Р Е Ш Е Н И Е
№183 01.07.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно
заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета год., в
състав
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА
ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при секретаря Пенка
Маринова и
в присъствието на прокурора Нейка Тенева, като разгледа
докладваното от Михаил Русев КАН дело №154 по описа
за 2020 год., за да се произнесе, съобрази
следното
Производството е по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационната жалба на С.Г.Я. ***,
чрез пълномощника си поделото адв. Х.И.Х. срещу Решение №121/20.02.2020 год.,
постановено по АНД №131/2020 год. по описа на Старозагорски районен съд, с
което е потвърден като законосъобразен електронен фиш серия К, № 2337927,
издаден от ОД на МВР Сливен.
В касационната жалба се
излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в
нарушение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
Жалбоподателят твърди, че неправилно е приспаднат толеранс от само 3%, тъй като
съгласно чл.755, ал.1, т.3 от Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол. Твърди, че не са събрани доказателства
относно изискването на чл.756, ал.1 от същата наредба за наличие или не на
устройство отчитащо ъгъла под който МПС пресичат радарния лъч. Моли съда обжалваното
решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да бъде отменен електронен фиш серия К, №2337927 издаден от
ОД на МВР Сливен.
Ответникът по касация ОД на МВР – Сливен, не се явява, а
в депозираното писмено становище от процесуалния си представител гл. юрисконсулт
К.Б. изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора взема
становище, че жалбата е неоснователна, а решението на районният съд намира за
правилно и законосъобразно.
Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания,
доводите на страните и извърши проверка на законосъобразността на обжалваното
решение по посочените в жалбата основания, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законово
установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен
съд – Стара Загора се е развило по жалбата на С.Г.Я. *** срещу електронен фиш
серия К, №2337927, издаден от ОД на МВР Сливен,
с който на основание чл.189, ал.4 във
вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба”
в размер на 400.00 лв., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В електронния фиш
е посочено, че на 23.09.2018 год., в 15.59 ч. в област Сливен, по път II-66 в
с. Злати войвода при ограничение на скоростта 50 км./ч., за населено място въведено
с пътен знак Д 11 приспаднат толеранс от 3км./ч., е установено с АТС“АRH CAM S1“ разположено към гр. Сливен
управлява лек автомобил „Ауди А6” с рег. №*** със скорост 85 км/ч при
максимално допустима 50 км/ч и превишение на скоростта 35 км/ч.
При осъществения контрол за
законосъобразност на оспорения електронен фиш /ЕФ/, районният съд е приел, че при
реализирането на административнонаказателната отговорност на Я. не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Електронния фиш отговаря на законовите
изисквания за съдържание, като в обстоятелствената му част да вписани всички
факти и обстоятелства, релевантни за установеното административно нарушение,
включително и мястото на извършване на нарушението е индивидуализирано в
достатъчна степен. Автоматизираното техническо средство е годно, минало е
съответните технически проверки, а по делото е представено и обозначаване на
мястото на контрол, географските му координати. Това го е мотивирало да
потвърди издаденият електронен фиш.
Решението на районния съд е правилно и законосъобразно.
Съдът не споделя, изложеното в
касационната жалба, касаещо разпоредбите на Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричана по нататък
Наредбата. Съгласно чл.1 от същата, с нея се определят техническите и метрологичните изисквания към
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, наричан
по-нататък „контрола“, и тяхното използване по предназначение; редът и методите
за извършване на контрол на средства за измерване и редът за водене на
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване и знаците,
които удостоверяват резултатите от контрола на средствата за измерване. С тази
наредба не се регламентира реда по който следва да се използват средствата за
измерване, а само реда по който се проверява тяхната техническа годност. В този
смисъл, посочените в чл.755, ал.1, т.3 от Наредбата показатели, показват в
рамките на какви отклонения при осъществения метрологичен контрол следва да са
показанията на скоростомера, за да се приеме, че същият е технически годен да
осъществява контрол на скоростта на движещите се МПС. Разпоредбата не следва да
се тълкува като правило за поведение на контролните органи по пътищата, а
единствено въвежда изисквания относно показанията на средствата за измерване на
скоростта при осъществен метрологичен контрол. В този смисъл, ако при този
контрол показанията на скоростомера е предвидените в наредбата максимално
допустими грешки, то се приема, че средството е годно за употреба. В този ход
на мисли, посочените 10% отклонение не следва да се отчитат при всяко едно
измерване, а това е максимално допустимата грешка при метрологичен контрол при
полеви тест, когато измерваната скорост е над 100 км./ч.
Предвид изложеното по-горе
относно доказателствената стойност на данните от техническото средство, не е
налице неустановеност на нарушението. От АНО, са представени удостоверение за
одобрен тип средство за измерване №257-ИСИ от 11.12.2017 год. на Български
институт по метрология се установява, че преносимата система за контрол на скоростта
на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, е одобрена като средство за
измерване, считано от 11.12.2017 год.. Последващата проверка на скоростомера следва
да се извърши, една година след одобряването му, съгласно Заповед №А-616 на
председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 11.09.2018
год.. Доколкото нарушението е констатирано в рамките на тази една година, то
следва да се приеме, че с представеният протокол за проверка, се установява годността на техническото
средство към 23.09.2018 год. При установена изправност на техническото
средство, няма основание да се приеме, че някои от отразените в него параметри,
са неверни.
От
приетите по делото писмени доказателства /клип, протокол за използването на
автоматизирано техническо средство или система рег. №804р-4147/25.09.2018 год./
е видно, че мястото на нарушението е в с. Злати войвода. Не е оспорено мястото
на извършване на нарушението, а от друга страна не са представени или събрани
каквито е да е доказателства за оборването на приетите писмени доказателства,
изброени по-горе. Имайки предвид тях, съдът намира, че е налице безспорна
доказаност на мястото на извършване на нарушението с. Злати войвода.
Съдържанието на електронния
фиш е нормативно определено в специалния закон /чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП/ и изключва субсидиарното прилагане на чл.42, респ. чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно легалната дефиниция на §6, т.63 от ДР на ЗДвП, „Електронен фиш“ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, поради което не е необходимо посочването на конкретното лице, издало
този фиш. Законът е предвидил, че същият има качеството на електронно
изявление, поради което и доколкото в закона не е предвидено да бъде посочен
издател на електронния фиш, то не е необходимо и посочването на лицето, което
го е издало. Всъщност такъв издател няма – касае се за електронно изявление,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или
системи, т.е. електронния фиш се генерира автоматично от системата, въз основа
на постъпилите в същата данни.
Касационна инстанция намира за
необходимо да посочи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН,
в случаи като процесния са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на
административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния
акт в зависимост от това дали нарушението е констатирано от техническо средство
без човешка намеса или с техническо средство, но непосредствено използвано и
управлявано от съответно длъжностно лице. При установяване на нарушението от
съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието и на
нарушителя и на контролен орган. Самият фиш представлява типизиран документ
(електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер),
възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки
сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство), като в
случаите на чл.189, ал.4 от ЗДвП акт за установяване на нарушение не се издава
и тази фаза на производството не съществува.
При извършената проверка
настоящата инстанция установи, че процедурата по санкциониране на водач по реда
на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима в разглеждания случай. Тази процедурата по ангажиране на административно-наказателна
отговорност е различна от описаната в ЗАНН относно установяването на
административните нарушения и ангажирането отговорността на нарушителя.
Началото на производството по издаване на електронен фиш се поставя със
заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което
заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и сл. от ЗАНН.
Специалният начин на установяване на административното нарушение е в съответствие
разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, съгласно която при изпълнение на
функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право
за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да
използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата,
точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, т.е. законово регламентирано е правото на ползване от страна на
контролните органи на съответните технически средства при установяването на
деяния от вида на процесното. В този смисъл е и нормата на чл.189, ал. 15 от ЗДвП, изрично установяваща като годни веществени доказателства в
административно-наказателното производство снимките, видеозаписите и
разпечатките, изготвени с технически средства или системи от посочения вид. Ето
защо, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи,
е възможно то да бъде доказано и само с данните от тях, обективирани на хартиен
носител /под форма на разпечатката, снимки или др./, чрез които по безспорен
начин да се установят времето, мястото на нарушението, регистрираната скорост и
да се индивидуализира МПС, което се движи с такава скорост. От друга страна
изявлението, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено въз основа на постъпилите и обработени данни за нарушението от
автоматизирани технически средства, и данните за собственика на ППС, съдържащи
се в административно-информационната система, съставлява регламентирания в
закона електронен фиш и е своеобразен аналог на наказателното постановление. Горното
важи и за изявленията, обективирани върху хартиен носител, установяващи датите
на преглед на посочените по-горе данни, самоличността и длъжностното качество
на лицето, извършило прегледа, и направените констатации.
При липсата на специална
уредба относно сроковете за образуване, съответно за приключване на процедурата
по ангажиране отговорността на нарушителя и предвид разпоредбата на чл.1 от ЗАНН, приложим в производствата по чл.189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, е чл.34, ал.3
от ЗАНН, съгласно който образуваното административнонаказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. Доколкото самото заснемане има функцията на АУАН, а
електронният фиш на НП, то в общия случай срокът по чл.34 от ЗАНН за провеждане
и приключване на производството в административната му фаза /със съставяне на
електронен фиш/, започва да тече от датата на заснемането с техническото
средство. С оглед спецификата на производството, само в случай, че е подписана
декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се променят данните за авторството на
извършеното нарушение, може да се приеме, че посоченият срок започва да тече от
получаване на декларацията, когато е открит нарушителят. В случай, че не е
подписвана декларация, какъвто е процесният, важи чл.188, ал.1 от ЗДвП, че
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство,
отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която
дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34,
ал. 3 от ЗАНН. В конкретния случай от снимковия материал, който е основанието
за издаване на електронния фиш е видно, че нарушението е станало известно на
ОДМВР – Стара Загора на датата на извършването му - 23.09.2018 година. Следователно,
в случая следва да се счита, че електронният фиш е издаден когато е направен
прегледът, т.е. преди изтичане на предвидения в закона шестмесечен срок след
заснемането на нарушението.
Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена
и оборимата презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик,
тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС, в едно
производство по чл.189, ал.5 от ЗДвП, което не предхожда издаването на
първоначалния фиш и каквото производство в случая не инициирано от касатора.
По същество извършеното от касатора
деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна и субективна страна
признаците на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване на
установената в чл.21, ал.1 от ЗДвП забрана скоростта на ППС да превишава
установеното ограничение в населено място и въведено с поставеният пътен знак.
В случая става въпрос за движение в населено място, което в пътния участък е
скоростта от 50 км/ч. Тъй като производителят на системата дава толеранс от 3 км.
на засечени скорости до 100 км/ч, то контролният орган е определил, че
превишението е от 35 км/час (т.е. определена е скорост на движение от 85 км/ч в
полза на водача), над важащото за този участък ограничение. В този смисъл
извършеното от касатора деяние осъществява фактическият състав на посочената в електронния
фиш законова норма на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП и е основание за реализирането
на административно-наказателната отговорност, установена в същата разпоредба.
Извършена е правилна квалификация на деянието и е наложено съответното за
извършеното нарушение наказание, в предвидения от закона абсолютен размер. В
този смисъл като е потвърдил издаденият електронен фиш, районният съд е
приложил правилно материалния закон.
С оглед гореизложените съображения съдът намира, че
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2,
предложение първо от АПК съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВА
В СИЛА Решение №121/20.02.2020 год.,
постановено по АНД №131/2020 год. по описа на Районен съд Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.