Решение по дело №2643/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 17063/28.11.2023г. на В. Д. П., [ЕГН], от гр. Варна, чрез адвокат Д. С., срещу Решение № 1471/13.10.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110202675/2023г. на Районен съд – Варна, трети състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 687 369/583352 от 19.01.2023г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70.00 лева.

Решението е оспорено с твърдения за нарушение на закона и допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Направено е искане за отмяна на въззивното решение, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Ответната страна – Заместник директора на ТД на НАП гр. Варна с представени писмени бележки чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на касационната жалба и пледира отмяна на оспореното решение, както и отмяна на потвърденото с него наказателно постановление.

Административен съд – Варна, след като обсъди обжалваното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка по чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна, с правен интерес от оспорването, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд гр. Варна е потвърдил Наказателно постановление № 687 369/583352 от 19.01.2023г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70.00 лева.

За да постанови оспореното съдебно решение съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица. Приел е за установено, че в конкретния случай жалбоподателят има качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.4 от КСО, поради което е следвало да подаде Декларация обр.1 „Данни за осигурено лице“ по см. на Наредба № Н-13/17.12.2019г. до 25 – то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните, а именно 25.11.2020г. Декларация не е била подадена към датата на съставяне на АУАН на 16.12.2020г., поради което съдът е счел, че жалбоподателят е осъществил състава на вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана отговорността му. Съдът е приел, че не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, като е изложил мотиви за това.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

С издаденото наказателно постановление, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 70.00 лева, за нарушение на чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ и чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г., като в НП е посочено, че като самоосигуряващо се лице не е подал в срок данни с декларация обр.1 за месец септември 2020г., която е следвало да бъде подадена до 25.11.2020г.

Съгласно чл.5, ал.4, т.1 от КСО самоосигуряващите се лица периодично представят в Националната агенция за приходите данни за: осигурителния доход, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите“, дните в осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.

Съгласно чл.5, ал.2 от КСО самоосигуряващ се е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Установено по делото е, че с разпореждане [номер] от 07.04.2020г. на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТД на НАП гр. Варна, на Панов е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл.4, ал.6 от КСО, лицата по ал.3, т.1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по собствено желание. Т.е. в случая касационният жалбоподател не попада в категорията самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5, ал.2 от КСО, както е приел административнонаказващия орган.

Изложеното налага извод, че наказателното постановление е издадено в нарушение на материалния закон, тъй като не е налице осъществен състав на административно нарушение, което обуславя неговата отмяна с отмяна на потвърждаващото го решение на районния съд.

С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените в настоящото производство разноски. Видно от представения списък по чл. 80 от ГПК жалбоподателят претендира разноски в общ размер на 500.00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, заплатено изцяло съобразно представената разписка / л.15 по делото/.

Мотивиран от изложеното, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 1471/13.10.2023г., постановено по н.а.х.д. № 20233110202675/2023г. на Районен съд – Варна, трети състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № 687 369/583352 от 19.01.2023г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на В. Д. П., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение на чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70.00 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 687 369/583352 от 19.01.2023г., издадено от Заместник директора на ТД на НАП гр.Варна, с което на В. Д. П., [ЕГН], от гр.Варна, за нарушение на чл.5, ал.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, чл.4, ал.1, т.2 от Наредба № Н-13/17.12.2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, на основание чл.355, ал.1 от КСО, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 70.00 лева.

ОСЪЖДА Териториална дирекция на НАП гр. Варна да заплати на В. Д. П., [ЕГН], от гр. Варна, сумата от 500.00 лева, разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.