Р Е Ш Е Н И Е
№ 28.01.
2020 г. гр. Търговище,
В
името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На двадесети януари 2020
година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА
ДАСКАЛОВА
Секретар Милка Тончева,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 356, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С решение по гр.д. № 769/ 2019 г. на
РС Търговище, съдът е осъдил
Националната здравноосигурителна каса със седалище гр. София, да заплати
на „Многопрофилна болница за активно лечение - Омуртаг“ ЕАД, сумата от 22 575
лв., представляваща доплащане на стойността на предоставена болнична медицинска
дейност на здравно осигурени лица по клинични пътеки, както следва : за м. март
2016 г. – 13 162 лв., за месец август 2016 год. – 5877 лв. и за месец
декември 2016 год. – 3536 лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 20.08. 2018 год. до окончателното й изплащане и обезщетение за
забава в размер на 4754,12 лв., за периода 01.05. 2016 год. – 20.08.2018 год.,
като отхвърля исковете в останалата им част и до пълния им размер съответно от
23 415 лв. – главница и 4939,48 лв.- обезщетение за забава, като
неоснователни. Присъдени са и разноски от 2828,07 лв. в полза на ищеца.
Срещу това решение е
постъпила жалба от гл.ю.к. Ц.Й., пълномощник на ответника НЗОК. В жалбата се излагат съображения за необоснованост на
решението, което е довело и до неговата незаконосъобразност. Иска се отмяна на
решението и отхвърляне на исковете, както и заплащане на направените разноски,
вкл. и ю.к. възнаграждение. В съд.зас. не се яви представител, но жалбата се
поддържа в писмена молба.
В законния срок ответникът
по жалбата е подал такъв, чрез адвокат
М. В., от гр. София. В отговора се излагат съображения за
неоснователност на жалбата и се моли решението да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени направените по делото разноски. В съд.зас. не се яви
представител и отговорът се поддържа в писмена молба.
Съдът намира, че решението
е валидно и процесуално допустимо. По същество е правилно. На основание чл. 272
от ГПК, въззивният съд препраща към мотивите на РС-Търговище по отношение на
установените факти и правните изводи.
Следва да се посочи, че РС-Търговище
е дал ясен отговор и изключително добре е мотивирал решението си, поради което
е безпредметно да бъдат преповторени мотивите му.
В допълнение въззивният
съд посочва следното: основният спор между страните се свежда до това,
действителни ли са клаузите в договора, както и по допълнителните споразумения,
между страните, за изпълнение на уговорените пакети медицински услуги, които
определят т.нар. лимити по отношение на обема, който се предоставя на
гражданите, а оттам и по отношение на ограничения в бюджета за отделните
месеци. Сключените допълнителни споразумения се обосновават с решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03. 2016 г. на
надзорния съвет на НЗОК.
Относно фактите страните
не спорят, а това касае действителността на извършените медицински дейности,
спазването на медико-диагностичния алгоритъм, изпълнението и реалното
извършване на услугите, както и тяхната стойност, според приетата методика и
остойностяване. В тази част има изготвена медицинска експертиза, същата е
изключително подробна и компетентна. По нея няма възражения.
По отношение на правните
доводи. В хода на настоящото производство настъпиха някои факти, които следва
да бъдат отчетени.
С Решение № 333 от 10.01.
2020 г., по адм.д. № 6284/ 2019 г. на 5-членен състав на ВАС, е потвърдено решение
№ 1341 от 31.01. 2019 г., по адм.д. № 8647/ 2018 г. на ВАС, шесто отделение. С
последното е обявена нищожността на Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03. 2016 г. по чл. 54, ал. 9 и чл. 59а, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване,
издадено от Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса, обн. ДВ,
бр. 25 от 31.03.2016 г.
Т.е., към настоящия
момент, правното основание, което е послужило за сключване на допълнителните
споразумения с ищеца, с влязло в сила решение е било обявено за нищожно. Следва
да се посочи, че още преди това, през март 2018 г. е била отменена от ВАС и Наредба № 2 от 25.03. 2016 г. за определяне на основния пакет от
здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна
каса, която е послужила като основание за издаването на посоченото решение.
В жалбата, обявеното за
нищожно решение на НС на НЗОК от 29.03. 2019 г. се цитира многократно именно
като основанието, поради което се отказва заплащане на медицинските услуги на
ищеца. Затова в тази част, изложените доводи са изцяло неоснователни.
След като измененията в
договорните отношения се основават на нищожен административен акт, то и
клаузите в договора по чл. 20, т. 6 и чл. 40, ал. 2 и чл. 41, които са
продиктувани от това решение, също са нищожни и на това основание. Това е още
един довод в подкрепа на основния извод, че ответникът дължи заплащане на
всички реално извършени медицински дейности. Както е посочено и в
първоинстанционното решение , ищецът е извършил всички медицински дейности,
като са отчетени законните и конституционно гарантирани права на здравноосигурените
лица, които са потърсили лечение и то в изпълнение именно на основните си
задължения по осигуряване на здравната помощ.
Решението е правилно и
законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На първо място по
отношение на искането за разноски във въззивната инстанция. Предвид изхода от
делото, на разноски има право въззиваемата страна. Според приложеното пълномощно и договор за
правна помощ, договорената сума за адвокатски хонорар се заплаща по банков път.
Няма доказателства за подобно плащане и затова разноски не се дължат.
Фактурата, която не е подписана, не е и заверена от страната, не е
доказателство за плащането.
По отношение частната
жалба на ответника срещу определението на съда по чл. 248 от ГПК.
В хода на първоинстанционното
производство е била назначена експертиза. За възнаграждение на вещото лице е
бил определен депозит от 200 лв. за едното вещо лице и 200 лв. за доктор
Желязкова-Русева. В декларацията си обаче тя е посочила сумата от 453 лв. Съдът
не е определил в съд.зас. окончателния размер на възнаграждението – чл. 74 от ГПК.. Със свое определение, с посочено основание чл. 77 от ГПК, съдът е осъдил
ищеца да заплати допълнително 253 лв. за възнаграждение на вещото лице. Това е
станало в деня на постановяване и на съдебното решение. След съобщаването на
определението, ищецът внася сумата и подава молба да бъде изменено решението в
частта за разноските. По делото има представен списък от ищеца, но той не
съдържа допълнително внесената сума от 253 лв., защото това е станало след
приключване на съдебното дирене.
При така установените
факти, въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна.
На първо място, молбата за
изменение е била допустима, предвид представения списък с разноските.
На второ място, в
производството по делото, по отношение на разноските, понякога има различно
развитие. В случая съдът е определил първоначален депозит, който се е оказал
недостатъчен. Делото е разгледано в едно съдебно заседание. Декларацията на
вещото лице е представена със заключението в края на месец август. Заседанието
е проведено на 10.09. 2019 г.
Указания на внасяне на
разноските са дадени след последното и единствено заседание и са внесени от
страната.
В случая, предвид хода на
събитията, съдът е можел и е следвало да задължи страната да внесе разноските
още преди заседанието. Това е пропуск, но няма пречка разноските да бъдат
внесени и в последствие. Именно затова и те са направени след заседанието. Това
са били разноски, които са обезпечавали доказателствените искания на ищцовата страна.
Затова и правилно са търсени от съда именно от ищеца. Няма пречка обаче, след
като разноските са били направени, решението на съда в частта за разноските да
бъде изменено. В този случай, няма как да бъдат приложени указанията на ТР № 6/
2013 г. на ОСГТК на ВКС, защото то не обхваща подобни случаи. Независимо от
посоченото в определението основание за внасяне по чл. 77 от ГПК, то в случая
се прилагат нормите на чл. 74, 75 и 160 от ГПК. Чл. 77 се прилага, когато не се
изпълни разпореждането на съда и това касае принудителното събиране, а до него
не се е стигнало.
Това обаче не опорочава
същността на действията на съда. Според въззивния съд е допустимо да се иска
изменение на решението в тези случаи и това изменение е правилно.
По изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение по гр.д. № 769/ 2019 г. на РС Търговище, КАТО ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя без уважение исканията за
присъждане на разноски в настоящата инстанция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
частната жалба на НЗОК София, срещу определение № 1989/ 19.11. 2019 г., по
гр.д. № 769/ 2019 г. на РС-Търговище, като неоснователна.
Решението може да се обжалва, в едномесечен
срок от съобщаването му, пред ВКС, при условията на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.