№ 11044
гр. ..., 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110138941 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от „.........“ ЕАД срещу ......, с
която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49 вр.
чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 377,96 лева,
представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско +“ по щета №44012132102751 за настъпило на 01.02.2021 г. от виновно и
противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно на длъжностно лице, чийто възложител е ответникът, и ликвидационни
разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от предявяване на иска –
19.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 362,96 лв., по
договор за застраховка «Каско +» обективиран в полица № 440120213129039 със срок на
валидност от 08.11.2020 г. до 07.11.2021 г. за вреди на л.а. „.....” с ДК № ....., настъпили при
ПТП на 01.02.2021г., вследствие попадане в необезопасена и несигнализирана дупка на
пътното платно, които са в пряка и непосредствена последица от неизпълнение на
задълженията на лицата, натоварени от ответника за поддържане на пътното платно на ул.
„......“ в гр. ..., в участъка на №53 в платното за движение с посока от бул. „........“ към ул.
„......“. За настъпилото произшествие е съставен Протокол за ПТП №1789335 от 01.02.2021 г.
По заведената пред ищеца преписка по щета №44012132102751 е одобрена и изплатена сума
в размер на 311,12 лева, както и сумата 51,84 лева с ДДС в полза на ....... за възложена и
изпълнена съгласно условията на полицата пакетна услуга „Пътна помощ“. При така
очертаните факти поддържа, че на основание чл. 411 КЗ, във вр. с чл. 49 във вр. чл.45 ЗЗД,
след заплащане на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на
застрахования, срещу юридическото лице, което носи отговорност за причинени вреди от
виновното противоправно деяние (действие или бездействие) на служители, на които е
възложено задължението да поддържат общинските пътища и по този начин да осигурят
безопасно движение по тях. Претендира присъждането на разноски за производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан, за което излага подробни съображения. Оспорва наличието на
застрахователно правоотношение, доколкото не са представени подписани Общи условия
1
към застрахователния договор. Оспорва протокола за ПТП с доводи, че съставителят му не е
присъствал на произшествието, а се основава само на данни, изхождащи от водача на МПС-
то,. Оспорва, че на пътното платно е имало необезопасена дупка. Счита, че водачът на
увреденото МПС не е управлявал същото при спазване правилата за движение по пътищата
и със съобразена за пътния участък скорост. Прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на превозното средство, тъй като последният не се
е съобразил с пътния участък. Оспорва настъпилото събитие да е покрит от застрахователя
риск, при който да дължи застрахователно обезщетение. Заявява, че не са представени
доказателства за установяване на сочения от ищеца механизъм. Посочва, че претендираното
обезщетение е в завишен размер. Не оспорва, че застрахователя е заплатил на увреденото
лице процесната сума за отстраняване на щетите по автомобила с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на
регресното вземане ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валиден договор за застраховка имущество между ищеца и пострадалото лице
досежно увреденото имущество, в срока на застрахователното покритие на който и
вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е
настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение
в размер на действителните вреди, причинна връзка между застрахователното събитие и
вредоносния резултат, отговорността на ответника досежно поддръжката и ремонта на
пътния участък, наличието на необезопасена и необозначена дупка на същия, респ.
множество такива неравности, вид и размер на претърпените вреди. Вината на съответния
служител/изпълнител се презумира до доказване на противното, което е в тежест на
ответника. В тежест на ответника е да докаже и своите правоизключващи,
правоунищожаващи или правопогосяващи възражения, които са за положителни факти,
каквото е възражението за съпричиняване, като установи соченото от него поведение на
водача на МПС, което е в причинна връзка с резултата.
По делото е представена застрахователна полица №4401202131129039 от 30.10.2020 г.
за имуществено застраховане „Каско +“ с клауза „Пълно каско“ о включена застраховка
„Помощ на пътя“, сключена между ищцовото дружество в качеството му на застраховател и
собственика на обекта на застраховката лек автомобил „.....” с ДК № ..... – В. Й. Щ..
Собствеността върху обекта на застрахователния договор не се оспорва и се установява от
представеното по делото свидетелство за регистрация - част II. За този договор е предвидена
от законодателя в чл. 344 КЗ писмена форма за действителност, която според ответника ......
не е спазена, предвид липсата на подписани от застрахованото лице общи условия при
които е сключен застрахователния договор.
Действително в производството по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ ответникът е трето лице по
отношение на застрахователното правоотношение и той би могъл да противопостави на
застрахователя всички свои възражения, които има срещу застрахования. Той разполага с
възможността да направи възражения, които се основават на застрахователното отношение,
в това число и за липсата на валиден застрахователен договор, или за отсъствие на една от
предпоставките, посочени в чл. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ. С нарочна молба ищецът е представил
по делото подписани от застрахованото лице общи условия, поради което съдът приема, че
налице е валидно застрахователно правоотношение между собственика на застрахованото
имущество, и застрахователната компания - ищец в настоящото производство. Следва да се
отчете и удостоверителното значение на застрахователната полица, изразяващо се в това, че
правото върху документа следва правото, произтичащо от документа, т. е.
2
застрахователното притезание. След като са налице всички елементи от фактическия състав
на чл. 344 КЗ, то следва да се направи извод, че е налице валидно застрахователно
правоотношение със срок на застрахователно покритие от 08.11.2019 г. до 07.11.2021 г.
обективирано в застрахователна полица №4401202131129039 г. (решение №64 от 15.06.2010
г. по гр. д. №667/2009 г. на ВКС). Видно приложимите общи условия на застрахователя ,
които са неразделна част от договора за имуществено застраховане, са приети от
собственика на застрахования автомобил, което се установява от приобщената нарочна
декларация.
За установяване механизма на настъпилото произшествие по делото са събрани
писмени и гласни доказателства, сред които е и протокол за ПТП с бланков №1789335 от
01.02.2021 г., съставен от мл. автоконтрольор при СДВР, отдел „Пътна полиция“.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ, който установява с обвързваща
доказателствена сила извършените от и пред полицейския служител действия, както и
направените от него констатации, които почиват на непосредствените му възприятия. В тази
връзка полицейският служител пряко е констатирал процесната дупка на пътното платно,
както и състоянието на процесния автомобил, който е бил на място, поради което има
обвързваща доказателствена сила относно тези факти, а именно съществуването на
необезопасена дупка на пътното платно по ул. „......“ при №53 в посока от бул. „........“ към
ул. „......“, както и видими щети по автомобила, изразяващи се деформация на два броя гуми
отдясно. Отразеното в протокола се потвърждава от приетото от съда и страните, като
обективно и пълно заключение на съдебно автотехническата експертиза. От нея се
установява, че на 01.02.2021 г. в град ... лек автомобил „.....” с ДК № ..... се движи по ул.
„......“ в района на №53 попада в необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на
което увредени двете гуми отдясно. Вещото лице посочва, че уврежданията по лек
автомобил „.....” с ДК № ..... се намират в пряка – причинно следствена връзка с настъпилото
на 01.02.2021 г. произшествие. В подкрепа на горния извод следва да се ценят и събраните
гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В. Й. Щ. - водач на увредения автомобил,
който посочва, преминавайки през локва на улицата е установи, че предната му гума е
ударена, а впоследствие и видял и че задната също е срязана. Поддържа, че състоянието на
пъте не позволявало движение с висока скорост. Не е заобиколил локвата, тъй като срещу
него идвал друг автомобил. Посочва, че на място не е имало пътни значи или табели
указващи наличието на неравности и дупки по пътя. В същото време ответникът не
установява различен механизъм на произшествието, който да се намира в причинно -
следствена връзка с настъпилото ПТП и да е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат, а това са все обстоятелства, които той трябва да установи при условията на пълно
и главно доказване.
От заключението на автотехническата експертиза се установява, че описаните от
ищеца вреди –деформация на предана и задна десни гуми - са в причинна връзка с
попадането на застрахования автомобил в дупка, тъй като могат да се получат при попадане
в такава, като щетите са възприети още на местопроизшествието от контролния орган,
поради което и съдът приема за доказана по делото причинно–следствена връзка между
обезщетените от ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да
поддържа пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация.
Установено е, че за нанесените увреждания по лек автомобил „.....” с ДК № ..... при
ищеца е била заведена щета с №44012132102751, по която след направена оценка на щетите
е определено застрахователното обезщетение в размер на 311,12 лева, както и сумата 51,84
лева с ДДС за осъществената услуга „Пътна помощ“ на автомобила, включена в
застрахователния договор. Извършеното плащане не се оспорва от ответника. Съгласно
заключението на вещото лице при увреждането на два броя гуми и джанти вследствие на
преминаването през дупка на пътя е било невъзможно самостоятелното придвижване на
автомобила, поради което целесъобразно е използвана услугата пътна помощ. След
плащането на застрахователно обезщетение правата на застрахования срещу третото лице са
преминали върху застрахователя и на основание чл. 410, ал. 1 КЗ, той е встъпил в правата на
3
застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение.
Следователно е налице основание за възникване на регресното право. Обемът на
суброгационното право включва, както правата срещу физическото лице – пряк причинител
по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които
носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978
г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило
/неподдържане на пътя в изправност/ и вредата не следва от обективното качество на вещта.
Според разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Закона за пътищата за собственик на
общинските пътища е определена Общината. На основание чл. 31 и от Закона за пътищата
изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществява от
общините. Следователно ...... като титуляр на правото на собственост на общински пътища и
задължено във връзка с поддръжката им лице се явява пасивно легитимирана по искове за
вреди, причинени от необезопасени препятствия по пътната настилка. Същото се обосновава
и от факта, че служители на ответника или лица на които е възложено от ответника по
договор, каквито твърдения са наведени по делото не са положили дължимата грижа да
обезопасят дупката в пътното платно, като по този начин са предпоставили и настъпването
на вредоносни последици от нея, поради което възраженията на ответника, че не е пасивно
легитимиран да отговаря по предявените искове са неоснователни. Установената дупка по
пътното платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на параграф 1, т. 19 от
ППЗДвП, тъй като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност за
движението. Доколкото не се твърди, а и не се установи, че тази дупка е била обезопасена с
нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я заобиколят, за да продължат
движението си /аргумент от чл. 52, ал. 1 ППЗДвП/, а и да е имало каквато и да е друга
указателна табела или сигнализация, ответникът не е изпълнил задълженията си по чл. 31
ЗП и чл. 13 ЗДвП. Налице е бездействие на служителите на ответника или на други
изпълнители, натоварени със задължението да сигнализират препятствията по пътя и да ги
отстраняват, с което да обезпечават безопасността на движението, поради което и на
основание чл. 49 ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
вреди.
Недоказани по делото са твърденията на ответника за наличие на съпричиняване на
вредите, поради нарушения на правилата за движение от водача управлявал застрахования
от ищеца автомобил, за които твърдения ответникът, който носи тежестта не е представил
никакви доказателства. По делото не се установи поведение на водача на процесното МПС,
което да нарушава правилата за движение по пътищата и това да е довело до попадането му
в процесната дупка. Следва да се отбележи, че в дължимата грижа при управление на МПС
не се включва изискване за знание за неравностите по пътя или презумиране за наличие на
такива. Необозначената и несигнализирана дупка не представлява предвидимо препятствие
по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за водача да избира скоростта
така, че да може да спре. Ето защо и съдът приема, че единствена причина за настъпилото
ПТП с материални увреждания по автомобила, е състоянието на пътя.
Не е спорно, че с регресна покана от 10.06.2021 г., получена от ответника на
15.06.2021г. ищецът е предявил извънсъдебната си претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение ведно с ликвидационни разходи в размер на 15.00 лева, но
плащане не е последвало.
Според разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ застрахователното обезщетение трябва да
бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието и целта е да се
стигне до пълно репариране на вредоносните последици. Също така обезщетението на може
да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична
увреда) стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество без прилагане на
обезценка – чл. 400, ал. 1 и ал. 2 КЗ и съответно лимитирано от застрахователната сума по
договора – чл. 389, ал. 1 КЗ. Съгласно неоспореното от страните и прието по делото
заключение на съдебната автотехническа експертиза стойността, необходима за
4
възстановяване на констатираните увреждания по „.....” с ДК № ..... изчислена на база средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на 357,79 лева. Ищцовото дружество е заплатило
застрахователно обезщетение в размер на 311,12 лева, която сума е в по–малък размер от
установения дължим такъв за възстановяване на уврежданията, поради направеното от
ответника възражение за завишеност на заплатеното обезщетение е неоснователно. Следва
да се присъди и заплатеното от ищеца обезщетение за ползвана услуга „Пътна помощ“, тъй
като невъзможността да се придвижи самостоятелно лекия автомобил е в причинна връзка с
настъпилото увреждане, поради което и вредите представляващи разходи за пътна помощ са
в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с процесното ПТП. Съдът намира, че
сумата 15.00 лева, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета,
поради което и тя следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
който възлиза на 377,96 лева. Ето защо исковата претенция на застрахователя следва да бъде
уважена в цялост.
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, от която дата се счита предявена исковата
молба в съда – 19.07.2022 г. до окончателното й изплащане.
По разноските
С оглед изхода на спора, разноски се дължат в полза на ищеца на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, като следва да му се присъдят в цялост претендираните такива за държавна такса –
50,00 лева, депозит за вещо лице и за свидетел – 240,00 лева и 168,00 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ......, ЕИК ....... с адрес гр. ..., ........ да заплати „........“ АД ЕИК ....... със
седалище и адрес на управление: гр. ..., ..... на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. чл. 49
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД сумата от 377,96 лева, представляваща регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №44012132102751 за
настъпило на 01.02.2021 г. от виновно и противоправно поведение, изразяващо се в
необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно на длъжностно лице, чийто
възложител е ответникът, и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със
законната лихва от предявяване на иска – 19.07.2022 г. до окончателното плащане на сумата,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 458,00 лева – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5