Р E Ш Е Н И Е
№ 165
гр.Плевен, 02.03.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град Плевен, ІV-ти състав, в
открито съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
При секретаря Венера Мушакова, като разгледа
докладваното от съдия Кънева адм.дело №1155
по описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по жалба от А.И.Й.
***, чрез адв.П.П. ***, против Заповед №РД-01-776/18.09.2019год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която са анулирани резултатите на оспорващата от проведените теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, съгласно протоколи с №54/13.02.2017 год. и №124/09.03.2017 год.
на ОО“АА“-Плевен към ГД“АА“.
В жалбата се твърди, че към датата на провеждане на
изпитите за придобиване на правоспособност изискването спрямо лицата е било да
са завършили основно образование, а не средно такова. Твърди се още, че всички
резултати, които са анулирани с оспорената заповед са от дата преди влизане в
сила на последната редакция на чл.151 ал.2 от ЗДвП (ДВ бр.77 от 2017г., в сила
от 26.09.2017г.), с която се поставя изискване лицето да е завършило Х клас. В
тази връзка се счита, че обстоятелството дали представеният документ за средно
образование е неистински е без правно значение за решаване на спора, тъй като
този документ не касае нито едно от задължителните условия за придобиване на
правоспособност за управление на МПС, в приложимата редакция. В заключение се моли
за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Претендират се разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.3
пр.2 от ЗА.
В съдебно заседание оспорващата не се явява,
представлява се от адв.П. с надлежно пълномощно, който поддържа депозираната
жалба и моли за отмяна на заповедта. Претендира разноски съобразно представен
списък.
За ответника по делото в съдебно заседание не се явява
представител. По делото са депозирани писмени бележки от юрисконсулт С.Н.,
надлежно упълномощен, който счита жалбата за неоснователна по подробно изложени
доводи. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Административен съд-Плевен, четвърти състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и
съобрази доводите на страните и закона, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок
за обжалване, съобразно чл.149 ал.1 от АПК, от активно легитимирана
страна-адресат на акта, при наличието на правен интерес от търсената защита
срещу годен за обжалване административен акт, пред компетентния съд, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
От доказателствата по делото се установява, че Й. е
издържала успешно теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория
В, което е отразено в протоколи №54/13.02.2017г. и №124/09.03.2017г., като към
документите за преминаване на курса на обучение е представила копие от диплома
за средно образование Серия АП-02 №054404, рег.№2313-2/19.06.2002г., издадена
от СУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен.
Установява се,
че със заявление от 15.03.2017г. до сектор ПП при ОД на МВР-Плевен Й. е
поискала издаване на СУМПС, като отново е представила копие от диплома за
средно образование Серия АП-02 №054404, рег.№2313-2/19.06.2002г., издадена от
СУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен. Въз основа на това на лицето е издадено СУМПС
№*********/17.03.2017г. за категория В , валидно до 17.03.2027г.
Установява се още, че в ОД на МВР-Плевен е получена
информация, че Й. притежава и използва нередовно СУМПС, издадено в противоречие
с чл.151 ал.2 от ЗДвП и чл.13 ал.7 от Наредба №I-157/2002 год. за условията и
реда за издаване на СУМПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, както и
Наредба №37 за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на
правоспособност за управление на МПС и условията и реда за издаване на
разрешение за тяхното обучени, а именно,
за да се яви и да издържи изпит за
придобиване на правоспособност за управление на МПС и получаване на СУМПС, е
представила неистинска или фалшифицирана диплома за средно образование или
свидетелство за завършено основно образование.
Във връзка с горното е образуван заявителски материал
№233/12.09.2017г. по описа на ОД на МВР-Плевен с оглед данни за престъпление по
чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК. След извършено разследване и представена
информация от директора на СУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен, че лицето А.Й. не е
учила в СУ“Стоян Заимов“ гр.Плевен, като в регистрационната книга за завършено
средно образование с рег.№2313-81, но с дата 30.06.1999г. е издадена диплома на
В.Б.С., е установено, че Й. не е завършила средно образование и няма валидна
диплома за завършено средно образование. Установено е, че към подадено от нея
заявление за издаване на СУМПС е представено копие от диплома за средно
образование Серия АП-02 №054404, рег.№2313-2/19.06.2002г., издадена от СУ
„Стоян Заимов“ гр.Плевен, на база на която й е издадено СУМПС за категория В.
Установява се също, че по повод констатираното при
извършената проверка от ОД на МВР-Плевен е изпратена информация до РП-Плевен с
мнение за образуване на досъдебно производство. Образувано е ДП №1757/2017г.,
по което разследването е приключило с внесен обвинителен акт срещу А.Й. ***,
където е образувано НОХД №3537/2017г. Последното е приключило със споразумение от
04.01.2018г. между РП-Плевен и А.И.Й. относно следното: Подсъдимата Й. се е
признала за виновна в това, че на 15.03.2017г. в гр.Плевен в сградата на сектор
ПП при ОД на МВР-Плевен, пред служител на сектор ПП съзнателно се ползвала от
неистински официален документ за завършено образование-Диплома на завършено
средно образование Серия АП-02 №054404, рег.№2313-2/19.06.2002г., на която бил
придаден вид, че е издадена от СОУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен на името на А.И.Й.,
като от нея за самото съставяне на документа не може да се търси наказателна
отговорност, престъпление по чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1 от НК.
По силата на постигнатото споразумение на подсъдимата Й. е определено и наложено на основание чл.316 вр. чл.308 ал.2 вр. ал.1
от НК, при условията на чл.55 ал.1 т.2 б.“б“ от НК – „Пробация“, при следните
пробационни мерки: по чл.42а ал.3 т.1 вр. чл.42а ал.2 т.1 от НК-задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от две години, която на основание чл.42б
ал.1 от НК да се изпълни чрез явяване и подписване при пробационен служител или
определено от него длъжностно лице, с периодичност два пъти седмично; по чл.42а
ал.3 т.1 вр. чл.42а ал.2 т.2 от НК-задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от две години. Наказателното производство по НОХД №357/2017г.
по описа на РС-Плевен е прекратено, поради постигнатото споразумение.
От писмо от 29.07.2019г. се установява, че Изпълнителният
директор на ИААА-София е уведомен, че Й. е призната за виновна в това, че
15.03.2017г. в гр.Плевен в сградата на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, пред
служител на сектор ПП съзнателно се ползвала от неистински официален документ
за завършено образование-Диплома на завършено средно образование Серия АП-02
№054404, рег.№2313-2/19.06.2002г., на която бил придаден вид, че е издадена от
СОУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен на името на А.И.Й., като от нея за самото
съставяне на документа не може да се търси наказателна отговорност.
С писмо от 16.08.2019г. Й. е уведомена, че срещу нея е
започнало производство за анулиране на резултатите от успешно положените изпити
за придобиване на правоспособност за управление на МПС от категория В. Писмото
е получено на 22.08.2019г., като от Й. не са представени документи и не са
правени писмени възражение и искания.
От Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ –София е издадена Заповед
№РД-01-776/18.09.2019год., с която са анулирани резултатите на А.Й. от
проведените теоретичен и практически изпит за придобиване на правоспособност за
управление на МПС от категория „В“, съгласно протоколи с №54/13.02.2017 год. и
№124/09.03.2017 год. на ОО“АА“-Плевен към ГД“АА“.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Обжалваната заповед е с правно основание чл.56 т. 1 от
Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за провеждане на изпитите на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС и реда за
провеждане на проверочните изпити. Издадена е от компетентен орган,
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация", на когото изрично с посочената разпоредба е възложено
правомощието за анулиране на резултати от изпити на кандидати за придобиване на
правоспособност за управление на МПС.
Заповедта е в законоустановената писмена форма и
съдържа фактическите и правните основания за издаването си и изискуемите
реквизити.
Спазена е процедурата по издаване на заповедта, тъй
като до Й. е изпратено уведомление по реда на чл.26 от АПК за започналото
административно производство, което е надлежно връчено, като е дадена
възможност да се запознае с документите по административната преписка, да
изрази становище по тях и да направи писмени искания и възражения. В указания
срок от страна на Й. не са направени такива, нито са представени нови
доказателства.
|
Съдът намира обаче, че в случая
административният орган е приложил неправилно материалния закон. Приложената в случая норма на чл.56 т.1 от Наредба № 38 от 16.04.2004г. гласи, че
Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" анулира резултата от изпита на кандидат за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство, за когото се
установи, че за допускане до изпит е представил неистински документ или
документ с невярно съдържание. От тълкуването на тази норма се установява, че
релевантният момент при преценката за наличие на материалните предпоставки за
анулиране на резултатите от изпит е моментът на подаване на заявление за
допускане до изпит, а документите, за които се преценява истинността и
верността на съдържанието, са тези, които се представят със заявлението за
допускане до изпит. Изискванията за допускане до изпит за придобиване на
правоспособност за управление на МПС за всеки
кандидат са регламентирани в чл.18 от Наредбата, като според
приложимата редакция към датата на допускане на Й. до изпит /бр.31 от 2014г.,
в сила от 01.06.2014г./ изискващите се документи са: заявление за допускане
до изпит (приложение № 2); 2. документ за платена такса за теоретичен изпит
съгласно Тарифа № 5
за таксите, които се събират в системата на Министерството на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; 3. декларация, че
отговарят на изискванията за допускане до изпит (приложение № 2а). Т.е. се е
изисквало кандидатът да представи пред органа декларация, че отговаря на
изискванията за допускане до изпит, като видно от образеца на декларацията
(Приложение №2а) е, че лицето декларира, че е завършило най-малко основно
образование. Според разпоредбата на чл.151 ал.2 от ЗДвП, в приложимата към
датата на подаване на заявлението за допускане до изпит редакция (ДВ, бр.51 от 2007г.), се предвижда, че Свидетелство за управление на моторни превозни средства
се издава от органите на Министерството на вътрешните
работи на лице, завършило основно образование, което е физически годно да
управлява моторни превозни средства за съответната категория, преминало е
обучение за водач на моторно превозно средство и за оказване на първа
долекарска помощ и е успешно издържало изпит за водач на моторно превозно
средство. Измененията на тази разпоредба с
ДВ бр.79 от 2015г., в сила от
1.08.2022г. и ДВ бр.77 от 2017г., в сила от 26.09.2017 г., които изискват първи гимназиален етап на средно образование, съответно
завършен Х клас, са влезли в законна сила след проведените на Й. изпити –
теоретичен на 13.02.2017г. и практически на 09.03.2017г., и след подаване на
заявлението за издаване на СУМПС – 15.03.2017г. Предвид горното,
необходимата материалноправна предпоставка за издаване на заповедта е
установяването, че лицето е представило неистински документ или документ с
невярно съдържание- -свидетелство за завършено ОСНОВНО образование. Не се
спори по делото и се установява от влязло в сила на 04.01.2019г. определение
за одобряване на постигнато споразумение по НОХД №3537/2017г. на РС-Плевен,
че на 15.03.2017г. в гр.Плевен в
сградата на сектор ПП при ОД на МВР-Плевен, пред служител на сектор ПП Й.
съзнателно се ползвала от неистински официален документ за завършено
образование-Диплома на завършено средно образование Серия АП-02 №054404,
рег.№2313-2/19.06.2002г., на която бил придаден вид, че е издадена на нейно
име от СОУ „Стоян Заимов“ гр.Плевен. Влязлото в сила споразумение установява
единствено, че Й. е представила пред съответните компетентни органи
неистински документ-диплома за завършено СРЕДНО образование, а не изискващият
се от приложимия към момента на подаване на документи за придобиване на
правоспособност, неистински документ-диплома за завършено ОСНОВНО
образование. След като една от приложимите императивни предпоставки за
издаване на СУМПС е лицето да е завършило основно образование, а не средно
образование, влязлото в сила определение, с което се одобрява споразумение, с
което лицето се е признало за виновно, че е използвало неистински
документ-диплома за завършено средно образование, е без правно значение. В
случая всички резултати, които са анулирани с процесната заповед, датират
преди влизане в сила на последната редакция на чл. 151,
ал. 2 от ЗДвП (ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017
г.), с която се поставя изискване лицето да е завършило X клас. Следователно,
обстоятелството дали представеният документ за средно образование е
неистински е без правно значение за решаване на конкретния спор, тъй като
този документ не касае нито едно от задължителните условия за придобиване на
правоспособност за управление на моторно превозно средство съгласно
приложимата нормативна уредба. Административният орган обаче, се е
позовал на издаденото свидетелство за
средно образование, без да изследва дали лицето е имало завършено основно
образование и дали притежава документ за завършено основно образование,
каквито са били изискванията на Наредбата и на ЗДвП към датата на явяване на
изпитите за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Предвид изложеното оспорената заповед
е незаконосъобразна, като издадена без да са налице материалноправните
предпоставки на соченото в нея правно основание, поради което следва да бъде
отменена. В настоящето производство се претендира и заплащане
на разноски, а именно 10лева внесена държавна такса за образуване на делото и
минималното, предвидено за този вид дела по Наредбата за адвокатските
възнаграждения, възнаграждение за един адвокат, който е представлявал ищеца в
настоящето производство, на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА. Искането е
основателно. Съгласно чл.143 ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Разходът от 10лева,
представляващ държавна такса за образуване на делото е доказан с платежен
документ на л.7 от делото и следва да бъде присъден на оспорващата. В самото
приложено на л.10 от делото адвокатско пълномощно е посочено, че е
предоставена безплатна правна помощ на горното основание. Правото на адвоката
да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, е
установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи
разноски, съгласно чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна
правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от
съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният
това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение
е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА, като не се нуждае от
доказване обстоятелството, че клиентът е близък на адвоката. Посочените
предпоставки в случая са налице, поради което следва да бъде заплатено от
ответника адвокатското възнаграждение в размер на 500лева, определено по реда
на чл.8 ал.3 от Наредба №1/09.07.2014г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1
и ал.2, пр.второ от АПК, Административен съд-Плевен, ІV-ти състав Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Заповед №РД-01-776/18.09.2019год. на
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с
която са анулирани резултатите на А.И.Й. от проведените теоретичен и
практически изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС от
категория „В“, съгласно протоколи с №54/13.02.2017 год. и №124/09.03.2017
год. на ОО“АА“-Плевен към ГД“АА“. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати в полза на А.И.Й. ***, ЕГН:**********,
направените по делото разноски в размер на 10лева (десет лева). ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр.София да заплати в полза на адвокат П.Л.П. ***, служебен
адрес: гр.Плевен, ул.“******“ №*, възнаграждение в размер на 500лева (петстотин
лева). Решението подлежи на обжалване с касационна жалба,
чрез Административен съд Плевен, пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. Преписи от решението да се изпратят на страните. СЪДИЯ:/п/ |
||
|
|
|
|
|
|
|
|