№ 124
гр. гр.Несебър, 08.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101325 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на "******"
ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр. Бургас, ул.
„*********, представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., подадена чрез
процесуалния им представител - гл.юрк. Д.З. против Р.А.Б.., гражданин на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на **********г. и С.Д.К..,
гражданка на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на
**********г., двамата с адрес в РБългария: **********“, вх. ******.
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на „******” ЕАД и
страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне
на ВиК услуги по отношение водоснабдяван обект - Апартамент, находящ се в сграда в
режим на етажна собственост с адрес: **********,“ **********, със заведена партида
в базата данни с аб.№ *******. Твърди се, че в съответствие с разпоредбите на
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи, ответниците притежават качеството
„потребители" във възникналото облигационно отношение, като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично
известни и публикуни на интернетстраницата на водния оператор. Сочи се, че в
съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата
1
на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на
водомера на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването
на мобилно устройство. Излага се, че при осъществяване на електронно отчитане
инкасаторът сканира баркод, който е поставен в близост до самия водомер. Сочи се, че
съществува и възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК
оператора данните по водомерните си устройства. Навежда се, че съгласно чл. 23, ал.
1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било допустимо същите
да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Твърди се, че след всяко
отчитане по електронен път в законоустановен срок се издавали данъчни фактури, в
чиито риквизити фигурирали отчетните води, количества, отчетния период, за който
всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК
оператора услуги – вода, канал и пречистване. Сочи се, че ответникът е следвало да
заплати задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване
на всяка от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия. Излага се, че съгласно чл. 44
от Общите условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на
постъпване на дължимата сума по сметка на ВиК оператора. Твърди се, че били
издадени фактура № ********** от 25.09.2018г. на стойност 90,05 лв., фактура №
********** от 27.05.2019г. на стойност 5,72 лв., фактура № ********** от 25.09.2019г.
на стойност 83,65 лв., фактура № ********** от 25.06.2020г. на стойност 24,31 лв.,
фактура № ********** от 26.08.2020г. на стойност 21,59 лв. и фактура № **********
от 25.09.2020г. на стойност 21,59 лв., стойността по които не били заплатени в 30-
дневен срок, считано от датата на издаването на всяка от тях. Излага се, че върху тези
суми ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на законната
лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 52,17 лв., считано от 26.10.2018г.
до датата на подаване на исковата молба - 13.10.2021г.
Предвид гореизложеното се моли съда да постанови решение, с което да осъди
Р.А.Б.. и С.Д.К.. да заплатят на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, сумата от по
123,45 лв. всеки един от тях по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.-
25.09.2020г., с отчетен период по фактури 28.04.2018г.- 01.09.2020г., както и сумата от
по 26,08 лв. всеки един от тях, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху главниците, както и лихвата от датата на подаване на исковата молба -
13.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението. Представят писмени
доказателства Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото постъпи писмен отговор от назначения на
ответниците особен представител - адв. Г.К. от АК-Бургас, с който се навежда, че част
от задълженията са погасени по давност.
2
За ищцовото дружество в съдебно заседание представител не се явява.
Депозират молба, с която молят делото да се гледа в тяхно отсъствие. Заявяват, че
поддържат исковата молба и приложените към нея писмени доказателства. Изразяват
становище по същество. Представят нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот в подкрепа на твърдението, че ответниците са собственици на водоснабдения
имот. Молят да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел служител на
дружеството на длъжност „отчетник измервателни уреди“. По отношение на
наведеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземането по
давност сочат, че съгласно Общите условия потребителите следва да заплащат
дължимите суми за ползваните ВиК услуги в 30-дневен срок от датата на фактуриране
и от този момент длъжникът изпада в забава, като от деня на изпадането в забава
настъпва изискуемостта на вземането за цената.
В съдебно заседание не се явява назначеният на ответниците Р.А.Б.. и С.Д.К..
особен представител.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Предвид така установената фактическа обстановка, за да се произнесе, съдът
съобрази следното:
Между страните по делото няма спор, че е налице договор, по силата на който
ищцовото дружество се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода до
водоснабдения имот - **********,“ **********, със заведена партида в базата данни с
аб.№ *******.
По делото са представени справки от персоналната партида на ответниците за
собствеността им върху процесния водоснабден обект /л. 11-12/, справка-извлечение
на отчет с мобилно устройство /л. 7/, съдържаща показания на отчетеното количество
вода по партида с абонатен № *******, с титуляр Р.А.Б.., справка-извлечение на отчет
с мобилно устройства /л. 8/, съдържаща показания на централен водомер на адрес:
************“, както и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **,
рег. № ****, дело № **** от 2008г. на Нотариус с рег. № 110 на НК с район на
действие РС-Несебър /л. 56-57/.
Навежда се от особения представител на ответниците, че задълженията на
абоната са погасени по давност. Сочи се, че видно от фактура № ********** от
25.09.2018г. ответниците дължат сума в размер на 90,05 лв. с ДДС, като погасителната
давност за това задължение изтича на 25.09.2021г. преди подаването на исковата молба
/на 13.10.2021г./.
Предвид така установената фактическа обстановка, съдът възприе следните
правни изводи:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен
осъдителен иск ищецът да докаже наличието на неизпълнено от ответника задължение,
3
произтичащо от валидно сключен между страните договор. Ответниците следва да
докажат, че добросъвестно са погасили задължението си по договора или че е
отпаднала необходимостта от заплащане на същото.
Съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор – „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. Видно
от интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас, Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД -
гр. Бургас, са приети с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани са
във в."Новинар" на 21.08.2014г. и в."Компас" на 29.08.2014 г., и са влезли в сила от
29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на вода и ВиК услуги,
какъвто съгласно чл.2 от Общите условия е ответниците в настоящото производство.
По делото не е оспорено от ответниците, че са титуляри на партида с абонатен
№ *******, както и че в стопанисвания от тях имот - АПАРТАМЕНТ № 22, находящ се
в гр. Несебър, к.к. Слънчев бряг-запад, в.с. ********, по отношение на който се
претендира незаплатена стойност по издадена фактура за ползвани ВиК услуги на
стойност от 246,91 лева по издадени фактури за периода от 25.09.2018г.-25.09.2020г., с
отчетен период по фактури от 28.04.2018г.-01.09.2020г., е регистриран един водомер,
монтиран в санитарния възел на апартамента. Не е спорен и факта, че имота е включен
към водопреносната мрежа.
Предвид гореизложеното съдът намира, че в качеството им на потребители, за
ответниците е възникнало задължението да заплащат стойността на потребената вода.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. Ответниците по спора не са
ангажирали доказателства за плащане на дължимото. Незаплащането на дължимите
суми в посочените размери за главница, обосновава извода за основателност на
предявения от ищеца иск за сумата от 246,91 лева, представляваща незаплатена
стойност на доставена, отведена и пречистена вода по издадени фактури за ползвани
ВиК услуги за периода от 25.09.2018г.-25.09.2020г., за обект с абонатен № *******, с
отчетен период по фактури от 28.04.2018г.-01.09.2020г.
Като не са платили цената на доставената услуга, потребителите са се
поставили в положението на неизправна по договора страна и следва да понесат и
4
задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет
дневен срок от издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от
26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба - 13.10.2021г., възлизащо общо в
размер на 52,17 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците Р.А.Б.. и С.Д.К.. за настъпила давност спрямо претендираните от ищеца
суми. Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на носителя на
субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се погасява правото
за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая се касае за
вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена питейна
вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година, както и за
вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се погасяват с
изтичане на тригодишна давност / ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/. Съгласно чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Падежът на
всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор
“ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по делото доказателства, за процесният
период дружеството е издало фактура № ********** от 25.09.2018г., фактура №
********** от 27.05.2019г., фактура № ********** от 25.09.2019г., фактура №
********** от 25.06.2020г., фактура № ********** от 26.08.2020г. и фактура №
********** от 25.09.2020г. за стойността на осъществените от него към
абоната ВиК услуги.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 13.10.2021г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответниците за неплатената стойност на доставена питейна вода
за процесния период, възлизащо на сумата от 246,91 лева не следва да се счита за
погасено по давност, тъй като не е изтекъл тригодишния давностен срок за
предявяване на вземането. Не се установява, да е погасено по давност и вземането,
представляващо задължение за заплащане на обезщетение за забавено плащане за
периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 52,17
лева.
След като ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза погасителна
давност, то те са длъжни да установят с допустимите от ГПК доказателства наличието
на този положителни за нея факти, от който извлича изгодни за себе си правни
последици. Простото възражение на ответниците, че е изтекла погасителната давност
за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са изложени в допълнение
каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно датата на която е
5
настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е установено по
надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на него да се приеме,
че вземането не съществува като погасено по давност. В този смисъл съдът намира, че
вземането на ищеца по издадената фактури е установено по основание и размер,
включително по отношение на начислената мораторна лихва за забава, тъй като
същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по най-старата
фактура, т.е. от 25.10.2018г., а исковата претенция е заведена на 13.10.2021г.
За положеният труд от страна на особения представител, на същият следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 200 лв., платимо от внесения по делото
депозит.
С оглед на този резултат и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на
ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото,
възлизащи общо в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, от които: държавна
такса - 100 лева, възнаграждение за особен представител - 200 лева и юрисконсултско
възнаграждение - 80 лева, съобразно чл. 13, т. 2 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р.А.Б.., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, роден на **********г., с адрес в РБългария: **********“, вх.
****** да заплати на "******" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, ул. „*********, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата от 123,45 лева, дължима по издадени фактури за периода от
25.09.2018г.-25.09.2020г., с отчетен период по фактури 28.04.2018г.- 01.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба - 13.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 26,08 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата
молба - 13.10.2021г.
ОСЪЖДА С.Д.К.., гражданка на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, родена на **********г., с адрес в РБългария: **********“, вх.
****** да заплати на "******" ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление - гр. Бургас, ул. „*********, представлявано от Изпълнителния директор
Г.Й.Т., сумата от 123,45 лева, дължима по издадени фактури за периода от
25.09.2018г.-25.09.2020г., с отчетен период по фактури 28.04.2018г.- 01.09.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
6
исковата молба - 13.10.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата в размер на 26,08 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главниците, дължимо за периода от 26.10.2018г. до датата на подаване на исковата
молба - 13.10.2021г.
ОСЪЖДА Р.А.Б.., гражданин на Обединено Кралство Великобритания и
Северна Ирландия, роден на **********г. и С.Д.К.., гражданка на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на **********г., двамата с
адрес в РБългария: **********“, вх. ****** да заплатят на "******" ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление - гр. Бургас, ул. „*********,
представлявано от Изпълнителния директор Г.Й.Т., сумата общо в размер на 380 лева
/триста и осемдесет лева/, представляващи направени по делото разноски.
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на особения представител на ответниците - адв.
Г.К. в размер на 200 /двеста/ лева, платими от внесения по делото депозит.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
7