№ 55
гр. Кюстендил, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание
на девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500413 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „*****************“ АД, ЕИК
************, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „***********“
*******, ********, представлявано от ************** А.Л. и Р.Д., чрез
адвокатско дружество „***************“, представлявано от адв. С.С., със
съдебен адрес: гр. С., ********, ул. „********“ ********, срещу Решение №
155/25.06.2021 г. по гр. д. № 20201520101538, по описа на КРС, с което са
отхвърлени предявените от него искове с правно основание чл. 500, ал.1, т.3
КЗ, във вр. с чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 415 и чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД.
Жалбоподателят счита, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, на процесуалните правила и съдебната практика. Навежда
доводи, че КРС не е обсъдил всички доказателства, както и че е налице
несъответствие между приетите по делото доказателства и направените от
съда изводи. Сочи, че КРС е формирал крайните си изводи по съществото на
спора като е игнорирал факти, които са установени по делото и имат значение
за механизма на ПТП и поведението на участниците в него. По-конкретно не е
взел предвид протокола за ПТП, съставеният АУАН и издаденото НП. Освен
това първата инстанция не е направила правилни изводи анализирайки
свидетелските показания по делото. Твърди, че неправилно съдът е приел, че
местопроизшествието не е следвало да бъде посещавано от органите на реда.
Не прави доказателствени искания. Моли съдът да отмени изцяло
обжалваното решение и да постанови ново, с което да уважи изцяло
предявените искове. Моли съдът да му присъди сторените разноски за двете
инстанции.
1
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивна жалба от В. Р.
Й., ЕГН **********, адрес: с. **********, ******* ул. „**********“ ******,
чрез адв. Г.М., със служебен адрес: **************************, ********,
офис ***********. Счита, че доводите във въззивната жалба са
неоснователни, решението на КРС е обосновано, постановено при правилен
анализ на доказателствата, както и кореспондиращо на практиката на ВКС.
Твърди, че констативният протокол за ПТП не отговаря на законовите
изисквания и поради това няма обвързваща материална доказателствена сила
относно удостоверените от длъжностното лице факти. Излага, че районният
съд правилно е приел, че административно-наказателната отговорност за
процесното ПТП на ответника е ирелевантна за основателността на
регресните претенции. Не прави доказателствени искания. Моли съдът да
остави въззивната жалба без уважение и да потвърди решението на КРС.
Моли да му бъдат присъдени сторените в настоящото производство
деловодни разноски.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по неговата допустимост – в
обжалваната му част. По отношение правилността, обхватът на въззивната
проверка се определя от предявените във въззивната жалба оплаквания. В
изпълнение на това и съобразно разясненията в ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. на ОСГТК на ВКС, служебната въззивната проверка следва да обхване
валидността и допустимостта на обжалваното решение, както и евентуално
нарушение на императивна правна норма. При изпълнение на задълженията
си въззивният съд не констатира наличие на порок, обуславящ нищожност
или недопустимост на обжалваното решение, не се констатира допуснато
нарушение на императивна правна норма.
По оплакванията в жалбата:
С обжалваното решение КРС е отхвърлил иска, приемайки че ищецът не
е установил със средствата на ГПК ответникът да е напуснал
местопроизшествието, преди идването на органи за контрол по движението по
пътищата, с което се е отклонил от проверка за алкохол, когато посещаването
на местопроизшествието от тях е било задължително по закон, като елемент
от фактическия състав на регресната отговорност по чл. 500, ал. 1 от КЗ на
виновния водач. С въззивната жалба е оспорен именно посоченият извод на
РС.
Предявеният иск е процесуално допустим, доколкото е подаден в срока
по чл. 415, ал. 1 ГПК предвид оспорена в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК заповед
за изпълнение. В тази връзка е налице активна, съответно и пасивна
процесуална легитимация и правен интерес от предявяване на иска.
Предмет на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен
установителен иск се определя от основанието и размера на вземането, за
което е издадена оспорената заповед за изпълнение, поради което следва да е
налице съответствие между заявеното от кредитора вземане в заповедното
производство и това - предмет на предявеното в исковото производство /
съгласно т. 10в от ТР № 4/18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/. В случая е налице
2
пълна идентичност на заявеното вземане по основание и размер в заповедното
производство и в настоящото исково. Касае се до идентично материално
субективно право, ищецът в първоинстанционното производство твърди, че в
негова полза е възникнало правото на регрес спрямо прекия причинител на
вреда по отношение на имущество, което е застраховано по задължителна
застраховка на автомобилистите.
Регресното право на застрахователя срещу застрахования не е същинско
застрахователно право, подобно на суброгацията по общия състав, предвиден
в чл. 410 КЗ. То не е част от застрахователното правоотношение, а възниква
по силата на закона при наличие на някое от регламентираните в действащата
правна уредба основания. Касае се до освобождаване на застрахователя от
задължението му към застрахования. Регресното право възниква тогава,
когато застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор /към застрахования/ на основания, посочени в закона. В този смисъл
Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК.
В случая ищецът твърди, че за него е възникнало правото на регрес, тъй
като на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ ответникът е причинил ПТП при
напускане мястото на ПТП преди идване на контролните органи за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на произшествието от тях е
задължително по закон, с което се е отклонил от проверка за алкохол и
наркотици.
Следва да се изясни, че след дадени два пъти указанията на ищеца за
уточняване на иска си и основанието на което претендира обезщетение,
последният е посочил – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ. Независимо от горното пред
първа инстанция твърди, едновременно две основания на които то му се
дължи – че ответникът е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, като посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон и респективно виновно отклонение от проверка за
алкохол и наркотици.
За да се приеме предявеният иск за основателен, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ настъпило ПТП по вина
на ответника; 2/ ответникът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях
е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде
оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина; респективно
виновно отклонение от проверка за алкохол и наркотици; 3/ да са настъпили в
резултат на същото вреди; 4/ да е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" по отношение
управлявания от ответника лек автомобил; 5/ да е извършено заплащане на
обезщетение за причинените на третите лица вреди от страна на ищеца.
Страните не спорят, че е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка "Гражданска отговорност" досежно МПС,
управлявано от ответника. Спорните въпроси са: осъществено ли е ПТП на
3
посочената в исковата молба дата между двата автомобила и приложима ли е
хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 3 и т. 1 от КЗ.
I. По отношение на това дали е осъществено ПТП:
1. Ищецът е представил Протокол за ПТП № *********, с рег.
**********, от който е видно, че съставилият го младши автоконтрольор не е
посетил мястото на ПТП-то. Това по безспорен начин се установява от
бланковата форма на протокола, където в графа "посетено на място", при
възможни два отговора - "да" или "не", е указано, че с "х" се зачертава
ненужният отговор, като в конкретния случай е отбелязано, че това е отговор
"да". Когато служителите на МВР не извършват посещение на мястото на
произшествието, длъжностното лице удостоверява само факта на извършване
на волеизявление от участника в ПТП и неговото съдържание, поради което
доказателствената сила на документа не обхваща верността на отразеното
изявление. В процесния случай протоколът за ПТП се ползва с
доказателствена сила само по отношение на съдържащите се неизгодни
факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на
протокола, тъй като в тази хипотеза длъжностното лице удостоверява
направено от лицето извънсъдебно признание. Без значение за горното е
фактът, че протоколът за настъпилото на 26.09.2016 г. ПТП е издаден на
29.09.2016 г. Ответникът неправилно твърди, че протокола за ПТП не е
подписан от него, видно от съдържанието му е подписан от участник 1 – В. Р.
Й., участник 2 – Д.Г.Ц. и от съставителя. При съставянето му, с подписването
му В. Р. Й. е признал следните неизгодни за себе си факти, а именно, че на
участък от пътя при регулирано кръгово движение, в качеството му на
участник 1 не спазва дистанция при разминаване с движещия се по път с
предимство участник 2, като го удря и реализира ПТП с материални щети.
2. В практиката на ВКС е даденото тълкуване, че протоколът за ПТП е
официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща
материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за
механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от
участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно
съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се
възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ
обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на
механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други
доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички
релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им
изисква специални познания, които съдът не притежава (Решение № 15 от
25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията
Костадинка Недкова).
Предвид това, според въззивния съд КРС не е извършил процесуално
нарушение, като е допуснал да бъде разпитан свидетелят очевидец Ц., по
отношения на обстоятелства във връзка с твърдяното ПТП. Именно в
изпълнение на доказателствената тежест, ищецът, претендиращ обезщетение
във връзка с увреждането, е ангажирал и на други доказателства - разпит на
4
свидетел и назначаване на вещо лице за изработване на автотехническа
екпертиза.
3. Дори да се приеме, че сам по себе си протоколът за ПТП не
установява механизма на ПТП, то той се установява чрез приетата по делото
съдебна автотехническа експертиза и показанията на свидетеля очевидец и
пострадал Ц.. От съдебно автотехническата експертиза, която според
въззивния съд е правилна и изготвена от компетентно вещо лице, се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: лек
автомобил марка „**********“, модел „*******“, рег. № ***********,
управляван от Д.Г.Ц. излиза от кръговото кръстовище на път III-866, в посока
гр. С.. Срещу него се движи влекач марка „*******“, модел „***********“,
рег. № ************, теглещ полуприцеп и управляван от В. Р. Й.. При
разминаването полуприцепът поднася и със страничната си част удря в
предната му част лекия автомобил. Гореизложеното се подкрепя и от
показанията на св. Й., който излага, че е управлявал автомобил марка
„**********“, модел „*******“, като излизайки от кръговото е бил ударен от
полуремарке/прицеп, който се е движил с много висока скорост.
4. Предвид гореизложеното, според Кюстендилския окръжен съд по
делото бе доказано, че описаното в исковата молба ПТП е настъпило по вина
на ответника.
II. По отношение на въпроса: приложима ли е хипотезата на чл. 500, ал.
1, т. 3 КЗ:
Съгласно текста на чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ (в приложимата към датата
на твърдяното ПТП редакция – ДВ бр. 62 от 9.08.2016 г., в сила от 9.08.2016
г.) застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от него
обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на мястото от тях е задължително по закон.
Не може да бъде споделено становището на въззивника, че в случая
е било задължително посещението на местопроизшествието от органите
за контрол на движение по пътищата.
Случаите, когато е задължително посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движение по пътищата, са
регламентирани в разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 от Закона за движение по
пътищата. По делото от страна на ищцовото дружество не се твърди и не се
ангажират доказателства коя от посочените в разпоредбата хипотези счита, че
е била налице, за да е задължително посещаването на процесното ПТП от
органите за контрол на движение по пътищата. В обжалваното решение
първоинстанционният съд е обсъждал евентуалното наличие на хипотезата на
чл. 125, т. 7 от ЗДвП, която единствено е относима към процесния инцидент,
като едва във въззивната жалба се твърди, че е било налице разногласие
между участниците в ПТП-то по смисъла на чл. 125, т. 7 ЗДвП.
1. Според чл. 125, т. 7 от ЗДвП (към датата на настъпване на ПТП-то,
в редакция от 01.07.2016 г.), службите за контрол на Министерството на
вътрешните работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното
5
произшествие, когато: между участниците в произшествието има
разногласие относно обстоятелствата, свързани с него, а едно от
моторните превозни средства не е в състояние да се придвижи на
собствен ход поради причинените му при произшествието щети.
При тълкуване на чл. 127, т. 7 от ЗДвП (в редакция от 01.07.2016 г.),
във връзка с чл. 7 от НАРЕДБА № Iз-41 от 12.01.2009 г., съдът стига до
извод, че при ПТП с материални щети се издава протокол при
посещаване на място от органите на полицията, не във всеки случай, а
при кумулативното настъпване на две предпоставки: първата - когато
между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него; и втората- едно от моторните превозни
средства не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради
причинените му при произшествието щети.
2. В случая от показанията на свидетеля Ц. се установява, че водачът,
управлявал автомобила теглещ полуприцеп, е напуснал
местопроизшествието, но от представения Протокол за ПТП № *********, с
рег. **********, се установява, че ответникът го е подписал без възражения,
т.е. съгласил се е с изложеното в документа за механизма на осъществяване
на ПТП-то. В самия протокол за ПТП е признат обективния факт на
увреждането. Поради горното, не може да се приеме, че между участниците в
пътното произшествие е налице разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, поради което не е осъществена първата предпоставка на чл.
125, т. 7 от ЗДвП.
3. В случая нито от показанията на св. Ц., нито от съдебната
автотехническа екпертиза се установи, че моторното превозно средство лек
автомобил „**********“, модел „*******“, върху което са нанесени щетите,
не е било в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените
му вреди. Подобни повреди биха били – скъсани или липсващи гуми, счупени
джанти и др. Трябва да се отбележи, че дори не са налице твърдения на
застрахователното дружество ищец в тази насока.
4. В случая по делото не са събрани доказателства нито за наличие
на разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с
ПТП, нито че увреденото при процесното ПТП моторно превозно
средство не е било в състояние да се придвижи на собствен ход. За да
попадне случая под хипотезата на чл. 127, ал. 7 ЗДвП е необходимо
кумулативно да бъдат налице и двете предпоставки. При положение, че
посещаването на процесното ПТП от органите за контрол на МВР не е
било задължително, то напускането му от ответника не е основание в
полза на застрахователя да възникне правото по чл. 500, ал. 1, т. 3 от КЗ
да претендира от застрахования изплатеното застрахователно
обезщетение. Искът с правно основание чл. 500, ал. 1, 2, 3 от КЗ е
неоснователен.
5. Този извод не се променя от възражението на В.Й. срещу АУАН №
********* от 29.09.2016 г. В тази връзка налагането на административни
наказания на водача няма значение, тъй като констатациите за основания за
6
административна отговорност, дори и установени във влезли в сила
наказателни постановления (за разлика от присъдите) нямат обвързващо
значение за граждански съд.
Съдът отбелязва, че посочената от въззивника практика, с която
обосновава признание на ответника на факта, че е напуснал
местопроизшествието, с подписването на АУАН – е постановена по дела,
които за изследвали доказателствената сила на протокола на ПТП, а не за
АУАН и се явява неотносима съм последния.
III. По отношение на въпроса: приложима ли е хипотезата на чл. 500, ал.
1, т. 1 КЗ:
Според Кюстендилският окръжен съд застрахователното дружество
ищец не доказа и другото основание, на което претендира обезщетението, по-
конкретно, че ответникът виновно се е отклонил от алкохол, наркотично
вещество или негов аналог.
В представеният протокол за ПТП или свидетелски показания не се
установява спрямо ответника да е предприета проверка за алкохол и същият
да е отказал да се подложи на нея.
В практиката на ВКС се приема, че самото напускане на
местопроизшествието не е достатъчно, за да се квалифицира поведението
на водача като виновно отклонение от проверка за алкохол (Решение №
183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на ВКС, II т. о. - за по смисъла на чл.
274, ал. 1, т. 1, пр. 4 КЗ (отм.) аналогичен на чл. 300, ал. 1, т. 1 КЗ).
Отклонението от проверка за алкохол и вината на водача подлежат на
доказване от застрахователя в производството по регресния иск (решение
№ 183/22.11.2010 г. по т. д. № 30/2010 г. на II т. о., решение № 16/02.02.2011 г.
по т. д. № 374/2010 г. на II т. о. и решение № 113/11.01.2012 г. по т. д. №
741/2010 г. на I т. о.).
След самостоятелна преценка на доказателствата по делото,
твърденията и възраженията на страните въззивният съд достигна до извода,
че застрахователното дружество ищец не установи със средствата на ГПК,
ответникът да е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е било
задължително по закон, с което се е отклонил от проверка за алкохол и
наркотици. Събраните в хода на процеса доказателства, не подкрепят
твърдението за осъществяване на релевирания в исковата молба фактически
състав на регресната отговорност - предприета спрямо ответника проверка за
алкохол или наркотици от която същият да се е отклонил виновно.
По тези съображения според въззивния съд застрахователят не успя
да докаже, че в негова полза е възникнало правото на регрес по чл. 500,
ал. 1, т. 3 или по т. 1 от КЗ да претендира от застрахования изплатеното
обезщетение и исковете му правилно са отхвърлени от
първоинстанционния съд. Решението на Районен съд Кюстендил следва
да бъде потвърдено.
По така изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
7
потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК се препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд.
IV. За пълнота въззивният съд счита, че следва да изложи, във връзка с
твърденията на застрахователното дружество, че искът им се доказва с
представените по делото АУАН и НП, че както е посочено в мотивите към т.
15 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, понятието "присъда", употребено в чл. 83, ал. 1, т. 4 и чл. 300 от ГПК
следва да се тълкува като съдебен акт, с който по надлежен ред едно лице е
признато за виновно в извършването на престъпно деяние. Представените
АУАН и НП не съставляват съдебен акт и на база на същите не може да се
мотивира извод, че В.Й. противоправно е напуснал местопроизшествието по
смисъла на чл. 300, ал. 1, т. 1 или т. 3 КЗ. Регресното право на застрахователя
възниква само при наличието на предвидените в същата предпоставки, а не
във всички случаи на напускане на мястото на ПТП.
V. Съобразно с решението по делото в полза на въззиваемата страна В.
Р. Й. ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски за
адв. възнаграждение в размер от *********** лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155/25.06.2021 г. по гр. д. №
20201520101538, по описа на Районен съд Кюстендил за 2020 г.
ОСЪЖДА „*****************“ АД, ЕИК ************, със седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „***********“ *******, ********,
представлявано от ************** А.Л. и Р.Д., представлявано от адвокатско
дружество „***************“, представлявано от адв. С.С., със съдебен
адрес: гр. С., ********, ул. „********“ ********, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Й.,
ЕГН **********, адрес: с. **********, ******* ул. „**********“ ******,
сумата от *********** лева (***********) - съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8