Определение по дело №274/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 976
Дата: 13 март 2020 г.
Съдия: Таня Ташкова Русева-Маркова
Дело: 20202100500274
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 януари 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   № 976

 

Бургаският окръжен съд                                                     гражданска колегия

в закрито заседание на тринадесети март

през две хиляди и деветнадесета година                                              в състав:                                                                                                                                                                                                     

                                                     Председател: Росица Темелкова

                                                            Членове: Таня Русева-Маркова

                                                                             Елеонора Кралева

при секретаря                                                                       и в присъствието на прокурора                                                     като разгледа докладваното от  съдия Русева-Маркова                                 гражданско дело  № 274 по описа

за   2020   година.

                   С Решение № 3465 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено Военно формирование 32890 – гр. Бургас, местност „Атия” - в структурата на Министерство на отбраната на Република България да заплати на Д.З.Р.  от гр. Бургас сумата 236 лева допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, състоящ се във фактически отработено служебно време над установената месечна продължителност на служебното време за периода 01.01.2013г. – 31.12.2015г., вследствие на неизползвани почивки, полагащи се след изпълнявано дежурство по график, ведно със законната лихва върху тази сума от предявяването на исковата молба на 23.02.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 46, 08 лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 28.02.2013г. – 23.02.2016г. С цитираното решение е отхвърлен иска за главница за разликата над присъдената сума от 236 лева до пълния претендиран размер от 16 679, 94 лева и за периода 01.05.2002г. – 23.02.2013г. вкл. като погасен по давност, както и за мораторна лихва за разликата над 46,08 лева до пълния претендиран размер от 17 049, 46 лева.   

                   С цитираното решение са отхвърлени евентуалните искове на Д.З.Р. от гр. Бургас против Военно формирование 32890 – гр. Бургас за заплащане на сума в общ размер от 32 364, 01 лева, представляваща стойността на неизплатено обезщетение за положен от него извънреден труд за периода 01.05.2002 г. – 31.12.2015г., ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 23.02.2016г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 469 лева обезщетение за забава върху сумата.

                   Против постановеното решение в частта, в която са отхвърлени претенциите на ищцовата страна е депозирана въззивна жалба от Д.З.Р., с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение по същество на спора, с което да бъдат уважени отправените от него претенции. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е незаконосъобразно и неправилно в отхвърлителната си част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Посочва се, че решението е постановено при грубо нарушаване на съдопроизводствените правила, неправилни изводи и тълкувания на факти и доказателства по делото от първоинстанционния съд. В жалбата се сочи, че изводите на съда са формални и не почиват на събраните доказателства в хода на съдебното производство, освен това противоречат и на материалния закон, като по този начин е постановен необоснован съдебен акт с формални и при липса на мотиви.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Депозираната въззивна жалба е против съдебен акт, който подлежи на обжалване, постъпила е от лице, което има правен интерес да атакува първоинстанционното решени, държавна такса не се дължи от въззивника и лицето, което е подписало жалбата има валидна представителна власт, за да сезира настоящата инстанция.

                   Ответната страна по въззивната жалба – Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България депозира по делото писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба, като посочва, че изложените съображения са бланкетни, недоказани по размер и неоснователни, поради настъпила преклузвина давност и погрешни. Посочва се, че жалбата в своето съдържание е изпълнена с частични цитати от решения на ВКС, които са извадени от същността на правните изводи, до които са достигнали съдилищата при постановяване на своите решения. Излагат се подробни съображения в отговор на наведените оплаквания във въззивната жалба.

                   Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

                   Предявен е иск от Д.З.Р. против Военно формирование 32890 – Бургас като част от структурата на Министерство на отбраната на Република България, с който претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати стойността на неизплатеното му трудово възнаграждение за положения от него извънреден труд, тоест – фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. в размер на общо 354 дни вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявано дежурство по график и други в ответните поделения на ВМС към Министерство на отбраната на РБ, а именно – поделение/военно формирование 22480 - Бургас и 32890 - Бургас общо на стойност от 12 545, 76 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на входиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендира се и заплащане на мораторна лихва в размер от 1 000 лева за всяко закъснение по месеци от датата на падежа до датата на завеждане на исковата молба върху дължимите и неизплатени трудови възнаграждения за периода от 01.04.2001г. до 31.12.2015г. вкл. С начален падеж – 01.06.2001г.

                   Мотивиран от горното, Окръжен съд – Бургас

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

                   ДОКЛАДВА въззивна жалба с вх. № 49/02.01.2020г. по описа на Районен съд – Бургас против Решение № 3465 от 10.12.2019г., постановено по гр. дело № 990/2016г. по описа на Районен съд – Бургас.

                   Определението не подлежи на обжалване.

                   Препис от постановеното определение да се изпрати на страните за запознаване.   

 

  

                                             

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                         

                                                                                                        2.