Решение по дело №2426/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта:	1274
Дата:	21 юни 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия:	Димитър Василев Кацарев

Дело:	20225330202426
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	27 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1274
гр. Пловдив, 21.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитър В. Кацарев
при участието на секретаря Величка Ст. Илиева
в присъствието на прокурора Кирил Т. Мавродиев
като разгледа докладваното от Димитър В. Кацарев Административно
наказателно дело № 20225330202426 по описа за 2022 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия К. Н. М. - роден на **** в гр.П., б., български
гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН
********** за ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл.313, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК за това, че в периода 19.08.2020 - 20.08.2020 г., в гр.
Пловдив, при условията на продължавано престъпление, е потвърдил
неистина в 2 броя писмени декларации, които по силата на закон се дават
пред орган на властта –началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР -
Пловдив за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, както
следва:
- в периода 19.08.2020 - 20.08.2020 г., в гр. Пловдив, в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Пловдив, пред Р.Л.Г. – **** в група
АНДИАДОПТПВ при сектор „Пътна полиция“, ОД МВР-Пловдив, е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а
1

именно: чл.151, ал.5 от Закона за движение по пътищата и чл.16, ал.4 вр. ал.1,
т.3 вр. чл.13, ал.1, т.6 от Наредба №І-157 от 01.10.2002г. на МВР за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите
и тяхната дисциплина, се дава пред орган на властта - началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД МВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, в която е декларирал, че обичайното му пребиваване е в
Република България;
- в периода 19.08.2020 - 20.08.2020 г., в гр. Пловдив, в сектор „Пътна
полиция“ при ОД МВР-Пловдив, пред Р.Л.Г. – **** в група
АНДИАДОПТПВ при сектор „Пътна полиция“, ОД МВР-Пловдив, е
потвърдил неистина в писмена декларация, която по силата на закон, а
именно: чл.8, ал.2 от Закона за българските лични документи, чл. 17 ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
Постановление № 13/08.02.2010 г. и чл. 160 ал. 1 от Закона за движението по
пътищата, се дава пред орган на властта - началника на сектор „Пътна
полиция“при ОД МВР-Пловдив, за удостоверяване истинността на някои
обстоятелства, в която е декларирал, че издаденото му свидетелство за
управление на моторно превозно средство е изгубено или откраднато, поради
което и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК вр. чл.78А, ал.1 от НК го
ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА обвиняемия К. Н. М. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на държавата по сметка на ОДМВР гр.Пловдив
направените разноски в размер на 180 /сто и осемдесет/ лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок пред
Окръжен съд гр.Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
2

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към Решение по АНД № 2426 по описа за 2022 година
на ПРС, Втори нак.състав

Производството по делото е образувано на основание чл.375 и следващи от
НПК.

От Районна прокуратура гр.Пловдив е внЕ.о в Районен съд гр.Пловдив
постановление с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание по чл.78а от НК на К. Н. М. от гр.П.,
ЕГН ********** – обвиняем по Досъдебно производство № 627/2020г. по
описа на 06 РУ – МВР – Пловдив от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание по чл.78а от НК.
Като основание за това се изтъква, че наказателното производство е
образувано за престъпление по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК за което
законът предвижда наказание “лишаване от свобода” до три години или
“глоба” от 100 лв. до 300 лв., извършителят не е осъждан за престъпление от
общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
чл.78а от НК, с деянието не са причинени имуществени вреди, както и не са
налице отрицателните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл.78а, ал.7
от НК, при наличие на които се изключва приложението на този текст.
В съдебно заседание представителят на Районна прокурора гр.Пловдив
поддържа предложението и предлага на съда да наложи на обвиняемия М.
наказание “глоба” в размер около минималния, предвиден в разпоредбата на
чл.78а от НК.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Представлява се от адв.В.Т. която моли съда да бъде наложено да
подзащитния и наказание “глоба” в размер на минималния, предвиден в
разпоредбата на чл.78а от НК.

След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият К. Н. М. е роден на ****, адресно регистриран гр.П., б.,
български гражданин, женен, неосъждан, с основно образование, безработен,
ЕГН **********.
От приетата по делото справка съдимост / лист 152 от ДП и първа корица на
ДП/ се установи че обвиняемият М. ( М.Н.Д.) не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание Глоба по реда на чл.78а от НК.

Обвиняемият К. Н. М. (с предишни имена М.Н.Д.) бил правоспособен водач
на МПС с категории АМ, В и В1, като в тази връзка притежавал СУМПС №
1

****, издадено от ОДМВР-Пловдив на 02.11.2018г. От 2010 година М.
преимуществено живеел във ФР Германия, където работeл. През 2018 г., след
като М. придобил цитираното СУМПС, отново напуснал Република България
и отново се установил на територията на ФР Германия, където започнал
работа.
По време на престоя си в Германия на обвиняемия М. била издадена
административна заповед от местните власти от 30.06.2020г., с която му било
иззето издаденото му в Република България СУМПС № **** поради
извършено нарушение на правилата за движение на МПС по пътищата.
Малко след това обвиняемият М. се прибрал за кратко в България и тъй като
свидетелството му за управление на МПС било иззето от германските власти
решил да се снабди с ново такова, издадено от МВР на Република България. В
тази връзка обвиняемият М. решил да заяви пред компетентните органи, че е
изгубил предишното си СУМПС, за да му бъде издадено ново такова.
В изпълнение на това свое намерение, на 19.08.2020г., малко преди 16,00 часа
обвиняемият К.М. се явил лично в сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР гр.Пловдив, където обяснил на свидетел В.Б. – **** при сектор
„Пътна полиция“ гр.Пловдив, че си бил изгубил българското си СУМПС в
Германия и поискал да му бъде издадено ново. Обвиняемият М. заявил на
полицейския служител, че живее в Германия. Свидетел Б. му обяснил, че за
да му бъде издадено СУМПС от българските власти е необходимо да е
установил обичайното си пребиваване в Република България, което означава,
че през последната календарна година е следвало да е пребивавал поне 185
дни на територията на България.
В тази връзка свидетел Б. извършил справки в АИФ-МВР, от които
установил, че до 14.08.2020г. М. е бил с имена М.Н.Д., както и че за периода
от 01.01.2019г. до 19.08.2020г. има регистриран престой на М. в Бъгария от
05.07.2020г. до 29.07.2020г., както и от 12.08.2020г. до въпросния ден –
19.08.2020г. Свидетел Б. обяснил на обвиняемия К.М., че след като е
установил обичайното си пребиваване в Германия, следва да се обърне към
компетентните органи във въпросната страна за да му бъде издадено немско
СУМПС. Въпреки това обвиняемият М. решил да не се съобрази с
указанията, дадени му от Б. и да се опита да се снабди с българско СУМПС.
В тази връзка обвиняемият М. веднага се насочил към местата за обслужване
на граждани в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив, където
отишъл при свидетелката Р.Г. - **** в група АНДИАДОПТПВ при сектор
„Пътна полиция“, ОД МВР-Пловдив. Обвиняемият М. заявил на свидетелката
Г., че искал да му бъде издадено ново СУМПС, тъй като си бил изгубил
издаденото му преди това такова. Свидетелката Г. от своя страна му
предоставила празна бланка на Заявление за издаване на документ за
самоличност на български гражданин, както и бланки на Декларация за
обичайно пребиваване в Република Бългрия и Декларация по чл.17 от
Правилника за издаване на БЛД. Съобразно изискванията на чл.8, ал.2 от
ЗБЛД, чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
2

българските документи за самоличност, обвиняемият М. попълнил
декларация с дата 19.08.2020г., в която заявил, че притежаваното от него
СУМПС е изгубено, макар че в действителност същото му било иззето от
германските власти няколко седмици по-рано.
Обвиняемият К.М. попълнил и втора декларация с дата 19.08.2020г. на
основание чл.151, ал.5 от ЗДвП и чл.16, ал.4, вр. ал.1, т.3, вр. чл.13, ал.1, т.6
от Наредба №I-157/01.10.2002г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, в която
посочил, че е установил обичайното си пребиваване в Република България по
смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Тъй като следвало да заплати глоба във връзка със заявеното изгубване на
български документ за самоличност (СУМПС), а вече наближавал края на
работния ден, обвиняемият М. си тръгнал, като на следващия ден –
20.08.2020г. отново посетил сградата на сектор „Пътна полиция“ и отишъл до
мястото за обслужване на граждани, на което работела свидетелката Р.Г. за да
продължи процедурата по издаване на ново СУМПС.
Обвиняемият М. попълнил собственоръчно заявление за издаване на
документ за самоличност, което било регистрирано с вх.№
11564/20.08.2020г., към което приложил гореописаните два броя декларации
от 19.08.2020г., а именно Декларация за обичайно пребиваване в Република
България и Декларация по чл.17 от Правилника за издаване на БЛД.
Гореописаните документи били подадени до началника на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР гр.Пловдив, като били приети и обработени от
служителката Р.Г., заемаща длъжността **** в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Пловдив.
На същата дата 20.08.2020г. свидетел В.Б. случайно видял обвиняемия М. на
паркинга пред сградата на сектор „Пътна полиция“ гр.Пловдив и у него се
породило съмнение, че въпреки обстойните разяснения, които бил дал на М.
предния ден, обвиняемият М. е отишъл и е подал заявление за издаване на
СУМПС. Свидетел Б. извършил проверка и установил, че действително
обвиняемият М. е подал заявление за издаване на документ за самоличност,
което било регистрирано с вх. №11564/20.08.2020г., към което приложил
гореописаните два броя декларации от 19.08.2020г., а именно Декларация за
обичайно пребиваване в Република България и Декларация по чл.17 от
Правилника за издаване на БЛД. Впоследствие полицейският служител В.Б.
работел по преписка по описа на сектор „Пътна полиция“, по която били
получени материали от компетентния орган за издаване на СУМПС на ФР
Германия – КВА, а именно иззетото от немските власти българско СУМПС №
****, издадено от ОДМВР – Пловдив на обвиняемия М. и официален доклад.
В хода на проверката било установено от свидетел В.Б. че обвиняемият
трайно пребивава във ФР Германия, в гр.Е. където работи като доставчик на
храни. Било установено, че обвиняемият се е завръщал в РБългария и след
кратък престой отново заминавал за ФР Германия. Било е установено че за
3

периода от 20.08.2019г. до 20.08.2020г. обвиняемият е пребивавал на
територията на РБългария общо 48 дни.
С докладна записка от свидетел В.Б. материалите от преписка УРИ № 1030р-
32791/15.10.2020г. били докладвани на Началника на сектор „ПП“ гр.Пловдив
с мнение да се изпратят на РП Пловдив по компетентност с данни за
извършено престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
С постановление на прокурор от РП Пловдив от 11.11.2020г. е образувано ДП
№ 627/2020г. по описа на 06 РУ при ОДМВР Пловдив за извършено на
19.08.2020г. престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Привлечен като обвиняем М. се е признал за виновен и е изразил съжаление
от извършеното.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани
в досъдебното производство и присъединени на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства, от приложените по делото веществени
доказателства, както и от обясненията на обвиняемия К. Н. М., дадени в хода
на досъдебното производство. В хода на съдебното производство от страна на
обвиняемото лице, чрез неговият процесуален представител не бяха
представени доказателства, оборващи или поставящи под съмнение така
установената фактическа обстановка.
Изложената фактическа обстановка се изяснява и от изготвените в хода на
досъдебното производство съдебно-графически експертизи / лист 52 – 56 от
ДП, и лист 60 – 64 от ДП /, които дават заключение, че ръкописния текст в
полетата за данни и подписа срещу реквизита „Подпис“ в оригинал на
Декларация за обичайно пребиваване в РБългария и че ръкописния текст в
полетата за данни и подписа срещу реквизита „Декларатор “ в оригинал на
Декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български лични
документи са изпълнени от обвиняемия М..
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по
делото са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено
възможния извод, непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение
на съда и обосновават решението му в следния смисъл:
С оглед на установената фактическа обстановка, от правна страна се налага
изводът, че обвиняемия М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК, както следва:
1. От обективна страна в периода 19.08.2020г. – 20.08.2020г. в гр.Пловдив, в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив обвиняемият е
потвърдил неистина (а именно – че обичайното му пребиваване по смисъла на
§6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП е на територията на
Република България) в писмена декларация, която по силата на нормативен
акт (чл. 151, ал. 5 от ЗДвП и чл.16, ал.4, вр. ал.1, т.3, вр. чл.13, ал.1, т.6 от
Наредба №I-157/01.10.2002 г. на Министъра на вътрешните работи за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни
превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина) се подава до
началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, който
4

представлява орган на власт по смисъла на чл.93, т.2 от НК.
Анализът на цитираните разпоредби от ЗДвП и наредбата сочи, че законът
предвижда, че истинността на това обстоятелство се установява именно по
този начин (чрез подаване на съответна декларация), което, съгласно
постоянната практика на ВС и ВКС, е задължително изискуем признак, за да е
налице съставомерност по чл.313, ал.1 от НК.
От субективна страна обвиняемият М. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като е бил наясно, че попълвайки визираната декларация,
потвърждава неистина. Този извод се налага тъй като, видно от
доказателствата по делото, включитебно и от реквизитите на самия
инкриминиран документ, му е било разяснено, че обичайно пребиваване по
смисъла на §6, т. 46 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП означава да е
прекарал не по-малко от 185 дни през последните 12 календарни месеца на
територията на Република България. Същевременно, обвиняемият е съзнавал,
че не отговаря на това условие, доколкото общото му пребиваване на
българска територия за периода от 05.07.2020г. до 20.08.2020г. се равнявало
на 34 дни, което категорично се доказва от приобщената по делото справка за
пътувания извън страната, както и от приобщените в хода на досъдебното
производство свидетелските показания – на свидетел Б. и на свидетел М.Г..
2. От обективна страна в периода 19.08.2020г. – 20.08.2020г. в гр.Пловдив, в
сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив обвиняемият е
потвърдил неистина (а именно – че притежаваното от него СУМПС № **** е
изгубено) в писмена декларация, която по силата на нормативен акт (чл.8,
ал.2 от ЗБЛД, чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на
българските документи за самоличност) се подава до началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив, който представлява орган на власт
по смисъла на чл.93, т.2 от НК. По аналогични доводи с тези, изложени по
отношение на деянието, описано в предходната точка, се налага изводът, че
съответните закони предвиждат това обстоятелство да се установява именно
посредством подаване на декларация. От субективна страна обвиняемият М. е
действал при форма на вината пряк умисъл, доколкото е бил с ясното
съзнание, че издаденото му СУМПС не е изгубено, а е му е било иззето от
властите на ФР Германия, във връзка с извършено от него нарушение.
Правният анализ сочи, че така описаните две деяния са извършени от
обвиняемия при условията на чл.26 от НК, тъй като и двете осъществяват
поотделно състава на престъплението по чл.313, ал.1 от НК, осъществени са
през непродължителен период от време едно спрямо друго, при една и съща
обстановка, при идентична форма на вината и се явяват от обективна и
субективна страна продължение едно на друго, доколкото и двете са
подчинени на намерението на обвиняемия М. да си извади дубликат на
СУМПС, без да има право на това. В този смисъл се налага правният извод, че
става въпрос именно за едно общо продължавано престъпление по смисъла на
цитираната разпоредба.
Единността на престъплението на свой ред означава, че в настоящия случай
5

са налице предпоставките, предвидени в чл.78а, ал.1 от НК във връзка с
освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание „глоба“.
Налице са всички елементи на фактическия състав на престъплението по
чл.313, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. За извършеното престъпление е предвидено
наказание лишаване от свобода до 3 (три) години или глоба от 100 (сто) до
300 (триста) лева. Не са настъпили имуществени вреди. Обвиняемият М.р не
е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност и да му е налагано
административно наказание глоба по реда на чл.78а от НК.
Предвид изложеното съдът намира, че спрямо обвиняемият К.М. са налице
задължителните предпоставки за освобождаването му от на-казателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл.78а от
НК.
При определяне конкретния размер на наказанието по чл.78а, ал.1 от НК,
съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, както и
материалното положение на обвиняемия, който е безработен и без доказани
доходи. Отегчаващо отговорността обстоятелство е принципно високата сте-
пен на обществена опасност на извършеното деяние.
С оглед горното съдът намира, че целите на наказанието по чл.36 от НК ще
бъдат постигнати в пълна степен, като на обвиняемия К. Н. М.л бъде
наложено административно наказание глоба в минималния раз-мер,
предвиден в закона - чл.78а, ал.1 от НК а именно глоба в размер на 1000 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК съдът постанови
обвиняемият К.М. да заплати в полза на държавата по сметка на ОДМВР
гр.Пловдив направените разноски в размер на 180 (сто и осемдесет) лева.

Мотивиран от изложеното съдът постанови решението си.

Районен съдия: ……………

6

Съобщи за изтекли лични данни