Решение по дело №113/2024 на Административен съд - Ямбол

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от А. А. А. от [населено място], ***, [улица], депозирана чрез адвокат Р. А. от *, против Заповед за прилагане на ПАМ (ЗППАМ) № 24-0769-000229 от 13.02.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е незаконосъобразна като издадена при липса на установената от закона форма и в нарушение на административнопроизводствените правила, не съдържа фактически и правни основания за издаването, които да са единни и безпротиворечиви и тяхното наличие да позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си, липсва ясно и еднозначно посочване на вмененото нарушение, което води до невъзможност лицето да разбере в какво е обвинено, респ. да организира адекватно защитата си, и съответно съставлява съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се и несъответствие между административното нарушение, констатирано с АУАН серия GA/1161805 от 10.02.2024 г., въз основа на който е издадена обжалваната заповед, и законовия текст, посочен като нарушен в него, и административното нарушение и законовия текст, посочени в обжалваната заповед. Оспорва се и съставомерността на вмененото нарушение, като се сочи, че управляваното от И. А. МПС е технически изправно и с наличен шумозаглушител, което обстоятелство се потвърждава както от направените при съставяне на акта снимки, така и от факта, че автомобилът е преминал задължителния периодичен технически преглед на 27.01.2024 г., за което е издадено удостоверение за техническа изправност на ППС, определена е трета екологична група. Незаконосъобразността на процесната заповед се обосновава и с това, че мярката е била фактически приложена чрез залепяне на предното стъкло на автомобила на стикер, указващ временното му спиране от движение към момента на установяване на нарушението при съставяне на АУАН, което всъщност според твърденията в жалбата е сторено, без да има издадена мотивирана заповед от съответния компетентен ръководител за прилагане на тази мярка. Като незаконосъобразно се счита и отнемането на СРМПС на управлявания от И. А. лек автомобил при съставянето на акта в нарушение на разписаното в чл. 172, ал.4 от ЗДвП. Иска се отмяната на атакуваната заповед, ведно с присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Р. А. от *, която поддържа жалбата на посочените в нея основания с искане за отмяна на заповедта. В допълнение сочи, че по делото не е доказано по никакъв начин, че действително е извършено вмененото нарушение – управление на технически неизправно МПС (със свален шумозаглушител). Не е доказано също и как проверяващите служители на ОД на МВР–Бургас са констатирали нарушението, за което е приложена принудителната административна мярка. Подробни съображения по съществото на спора са изложени в представени по делото писмени бележки. Иска се отмяната на оспорената заповед. Претендират се разноски по списък.

Ответната страна Полицейски инспектор към ОД на МВР–Бургас, Сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

По делото са събрани писмени доказателства, приобщена е в цялост административната преписка по издаване на процесния акт.

Като взе предвид събраните по делото доказателства съдът намира за установено следното:

Със ЗППАМ № 24-0769-000229 от 13.02.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство (лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер]) до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********. От фактическа страна заповедта е обоснована с това, че нарушението е установено със съставения на И. А. АУАН серия GA/1161805 от 10.02.2024 г. Видно от съдържанието на акта, същият е съставен за това, че на 10.02.2024 г. в 20:50 часа в община Камено, на път Средец – Дюлево – Русокастро – Трояново – Айтос (Карнобат - Бургас), [населено място], община Камено, на входа на селото от [населено място] в посока към [населено място], И. А. А. управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на А. А. А., който е технически неизправен, тъй като е със свален шумозаглушител. Според отразеното в АУАН за констатираното нарушение са направени 2 бр. снимки в РСОД – 806, (неприложени към административната преписка).

ЗППАМ е надлежно връчена на адресата на 28.02.2024 г., видно от разписката към заповедта. В нея се съдържат указания за начина и срока за обжалване. Жалба с вх. № 3004 от 12.03.2024 г. (пощенско клеймо от 09.03.2024 г.) е депозирана пред Административен съд – Бургас, въз основа на нея е образувано адм. д. № 20247040700505/2024 г. по описа на БАС. С Определение № 2061 от 13.03.2024 г. съдът е прекратил производството и изпратил делото по подсъдност на Административен съд –Ямбол.

При горната фактическа установеност съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като основателна.

Предмет на съдебен контрол е ЗППАМ № 24-0769-000229 от 13.02.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с която е наложена ПАМ по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********.

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът преценя законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Съобразно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН, органите, които налагат принудителните административни мерки, се уреждат в съответния закон. Според разписаното в чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т.1,т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и т. 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи (л. 43) Областните дирекции на МВР, включително и ОДМВР-Бургас, осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата в рамките на обслужваната територия чрез определените в т. 1.3.2, т. 1.3.3 и т. 1.3.4 от заповедта лица. Със Заповед № 251з-5636/10.10.2023 г. на Директора на ОД на МВР-Бургас са определени лицата, които могат да издават ЗППАМ по ЗДвП, като в т. 1.8 като такива са посочени полицейските инспектори в Сектор „Пътна полиция“. В процесния случай заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от В. Н. С., заемащ длъжността „Полицейски инспектор“ към ОД на МВР–Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с оглед на което съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и е валиден административен акт.

В настоящия случай в диспозитива на процесната ЗППАМ е посочено, че се налага принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП до отстраняване на неизправността, но липсва индивидуализация по отношение на кой конкретно автомобил се налага тази ПАМ. Така формулирано, волеизявлението на административния орган не съдържа всички визирани в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и сочи за непълнота на разпоредителната част. В този смисъл е налице нарушение на формата на акта, обуславящо отмяна, тъй като волята на органа не може да се предполага, допълва или извежда по тълкувателен път.

На следващо място съдът намира, че актът е произнесен и в нарушение на материалния закон предвид следното:

Като правно основание за издаване на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП, съгласно която временно, до отстраняване на неизправността, се спира от движение пътно превозно средство (ППС), когато то е със снети шумозаглушители. В случая, в съставения АУАН нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и е отразено, че лицето управлява МПС с неизправно шумозаглушително устройство – значителна неизправност. В процесната заповед органът се е позовал на АУАН, като при описанието на нарушението е посочено, че водачът управлява технически неизправно МПС – свален заден шумозаглушител така, както е посочено и в акта за установеното нарушение при описанието му, където е отбелязано още, че са направени 2 броя снимки в РСОД-806, които не са приложени в представената по делото административна преписка.

Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДвП, неизправностите и тяхната класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП - Наредба № Н-32 от 16.12.2001 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, чийто чл. 31, ал. 1 предвижда, че периодичните прегледи на ППС обхващат комплектността и изправността на агрегатите, уредбите и механизмите, които имат връзка с безопасността на движението, отделянето на отработилите газове, нивото на шума и изправността на шумозаглушителните им устройства и се извършват при спазване на методиката по приложение № 5. Според точка 6.1.2 от методиката (представена в табличен вид) по приложение № 5 към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2001 г., оценка на изправността на тръбопроводи и шумозаглушители на изпускателната уредба се извършва чрез метод „визуална проверка при поставено над канал или върху подемник превозно средство“. Съответно, актосъставителят би могъл чрез оглед на управлявания от жалбоподателя лек автомобил да констатира наличието или липсата на шумозаглушително устройство на автомобила, което обстоятелство да бъде вписано в АУАН, какъвто опит е направен в конкретния казус. Това, че в акта е налице отразяване за направен снимков материал, документиращ липсата на шумозаглушител на процесното МПС обаче не е достатъчно основание да се приеме, че са осъществени предпоставките, при които може да се наложи процесната ПАМ. В случая направените снимки не се съдържат в приобщената по делото административна преписка, постъпила в съда с писма вх. № 630/20.03.2024 г. и вх. № 644 от 25.03.2024 г. по описа на ЯАС, с което задължението на административния орган да докаже всички предпоставки за законосъобразността на административния акт съобразно изискването на чл. 170 от АПК не е изпълнено въпреки указаната от съда доказателствена тежест и дадената възможност. При това положение настоящият състав приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при липсата на посоченото в нея фактическо основание за издаването , поради което същата се явява произнесена в нарушение на относимите матераилноправни норми на ЗДвП и Наредба № Н-32/16.12.2001 г. От друга страна, в представеното по делото Удостоверение за техническа изправност на ППС (л. 15) за процесния автомобил „***“ с рег. № [рег. номер] е налице вписване, че техническата изправност на ППС допуска то да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, което сочи на извод, че не е налице твърдяната в АУАН и ЗППАМ значителна техническа неизправност – свален шумозаглушител. След като по надлежния ред е издаден съответен документ, удостоверяващ техническата изправност на автомобила, то не би могло да се приеме, че същият е технически неизправен. Дори и да се приеме за установено, че управляваният от И. А., собственост на жалбоподателя лек автомобил е бил със снети шумозаглушители по смисъла на чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП, то това обстоятелство не дерогира задължението на ответника да издаде заповедта за прилагане на ПАМ, след като по несъмнен начин е установено наличието на фактическо основание за целта, което не е сторено.

Установеното нарушение на административнопроизводствените правила, което е съществено, както и констатираното противоречие на акта с материалноправните разпоредби обуславя незаконосъобразността му и представляват достатъчни и самостоятелни основания за неговата отмяна.

При този изход на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за внесена държавна такса от 10 лева и за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, чийто общ размер възлиза на 410 лева.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на ПАМ № 24-0769-000229 от 13.02.2024 г. на полицейски инспектор към ОДМВР-Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с която на А. А. А., [ЕГН], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. „е“ от ЗДвП - временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, като е отнето СРМПС № *********.

 

ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР, гр. БУРГАС, да заплати на А. А. А., [ЕГН], от [населено място], ***, [улица], разноски в размер 410(четиристотин и десет) лева

 

Решението е окончателно.