РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. Монтана , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и пети
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Аделина Т. Троева
Членове:Елизабета А. Кралева
Герасимова
Пламена С. Петкова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Пламена С. Петкова Въззивно гражданско
дело № 20201600500213 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и слд. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Р. И. Г., с ЕГН: **********, от с.М
област М срещу Решение № 235/09.07.2020г. по гр.д. № 363/2020 г. по описа
на РС-Монтана, с което е уважен положителният установителен иск по чл.
422 от ГПК, предявен от „ххх“ ООД, гр. М ул. „ххх“ ххх, представлявано от
инж. В И , срещу жалбоподателя за сумата от 693,65 лв. главница, която
представлява неизплатената стойност на консумирана вода за периода от
17.08.2016 г. до 18.05.2018г. за имот, находящ се в с.М обл.М ул. ,,ххх‘‘ №
хх, съгласно извлечение от сметка 411,,Клиенти‘‘ на дружеството, както и
мораторна лихва от 110,40лв., начислена за периода от 18.09.2016г. до
13.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /17.06.2019г./ до
окончателното изплащане на сумата. С решението жалбоподателят е осъден
да заплати на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 225,00лв. направени
деловодни разноски по гр.д.№ 363/2020г. по описа на РС-Монтана - за
държавна такса и депозит за вещо лице, както и 25,00лв. деловодни разноски
по ч.гр.д. № 2848/2019 г. по описа на Врачанския районен съд за заплатена
държавна такса.
В жалбата въззивникът твърди, че процесното вземане за неплатена
консумирана питейна вода се отнасяло за имот, който бил продаден на
1
публична продан и не бил негова собственост от 15.11.2018 година, като
партидата му за имота била закрита. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за вземането на „ххх ООД. Моли съда да уважи
въззивната жалба. Представя писмени доказателства.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната
жалба от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ул. „Ал. Стамболийски“ 11,
представлявано от инж. В И , с изложени подробни доводи за нейната
неоснователност. Моли съда да остави същата без уважение, като потвърди
обжалваното решение.
В открито съдебно заседание въззивникът се явява лично. Поддържа
жалбата и няма доказателствени искания.
Насрещната страна се представлява от юрисконсулт В , която моли
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение –
потвърдено изцяло. Представя писмени бележки.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, доказателствата
по делото и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Въззивната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена в
законоустановения срок за обжалване, от легитимирана страна с правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.
415, ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 5 от ЗВ, чл.86, ал.1
ЗЗД.
За да уважи изцяло така предявените искове, районният съд е приел, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по
силата на което жалбоподателят, като потребител, е имал задължението да
заплати цената на доставената до имота му и ползвана вода, което той
виновно не изпълнил. На базата на приетите в първа инстанция писмени и
гласни доказателства съдът е направил извод, че процесните вземания са
установени по основание и размер, изискуеми са, поради което и са дължими
в заявените в исковата молба размери.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
жалбата, като следи и без довод за нарушение на императивни правни норми.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност, въззивният съд намира следното:
2
Пред първа инстанция са ангажирани относими за спора писмени
доказателства – извлечение от сметка № 411 „Клиенти“ за недобора на частен
потребител от 01.01.2016 год. до 31.05.2019 год. и извлечение от партидната
книга на дружеството за имот, находящ се в с.М , обл.М , ул. ,,ххх‘‘ №ххх, с
абонатен номер ххх Прието е и заключение на вещо лице по назначената от
съда съдебно-счетоводна експертиза по делото. Разпитани са свидетелите: И
Д Г /инкасатор/ и Е И Н /инспектор, технически организатор за
бойчиновския регион/.
От фактическа страна се установява от приетите по делото
доказателства, че за адрес: с.М , обл.М , ул.,,х‘‘№ ххе открита в ищцовото
дружество партида с абонатен № ххх на името на Р И Г , с ЕГН: **********.
От представената по делото извадка на партидна /карнет/ книга е видно, че за
процесния период са правени редовни ежемесечни отчети на потребената
вода с конкретно посочени показания на водомера, което установява, че
недвижимият имот е бил водоснабден, а ответникът надлежно е полагал
собственоръчно подписи в отчетната книга, с което е потвърдил отчетните
цифри.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че за
периода от 17.08.2016 година до 18.05.2019 година включително, от
счетоводството на дружеството са издадени и осчетоводени 22 броя фактури
за показания на водомер № ххх, монтиран в процесния обект, като е
осчетоводена общо консумация на питейна вода от 390 кубика за стойност от
693.65 лева. Не са установени различия между записаното в карнет книгата и
записаното по фактурите относно консумираната питейна вода. Не са налице
доказателства за заплащане на посочената сума от задълженото лице в
счетоводството на ищцовото дружество. Общият размер на мораторната
лихва по незаплатените 22 броя фактури е на стойност 110.40 лева, считано от
18.09.2016 година до 13.06.2019 година.
От показанията на разпитания свидетел И Г – инкасатор, се
установява, че последният е имал редовно достъп до имота на ответника и е
извършвал замерванията. Посочва, че водомерите се намират в двора на
недвижимия имот и за да се извърши замерване, трябва да се осигури достъп
до имота от собственика, за което не е имало проблем, като след записване на
показанията, собственикът се подписвал в карнет книгата. Уточнява, че през
зимните месеци не се извършва реален, а служебен отчет.
Пред въззивна инстанция е представено Постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.12.2017 година на ЧСИ Мая Иванова, с рег. № 748, от
което е видно, че процесният имот е бил възложен на лицето Д И Г за сумата
от 15 299.99 лева. Последният е бил фактически въведен в имота с Протокол
за принудително отнемане на недвижим имот – въвод във владение от
06.12.2019 година, в който е посочено, че достъпът до имота е бил
предоставен от Р Г
Така изложената фактическа обстановка налага следните правни
3
изводи:
Предвид разпределението на доказателствената тежест в
производството, ищцовото дружество следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване наличието на валидно съществуващо договорно
правоотношение с ответника, както и наличието на вземане в посочения
размер, изразяващо се в потребена и незаплатена доставена вода на процесния
обект, за посочения в исковата молба период.
Настоящата инстанция приема, че жалбоподателят – ответник в първа
инстанция, има качеството на "потребител" по смисъла на Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги / ЗРВКУ/ и
Наредба № 4/2004 год., като собственик на имота. Съгласно § 1, т. 2 от ЗРВК
по смисъла на този закон: "Потребители" са: а) юридически или физически
лица - собственици или ползватели на съответните имоти. В този смисъл е
нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/2004 г. По делото безспорно се
установи, че жалбоподателят е бил собственик на процесния имот до момента
на възлагане на последния върху трето лице в проведена процедура по
публична продан, но реално е останал във фактическо владение на имота до
извършения въвод във владение от 06.12.2019 година, т.е. в рамките на
процесния период именно той е потребявал доставеното количество вода и
следователно той е задълженото лице по смисъла на закона за заплащане на
дължимите суми.
По силата на чл. 8 от Наредба № 4, получаването на хх услуги става
чрез публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени
от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответния регулаторен орган. Общи условия за предоставяне на В и К
услуги на потребителите на „ххх“ ООД, гр. М са в сила от 2014 година и са
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. – точка 25. Те са
общодостъпни на съответния интернет адрес на дружеството и са
публикувани във вестници:Конкурент „“ – бр. 164 от 27.08.2014 година и „Н “
– бр. 196 от 21.08.2014 година. Ето защо по силата на тези ОУ е налице
облигационна връзка между страните, като ищцовото дружество не сключва
индивидуални договори с всеки от потребителите.
По силата и на чл. 2 от ОУ ответникът има качеството на потребител на
В и К услуги за имот, находящ се в с.М , обл. М , ул. ,,ххх‘‘ № ххх като за
процесния период на база отчетените показания и в изпълнение на
задълженията си ищцовото дружество редовно е издавало ежемесечни
фактури. Това обстоятелство се установява и от приетата по делото
експертиза, според която отчитането, изчисляването и фактурирането на
потребената в имота на ответника вода е било извършено съгласно
действащата нормативна уредба. Ето защо неоснователно се явява
твърдението за недължимост на процесните суми. След като е установена
доставката на вода, то ответникът дължи заплащането й. Същият не е
ангажирал доказателства в тази насока.
Задълженията за плащане на потребени водни количества представляват
4
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Според
Тълкувателно решение № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС от 18 май 2012 г.,
понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари и други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземанията на водоснабдителните дружества притежават
посочените белези, поради което и следва да се характеризират именно като
"периодични". Изясняването на посоченото обстоятелство е от значение на
първо място за установяване на обстоятелството, че процесната сума
представлява съвкупност от отделни суми, дължими за конкретни и ясно
определени във времево отношение периоди. В този смисъл, ищецът е
посочил дължимите суми за всеки отчетен период, които формират общата
сума, предмет на производството.
От представените писмени доказателства става ясен размерът на
конкретните периодични задължения, които формират общата сума, твърдяна
като дължима за процесния период, отделния падеж на всяко от
задълженията, както и обстоятелствата по какъв начин са били формирани -
на базата на какви конкретно отчетени показания на измервателни уреди. По
делото е представена от ищеца справка за дължими суми по партиден номер,
като посоченото в нея се потвърждава и от приетата по делото експертиза.
Ето защо съдът намира, че ищецът е доказал вземането си в пълния посочен
размер, като правилно искът е бил уважен в цялост от районния съд.
По направеното от жалбоподателя възражение за изтекла погасителна
давност, съдът намира, че същото е несвоевременно въведено в процеса, като
е изпуснат преклузивния срок за това, а именно – с отговора на исковата
молба. Поради това същото не следва да бъде разглеждано по същество.
Предвид основателността на главната претенция основателна се явява и
акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции
първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1от ГПК.
Така мотивиран, МОС
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 235/09.07.2020г. по гр.д. №
363/2020 г. по описа на РС-Монтана
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6