Решение по дело №55/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 87
Дата: 26 април 2021 г. (в сила от 26 април 2021 г.)
Съдия: Ася Тодорова Стоименова
Дело: 20217110700055
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

87 от 26.04.2021 г., гр. Кюстендил

 

            В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

 

Административен съдКюстендил, в открито съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА

                                                                                             АСЯ СТОИМЕНОВА

 

при секретар Лидия Стоилова и с участието на прокурор Марияна Сиракова, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 55 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационна жалба от „П.” ЕООД, с ЕИК *********, срещу Решение № 260114/14.12.2020 г., постановено по административнонаказателно дело (АНД) № 981/2020 г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № МН-ЗБ-20-114/15.09.2020 г., издадено от началника на Регионален отделМетрологичен надзор (МН) Западна България” в Главна дирекция (ГД) Метрологичен надзорпри Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН). С посоченото наказателно постановление на „П.” ЕООД на основание чл. 85, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за измерванията (ЗИ) са наложени три имуществени санкции в размер на по 200,00 лева за три нарушения по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението и на наказателното постановление.

С молба с вх. № 1560/25.03.2021 г. по описа на съда адвокат Д.Г.процесуален представител по пълномощие на „П.” ЕООД, поддържа жалбата и претендира присъждане на направените разноски по производството на АНД 981/2020 г. по описа на Районен съдДупница.

Регионален отдел „МН Западна България” в ГДМетрологичен надзорпри ДАМТН с писмено становище с вх. № 1370/15.03.2021 г. по описа на съда оспорва касационната жалба.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата.

         Касационната жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК

. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на въззивно обжалване е НП № МН-ЗБ-20-114/15.09.2020 г., издадено от началника на Регионален отдел „МН Западна България” в Главна дирекция „Метрологичен надзор” при ДАМТН. Районният съд е установил от фактическата страна на спора, че при извършена на 11.02.2020 г. около 11:30 ч. от служители на Регионален отдел „МН Западна България” в ГД „Метрологичен надзор” при ДАМТН проверка на стопанисвания от „П.” ЕООД търговски обект „Б.-Г.№ *”, находящ се на адрес: гр. Р.,ул. „С.” № ***, е установено, че дружеството използва за измервания с цел осъществяване на търговски плащания по смисъла на чл. 5 от ЗИ следните средства за измерване: бензиномерна колонка тип MZ 6006, идентификационен № 161856/1997 г., произведена от S. & B. Г., вписана в регистъра на одобрените средства за измерване № 3665; колонка за втечнени въглеводородни газове (пропан-бутан) тип DLPG-E11, идентификационен № 1588/2001 г., произведена от ЕТ „Е. – Х. Д.”, гр. С. З., вписана в регистъра на одобрените средства за измерване № 3170; и измервателна нивомерна система с магнитостриктивна сонда, тип TLS-2, произведена от G. V R. САЩ, идентификационен № М12222873111005, вписана в регистъра на одобрените средства за измерване № 4898. Върху всяко едно от горепосочените средства за измерване били поставени холограмни стикери с № М1800302, с изтекъл срок на валидност на проверката през месец октомври 2019 г. Липсвали други холограмни стикери или документи, от които да се установи валидност на извършена периодична проверка на всяко от трите средства за измерване, като присъствалата при проверката служителка на „П.” ЕООД предоставила на проверяващите подадено от управителя на дружеството Заявление АУ/29 № 52619/19.09.2019 г. до Българския институт по метрология, ГД „Мерки и измервателни уреди”, сектор Благоевград, за извършване на периодична проверка на горепосочените средства за измерване, на място при заявителя, с предложена дата на проверката през „м. IX”. На 09.01.2020 г. при условията на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН срещу дружеството е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ЗБЛ-103/16.03.2020 г. за констатираните при проверката на 11.02.2020 г. нарушения по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ. Актът е връчен на управителя на дружеството на 22.08.2020 г. и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН същият е представил писмени възражения по него. Въз основа акта е издадено процесното наказателно постановление, в което са възпроизведени фактическите констатации по същия. Районният съд е приел от правна страна, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че административните нарушения са доказани, и е потвърдил наказателното постановление.

В пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно основание съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния законправилно.

Правилен е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки за отмяна на наказателното постановление. При реализирането на административнонаказателната отговорност на „П.” ЕООД не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството. Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от надлежни органи и съдържат реквизитите съответно по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесните деяния, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 44, т. 4 във вр. с чл. 43, ал. 1 от ЗИ, са  посочени ясно в акта и в наказателното постановление. Правилен е и изводът на районния съд, че нарушенията са доказани от обективна страна (отговорността на юридическите лица е обективна (безвиновна), поради което не следва да се обсъжда субективната съставомерност на деянията). От доказателствата по делото се установява, че на 11.02.2020 г. дружеството е използвало процесните три средства за измерване без върху същите да са поставени знаци за последваща проверка по смисъла на чл. 43, ал. 1 от ЗИ, като така не е изпълнило задължението по  чл. 44, т. 4 от ЗИ и е осъществило от обективна страна състава на чл. 85, ал. 2 от ЗИ, за което правилно за всяко от трите нарушения с процесното НП му е наложена имуществена санкция в минимално установения от закона размер – 200,00 лева. Неотносимо към извършените нарушения е подаденото от „П.” ЕООД до Българския институт по метрология Заявление АУ/29 № 52619/19.09.2019 г., доколкото от анализа на чл. 44, т. 4 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ следва, че законът въвежда императивна забрана да се ползват средства за измерване без знак за последваща проверка. Съгласно чл. 849, ал. 2 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол знак за последваща проверка на средства за измерване с оценено съответствие се поставя на местата, определени от производителя, когато лицето, извършващо проверката, има информация за това, а когато няма такава информация – в близост до СЕ маркировката. Обстоятелството, че дружеството само е подало заявление за извършване на последваща проверка, сочи на изпълнение на друго негово задължение, различно от това по  чл. 44, т. 4 от ЗИ и не може да доведе до отпадане на отговорността му за неизпълнение на последното.

Неоснователно е възражението на дружеството за приложимост в случая на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Твърдение в тази насока е наведено и пред районния съд, който го е приел за неоснователно по съображения, които изцяло се споделят от настоящия състав, поради което не е необходимо преповтарянето им.

Изложените съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът

 

                                                                   Р Е Ш И:

 

            ОСТАВЯ В СИЛА Решение260114/14.12.2020 г., постановено по АНД981/2020 г. по описа на Районен съдДупница.

Решението е окончателно.

           

 

        

                                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                                    2.