Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 261388                                   29.04.2021 година                град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

    ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ

Секретар Величка Динкова

като разгледа докладваното от съдията Живко Желев

гражданско дело номер 20096 по описа за 2019 година.

 

Предявените искове намират основание в чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът „Профи кредит България” ЕООД твърди, че е отпуснал на ответника потребителски кредит при подробно описани в исковата молба условия. Тъй като същият не е бил погасяван редовно, ищецът поискал издаване на заповед по чл.410 ГПК, срещу която постъпило възражение от длъжника. Иска се да бъде установено съществуването на вземането общо в размер 930,72  лева, от които 397,52 лева главница, възнаградителна лихва в размер на 220,68 лева и възнаграждение за пакет допълнителни услуги в размер на 312,52 лева.

Ответникът С.П.С. не оспорва сключването на договора за кредит. Излага доводи за нищожност на клаузата, уреждаща лихвения процент като противоречаща на добрите нрави, а също така сочи, че клаузата, по силата на която е закупен пакет допълнителни услуги, противоречи на чл.21 от ЗПК и е неравноправна по смисъла на чл.143 ЗЗП, поради което съставлява недействителна клауза.  Ето защо намира, че тези суми не се дължат. Моли иска да бъде отхвърлен.

Съдът намери за установено следното:

На …. между дружеството ищец и ответника С. бил сключен договор за револвиращ заем № … по силата на който била представена сумата 2500 лв. със срок на погасяване 24 месеца /лист 6/. Ответникът се задължил да заплати възнаграждение в размер на 41,17 % годишно, при ГПР от 49,90 % / 0,11% дневно/, така общото задължение по заема възлизало на 3709,20лв. Заетите средства, ведно с дължимото възнаграждение за ползването им е следвало да бъдат върнати на вноски от по 154,55 лв. всяка. Уговорено било ответникът да ползва и пакет от допълнителни услуги, за които се дължало възнаграждение в размер на 1875,12 лв., която следвало също да бъде разсрочено платена с вноски от 78,13 лв. Характерът на допълнителните услуги се изразявал в следното – приоритетно разглеждане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност за смяна дата на падеж; улеснена процедура по получаване на допълнителни парични средства  /лист 7/.

            На …. дружеството ищец подало против ответника заявление по чл.410 ГПК, по което била издадена заповед за изпълнение за следните суми: 397,52 лв. главница; 220,68 лв. договорно възнаграждение; 312,52 лв. възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 30,63лв.,  обезщетение за забава от 17.03.2015г. до 09.05.2017г., ведно със законната лихва, считано от 26.09.2019г. до окончателното пращане /лист 16 от приложеното дело/.

            При така установените факти се налагат следните правни изводи:

            Безспорно е, че между ответника и дружеството ищец е сключен договор за паричен заем, по който ответникът е заемополучател. По силата на договора той се е съгласил срещу ползването на сумата да заплати възнаградителна лихва.

            Последната вноска е била дължима от заемополучателя на … от което следва, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК  -…падежът на цялото задължение е бил настъпил, поради което сумите за главница и лихви се дължат.

Основателен е доводът на ответника относно това, че сумата уговорена като възнаграждение по договор за допълнителни услуги.

Съгласно чл.10а, ал.1 ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тези такси не могат по арг. от чл.10а, ал.2 ЗПК да бъдат свързани с усвояване и управление на кредита. Освен това видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит арг. чл.10а, ал.4 ЗПК. Съдът счита, че посочените в споразумението допълнителни услуги са само възможности за кредитополучателя, с които той разполага и без да заплаща за тях. Така както е уговорено съдържанието на допълнителните услуги, създава привидност, че замополучателят не бил могъл да води преговори и да постига допълнителни уговорки във връзка с кредита, освен ако не заплати такса, която е значителна по размер, без да е сигурен, че услугите са му предоставени или, че въобще ще бъдат предоставени. Същността на таксите е те да покрият разходите по допълнителни услуги, тоест събирането им е обусловено от предоставянето на конкретни услуги, като за всяка цената следва да е ясно определена – съгласно чл.10а, ал.4 ЗПК. В случая клаузата противоречи на изискванията на закона, като цели да създаде условия при които потребителят на кредита да се съгласи на допълнително плащане, което не е включено в годишния процент на разходите, като по този начин се заобикаля ограничението на чл. 19, ал.4 ЗПК относно размера на годишния процент на разходите. Този извод се налага и от обстоятелството, че таксата по размер е съизмерим с главницата. Последното налага извод, че клаузата уреждаща таксата за допълнителна услуга е и неравноправна по смисъла на чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като е във вреда на ответника потребител, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.

С оглед изложеното съдът счита, че следва да отхвърли иска в частта му с която се иска установяване на вземането за сумата 312,52 лв. такса за допълнителни услуги.

            При така направените изводи следва искът да бъде уважен за сумите съставляващи главница и договорна лихва по заповедта за изпълнение, като се отхвърли досежно възнаграждението за пакет допълнителни услуги. В частта си за обезщетението за забава от 30,63 лв., което не е било предявено като част от исковата претенция, заповедта за изпълнение следва да бъде обезсилена.

По разноските:

            На осн. чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни разноски както следва: 165 лв. за настоящото производство, както и 82,50 лв. в производството по ч.гр.д. № 15219/2019г. на ПРС.

            Съобразно отхвърлената част от иска, на осн. чл.78, ал.3 ГПК ищецът дължи на ответника разноски в размер на 204 лв.

            Водим от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.422 ГПК вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗД по отношение на С.П.С. ЕГН ********** с адрес *** съществуването на вземането на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК ….със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“№ 49, бл.53Е вх.В за сумите: 397,52лв. /триста деветдесет и седем лева и 52ст - главница; 220,68лв. /двеста и двадесет лева и 68ст./ - възнаградителна лихва за периода 15.02.2017г.-16.05.2017г., дължими по договор за заем № …, ведно със законната лихва върху главницата, считано от … до окончателното заплащане, за което вземане е издадена заповед №9080/17.10.2019г. по ч.гр.дело №15219/2019г. на Пловдивски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ иска относно сумата 312,52лв. цена на пакет допълнителни услуги, като неоснователен.

ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение № … по ч.гр.дело №15219/2019г. в частта относно сумата 30,63 лв. представляваща обезщетение за забава за периода 17.03.2015г. – 09.05.2017г.

 

ОСЪЖДА С.П.С. да заплати на „Профи Кредит България” ЕООД, на осн. чл.78, ал.1 ГПК, сумата 165 лв. /сто шестдесет и пет лева/ разноски за настоящото производство, както и 82,50 лв. /осемдесет и два лева и 50 ст./ разноски за производството по ч.гр.д. №15219/2019г. на ПРС.

 

ОСЪЖДА „Профи Кредит България” ЕООД да заплати на С.П.С., на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 204лв. /двеста и четири лева/ разноски за настоящото производство.

 

Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването пред Пловдивския окръжен съд.

           

                      РАЙОНЕН СЪДИЯ :/п/ Живко Желев.

 

 

            Вярно с оригинала.

            М.Х.