РЕШЕНИЕ №
260551
Гр. Пловдив, 16.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ, ГО, седми въззивен граждански състав, в публичното заседание на
двадесет и пети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стефка Михова
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Христо Иванов
при
секретаря Ангелина Костадинова, като разгледа докладваното от младши съдия
Иванов въззивно гр. дело № 2899 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
Производството
е образувано по въззивна жалба, подадена от В.З. лично и като управител на „З.“ ЕООД против решение, постановено по гр.д. № 4244/2019 г.,
по описа на Пловдивски районен съд, в частта, с което са осъдени В. Д.З. и „З.“ ЕООД да заплатят на
„Ай контакт трейд“ ЕООД сумата от 9285 лв., представляващи паричната
равностойност на движими вещи, подробно изброени в решението, както и разноски
по делото.
Във въззивната жалба са изложени
подробни оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното
решение и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се
оставят без уважение исковете на ищеца в първоинстанционното производство,
както и да се измени решението в частта на разноските.
Постъпил е отговор на въззивната жалба
от „Ай контакт трейд“ ЕООД чрез адв. С., с който се взема становище за нейната
неоснователност и се иска потвърждаване
на обжалваното решението. Претендират се разноски.
В жалбата и в отговора няма заявени
доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след
като провери обжалваното решение съобразно
правомощията си по
чл.269 от ГПК,
прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно
чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срок, от странa,
която има право
да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
Първоинстанционният съд е
бил с искове с правна квалификация по чл.356 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 521, ал. 1 ГПК от „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК ********* против В.Д.З., ЕГН ********** и „З.“ ЕООД,ЕИК *********.
Претенцията на ищеца е за осъждане на
ответниците да върнат стоки, представляващи очила и оптични акоцесоари. В
условията на евентуалност се иска тяхната левова равностойност в размер на 9285
лв. с ДДС. Посочва, че основната дейност на ищеца е вътрешна и външна търговия
с оптични изделия, рамки за очила, аксесоари и др. Твърди се, че с устен договор за
консигнация, В.Д.З. получил от ищеца съгласно опис от 09.04.2015 г. рамки за
очила на обща стойност от 11191,00 лева, като се задължил да отчита продадената
стока на всеки месец, при първоначален гратисен период от три месеца. Стоката
била продавана в оптика „Форказа“ стопанисвана от „З.“*** Г. Д., както и
разнасяне на стоки по други магазини и оптики в гр. Стара Загора, Чирпан и др.
За известен период от време ответникът отчитал продадената стока на ищеца, за
което полседният му издавал фактури. На 16.09.2015 г.ответникът за последен път
отчел продадена от него стока на ищеца. Поради неотчитане на повече продажби от
ответника ищецът предприел правни действия през 2016 г. за получаване
равностойността на стоката. В исковата
молба се твърди, че ответникът не е отчел продажби и не е върнал предадената
стока.
Претендира стоката
да му бъде върната, а в случай че не била в
наличност да заплати нейната
равностойност в размер 9285 лв.
В срока по чл. 131
от ГПК ответникът не е подал писмен
отговор. В първото по делото съдебно заседание ответникът З. твърди, че
движимите вещи, които се иска да бъдат върнати, посочени в исковата молба, са
изгорели и оспорва иска.
При извършената
служебна проверка на решението
съобразно правомощията си
по чл.269, изр.
първо от ГПК съдът
намери, че същото
е валидно и
допустимо. Предвид горното
и съгласно разпоредбата
на чл.269, изр.2 от
ГПК следва да
бъде проверена правилността му по
изложените във въззивната жалба
доводи, като въззивната
инстанция се произнесе
правния спор между
страните.
По отношение на
възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че
въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във въззивната
жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата инстанция не може
да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в
този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата страна.
По същество въззивната
жалба, подадена от В.Д.З., ЕГН **********, е основателна.
В частта, в която е
отхвърен иска за връщане на процесните стоки не се обжалва, поради което и в
тази част решенеито на РС-Пловдив е влязло в сила и не е предмет на настоящето
производство.
Не е спорно по делото, че са предадени на стоки, собственост на ищеца,
които се иска да бъдат върнати. РС- Пловдив
правилно е приел, че целият доказателствен масив/ а именно- опис на вещи от 09,04,2015 г.,
разписка от 08,08,2015 г., приемно-предавателен протокол от 07,05,2019 г.,
издадените фактури/ води до заключението, че
ответната страна дължи връщане на посочените в исковата молба стоки.
Понеже стоките не могат да бъдат
върнати/изгорели са/, РС-Пловдив правилно е разгледал иска по чл. 521, ал. 2 ГПК и е постановил присъждане на тяхната равностойност , защото те са
движими вещи, които са се намирали в лицето, което дължи предаването им. (Така решение
№ 60 от 25. 03. 2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о.,
решение № 22 от 09. 02. 2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г., Iг.о.) Без
значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника -
унищожаването й, укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на
трети лица, неположена грижа за опазването. Правилно е уважен иска по чл. 521,
ал. 2 ГПК , тъй като от доказтелства се установява, че жалбоподателят е дължал
предаване на движимите вещи, а същите са се намирали у него.
Във въззивното производство, с оглед оставянето на
исковата молба без движение, въззивамаемта страна/ищец в първоинстанционното
производство/, уточнява, че е предявил иска си против В.Д.З., ЕГН ********** като физическо лице , а като евентуален
ответник е посочил З. ЕООД, чийто управител е В.Д.З..
В случая по
делото няма спор върху всички обстоятелства, които
обосновават валидността на облигационното отношение, а именно- представените и приетите писмени доказателства/ опис на вещи от 09,04,2015 г.,
разписка от 08,08,2015 г., приемно-предавателен протокол от 07,05,2019 г.,
издадените фактури/, които категорично установяват, че страните са сключили договор за
консигнация. Оплакванията на въззивника, че не е определен срок за този договор
са неоснователни на първо място, защото срокът не е съществен елемент и липсата му не може да
обуслови невалидна облигационно отношение.
Срокът се уговаря най-вече в полза на консигнанта, а и самият ответник
заявявава, че невърнатите стоките са изгорели, докато са били в негово
притежание.
Спорът по делото се фокусира
единствено върху фигурата на консигнатора по сделката, а именно -в какво
качеството е извършвал действията З. по търговската сделка-като физическо лице
или като управител на ЮЛ. РС-Пловдив неправилно е осъдил и физическото, и „З.“ ЕООД да заплатят
равностойността на вещите, тъй като те са различни правни субекти и в случая
няма солидарност помежду им, а и няма твърдения за наличие на такава. Искът
срещу втория ответник „З.“ ЕООД е евнтуален и като такъв следва да се разгледа
само в случай, че бъде отхвърлен иска срещу физическото лице.
Консигнацията е форма
на търговия, при
която собственик на дадена стока (консигнант) делегира на друг
търговски субект (консигнатор)
правото да организира продажбата на
стоката при определени условия и срещу определена цена. Няма съмнения, че тази сделка е търговска и
консигнаторът действа в качеството си на търговец. В конкретиката на случая има
и допълнително съществени обстоятелства, които недвусмислено установяват,
че В.Д.З. е действал като управител
на З. ЕООД.
Безспорно е, че въззивникът на няколко пъти е отчитал продадена стока на ищеца,
който от своя страна му е издавал фактури като в тях посочвал юридическото лице
като получател. Тези търговски взаимоотношения, счетоводните документи,
оформяни от страните и разпоредбата на чл286 ал.3 във вр ал.1 от ТЗ в
съвкупността си недвусмилено установяват, че
В.З.
е действал в качеството си на управител
на З. ЕООД по
договора за консигнация.
Ответникът З. е заявил, че дължи
на И.И., който е управител на ищцовото дружество сумата от 11 445 лв. Това негово волеизявление е материално
обективирано в разписка от 08,08,2015 г., чиято автентичност не се оспорва.
Няма никакви съмения, че самият З. се е подписал като саморъчно е изписал освен
имената си и своето ЕГН, но това не променя факта, че той е действал като
управител на дружество. Изписването на въпросното ЕГН служи за допънителна
идентификация на личността, но не може да отмени търговкото й качество.
Съществената функция на тази разписка е, че
доказва по безспорен начин паричната равностойност на предадените
стоките.
Предвид гореизложените
съображения, въззивният съдебен състав следва да отмени решението на
РС-Пловдив, с което е осъден В.Д.З., ЕГН
**********, като отхвърли
иска срещу него и да потвърди
решението, в частта, в която е осъден „З.“ ЕООД.
Предвид изхода от спора на
въззиваемия се дължат направените по делото разноски в пълния им размер,
доколкото подадената жалба от З.“ ЕООД е неоснователна. Разноските надлежно се
претендират и са налице доказателства, че те са реално направени. В тях се
включват адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Въззивникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав счита
възражението за прекомерност на разноските за неоснователно. Фактическата и правна
сложност на делото, изготвяне и подаване на отговор на въззивната жалба,
изготвянето на писмени бележки, са все
правни действия и адвокатското възнаграждение за тяхното осъществяване в
процеса в размер от 1000 лева съответства на извършените адвокатски услуги,
което е основание за оставянето на искането за
намаляванеот му без уважение. От друга страна АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК ********* следва
да бъде осъдено да заплати на В.Д.З., ЕГН ********** внесената ДТ в размер на 186 лева, тъй като срещу главния ответник решението на
РС-Пловдив подлежи на отмяна.
Тъй като цената на исковата претенция е под
20 000 лева, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК
Така мотивиран, Окръжен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 4064/24.10.2019 г., постановено по по гр.д. № 4244/2019 г.,
по описа на Пловдивски районен съд в
частта, в която е осъден осъден В.Д.З., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 9285 лева, представляваща в общ размер
паричната равностойност на движими вещи, както следва: Рамки TR90 Диксън - 513 броя; Слънчеви
очила PL /Полар Лайт/ - 159 броя; Рамки пластмаса – 194; Рамки Диксън клипс - 16 броя; Диксън метал - 53 броя; Евтин клипс — 11 броя; Бел вижън ацетат - 5 броя; . Бел вижън евтин -12 броя; Бел вижън метал — 118 броя; Калъфи Диксън - 200 броя; Бърсалки Бел вижън - 100 броя; бърсалки
Диксън - 200 броя; бърсалки Слънчеви -100
броя; Торбички Слънчеви -100 броя, по иск с правно основание чл. 521
ал. 2 от ГПК КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД,
ЕИК *********, против В.Д.З., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 521 ал. 2 от ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 9285 лева, представляваща в общ размер
паричната равностойност на движими вещи, както следва: Рамки TR90 Диксън - 513 броя; Слънчеви
очила PL /Полар Лайт/ - 159 броя; Рамки пластмаса – 194; Рамки Диксън клипс - 16 броя; Диксън метал - 53 броя; Евтин клипс — 11 броя; Бел вижън ацетат - 5 броя; . Бел вижън евтин -12 броя; Бел вижън метал — 118 броя; Калъфи Диксън - 200 броя; Бърсалки Бел вижън - 100 броя; бърсалки
Диксън - 200 броя; бърсалки Слънчеви -100
броя; Торбички Слънчеви -100 броя.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
частта, в която е осъден „З.“ ЕООД,ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК
*********, сумата от 9285 лева, представляваща в общ размер
паричната равностойност на движими вещи, както следва: Рамки TR90 Диксън - 513 броя; Слънчеви
очила PL /Полар
Лайт/ - 159 броя; Рамки пластмаса – 194; Рамки Диксън клипс - 16 броя; Диксън метал - 53 броя; Евтин клипс — 11 броя; Бел вижън ацетат - 5 броя; . Бел вижън евтин -12 броя; Бел вижън метал — 118 броя; Калъфи Диксън - 200 броя; Бърсалки Бел вижън - 100 броя; бърсалки
Диксън - 200 броя; бърсалки Слънчеви -100
броя; Торбички Слънчеви -100 броя, по иск с правно основание чл. 521
ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „З.“ ЕООД,ЕИК
*********, ДА ЗАПЛАТИ на „АЙ
КОНТАКТ ТРЕЙД“ ЕООД, ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на
1000 лева, представляваща заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА „АЙ КОНТАКТ ТРЕЙД“
ЕООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на З.“
ЕООД,ЕИК *********, направените по делото разноски в размер на 186 лева,
представляваща заплатена държавна такса за разглеждане на въззивна жалба.
В останалата необжалвана част
решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: