№ 859
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря ИВЕЛИНА Т. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110103571 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че между трето за делото
лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г. с клиентски номер *** относно ползването
на мобилни услуги за номер ***, при условията на тарифен план с месечна
абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС. Ищецът уточнява, че срока на договора е 24
месеца, както и че абонатът е потребил, но не е заплатил мобилни услуги за четири
последователни отчетни периода от 01.12.2018г. до 31.03.2019г. В тази връзка допълва,
че съгласно издадените фактури абонатът дължи общо сумата от 102, 62 лв. с ДДС, с
вкл. в нея първоначална активационна такса от 8, 33 лв. без ДДС. Ищецът сочи, че
поради допуснатото просрочие от ответника и в съответствие с чл. 50 вр. чл. 43 т. 1 от
ОУ операторът едностранно е прекратил индивидуалния договор, като е деактивирал
процесния абонамент на 11.03.2019г. Ищецът твърди, че е носител на процесното
вземане на основание последователно сключени договори за цесия, като на основание
първият договор от 16.10.2018г. мобилният оператор с уведомление от 24.02.2020г. е
прехвърлил вземането си на трето за делото лице – „***” ООД, което от своя страна го
е цедирало на ищеца на основание анекс от 10.03.2020г. към договор за цесия от
01.10.2019г. Ищецът допълва, че в качеството си на пълномощник на цедента е
уведомил ответника за извършената цесия съгласно изискванията на чл. 99 ал. 3 ЗЗД,
1
тъй като с получаване на препис от исковата молба са му връчени приложените към
нея уведомление за извършеното прехвърляне и пълномощно от цедента. Ищецът сочи,
че поради липса на изпълнение на процесното задължение се е снабдил срещу
длъжника със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3088/2021г. на ВТРС за сумата от
102, 62 лв. – главница, представляваща обща стойност на незаплатени
далекосъобщителни услуги, срещу което е постъпило възражение в срок. По
изложените съображения ищецът иска да бъде прието за установено по отношение на
ответника, че му дължи горепосочената сума, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане. Претендира разноски за исковото и заповедното производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба. След
изтичане на същия, по делото е депозирана молба, от която се установява, че
ответникът се намира под пълно запрещение, поради което му е допусната правна
помощ и му е назначен служебен адвокат по искане на законния му представител и
настойник. Служебния адвокат депозира по делото становище, с което оспорва
вземанията на доставчика на мобилни услуги да са надлежно прехвърляни на ищеца
въз основа на посочените от него договори за цесия. Навежда възражение за
унищожаемост на договора за мобилни услуги от 21.11.2018г., тъй като ответникът към
него момент, макар и да е бил дееспособен /не е бил поставен под запрещение/ не е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията
си. В съдебно заседание служебния адвокат изрично заявява, че неправи искане за
възстановяване на срок за отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за
установено следното:
Между трето за делото лице - "***" ЕАД и ответникът е сключен договор за
предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г. с клиентски номер *** за
срок от 24 месеца с предпочетен номер *** във връзка с ползването на мобилни услуги
/достъп до интернет/, при условията на тарифен план с месечна абонаментна такса 21,
80 лв. с ДДС /лист 25-26/. Съгласно чл. 25.1 и чл. 25.2 от ОУ към договора абонатът
заплаща еднократно цената за първоначално свързване към мрежата и ежемесечно
цената на месечния абонамент за поддържане на достъп до нея. Във връзка със
сключения договор на ответника е предоставен рутер, видно от приемо – предавателен
протокол от 21.11.2018г. /лист 27/. След сключването на договора за мобилни услуги, с
влязло в сила решение № 212/03.04.2020г. по гр.д. № 989/2019г. на ВТОС, ответникът
по делото е поставен под пълно запрещение, тъй като страда от хронично психично
заболяване.
От представените исковата молба фактури, издадени в периода 01.12.2018г. –
01.03.2019г. се установява, че за телефонен номер *** доставчикът на мобилни услуги
2
е начислил на ответника сумата от 102, 62 лв. с ДДС, представляваща общ размер на
дължими абонаментни такси за отчетния период 21.11.2018г. – 31.03.2019г., както и
включена в нея първоначална активационна такса от 8, 33 лв. без ДДС.
От договор за прехвърляне на вземания от 16.10.2018г. /листи 11-16/ е видно, че
"***" ЕАД в качеството на цедент е прехвърлило на трето за делото лице - „***“ ООД
в качеството на цесионер свои вземания, произтичащи от договорите, описани в
Приложение № 1 към този договор /чл. 2 б. „А“/. Със същият договор цедентът се е
задължил периодично да прехвърля на цесионера в рамките на 24 – месечен срок
вземания по реда предвиден в т.1.1.2. от договора. Съгласно посочената клауза
прехвърлянето на последващи вземания се извършва чрез изпращане на уведомление
от цедента на цесионера, придружено от съответното Приложение № 1, съдържащо
данни за вземанията и длъжниците. По смисъла на договора за цесия „Приложение №
1“, представлява списък/таблица в ел. форма с информация за вземанията и съответно
за всеки един от длъжниците по тях, както следва: име/фирма, ЕГН/ЕИК/БУЛСТАТ/,
адрес на длъжника, фактурирани вземания от цедента и дължима сума /чл. 1, т. 1.7/. В
съответствие с чл. 5.4 от договора прехвърлителят изрично е упълномощил цесионера
да изпраща от негово име писмени уведомления до длъжниците по вземанията, които
са цедирани с договора, с което да ги уведоми за прехвърлянето на задълженията им по
смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД /лист 17/. По делото е прието като писмено доказателство
уведомление по т.1.1.1 от 24.02.2020г. от договора за цесия от 16.10.2018г., в който
цедентът по него уведомява цесионера за предстоящо прехвърля на вземания в
посочения размер, който подробно са описани в Приложение № 1, представляващо
неразделна част от уведомлението. Съгласно представеното извлечение от приложение
№ 1 към това уведомление на основание чл. 99 ал. 3 ЗЗД цедентът е потвърдил, че в
полза на цесионера по договора от 16.10.2018г. е прехвърлено вземане в размер на 102,
62 лв. и че той има правата на кредитор срещу ответника за него.
С договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.10.2019г. цесионерът „***“
ООД е продал на ищеца по делото вземанията, които е придобил по договор за цесия
от 16.10.2018г., сключен с „***“ ЕАД и които са подробно индивидуализирани по
основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“ –
неразделна част от този договор. Съгласно чл. 1 ал. 2 вземанията преминават в
патримониума на ищеца – цесионер от деня на сключване на договора за цесия
/01.10.2019г./, ведно със всички привилегии, обезпечения и други акцесорни вземания,
включително изтекли лихви, такси и разноски /чл. 3/. Прехвърлителят е декларирал, че
е собственик на цедираните вземания и че те са възникнали и съществуват валидно и
отговаря за тяхното съществуване в съответствие с чл. 100 ЗЗД /чл. 4 ал. 1 – ал. 3/.
Цедентът по договор от 01.10.2019г. се е задължил да уведоми длъжниците за
извършеното прехвърляне и да упълномощи цесионера да направи това от негово име и
за собствена сметка /чл. 6 ал. 2/. С анекс от 10.03.2020г. към договора за цесия от
3
10.03.2020г. цедентът по него е прехвърлил на ищеца вземания, които е придобил по
силата на уведомление по т. 1.1.1. от договора за цесия от 16.10.2018г., подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 към настоящия анекс. Съгласно чл. 4 ал. 4 от
него, в приложение № 1 вземанията по договорите за далекосъобщителни услуги са
индивидуализирани по характер, длъжник, период, падеж и стойност.
От представено по делото извлечение от приложение № 1 към анекс от
10.03.2020г. по договор за цесия от 01.10.2019г. е видно, че цедентът по посочения
договор за цесия издава това извлечение във връзка прехвърляне на вземане в размер
на 102, 62 лв. в полза на ищеца спрямо ответника, което произтича от договори за
мобилни услуги, подписани преди датата на сключения анекс от 10.03.2020г.
По делото липсва твърдения и данни ответникът да е уведомяван за
извършените прехвърляния преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК респ. преди
датата на исковата молба. Като приложение към нея е представено уведомление за
цесия /лист 23/ адресирано до длъжника, с което - „***“ ЕАД в качеството си на
цесионер по първия договор за цесия от 16.10.2018г., действащ като пълномощник на
цедента и като цедент по втория договор за цесия го уведомява за извършеното
прехвърляне на процесното вземане в полза на ищеца.
От приложеното ч.гр.д. № 3088/2021г. по описа на ВТРС е видно, че ищецът се е
снабдил срещу ответника със заповед за изпълнение № 1280/29.10.2021г. за сумата от
102, 62 лв. – главница, както и за сумата от 25, 82 лв. – мораторна лихва за периода
17.03.2019г. – 07.09.2021г. Длъжникът лично е оспорил с възражение в срока по чл.
414 ал. 2 дължимостта на тези вземания, като по указания на съда действията му по
подаване на възражението са потвърдени от настойника му по реда на чл. 101 ГПК, с
нарочна молба от 21.06.2022г. /лист 90/.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, надлежно оспорена от
длъжника с възражение в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по
издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага
установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание. В
случая в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК ищецът е предявил иск само за установяване
вземането си за главница по издадената заповед за изпълнение, но не и за вземането си
за мораторна лихва. В тази връзка ищецът следва да докаже съществуването на
валидно облигационно отношение между мобилния оператор и ответника по договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г., изпълнение на
4
задълженията на оператора по него т.е. че операторът е осигурил възможност и е
предоставил на абоната твърдените мобилни услуги за процесните периоди, стойността
на тези услуги, валидното придобиване на процесното вземане по договори за цесия от
16.10.2018г. и от 01.10.2019г. прехвърлено съответно на 24.02.2020г. и на 10.03.2020г.,
както и надлежно уведомяване на ответника по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД за
цедиранията на вземането.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването и
съществуването на валидно облигационно правоотношение между мобилния оператор
и ответника по договор от 21.11.2018г., имащ за предмет предоставяне на
далекосъобщителни услуги за срок от 24 месеца за телефонен номер ***, при условията
на тарифен план с месечна абонаментна такса 21, 80 лв. с ДДС. Възражението за
унищожаемост на договора на основание чл. 31 ЗЗД е наведено извън срока за отговор
на исковата молба, поради което е недопустимо съдът да се произнася по него.
Служебният адвокат в хода на процеса изрично заявява, че неправи искане за
възстановяване на срока по чл. 131 ГПК, с оглед на което релевираното от него
възражение за унищожаемост се явява преклудирано. Само за пълнота следва да се
отбележи, че дори обсъжданото възражение да беше своевременно релевирано, за
неговата основателност не е достатъчен факта на поставяне на ответника под
запрещение и то повече от година след сключването му, а следва да се установи, че към
тази дата не е разбирал свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Подобно доказване по делото не е проведено, поради което съдът
намира, че договора за далекосъобщително услуги от 21.11.2018г. е действителен и
валидно обвързва страните по него.
Съдът намира, че услугите предмет на сключения с доставчика договор от
21.11.2018г. са предоставени на абоната и той дължи тяхната стойност. В случая
процесното вземане е формирано само от сбора на абонаментните такси за периода
21.11.2018г. – 31.03.2019г. и от първоначалната активационна такса в размер на 10.00
лв. с ДДС. Предоставянето на рутер на абоната с приемо – предавателен протокол от
дата на подписване на договора за мобилни услуги сочи на изпълнение на
задължението на оператора да осигури първоначалното свързване към мрежата си, за
което се дължи съответната инсталационна такса. Издадените фактури от доставчика, в
които са детайлизирани отчетните периоди и предоставените услуги по вид,
количество и стойност установяват категорично, че ответникът е имал достъп до
интернет мрежата на оператора през исковия период. Обстоятелството, че същият не е
използвал предоставения му интернет трафик не може да обоснове недължимост на
вземането за абонаментна такса, тъй като последната се дължи за осигурен достъп до
мрежата на доставчика и независимо от това дали реално са използвани
предоставените услуги. По всички тези съображения съдът намира, че в полза на
доставчика на далекосъобщителни услуги по договора от 21.11.2018г. е съществувала
5
вземане срещу ответника за сумата от 102,62 лв.
По делото обаче остана недоказано в условията на пълно и главно доказване, че
това вземане на мобилния оператор срещу ответника е цедирано на ищеца по силата на
процесните два договора за цесия от 16.10.2018г. и от 01.19.2019г. Обстоятелство,
което изрично се оспорва от ответната страна и следва да бъде установено с нужната
степен на сигурност, която изисква пълното доказване.
В тази връзка съдът намира, че събраните по делото доказателства не
установяват по категоричен и несъмнен начин задължението на абоната по договора от
21.11.2018г. да е включено в предмета на всеки един от процесните договори за цесия.
С първия от тях с дата 16.10.2018г. се прехвърля съвкупност от вземания, които следва
да се индивидуализират в Приложение № 1 към договора и е уговорено последващото
прехвърляне на други вземания, чрез изпращане на уведомление от цедента на
цесионера, придружено от съответното Приложение № 1, съдържащо данни за
вземанията и длъжниците. В случая процесното вземане не е било възникнало към
датата на сключване на договора за цесия от 16.10.2018г., поради което за неговото
валидно прехвърляне е следвало да се спази горепосочения ред по т. 1.1.2 от договора.
По делото нито е представено изпратеното от цедента до цесионера уведомление за
последващо прехвърляне по т. 1.1.2, нито е представено придружаващото го
Приложение № 1, за да се направи категоричния извод за надлежното му прехвърляне в
полза на цедента на ищеца. Приложеното към исковата молба уведомление от
24.02.2020г. е по т.1.1.1. и отразява намерението на цедента да прехвърли на цесионера
вземания в посочения общ размер срещу уговорена цена, но не обективира волята му
за цедирането им. В това уведомление процесното вземане не е конкретно описано, а
по делото не е представено Приложение № 1 към него, в което същото да е
индивидуализирано. Представеното с исковата молба извлечение от Приложение № 1
към уведомлението от 24.02.2020г. няма уговореното между страните съдържание на
Приложение № 1, съгласно дадената дефиниция по чл. 1 т. 1.7 от договора от
16.10.2018г. и не може да го замести. Последното е необходимо, за да се даден
определеност на престацията по договора за цесия, с оглед на неговия рамков характер,
както сам сочи ищеца. Непредставянето на това приложение № 1 към уведомлението
от 24.02.2020г. препятства съда да направи категоричен извод за проявление
действието на уговореното по договора правоприемство и действителното прехвърляне
на конкретното вземане. Обсъжданото извлечение съставлява частен свидетелстващ
документ, създаден за нуждите на процеса, който не се ползва с материална
доказателствена сила, тъй като възпроизвежда изгодни за издателя си факти. Нещо
повече, в него вземането на цедента не е надлежно индивидуализирано по основание и
размер. Изобщо не е посочен източника на вземането, а именно от кой договор
произтича с посочване на страни и предмет, не е посочен неговия вид /дали се касае за
цена на реално ползвани услуги или се касае за начислена неустойка респ. наказателна
6
лихва/, нито е посочен неговия падеж и начина на формира на размера на общото
вземане. Ето защо, това извлечение няма необходимата доказателствена стойност да
установи предмета на прехвърлителната сделка.
Нещо повече, дори да се приеме, че процесното вземане е надлежно прехвърлено
на цесионера по договора за цесия от 16.10.2018г., по делото остана недоказано същото
да е надлежно цедирано на ищеца с договора от 01.10.2019г. Последният, видно от
горепосоченото му съдържание, има за предмет собствени на цедента по него
вземания, които са възникнали и съществуват към датата на подписване на договора и
които преминават в патримониума на ищеца – цесионер от деня на сключването.
Безспорно към датата 01.10.2019г. процесното вземане не е било собствено на цедента
по него, тъй като в исковата молба се твърди да го е придобил на 24.02.2020г. с
уведомлението по т.1.1.1 /лист 19/. Следователно към датата на сключване на договора
за цесия от 01.10.2019г. цедентът по него не е бил негов носител, поради което не може
и валидно да го прехвърли на ищеца. По делото не са ангажирани доказателства, които
да установяват последащото прехвърляне на вземането между страните по цесията от
01.10.2019г. Представения от ищеца анекс от 10.03.2020г. към договора за цесия от
01.10.2019г. няма нужната доказателствената стойност да установи действителното
прехвърляне на процесното вземане в негова полза. Относно индивидуализацията на
същото имаме препращане към Приложение № 1, но последното не е налично по
делото. Съгласно чл. 4 ал. 4 от анекса в приложение № 1 вземанията по договорите за
далекосъобщителни услуги са индивидуализирани по характер, длъжник, период,
падеж и стойност. Представеното извлечение от 10.12.2021г. от това Приложение № 1
категорично няма уговореното между страните съдържание, тъй като в него
единствено е посочено името на длъжника и общия размер на вземането, но не и
неговия вид, период и падеж. Не е посочен и конкретния договор за мобилни услуги,
от който същото е възникнало. След като това извлечение от 10.12.2021г. няма
характеристиките на извадка по чл. 4 ал. 4 от анекс 10.03.2020г., не можа да се
установи в условията на пълно и главно доказване, че процесното вземане е част от
предмета на цесията от 01.10.2019г., изменен с анекс от 10.03.2020г.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че ищецът по делото
не се легитимира като титуляр на процесното вземане, тъй като не може да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е негов носител, доколкото не се установи
то да е част от предмета на двата договора за цесия от 16.10.2018г. и от 01.10.2019г.
Мотивиран от всичко изложено съдът намира, че предявеният установителен иск
по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане за главница в размер на 102, 62 лв. в полза на ищеца по издадената заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 3088/2021г. по описа на ВТРС е изцяло неоснователен и
подлежи на отхвърляне.
7
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява неоснователна. Ответникът има
право на разноски, но не е претендирал такива.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ /с предишно наименование
„ЮБЦ”/ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„България” № 81 вх. В, ет. 8 против И.Г.Г. ЕГН: **********, с адрес ***, действащ
чрез настойника си и законен представител Й.Ц.Ц.., ЕГН: ********** от с. адрес, иск за
признаване за установено на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1
ЗЗД, че И.Г.Г. ЕГН: ********** дължи на „УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ“ /с предишно
наименование „ЮБЦ”/ ЕООД, ЕИК: ********* сумата от 102, 62 лв. – главница,
представляваща дължима стойност на предоставени далекосъобщителни услуги за
периода 21.11.2018г. – 31.03.2019г. за телефонен номер *** по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги от 21.11.2018г. с клиентски номер ***, за което вземане
има издадена заповед за изпълнение № 1280/29.10.2021г. по ч.гр.д. № 3088/2021г. по
описа на ВТРС.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 3088/2021г. по описа на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
8