№ 43
гр. Троян, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Емилия П. П.
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20244340100312 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл.
19, ал. 4 от ЗПК, предявен от Д. С. Г. от гр. Троян, чрез адв. Е. **** от АК-
Пловдив, срещу „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ****, със седалище и адрес на
управление: г*** представлявано от изпълнителния директор ***
В молбата се излага, че ищцата сключила с ответника договор за кредит,
като получила сума в размер на 950.00 лв. С клауза в чл. 17 било уговорено, че
кредитът следвало да бъде обезпечен в 3-дневен срок от сключването на
договора с банкова гаранция или с поръчителство на едно лице. В случай на
неизпълнение на задължението за обезпечение, съгласно клаузата на чл.27 от
договора, ищцата следвало да заплати неустойка в размер 969.91 лв.
В молбата се излага, че клаузата за неустойка на сключения договор за
кредит е нищожна, като противоречаща на принципа на добрите нрави,
заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното
равноправие между страните и нарушаваща изискванията на чл.11, т.9 и т.10
от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските кредити.
Направено е искане съдът да постанови решение, с което да прогласи
нищожността на клаузата на чл.27 от договор за кредит, сключен на
23.10.2023г. между ищцата и „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ****, като
1
противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикаляща изискванията на
чл.19, ал.4 от ЗПК, накърняваща договорното равноправие между страните и
нарушаваща изискванията на чл.11, т.9 и т.10 от ЗПК относно същественото
съдържание на потребителските кредити.
Ответното дружество „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ****, е представило
отговор по реда на чл.131 ГПК чрез своя пълномощник – адв. Х. Н. от АК-
Разград, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност на
предявения иск. Направено е искане да бъде отхвърлена предявената
претенция, като на ответника бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение.
В срока за отговор на ИМ е предявен насрещен иск с правно основание
чл.79, ал.1 ЗЗД от „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ****, срещу Д. С. Г. от гр.Троян,
който е приет за съвместно разглеждане.
Предявеният насрещен иск на „СТИК-КРЕДИТ“ АД, ****, е за
осъждане на ответницата по НИ да заплати на дружеството сумата 909.61 лв.,
представляваща главница по договор за кредит, предоставен от разстояние №
1005883 от 23.10.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 15.07.2024 г.
до окончателното й изплащане, както и сумата 165.48 лв., представляваща
договорна лихва. Претендира се присъждане на разноските.
Ответницата по НИ е представила отговор чрез адв. Е. **** от АК-
Пловдив, в който оспорва като неоснователен и недоказан предявения НИ,
поради което прави искане същият да бъде отхвърлен. Изложени са
възражения за нищожност на договора за кредит, сключен между страните.
При условията на евентуалност е направено възражение за прихващане между
претендираната главница по кредита в размер на 909.61 лв. със сумата 2234.00
лв., представляваща получена без основание въз основа на нищожни клаузи
възнаградителна лихва в размер 538.00 лв., неустойка в размер на 1216.00 лв.
и такса удължаване в размер на 480.00 лв., включени във всяка една
погасителна вноска.
В съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява от
пълномощника си адв. **** от Пловдивска АК. От последната е постъпила
молба, в която е направено искане предявеният иск да бъдат уважен,
насрещният иск да бъде отхвърлен, като адв. **** претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение.
2
Ответното дружество „СТИК - КРЕДИТ“ АД не се представлява в с.з.
от законен представител или процесуален такъв. В постъпило писмено
становище е направено искане предявеният срещу ответника иск да бъде
отхвърлен, насрещният иск да бъде уважен, като по отношение възражението
за прихващане е изразено становище за неоснователност. Претендира се
присъждане на разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК, намира за
установено следното:
По делото е представен договор за кредит № 1005883, сключен между
страните на 23.10.2023 г., от който се установява, че размера на кредита е
950.00 лв. Лихвеният процент, с който се олихвява предоставения кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е 36 %, а ГПР е 42.58%. Посочено е в
договора, че общата сума, дължима от потребителя, е 1143.98 лв.
В чл.10 от договора е уговорена такса за събиране на просрочени
погасителни вноски в размер на 120.00 лв.
С клауза в чл. 17 е уговорено, че кредитът следва да бъде обезпечен в 3-
дневен срок от сключването на договора, с банкова гаранция или с
поръчителство на едно лице. В случай на неизпълнение на задължението за
обезпечение, съгласно клаузата на чл.27 от договора, ищцата следва да
заплати неустойка в размер 969.91 лв.
От заключението на ССчЕ се установява, че в ГПР по процесния кредит
са включени единствено сумите за договорна лихва. Ако към ГПР се включи
сумата на уговорената неустойка, то неговият размер ще бъде 622.95 %.
Общата сума, платена по кредита за погасяване на задължението на Д.
Г., е в размер 318.00 лв., От платената обща сума ответникът е погасил 233.21
лв. за неустойка, като на 23.11.2023 г. е платена сума в размер 212 лв., с която
ответникът е погасил неустойка в размер 143.11 лв., а на 12.01.2024г. е платена
сума в размер 106.00 лв., с която е погасена от ответника неустойка в размер
90.10 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна
страна, намира следното:
Съдът счита, че по делото се доказаха твърденията, изложени в
3
исковата молба, че страните са установили помежду си облигационни
отношения, произтичащи от сключения между тях договор за кредит №
1005883 от 23.10.2023 г.
Предвид че договорът за кредит е сключен при действието на Закона за
потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени от съда.
Съгласно чл.21, ал.1 от Закона за потребителския кредит, всяка клауза в
договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
Разпоредбите на чл.10а, ал.1 и ал.2 от ЗПК предвиждат, че кредиторът
може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги,
свързани с договора за потребителски кредит, но не може да изисква
заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита.
В случая с чл.10 на процесния договор са уговорени клаузи,
предвиждащи суми, представляващи такси и комисионни за дейности,
свързани с усвояването и управлението на кредита, което е изрично забранено
с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, затова тези уговорки са нищожни
поради противоречие със закона.
Посочените такси представляват действие по усвояването и управление
на кредита, за което кредиторът не разполага с възможността да събира
отделна такса извън сумата по общите разходи по кредита.
С чл.27 от процесния договор е уговорена компенсаторна неустойка при
непредставяне на поне едно обезпечение в тридневен срок от усвояване на
заемната сума-поръчител или банкова гаранция, която договорна неустойка е
в общ размер 969.91 лв. Съдът намира, че така уговорената неустойка по
своята същност са действия, целящи осигуряване на изпълнението на
задълженията на потребителя по договора. Следователно тези дейности имат
за предназначение да улеснят взаимоотношенията между кредитор и
потребител и да помогнат на кредитора да управлява по-добре договора и
изплащането на сумите по него. Събирането на такси и комисионни за
дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита обаче е изрично
забранено с нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Предвид изложеното, уговорката за
предоставяне на неустойка при непредставяне на обезпечение в 3-дневен срок
се явява нищожна като противоречаща на императивни правни норми-
4
разпоредбите на чл.10 и чл.10а, ал.3 и ал. 4 от ЗПК и целяща тяхното
заобикаляне.
Очевидно е, че в непосилно кратки срокове кредитополучателят е
длъжен да подсигури двама поръчители или да предостави банкова гаранция,
при предварително зададени неизпълними условия. С това съдържание на
уговорката се установява значително неравновесие в правата между
потребителя и търговеца по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП , т.е. касае се за
неравноправна клауза.
Предвид нищожността на клаузата на чл.27 от процесния договор, с
която е уговорено заплащане на неустойка при непредставяне на обезпечение,
която се начислява пропорционално към всяка вноска по кредита, същата се
явява недължима.
Ищцата, чрез своя пълномощник адв. ****, е релевирала твърдения за
недействителност на процесния договор за кредит, които съдът счита за
основателни.
За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, е
необходимо той да отговоря кумулативно на всички предвидени в
разпоредбите на чл. 10, ал.1 от ЗПК, чл. 11, ал.1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 от ЗПК и
чл. 12, ал. 1, т.7-9 от ЗПК изисквания. Неспазването на което и да е от
изискванията, залегнали в посочените разпоредби, според цитираната
императивна норма на чл. 22 от ЗПК, води до извод за недействителност на
договора за потребителски кредит.
В случая ищецът твърди, че договорът за потребителски кредит е
нищожен на основание чл.26, ал.1, пр. 3 ЗЗД във вр. чл.11, ал.1, т.10 и чл.19,
ал.4 от ЗПК, вр. чл.22 ЗПК.
Чл.22 от ЗПК се отнася до недействителност на договора при неспазване
на посочените в разпоредбата на чл.11 от същия закон изисквания. Това води
до недействителност на целия договор за кредит. А съгласно чл.23 от ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита.
Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК урежда, че договорът за
потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
5
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин;
В чл. 1, т. 4 от процесния договор за потребителски кредит е посочен
процент на ГПР 42.58 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Този ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от
разходите за кредита, а именно – такса за събиране на просрочени погасителни
вноски и неустойка за непредставено обезпечение, които се включват в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. По този
начин ответникът заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за
потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен
процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.
19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.
ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по - специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". Предвид
изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които
трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да
тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В
конкретния случай е посочено, че ГПР е 42.58 %, но от съдържанието на
договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи
6
се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. В случая, от една страна, в
тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, а от друга страна, ако това
обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по
кредита), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи
договора.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора, тъй като на практика той няма информация
колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Бланкетното
посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя
невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се
формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта
на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и
максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във
връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически
обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е
посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР. Целта на уредбата на ГПР е чрез
императивни норми да се уеднакви по еднозначен начин изчисляването и
посочването на ГПР на кредита и това да служи за съпоставка на кредитните
продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Посочването в договора на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация и следва да се квалифицира като нелоялна,
и по-конкретно- заблюждаваща търговска практика по см. на чл.68г, ал.4 от
ЗЗП във вр. чл.68д, ал.1 от ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазване на
забраната по чл.19, ал.4 от ЗПК и не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключване на договора за кредит.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да уважи предявения иск
срещу „СТИК- КРЕДИТ“ АД, като прогласи нищожността на клаузата на
чл.27 от договор за кредит, сключен на 23.10.2023г. между ищцата и „СТИК-
КРЕДИТ“ АД, като противоречаща на закона и принципа на добрите нрави, и
7
заобикаляща изискванията на чл.19, ал.4 от ЗПК.
По насрещния иск
„СТИК- КРЕДИТ“ АД претендира осъждане на Д. Г. за заплащане на
сумата 909.61 лв.- главница по договора за потребителски кредит, сключен
между страните на 23.10.2023 г. и сумата 165.48 лв. – договорна лихва за
периода 23.10.2023 г. до 05.07.2024 г.
Предвид че съдът прие, че сключеният между страните договор за
потребителски кредит е недействителен, съгласно чл. 23 ЗПК потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита. Установи се, че Д. Г. е заплатила обща сума по кредита в
размер 318.00 лв., а чистата стойност на кредита е 950.00 лв., поради което Г.
дължи главница в размер 632.00 лв. и само за тази сума следва да се уважи
предявения насрещен иск, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на НИ-15.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата. За
разликата до пълния претендиран размер на главницата от 909.61 лв. и за
претендираната договорна лихва в размер на 165.48 лв. , искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати дължимата ДТ за иска по чл.26 ЗЗД в размер на 50.00 лв. по сметка на
Троянски районен съд, както и сумата 150.00 лв., платена от бюджета на съда
за възнаграждение на вещото лице по ССчЕ, предвид че ищцата бе освободена
от заплащане на такси и разноски в производството.
Процесуалният представител на ищцата претендира присъждане на
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 480.00 лв. с ДДС, като в
представения договор за правна защита и съдействие е отразено, че е оказана
безплатна правна помощ на осн. чл.38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Представени са доказателства, че „Е. ****“ ЕАД, ***, със съдебен адрес: ****,
представлявано от Е. Г. ****, е регистрирана по ЗДДС. Предвид уважаване на
предявения иск по чл.26 ЗЗД, в тежест на ответника следва да се възложат
разноските за адвокатско възнаграждение в поискания размер.
С оглед частично уважаване на предявения насрещен иск, ответницата
по НИ Д. Г. следва да бъде осъдена да заплати на „СТИК-КРЕДИТ“ АД
8
направените във връзка с този иск разноски, съразмерно с уважената част от
иска. Ищецът по НИ е заплатил ДТ в размер на 50.00 лв., 250.00 лв. за ССчЕ и
адвокатско възнаграждение в размер на 400.00 лв., поради което ответницата
Г. следва да заплати на дружеството сумата 411.50 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД във
вр. чл.19, ал.4 от ЗПК клаузата на чл. 27 от договор за потребителски кредит
№ 1005883, сключен на 23.10.2023 г. между „СТИК-КРЕДИТ“ АД, **** и Д.
С. Г., ЕГН **********, с която е уговорена неустойка при непредставяне на
обезпечение в тридневен срок от сключване на договора, като противоречаща
на закона и принципа на добрите нрави, и заобикаляща изискванията на чл.19,
ал.4 от ЗПК.
ОСЪЖДА „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ****, със седалище и адрес на
управление: г*** представлявано от изпълнителния директор *** да заплати в
полза на държавата, по сметка на Районен съд гр.Троян сумата 200.00 (двеста)
лева, представляваща държавна такса и възнаграждение за вещо лице по
ССчЕ.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „СТИК - КРЕДИТ“ АД,
****, със седалище и адрес на управление: г*** представлявано от
изпълнителния директор *** да заплати на „Е. ****“ ЕАД, ***, със съдебен
адрес: ****, представлявано от Е. Г. ****, сумата 480.00 (четиристотин и
осемдесет) лева с ДДС, представляваща възнаграждение за осъществена
безплатна правна помощ на ищцата Д. С. Г., ЕГН **********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Д. С. Г., ЕГН **********, с
адрес: ****, да заплати на „СТИК - КРЕДИТ“ АД, ****, със седалище и адрес
на управление: г*** представлявано от изпълнителния директор *** сумата
411.50 (четиристотин и осемдесет) лева представляваща разноски в
производството, съразмерно с уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
9
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
10