№ 1490
гр. София , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на шестнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
Секретар:Ива А. Иванова
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20201000502906 по описа за 2020 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 3720 от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 4597/2019 г. Софийски
градски съд, В. Г. Я. е осъден да заплати на „Био агро продъкшън“ ЕООД сумата 38 517 лв.,
представляваща разходите, необходими за поправяне на некачествено извършени СМР по
договор от 2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.04.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 3 427, 60 лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от В. Г. Я., действащ
чрез особен представител адв. Г. В.. Жалбоподателят смята, че при постановяването му
първоинстанционния съд допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и неправилно приложил материалния закон. Счита, че между страните не е
сключван договор за изработка. Присъдените с решението разноски не били доказани.
Въззивникът моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният иск да
бъде отхвърлен.
Ответникът по въззивната жалба я оспорва в писмен отговор. Излага подробни
доводи относно наличието на сключен договор. Моли настоящата инстанция да остави
въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение като
правилно. Не претендира разноски за въззивното производство.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок и
срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. След като прецени доводите на
1
страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл. 235 от ГПК
във вр. с чл. 269 от ГПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна.
Относно фактическите констатации и правни изводи на основание чл. 272 от ГПК
настоящия съдебен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които
споделя.
Неоснователно е възражението на въззивната страна за липса на облигационно
правоотношение, обосновано с липса сключен валиден договор за изработка между
страните.
Законът не поставя изискване за спазване на определена форма при договора за
изработка. По своята същност той е неформален. За да възникнат права и задължения между
страните, е достатъчно те да се споразумеят относно вида на работата, срока и размера на
възнаграждението. Съгласно чл.14, ал.1 от ЗЗД, договорът се смята сключен в момента, в
който приемането достигне у предложителя. В настоящия случай договорената връзка
между ищеца и ответника – изпълнител, се установява от представена по делото оферта от
ответника Я., до ищеца по делото, под която ответникът се е подписал за получените
авансови и междинни суми по договорените им отношения. В качеството си на изпълнител,
Я. е поел задължението да извърши дейностите за реализиране на уговорената работа, чиято
крайна цел е полагане на хидроизолация на покрив на търговска сграда в с.Гара Елин
Пелин, област София с полагането на течна полиуретанова хидроизолационна мембрана.
По своята същност процесния договор представлява такъв за изработка /уреден в чл.
258 и сл. от ЗЗД/. За изпълнителя по такъв договор възниква задължението да изработи
съобразно поръчката в срок и без недостатъци уговорената работа. Възложителят от своя
страна има задължението да съдейства при изпълнение на поръчката, да приеме
изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Самото приемане представлява
правно действие и освен фактическото получаване на изработеното, включва и признанието,
че то съответства на дължимия резултат. В този смисъл възложителят следва да одобри
работата. Във връзка с това законът му вменява задължение да прегледа работата и да
направи всички възражения за неправилно или неточно изпълнение и ако няма такива, то
работата се счита одобрена, като въведената с чл. 264, ал. 3 ЗЗД презумпция е необорима. В
конкретния случай по настоящото дело не е спорно, че ищецът с нотариална покана до
ответника е възразил срещу изпълнението, като е дал възможност на ответника да поправи и
довърши възложената работа по поправянето на покрива, което не е сторено.
След отправената нотариална покана от ищеца, и след като ответникът не се е
отзовал, за запазването на фактическото материално състояние, след некачествения ремонт
извършен от ответника, ищецът е инициирал производство по обезпечаване на
доказателствата по реда на чл. 207 ГПК, чрез извършването на съдебно-техническа
експертиза, която е установила състоянието на извършения ремонт и неговото качество,
както и причинените вреди от некачественото изпълнение. Вещото лице е установило, че за
отстраняване на недостатъците и постигане на пълно и качествено отводняване на
процесния покрив е необходимо да се извършат допълнителни СМР в размер на 55 000 лв.
За отстраняване на недостатъците при изпълнение на процесния договор ищецът е
сключил договор за строително-ремонтни работи с друг изпълнител, който е извършил
работата по процесния покрив за сумата от 38 517 лв., заплащането на която сума е
установен по делото.
Предвид правото на ищцовата страна да реализира отговорността във връзка с
2
качеството на строителния продукт на страната, с която е договаряла, след като е безспорен
факта, че са налице претендираните строителни недостатъци, което е установено от приетата
по делото в производството по чл. 207 от ГПК СТЕ, включително е определена и стойността
необходима за отстраняването им, като бе установено и извършването и заплащането на
разходите, необходими за поправката, се налага извод, че исковата претенция в предявения
размер е основателна.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба за недоказаност на присъдените в
полза на ищеца разноски.
С оглед на изложеното, въззивната жалба на В. Г. Я. е неоснователна, а решение №
3720 от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. № 4597/2019 г. на Софийски градски съд следва
да бъда потвърдено.
Воден от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3720 от 25.06.2020 г., постановено по гр. д. №
4597/2019 г. на Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3