№ 37871
гр. София, 25.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110145256 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Производството по делото е образувано по обективно кумулативно съединени
осъдителни искове от С. Г. Б. (ищец) срещу „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
(ответник), както следва:
иск с правно основание чл.200, ал.1 от Кодекса на труда (КТ) за заплащане на
сумата 10000.00 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди в
резултат на трудова злополука, настъпила на 21.06.2022г., ведно със законната
лихва върху сумата от същата дата до окончателното й плащане;
иск с правно основание чл.200, ал.1 КТ за заплащане на сумата 65.00 лева –
обезщетение за имуществени вреди от претърпяната на 21.06.2022г. трудовата
злополука, ведно със законната лихва от датата на извършените плащания, до
окончателното плащане.
Производството по делото е приключило с решение № 12974 от 24.07.2023г., с
което предявените искове са частично уважени, както следва:
присъдена е на основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 4000.00 лева - обезщетение за
причинени неимуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила
на 21.06.2022г., ведно със законната лихва от 21.06.2022г. до окончателното
плащане, като искът е ОТХВЪРЛЕН за горницата над тази сума до пълния искан
размер от 10000.00 лева като недоказан;
присъдена е на основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 15.00 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила на
21.06.2022г., ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното
плащане;
присъдена е на основание чл. 200, ал.1 КТ - сумата 50.00 лева - обезщетение за
причинени имуществени вреди в резултат на трудовата злополука, настъпила на
21.06.2022г., ведно със законната лихва от 23.06.2022г. до окончателното
плащане
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Водоснабдяване и
канализация ЕООД”.
1
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца С. Г. Б. с искане да се
измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему. В
молбата се твърди, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение са платени в
брой и това се доказва от предствения по делото договор за правна защита и
съдействие и списък по чл. 80 ГПК. Иска се съдът да измени решението си в частта за
разноските, като присъди в полза на ищеца договореното адвокатско възнаграждение в
размер на 1200.00 лева.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страна, която в указания срок подава становище, в което обосновава неоснователност
на молбата с довод, че не е посочен начина на плащане и няма доказателства
хонорарът да е платен.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /подадено
е в срока за обжалване от страната, която иска изменение на собствените си
разноските, в който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, какъвто е представен по
делото – л. 73/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за частична
основателност на предявените искове.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна защита и
съдействие /л. 74/. В точка 3 от договора е постигнато съгласие за размера на
възнаграждението, а именно, че то възлиза на 1200.00 лева за първа съдебна
инстанция, както и по 150.00 лева на съдебно заседание при проведени повече от едно
такова. В точка 4 „Начин и срок за плащане“ е договорено следното: „ платена сума:
1200.00 лева“ и „дължима сума – „не се дължи“. Посочено е също, че договорът влиза
в сила след заплащане в пълен размер на възнаграждението по т. 3. От уговореното в
договора не става ясно как е платен договореният адвокатски хонорар, поради което и
макар доводите, изложени в молбата да са житейски логични, то не намират правна
упора и разноските не следва да се присъждат, в който смисъл са и мотивите на
решението. В този смисъл е и разбирането на съдебната практика, застъпено в т. 1 от
Тълкувателно решение от 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСКТК на ВКС. В
мотивите към тази точка е разяснено, че само когато е доказано извършването на
разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето
защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане, освен когато
по силата на нормативен акт е задължително заплащането да се осъществи по
определен начин – например по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е
договорено такова заплащане, то следва да бъде документално установено със
съответните банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението
е заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а
самият договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка,
с която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила адвокатското
възнаграждение. Доколкото в договора няма отразяване как са платени разноските – в
брой или по банков път, то те не следва да се присъждат, макар в списъка по чл. 80
ГПК да е посочено, че адвокатското възнаграждение е платено в брой. Списъкът е
2
процесуална предпоставка за изменение на решението в частта за разноските, той е
едностранно подписан от адвоката и не може да служи като разписка за предаване на
сумата. С други думи, доказването е относимо към основателността на искането за
присъждането им, а не към неговото процесуално въвеждане.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Г. Б. чрез адв. С. с правно основание
чл. 248 ГПК за изменение на решение № 12974 от 24.07.2023г., постановено по
настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се във въззивна жалба с вх. №
246360/04.09.2023г., уточнена с молба с вх. № 268772/28.09.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след изтичане на срока за обжалване на
определението и в случай, че няма постъпили жалби срещу него.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу определението, за тяхното администриране.
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3