Р Е Ш Е Н И Е
№….
Гр. София, 21,10,2020г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Росен Димитров
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита
Апостолова
Галя Вълкова
като разгледа докладваното гр.д. №10837 по описа за 2020год.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 435 ГПК –
чл. 438 ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжника „Т.С.“ЕАД срещу
постановление на частен съдебен изпълнител Л.М., постановено на 11,09,2020год.
по изп. д. №20207850400105, с което ЧСИ е
оставил без уважение възражение на
длъжника по чл.78, ал.5 от ГПК. Жалбоподателят излага обжалваното постановление
да е незаконосъобразно, тъй като се дължи адв. възнаграждение за взискателя
само по чл.10, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнителното дело, което към
редакцията на НМРАВ е в размер на 200,00лв., но не и по чл.10, т.2 за процесуално
представителство и съдействие, доколкото такива действия не са извършени
от името и за сметка на взискателя. На самостоятелно
основание сочи размерът на адвокатското възнаграждение да е прекомерен, тъй
като не съответства на фактическата и правна сложност на изпълнителното дело. Поддържа да
е налице неправилно изчисляване на
таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Съобразно изложеното излага
становище за отмяна на обжалваното постановление на ЧСИ. Претендира разноски за
настоящото производство.
Взискателят –„К. м.“ЕООД, чрез
процесуален представител излага становище, с което сочи на неоснователност на жалбата по съображения изложени в отговора. Приетите от ЧСИ разноски са в минималните
размери съгласно чл.10, т.1 и т.2 от НМВАВ, поради което не са прекомерни.
Частният съдебен изпълнител в изложените мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК
излага доводи, че жалбата е процесуално допустима, но по същество неоснователна,
доколкото са извършвани действия за процесуално представителство.
Съдът намира депозираната жалба
по чл. 435 от ГПК да е подадена при активна, процесуална легитимация на
жалбоподателя – длъжник в изпълнителното производство срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител – постановление за разноските по
изпълнителното дело от 11,09,2020год., с което ЧСИ се е произнесъл по
възражение за намаляване на разноските по чл. 78, ал. 5 от ГПК като е оставил
без уважение същото. Жалбата срещу
постановлението за определяне на разноските в изпълнителния процес е подадена в
преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК и като процесуално
допустима следва да бъде разгледана по същество. Същата е основателна.
Видно от преписката
по делото изпълнителното производство е образувано по молба на взискателя –„К.м.“ЕООД
от 18,08,2020год. с искане за образуване на изпълнително дело за сумата от 44,00лв.
по ИЛ от 14,02,2020год., издаден по
гр.д.№42909/2016год., както и адв. възнаграждение в размер на 400,00лв., както
и 5,91лв. и 3,00лв.-разноски по издаване на ИЛ.
Съобразно чл.426,
ал.1 от ГПК съдебния изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на
заинтересованата страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт
подлежащ на изпълнение. Безспорно на
осн.чл.79, ал.1 от ГПК на длъжника по изпълнението се възлагат разноски извършени
от взискателя, вкл. за адвокатски хонорар. Съгласно чл.10 от НМРАВ -за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело
възнаграждението е
определено съгласно т.1-4 от същата норма. В т.1 е предвидено, че за образуване на изпълнително дело се дължи –200,00лв./ в ред. на НМРАВ към датата на сключване
на договора за правна помощ и
съдействие/; За процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 - 7;
Тъй като взискателят е представляван
от процесуален представител при иницииране
на изпълнителното производство на осн.чл.10, т.1 от НМРАВ се дължи адв.
възнаграждение за образуване на
производството. Адв. възнаграждение по чл.10, т.2 от НМРАВ, съдът намира
да не се дължи, тъй като видно от писмо изх.№94710/24,08,2020год. на ЦКБ, в
резултата на наложен запор от ЧСИ, на 21,08,2020год. е преведена цялата дължима
сума в размер на 651,26лв. Т.е. преди да започна да тече срока за доброволно изпълнение сумата е заплатена за
длъжника/ ПДИ е връчена на 24,08,2020год./.Ирелевантно е обстоятелството, че е
същата е внесена в резултат на наложения запор, доколкото длъжникът е лишен
от възможността доброволно да заплати
същата преди да е узнал за изпълнителното производство, поради което осъществено съдействие от страна на процесуалният представител за
реализиране вземането на кредитора не е
необходимо.
Сумата, представляваща такса за издаване на изпълнителен лист е дължима на основание чл.79,
ал.1 от ГПК. С Определение №617/16,12,2013год. на
ВКС, І ГО, по гр.д.№6154/2013год., е дадено тълкуване, съгласно което е
допустимо да се събират по реда на чл.79, ал.1 от ГПК разноски по издаването на
ИЛ извън сумите по ИЛ, които следва да се възложат на длъжника по реда на
чл.79, ал.1 от ГПК, но само в хода на принудително осъществяване на
изпълняемото право на взискателя отразено в издадения му по чл.405, вр.чл.404
от ГПК ИЛ. Именно за реализиране на същото и поради липсата на доброволно
изпълнение от страна на длъжника, в негова тежест се възлагат разноски, сред
които и тези, представляващи държавна такса за издаване на ИЛ.
Съгласно т.26 от Тарифата за
таксите към ЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума върху материалния интерес, като
приложима в случая е б."а" от сочения текст/
при материален интерес до 100лв. – 10,00лв.
С оглед вземането от 52,91лв./
Неправилно пропорционалната такса начислена от ЧСИ е изчислявана върху цената на вземането по ИЛ и адв.хонорар.
Изрично се сочи, че окончателната такса за изпълнение се определя върху
събраните суми. Тълкуването на нормата предполага начисляване на таксата върху
сумите предмет на изпълнението, обективирани в изпълнителния титул. Адв.хонорар
не съставлява част от вземането подлежащо на изпълнение, поради което макар и
да се събира за взискателя по арг.на чл.78, ал.1 от ГПК не е събрана сума по
смисъла на т.26 от Тарифата и не следва да се взема предвид при начисляване на
таксата. В този
смисъл несъстоятелни са доводите изводими от забележка 4 към т.26 от ТТЗЧСИ
сочеща, че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси
доколкото адв. възнаграждение не е изключено, то служи за определяне на база за
изчисляване на таксата. Определената
такса съобразно т.26 е в размер на 10,00лв. или
12,00лв. с ДДС.
Разноски в настоящото
производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен
изпълнител по възражение на длъжника и не е
свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на
настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно
накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя
отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу
действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.
Мотивиран от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба вх.№270925/09,10,2020год.
на „Т.С.“ЕАД постановление на ЧСИ Л.М. от 11,09,2020год., постановено по
изп.д.№ №20207850400105 по описа на ЧСИ Л.М., с която е оставено без уважение възражение за неправилно начислена такса по т.26 от Тарифа към ЗЧСИ за сумата над
12,00лв. до начисления размер от 54,35лв., както и в частта на прието адв.възнаграждение над 200,00лв. до 400,00лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. С. ЕАД за разноски като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.