РЕШЕНИЕ №

гр. Пазарджик, 27.05.2020 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети май две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

в присъствието на секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2683 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД моли да бъде установено в отношенията му с ответника К.Д.Г., че ответникът му дължи главница в размер на 401,62 лв. на основание Рамков договор № …. от … г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa/Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic, по силата на който е предоставил на ответника револвиращ кредит в размер на 750 лв. с краен срок на договора 20.09.2019 г., ведно със законната лихва от 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 791/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

         Претендира разноските в исковото и заповедното производство.

         Ангажира доказателства.

         В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът К.Д.Г. чрез особения си представител адвокат М. оспорва иска като неоснователен с аргумент, че не е редовно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на вземането преди подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, а уведомяването с връчване на препис от исковата молба не може да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, нито да обуслови основателност на иска по чл. 422 от ГПК.

         Моли за отхвърляне на иска.

Не сочи доказателства.

         Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства намира за установено следното:

         Установява от представените по делото писмени доказателства, а именно Рамков договор № …. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa/Classic/MasterCard Gold/Billa Visa Classic, че на 20.09.2016 г. между ищеца „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД и ответника К.Д.Г. в качеството на картодържател е сключен договор за издаване на кредитна карта за използване на кредитен лимит. Съгласно чл. 13 от договора срокът на валидност на картата е три години и изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. Съгласно чл. 23 от договора банката събира такса за обслужване на картата в качеството й на платежен инструмент. В чл. 30 от договора страните са уговорили, че банката разрешава ползване на кредитен лимит в размер на 750 лв., а в чл. 31 – че кредитният лимит се предоставя от банката и може да бъде използван от картодържателя само посредством картата (в рамките на валидността на картата и ако ползването й не е ограничено на някое от основанията, предвидени в договора). Съгласно чл. 32 и 33 от договора за ползваната част от кредитния лимит кредитодържателят заплаща на банката годишна лихва в размер, определен съгласно вида на предоставената карта, която се начислява върху усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната операция до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на неговото надвишение. Съгласно чл. 40 от договора картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която е в размер не по-малък от минималната погасителна вноска, чийто размер е посочен в чл. 41 от договора. В чл. 46 от договора страните са уговорили, че при изцяло или частично неплащане на минималната погасителна вноска в посочения в договора срок, банката начислява обезщетение за забава в размер на 10 % на годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума. Срокът на ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно от срока на валидност на картата – чл. 49 от договора.

         Съгласно заключението по съдебносчетоводната експертиза, прието по делото, на 20.09.2016 г. по отпуснатия кредит с процесния договор е захранена сметката, обслужваща картата, със сума в размер на 750 лв. Към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г., е имало просрочени задължения по кредита. Сумата на непогасените задължения на длъжника към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2019 г. е общо в размер на 426,62 лв., от които усвоена и непогасена главница в размер на 401,62 лв. и съдебни разноски (2 % държавна такса) в размер на 25 лв. Сумата на непогасените задължения на длъжника към датата на изготвяне на заключението – 11.03.2020 г., е общо в размер на 969,46 лв., от които усвоена и непогасена главница в размер на 401,62 лв., съдебни разноски (2 % държавна такса) в размер на 25 лв., законна лихва в размер на 42,84 лв. за периода от 21.02.2019 г. до 11.03.2020 г., заплатена сума в размер на 300 лв. за особен представител, заплатена сума в размер на 200 лв. за изготвяне на съдебносчетоводна експертиза. Броят на дните просрочие към дата 20.02.2019 г. е 232 – за периода от 03.07.2018 г. до 20.02.2019 г. Броят на дните просрочие към датата на подаване на исковата молба е 359 – за периода от 03.07.2018 г. до 27.06.2019 г. През периода от 20.02.2019 г. до 11.03.2020 г. от страна на ответника не са извършвани плащания, свързани с погасяване на задълженията по процесния договор.

При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:

         Предявен е по реда на чл. 422 от ГПК установителен иск с правно основание чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 430, ал. 1 от ТЗ за съществуване на вземане за главница по договор за потребителски банков кредит.

         Налице са процесуалноправните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК.

За основателността на иска в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи съществуването между страните на валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски револвиращ кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, и настъпването на срока за връщането й.

         Съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за кредит не се оспорва от ответника, а и се установява по несъмнен начин от приетите по делото писмени доказателства. Договорът е съставен в писмена форма, подписан е от двете страни в правоотношението, съдържа всички необходими уговорки и удостоверява надлежно възникнала между страните облигационна връзка. Договорът за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта има характеристиките на договор за кредит, доколкото банката се е задължила да отпусне на картодържателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а картодържателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.

         По делото е установено чрез заключението по съдебносчетоводната експертиза, което съдът цени като компетентно, обективно и обосновано, че банката е изпълнила задължението си да предостави на картодържателя отпуснатата под формата на кредитен лимит сума, като в деня на сключване на договора 20.09.2016 г. е превела разрешения за ползване кредитен лимит в размер на 750 лв. по сметката, обслужваща картата. Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства да е погасил задълженията си по договора в пълен размер. Напротив от заключението по съдебносчетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение са били налице просрочени задължения, а размерът на непогасената главница възлиза на 401,62 лв. От заключението се установява също така, че след тази датата до датата на изготвяне на заключението няма данни за направата на плащания от страна на ответника.

         Неоснователно е наведеното от особения представител на ответника възражение за недължимост на претендираната сума поради неуведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, доколкото след предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е настъпил крайният срок на договора, съвпадащ със срока на валидност на кредитната карта, а именно 20.09.2019 г. Това обстоятелство съдът следва да вземе предвид на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК като факт от значение за спорното право, настъпил след завеждане на делото. Предвид настъпилия краен срок на договора за кредит, в полза на кредитора не може да не бъде признато съществуването на вземанията с настъпил падеж към датата на приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд.

         По изложените съображения съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, а именно за сумата от 401,62 лв., която е установена като дължима и от вещото лице по съдебносчетоводната експертиза, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 20.02.2019 г., съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК, до окончателното й изплащане.

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските в исковото и заповедното производство в пълен размер.

По изложените съображения Районен съд – Пазарджик            

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че   К.Д.Г., ЕГН ********** *** дължи на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Н. В.“ № .., Експо .., представлявано от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., главница по Рамков договор №…. от … г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта в размер на 401,62 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 20.02.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 791/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., район Л., бул. „Н. В.“ № .., Експо …, представлявано от изпълнителния директор А. В. А. и прокуриста М. Т. П., разноски в исковото производство за държавна такса в размер на 25 лв., депозит за вещо лице в размер на 200 лв., депозит за особен представител в размер на 300 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на 25 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

 

Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: