоправдано сключен и „излишен“,
то по отношение на нито една от страните по процесната сделка тези квалификации
не могат да бъдат направени. Предвид обстоятелствата, при които е сключен
договорът за замяна, същата би могла да е абсолютно или относително симулативна
или фидуциарна, но нито една от страните не е заявила интерес от провеждане на
иск и доказване на пороци във волята или уговорки за обратно прехвърляне на
собствеността.
Въз основа на посоченото съставът на въззивния съд прави извода, че
поради несъответствие между заявените правопораждащи факти и претендирани
правни последици – нищожност на договора поради липса на основание, предявеният
установителен иск по чл. 26, ал. 2, пр. 4
от ЗЗД е изначално
неоснователен / по твърдения/ и подлежи на отхвърляне.
С отхвърляне на установителния иск се осъществява вътрешнопроцесуалното
условие за разглеждане на евентуалния иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, при съобразяване на
оплакванията в жалбата на „КТМ ЕКС“ ЕООД.
В отговора на
исковата молба представителят на ответното дружество заявява, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора за замяна, чрез предаване в деня на сделката, на временно
удостоверение № 6 за собствеността върху 50 бр. налични поименни акции от
капитала на „Балик Тур“ АД, ЕИК *********, с номинал 100 лв. на всяка една от
тях и с номера от № 251 до 300. Оспорват се твърденията, че дружеството не е притежавало и не би могло
валидно да прехвърли права върху акции на „Балик Тур“ АД, което дружество е
едноличен собственик на капитала на ответника „КТМ ЕКС“ ЕООД. Излага се, че
акциите са придобити чрез джиросване на приносител на временно удостоверение №
6 за собствеността на 50 бр. налични поименни акции с номинал 100 лв. на всяка
една от тях и с номера от № 251 до 300 и предаването му на представител на
ответното дружество. Като изпълнение на насрещната престация се сочи
предаването на това временно удостоверение на В Б - пълномощника на ищцата, в
деня на сделката. Релевират се доводите, че с оглед естеството на временното
удостоверение, то за валидното изпълнение на договора за замяна не било
необходимо ответното дружество да е собственик на акциите, тъй като предаването
на удостоверение № 6, издадено от „Балик Тур“ АД и джиросано на приносител,
било равносилно на плащане с чужди пари.
Заявените от ответника, преди настъпването на процесуална преклузия,
факти относно изпълнението на насрещната престация срещу получените права на
собственост върху недвижими имоти по процесния договор, не са годни да
обосноват целените от страната правни изводи за осъществена престация.
Напротив, с изявленията се признава предаването без поименни джира на временно удостоверение № 6, издадено за удостоверяване
собствеността върху 50 бр. налични поименни акции от капитала на „Балик Тур“
АД. Правната състоятелност на твърдението, че акциите са сменили собственика си
чрез прехвърляне на приносител и предаване на временното удостоверение е
несъвместима с приложимата към онзи момент, последващо отменена разпоредбата на
чл. 185, ал. 1 ТЗ. В процедурата по размяна на книжа ответникът не посочва
лицето, за чиито членствени права е издадена предадената според разписката от 25.08.2014г. ценна
книга. Едва когато в хода на процеса, при представянето от свързаното дружество
- „Балик
Тур“ АД, на неофициално заверен препис от временното
удостоверение, става ясно, че то е издадено за удостоверяване на членствени
права на акционераЛ Р.
Временни удостоверения се издават за
поименни акции и акции на приносител, но при всички случаи те са в режима на
поименните акции, т. е. не могат да се издават временни удостоверения на
приносител, респ. те са винаги поименни, прехвърлят се като поименни акции и
следват техния режим. Носителят на субективните права
/джиранта/ се замества от джиратаря в инкорпорираните в ценната
книга/временните удостоверения/членствени права по силата на джиро,
представляващо едностранна, формална и абстрактна сделка, каквато в случая не
се твърди от ответника в процедурата по размяна на книжа и не се установява да
е осъществявана от титуляраЛ Р в полза на което и да е трето лице, преди или
към момента на съставянето на документ за предаване на удостоверение № 6 -
25.08.2014г.
Ако действително е
осъществено фактическо предаване в деня
на сделката, на пълномощника на ищцата, на удостоверение № 6 за собствеността
наЛ Р върху 50 бр. налични поименни акции от капитала на „Балик Тур“ АД, с това
фактическо действие не се прехвърлят права върху акции и не е осъществено
изпълнение на насрещната престация по договора за замяна. В случаите, когато поименната акция/временното удостоверение не се намира
поради някакви причини във физическа власт на титуляра си, то в отношенията
между него и АД той продължава да се намира в членствено правоотношение.
След осъществяване на процедурата по размяна на книжа и
провеждане на първо заседание по делото ответникът променя защитната си теза,
основана на представян лист, за
който твърди, че е алонж към удостоверението, с обективирани три джира: джиро
от 06.12.2013г., с което Л Рпрехвърля 50бр. акции на „КТМ“ АД, джиро от
01.02.2014г., с което „КТМ“ АД, чрез изп. директор Л Кпрехвърля 50бр. акции на „КТМ ЕКС“ ЕООД,
джиро от 25.08.2014г., с което „КТМ ЕКС“ ЕООД чрез изп. директор Л Кпрехвърля 50бр. акции на В.С.С. /името е
изписано ръкописно/.
По възраженията на насрещната страна за
преклудиране на възможността за релевиране на нови обстоятелства, които не са
нововъзникнали, ответникът заявява, че документът не е бил в негово държане
след предаването му в деня на сделката, за да е наясно с последващите вписвания
и изявления, а представянето на „алонжа“ следва да се приеме като изпълнение в
хода на процеса по смисъла на чл. 87, ал.3, изр. 2 ЗЗД.
Новите твърдения на ответника обаче
противоречат на тези, изложени своевременно в отговора за съдържанието на
временното удостоверение към момента на предаването му на пълномощника на
ищцата. За промяната на твърденията за начина на „прехвърляне на права“ и за
неговото съдържание преди предаването му, т. е. за липса на изложени факти за
налични джира на временното удостоверение или на алонж, ответникът няма
основание да се позовава на неосъществявана в следващ период фактическа власт
върху документа.
В тази връзка, по оплакванията в
жалбата за неправилно установени факти по нотариалното удостоверяване на листи
427 – 430 от първоинстанционно дело и по отношение на лицето, което е
представило по делото неофициално заверен препис на въпросното временно
удостоверение № 6 въззивният съд извърши самостоятелна проверка и установи
тяхната неоснователност. Въпреки че документите на листи 427 - 430 от
първоинстанционното дело, представени от пълномощника на ответника в открито
съдебно заседание на 11.11.2019г., очевидно не са по реда и във вида на
нотариалното удостоверяване /не е спазена целостта на печатите на нотариуса/,
въз основа на тях може със сигурност да се установи, че гърбът на нотариално
заверения препис, снет от нотариус Борис Василев на 11.11.2019г. от оригинал на
временно удостоверение №6/29.12.2009г., е бил празен, без налични отбелязвания
и прехвърляния. Извършена е заверка на препис на отделен от временното
удостоверение лист с посочените по – горе три джира. Поначало ответникът не
твърди, че джирата са на гърба на оригинала на удостоверение № 6/29.12.2009г. и
не се оспорва установеното от експерта, изготвил съдебно – графологичната
експертиза, че джирата са изпълнени на отделен лист, ламиниран заедно с
временното удостоверение.
От систематичното тълкуване на
разпоредбите, уреждащи менителницата и записа на заповед следва, че всички
произтичащи от ценната книга права следва да са инкорпорирани в самата нея. По
тази причина всички волеизявления на задължени лица – издател, акцептант,
поръчители, джиранти следва да се изпишат върху самата ценна книга, като в
определени случаи законът придава специално значение на мястото, върху което е
направено изявлението (напр. подпис на лицевата страна, който не е на издателя
или на платеца, се смята за авал – чл. 468, ал. 1 от ТЗ). Наличието на алонж,
не е правило, а изключение, което позволява при липса на място върху ценната
книга, да се създаде допълнително такова чрез прикрепяне на нов лист и именно
това е целта на закона. От естеството на документа следва, че това прикрепяне
трябва да се направи по сигурен начин, който да не оставя съмнение, че алонжът
е част от конкретната ценна книга. В настоящия случай е очевидно, че гърбът на
представеното временно удостоверение е празен. Закрепване на листа, представен
за алонж, по сигурен начин към временното удостоверение, е следвало да се
осъществи още при първото джиро в алонжа, и то ако липсва място на гърба на
ценната книга. При възприетия начин на прикрепване - чрез ламиниране, при който
вторият лист е следвало да изглежда като гръб на временното удостоверение,
обективирането на последващи джира в посочените различни години, е било
невъзможно, освен ако слепването е отстранявано и ламинирането е осъществено
отново след изработването на лист с джира.
При липсата на данни и твърдения за
извършени каквито и да било отбелязвания на джира или поръчителства върху гърба
на ценната книга, съществуването на алонж е абсолютно законово неоправдано. В
този случай извършването на джиро върху отделен лист (алонж), а не върху гърба
на ценната книга е в нарушение на императивното изискване за форма / чл. 484,
ал. 1 ТЗ/, имащо за последица невалидност на същото (в този смисъл Решение №
133 от 12.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 946/2009 г., II т. о., ТК).
Никакви противопоставими на ищцата
факти за разпоредителни сделки с акции, така както са обективирани с джира
върху документа, представен като „алонж“, не се установяват в представените по
делото доказателства, а напротив – всички положително установени факти от
годишните финансови отчети, книгата на акционерите и протоколи от общи събрания
на акционерите на „Балик Тур“ АД, отричат осъществяването на материализираните
в този отделен от временното удостоверение документ абстрактни сделки с
членствени права между „Балик Тур“ АД и лица, представени за джиратарите. По
отношение на второто и третото джиро не се установява по – ранна достоверна
дата по отношение на В.С.С., от датата на нотариалната заверка на преписи,
осъществена на 11.11.2019г., тъй като в неофициално заверения препис,
представен от „Балик Тур“ АД е обективирано само едно джиро.
Документът, представен като алонж към
временно удостоверение № 6, с три джира, е предаден на пълномощник на ищцата в
хода на процеса, следователно в предходен момент, тъй като при неупражняване на
фактическа власт върху ценна книга, което да я
легитимира като собственик, същата е била в невъзможност да упражнява членствени права дори и ответното дружество да е
придобило права върху акции през 2014г.
Следователно, предаването
на 11.11.2019г. не
е годно да осъществи хипотеза на изпълнение в хода на процеса както по
съображенията, изложени по – горе за недействителност на алонжа, и на още едно
основание, тъй като към този момент акциите от капитала на „Балик Тур“
АД се притежават от други лица.
По изложените съображения съдът прави
крайният правен извод за основателност на предявения конститутивен иск по чл.
87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на процесния договор за замяна, поради пълно
неизпълнение на поетото от ответника задължение за престиране на права върху
акции, при изправност на насрещната страна. Поради съвпадение на правните
изводи на двете съдебни инстанции по разгледаните искове първоинстанционното
решение следва да се потвърдени изцяло.
В настоящата инстанция представителите и
на двете страни са направили искания за присъждане на съдебно – деловодни
разноски, с представяне на списъци по чл. 80 ГПК. Съобразно изхода от спора
репариране на разноски за заплатена държавна такса не се дължа, тъй като
разгледаните искове по всяка от жалбите са с една и съща цена. Освен за платените
държавни такси, страните са поискали присъждане на разноски, съставляващи
договорени за процесуално представителство и заплатени адвокатски
възнаграждения: В.С. иска присъждане на сумата 9 900 лв., а „КТМ ЕКС“ ЕООД
– сумата 17 000 лв. Процесуалният представител на въззивникът – ищец е
релевирал своевременно възражение за прекомерност на заплатеното от другата
страна адвокатско възнаграждение.
Възражението е основателно. Уговорения
и заплатен от клиента на пълномощника адв. И. З. адвокатски хонорар надвишава
съществено минималния размер, определен по Наредба № 1/2004г., на база
материалния интерес и следва да бъде намален до размера на платения от
насрещната страна хонорар от 9 900 лв., който се явява адекватен на
фактическата и правна сложност на спора. Тъй като всички насрещни задължения по
чл. 78 ГПК се компенсират изцяло, на страните не следва да се присъждат
разноски.
Воден от горното,
ВнАпС, ТО, І- ви състав,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 1212/27.12.2019г., постановено по т. д. № 553/2018 г. по описа на Варненски
окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.