№ 639
гр. Варна , 01.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на десети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Лазар К. Василев
при участието на секретаря Анна Б. Харбова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20213100500357 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №289508/15.12.20г. на В. М. Ц.
срещу Решение №261354/23.11.2020г., постановено по гр.дeло №3492/2020г.
по описа на Районен съд - гр. Варна, с което е отхвърлен искът му срещу
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, за приемане за
установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 869.81лв.,
представляваща служебно начислена цена за електроенергия за период от 90
дни, считано от 01.11.2019г. до 29.01.2020г. Според изложеното в жалбата,
решението на Районен съд -Варна е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, поради което се моли да бъде отменено. В жалбата не се
съдържат доказателствени искания. В о.с.з. жалбата се поддържа чрез
пълномощник.
Чрез депозирания в срока по чл. 263 от ГПК писмен отговор и в о.с.з.
чрез пълномощника си, въззиваемата страна „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АДоспорва основателността на въззивната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като не са
налице твърдените от въззивника пороци. Твърди, че жалбата е
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение, като бъде постановено
решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение, както и да и
бъдат присъдени направените разноски пред въззивната инстанция. Не са
1
направени доказателствени искания.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна
съобрази следното:
Производството е образувано по иск с правно осн. чл. 124, ал.1 ГПК,
предявен от В. М. Ц., ЕГН ********** срещу ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР АД, ЕИК *********, гр. Варна за установяване по отношение на
ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 869.81лв., начислена
в резултат на извършена корекция на сметката за ел. енергия за обект на
потребление, находящ се в ***, с клиентски № ********** и абонатен №
**********, за периода 01.11.2019 г. – 29.01.2020 г., за която сума е издадена
фактура № **********/03.02.2020г. Ищецът твърди, че е страна по договор за
доставка на ел. енергия, като във връзка с изпълнение на задълженията по
него, ответникът е монтирал на обекта на потребление СТИ. Установил, че в
резултат на извършена корекция на сметка, му била издадена процесната
фактура със срок за плащане. Ищецът излага, че ответникът не го е
уведомявал нито за извършената проверка, нито за констатираните
неизправности на средството за търговско измерване. Счита, че
претендираната от ответника сума е начислена неправомерно, тъй като
липсват доказателства за реално потребление на начисленото количество
ел.енергия. Излага, че извършената едностранна корекция от ответника е
лишена от правна стойност и сумата по нея не се дължи. Твърди, че не дължи
тази сума на електроразпределителното дружество, тъй като не е консумирал
начислената с корекцията ел. Енергия. Излага, че не следва да му бъде
начислявана ел. енергия, за която вече веднъж е извършил редовни плащания.
Оспорва, че на адреса е доставяна ел. енергия в посочените количества.
Твърди, че не се установява по безспорен начин, че това е реално
консумираната енергия. Оспорва да е нарушил някое свое договорно
задължение. Оспорва основанието за начисляването на допълнително
количество ел.енергия, периода и методиката, въз основа, на които е
извършена корекцията. Счита, че не дължи процесната сума, доколкото
проверката е извършена в негово отсъствие, като електромерът е поставен
извън границите на дома му – на стълб, до който няма достъп. Поддържа, че
извършената проверка е в нарушение на Общите условия на дружеството,
като съставеният Констативен протокол е нередовен от външна страна, тъй
като е подписан само и единствено от служители на ответника. Излага, че има
правен интерес от воденето на настоящия иск. Посочва, че издадената
фактура е от „ЕРП Север“ АД, с което дружество ищецът няма договорни
взаимоотношения. С оглед изложеното, моли съдът да постанови решение, с
което да приеме за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника допълнително начислената за плащане сума от сумата от
869.81лв., начислена в резултат на извършена корекция на сметката за ел.
енергия за обект на потребление, находящ се в ***, с клиентски №
********** и абонатен № **********, за периода 01.11.2019г.–29.01.2020г.,
2
за която сума е издадена фактура № **********/03.02.2020г., на осн. чл. 124,
ал.1 ГПК, както и да му присъди направените по делото разноски.
Ответникът, чрез депозирания писмен отговор изразява становище за
неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че ищецът е потребител на
електроенергия, но твърди, че съгласно влезли в сила ОУДПЕЕМ при
извършената корекционна процедура са спазени всички изисквания и
методики, предвидени в ПИКЕЕ. Излага, че между страните е налице
договорно правоотношение за пренос и достъп на ел. енергия през
електроразпределителните мрежи на дружеството. Не оспорва, че е
извършена проверка на СТИ на потребителя за посочения обект на
потребление, резултатите от която са обективирани в констативен протокол,
че е извършено коригиране на количеството потребена електрическа енергия,
за което е издадена съответна фактура за процесната сума 869.81 лв. Твърди,
че дружеството черпи правото си да извърши коригиране на сметката на
абоната директно от разпоредбите на подзаконов нормативен акт, а именно
ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35/30.04.2019 г. Поддържа, че е налице основание за
възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия.
Посочва, че на 29.01.2020 г. е извършена техническа проверка на процесното
СТИ, за което е съставен констативен протокол в присъствието на един
независим свидетел, и при която е установено наличие на неправомерно
присъединяване към електроразпределителната мрежа, осъществено чрез
меден проводник със сечение 10 кв. мм., ползващ се за фаза. По този начин
консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва от СТИ и
съответно не се заплаща. Измерена е отрицателна грешка „-70.42%“.
Предприети са технически мерки за отстраняване на нередността по
измервателната система, като е демонтиран неправомерно присъединения
проводник и е възстановена правилната схема на свързване. Твърди, че е
изпълнил задължението си по чл. 58 ПИКЕЕ и е уведомил Министерството на
вътрешните работи. На 03.02.2020 г. е съставена справка за корекция за
периода 01.11.2019 г. – 29.01.2020 г. – 4356 кВтч, която конкретизира размера
на оспореното вземане. Посочва, че на 03.02.2020 г. е издадена фактура №
********** за сумата 869.81 лв. С писмо е изпратен констативният протокол
и издадената фактура на ищеца, в изпълнение на чл. 49, ал. 4 ПИКЕЕ. Счита,
че процесното вземане се дължи от абоната на основание чл. 50, ал. 2 и ал. 3
ПИКЕЕ. По изложените съображения моли така предявеният иск да бъде
отхвърлен като неоснователен, като му бъдат присъдени направените по
делото разноски.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид,
събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и
поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установени
следните фактически положения:
3
Няма спор между страните в производството, че ищецът има качеството
потребител на ел.енергия за обект, находящ се в ***. Ползваната ел. енергия
се отчита и заплаща по партида с клиентски № ********** и абонатен №
**********.
От приетия констативен протокол №№ 1203140/29.01.2020 г. за
извършена техническа проверка на СТИ, отчитащ електроенергията в обекта
на ищеца, извършена от служители на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”
АД на основание чл. 83 ЗЕ и ОУ на ДПЕЕЕМ на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, е видно, че по време на същата е
установено наличието на извършено неправомерно присъединяване към
електроразпределителната мрежа, осъществено чрез меден проводник със
2
сечение 10 мм, ползващ се за фаза. Присъединяването е извършено между
входящия и изходящия фазов проводник на клемореда на СТИ. Констатирано
е, че по този начин консумираната ел. енергия по този проводник не
преминава през СТИ, не се измерва от него и съответно не се заплаща. При
извършените замервания е измерена отрицателна грешка „Е = -70.42%“.
Демонтиран е неправомерно присъединеният проводник – мост.
Възстановена е правилната схема на свързване. Таблото е пломбирано с
пломба ЕК 3538. Посоченият констативен протокол е съставен в отсъствие на
клиента. Подписан е от актосъставителите и от свидетеля Б. Т. П..
От справка за корекция на сметка, извършена на осн.чл.50, ал.2 и 3 от
ПИКЕЕ от 03.02.2020 г. се установява, че на клиента е начислена ел.енергия с
период на корекцията от 01.11.2019 г. до 29.01.2020 г. – 90 дни, в размер на
4356 квтч., въз основа на която ответникът е издал фактура от 03.02.2020г. за
сумата 869.81 лева.
От заключението на приетата СТЕ, което съдът цени като обосновано и
компетентно дадено, неоспорено от страните се установява, че СТИ е от
одобрен тип. Метрологичната му проверка е от 2017г., поради което към
датата 29.01.2020 г. същият е бил в метрологична годност. Съгласно
справката за корекция, одобрена на 03.02.2020 г., изчисленото количество ел.
енергия е в размер на 4356 кWh. Периодът е от 01.11.2019 г. – 29.01.2020 г.
/общо 90 дни/. За този период СТИ е отчел и 1138 кWh ел. енергия или общо
се получават 5494 кWh за срока от 90 дни. По своите технически
характеристики процесният СТИ може да измерва и отчита до 140 кWh
дневно при 8-часово максимално натоварване. Или за период от 90 дни той
ще отчете до 12600 кWh. Следователно, това количество електроенергия
може да бъде отчетено, ако СТИ не е било манипулирано. В констативния
протокол от 29.01.2020 г. е констатирано наличието на неправомерно
присъединяване към ел. разпределителната мрежа, осъществено чрез меден
проводник със сечение 10 кв. мм., между входящ и изходящ фазов проводник
на клемореда на СТИ. Тоест, това е т. нар. „външен мост“. Ел. енергия, която
постъпва по т. нар. „външен мост“ със сечение 10 кв. мм. не се отчита от СТИ
4
и съответно не се измерва. Според вещото лице, извършените изчисления по
корекцията са математически точни. Изчислената корекция е доставима. В
обясненията си вещото лице посочва, че специални знания за това
присъединяване не са необходими, направено е с изходящ и входящ
проводник.
От показанията на разпитаната в о.с.з свидетелка В. К.- служител на
ответното дружество, се установява, че същата е присъствала на проверката в
процесния обект и е съставила констативния протокол от 29.01.2020г. Спомня
си, че извършвали рутинни проверки в района, като четири електромера били
поставени на стълб. След като установили, че на единия пломбата е срязана,
извършили замерване, и установили, че има грешка. Потърсили собственика
на адреса, но никой не се показал. Случайно минаващ гражданин се подписал
като свидетел. Звъннали на тел. 112. Записали, че има нарушение, но отказали
да дойдат на място.
От приетото писмо от Дирекция „Национална система 112-МВР“, ведно
със CD, съдържащо три файла с електронни картони и един файл с аудио
запис, се установява, че Т. О. /един от актосъставителите/ се е свързала с
дежурен оператор на тел. 112, за да уведоми за констатираното в протокола
вмешателство, а именно – поставен мост.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, по която е образувано настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно.
Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
5
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно
начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване
или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия.
Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд
доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин
в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на
електромера на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно
потребената електрическа енергия, че проверката е извършена
законосъобразно и в съответствие с Общите условия и ПИКЕЕ, както и, че в
резултат на извършената корекция на сметката, на абоната е начислена
сумата, предмет на иска, в правилен размер.
В конкретния случай е безспорно, че въззиваемият се явява потребител
на ел. енергия по смисъла на закона, както и че процесната сума е начислена
като корекция на сметката му.
Спорно се явява обстоятелството дали са били налице предпоставките
за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената
електроенергия за релевирания период.
Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи: Не е спорно в отношенията между страните, видно от
изложеното в исковата молба и в отговора, че страните са обвързани от
валидно облигационно правоотношение по силата на сключения между ищеца
и ответното дружество договор за осигуряване достъп и пренос на
електрическа енергия ниско напрежение за битови нужди при общи условия.
Чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ в редакцията си от 08.05.2018г. предвижда
възможността за извършване на корекция за потребена електрическа енергия
в случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия поради неправомерно присъединяване, промяна в схемата на
свързване или неправомерно въздействие върху уреди, съоръжения или
устройства по чл. 120 ал. 3 от ЗЕ, но при спазване на определени правила
чието приемане е от компетенцията на КЕВР /чл. 83 ал. 2 ЗЕ/. Или правото на
ответника да изчислява и коригира пренесената ел. енергия е обусловено от
установяване на неправомерно въздействие върху средството за търговско
измерване и неправомерно присъединяване към електропреносната мрежа.
Съобразно изготвените констативен протокол и заключението на
вещото лице, по несъмнен начин се налага извод, че в случая се касае за
неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа и
промяна в схемата на свързване на СТИ, довело до отклоняване на отчитаната
ел. енергия. Служебното начисляване на допълнителни количества
електрическа енергия по партидата на въззивника е извършено по реда на
6
обнародваните в ДВ бр. 35/30.04.2019 г. Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, в сила от 04.05.2019 г. Правилата
/ПИКЕЕ/ са издадени от Председателя на КЕВР /приети с Решение на КЕВР
по т. 1 от Протокол № 67/24.04.2019 г./ в съответствие с предвиденото в чл.
83 ал. 1 т. 6 вр. ал. 2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в
ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване
случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел.
енергия, и съгласно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21 ал. 1 т. 3 от
ЗЕ вр. чл. 2 ал. 1 от ЗНА. Цитираните правила по правната си същност са
подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните. В тази връзка,
посочените разпоредби от ПИКЕЕ са приложими към настоящия спор,
доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на
29.01.2020 г. – след влизане в сила на новите ПИКЕЕ /04.05.2019 г./
Доколкото изрично във връзка с преизчисляването на количеството енергия
при установяване на неизмерена, неправилно или неточно измерена такава
законът препраща към ПИКЕЕ, съставът приема, че е налице предвидена
компетентност на електроразпределителното дружество да измерва и
преизчислява количествата енергия. Няма спор, че електроразпределителното
дружество е собственик именно на електроразпределителната мрежа, по която
се осъществява преноса и доставката на енергия до крайни потребител.
Следователно и за първото възниква както задължението по чл.89 ЗЕ да
разпределя електрическата енергия, да отговаря за непрекъснатото й подаване
и за измерването на преминаващата по мрежата електрическа енергия, така и
правото, предвидено в чл.55 и 56 ПИКЕЕ да преизчислява допълнително
количество енергия. Констативният протокол е съставен и съдържа
предвидените в чл. 49 ПИКЕЕ реквизити. Подписан е от двама служители на
проверяващото дружество, както и от един свидетел поради отсъствието на
абоната. Видно е, че е изпратен по пощата на последния.
Доколкото при проверката е установено добавяне на чужд за системата
елемент или друга намеса, представляваща промяна на схемата на свързване,
което не влияе на изправността на средството за търговско измерване,
съобразно т.8 на чл.49 ПИКЕЕ правилната схема на свързване е възстановена,
без да се демонтира средството за търговско измерване. Съобразно чл.58
ПИКЕЕ органите на МВР са уведомени за неправомерното присъединяване.
Подпис върху констативния протокол на органите на МВР, както и
присъствието им при проверката не се изисква съобразно ПИКЕЕ, поради
което и възраженията в исковата молба в тази насока са неоснователни.
Констативният протокол е редовен от външна страна и притежава всички
изискуеми реквизити. С него е установено неправомерно вмешателство,
изразяващо се в промяна в схемата на свързване. Този извод е направен и от
вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена експертиза. Експертът
е посочил, че неправомерното присъединяване към ел. разпределителната
мрежа е осъществено чрез меден проводник със сечение 10 кв. мм., между
7
входящ и изходящ фазов проводник на клемореда на СТИ. Тоест, това е т.
нар. „външен мост“, в резултат на което ел. енергията, която постъпва по т.
нар. „външен мост“ със сечение 10 кв. мм. не се отчита от СТИ и съответно не
се измерва.
Следователно, налице е хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ, която
предвижда промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване или
неточно измерване на електрическата енергия. Именно и на това основание –
чл.50 ал.2 и 3 ПИКЕЕ, е издадена и справка за корекция при неизмерване,
неправилно и/или неточно измерване на електрическата енергия, като в нея за
период от 90 дни, считано от 01.11.2019г. до 29.11.2019г., са начислени 4356
кВтч. Цитираната норма на чл. 50 ал.2 ПИКЕЕ предвижда, че при промяна в
схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно
измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната
електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия
за по-краткия период между периода от датата на констатиране на
неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена
проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на
неизмерване/ неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва
на базата на половината от пропускателната способност на
присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи
инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово
натоварване. В конкретния случай корекцията е начислена за тримесечен
период назад от извършване на проверката, тъй като няма данни в
предходните три месеца проверка по чл.42 ал.5 ПИКЕЕ да е извършвана.
Вещото лице сочи, че корекцията е извършена по правилата на утвърдената
методика в ПИКЕЕ, а математическите изчисления са точни. Наведените
възражения, че не е ясно кога и в кой часови диапазон е потребена енергията,
съдът намира за неоснователни. Момента, в който вмешателството е
осъществено, респективно неправомерно е било присъединяването към
мрежата, е ирелевентен, тъй като методиката в ПИКЕЕ не предвижда
различни начини на изчисляване на корекцията.
Следователно, ответникът, чиято е доказателствената тежест, е
установил по пътя на пълното и главно доказване, че към датата на
проверката СТЕ е отчитало количеството преминала електрическа енергия с
грешка извън допустимостта, поради което е установило наличието на
основание за извършване на корекция по реда на чл. 50, ал.1 ПИКЕЕ. Съдът
счита, че по този начин се установява, че допълнително начисленото
количество електроенергия е доставено, преминало през измервателната
схема на СТИ и регистрирано, т.е. е потребено в обекта на ищеца в периода
от монтажа на електромера до датата на техническата проверка. С оглед
цитираната нормативна уредба, действаща към момента на техническата
проверка, за ответното дружество е било налице основание за извършването
, както и за издаване на процесната фактура, с която претендира от ищеца
8
заплащане на допълнително количество ел. енергия, потребено от него, но
неотчитано при месечните отчети на електромера, поради извършено
софтуерно вмешателство. При извършване на корекционната процедура са
изпълнени посочените в ПИКЕЕ изисквания за извършване на проверката,
определяне на срока на корекцията, начина на разпределяне на
електроенергията по подпериоди и цената, по която да бъде остойностена.
Във връзка с изложеното във въззивната жалба, съдът съобрази
следното:
Съдът счита, че няма пречка ответното дружество да фактурира
допълнително начислената в резултат на корекционна процедура ел. енергия,
тъй като „Електроразпределение Север“ АД притежава лицензия изд, от
КЕВР за дейността разпределение на електрическа енергия като пренася
електрическа енергия през електроразпределителната мрежа за целите на
снабдяването на крайните клиенти, както на регулирания пазар, така и на
пазара на електрическа енергия по свободно договорени цени. Дружеството е
оператор на разпределителната мрежа по см. на §1, т.34б, б.“а“ от ДР на ЗЕ и
собственик на СТИ според чл. 116, ал.6 ЗЕ, предвид което и на осн. чл. 45
ПИКЕЕ има право да извършва проверки на място на измервателната система
на СТИ, както и да следи за тяхната техническа изправност. В същото време,
в разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ПИКЕЕ е предвидена възможността в случаите,
когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско
измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът
на съответната електроразпределителна мрежа да изчислява количеството
електрическа енергия. Следователно, в изпълнение на своите права и
задължения, вменени му от ЗЕ и ПИКЕЕ, „Електроразпределение Север“ АД е
издало процесната фактура в резултат на законосъобразно извършена
корекционна процедура.
Тъй като ответникът /сега въззиваем/ е установил по безспорен начин
законосъобразното извършване на проверката и спазването на ПИКЕЕ при
корекционната процедура, то настоящият състав намира предявеният
отрицателен установителен иск за неоснователен, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
Предвид съвпадането на крайните изводи на двете съдебни инстанции
обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
Поради съвпадащ резултат от разглеждането на делото по същество,
въззивният съд не може да ревизира произнасянето по отношение на
разноските.
С оглед изхода на правния спор, въззивникът дължи на въззиваемата
страна направените разноски по делото, които с оглед представения списък и
доказателства за заплащане, съдът определя в размер на 360.00 лв. на осн. чл.
78, ал.3 ГПК.
9
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261354/23.11.2020г., постановено по гр. дело
№3492/2020 г. по описа на РС-Варна, ГО, 8-ми съдебен състав.
ОСЪЖДА В. М. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
приморски полк“ № 119, ет. 7, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СЕВЕР“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, сумата 360.00 лв.
/триста и шестдесет/ лева, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10