№ 337
гр. Благоевград, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря Мариела Палова
в присъствието на прокурора И. Ал. А.
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20251200600882 по описа за 2025 година
С присъда № 52/12.06.2025 год., постановена по н.о.х.д. № 479/2024 год.
на Районен съд – Благоевград, подсъдимият А. Н. А. е признат за виновен в
това, че на 21.03.2022 год., около 09.51 часа, в град Благоевград, при
управление на моторно превозно средство /лек автомобил марка и модел
„Мерцедес - А160" с рег. № ................../ по ул. "С С", с посока на движение от
градски стадион „Х Б“ към кръстовището на ул. "С С" и ул. „В А", на
пешеходна пътека, обозначена с пътна маркировка „М8.2", като
правоспособен водач категория „В", е нарушил правилата за движение по
пътищата, регламентирани в ЗДвП, а именно - чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при
приближаване на посочената пешеходна пътека, означена с пътна маркировка,
не е спрял управлявания от него автомобил и не пропуснал преминаващата по
пешеходната пътека на ул. „С С“, от ляво на дясно на автомобила по
протежението на ул. „В А“, пешеходка Й С Б.а от град Благоевград, в резултат
на което е допуснал пътно транспортно произшествие с управлявания от него
лек автомобил, ударил пресичащата пешеходка с предната броня на
автомобила си в десния й крак, като по непредпазливост й причинил средна
1
телесна повреда, изразяваща се в счупване на капачето на дясното коляно,
което е довело до трайно затруднение на движението на десния й крак за срок
от около 3-4 месеца – престъпление по чл.343, ал. 3, предложение последно,
б.“а“, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3 от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, за
което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 /осем/
месеца, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за
изпитателен срок от 3 /три/ години.
С присъдата, на основание чл. 343г от НК, на подсъдимия е наложено и
„лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година и 2 /два
/месеца.
БлРС е постановил да се отнемат в полза на държавата и унищожат по
съответния ред изброените веществените доказателства без съществена
материална стойност, а именно: 1 бр.ДВД диск, съхраняван в плик между
л.124 и л.125 в кориците на ДП№1899-111/2022г. по описа на 01 РУ на МВР-
Благоевград, до внасяне на делото в съда, 1 бр.ДВД диск, съхраняван в плик
между л. 188 и л.189 в кориците на ДП№1899-111/2022г. по описа на 01 РУ на
МВР[1]Благоевград, до внасяне на делото в съда, 1 бр. флаш памет със запис
от случая, представена от прокурор С Т за нуждите на делото в съдебно
заседание на 27.01.2025г.
С нарочно определение №436/30.06.2025 год. по същото дело, на
основание чл.306, ал.1, т.4 от НПК, съдът на основание чл.189, ал.3 от НПк е
възложил в тежест на признатия за виновен подсъдим сторените по делото
разноски в двете фази на наказателния процес.
Срещу посочената присъда е депозирана в законния срок въззивна жалба
от името на подсъдимия А. А., с която се оспорва обосноваността и
законосъобразността й. Твърди се, че без основание са игнорирани
обясненията на подсъдимия, които съгласно НПК са годен доказателствен
източник относно чути реплики от страна на пострадалата след инцидента, че
сама е паднала, потвърдено от липсата на следи по бронята на автомобила.
Оспорва се и заключението по АТЕ, което не е изчислило опасната зона за
спиране на автомобила, управляван от подсъдимия. Иска се отмяна на
присъдата и признаването на жалбоподателя за невиновен по повдигнатото му
обвинение. Пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия А.
поддържа депозираната жалба като в пледоарията си приповтаря изложеното в
2
нея, доразвивайки нарушенията по АТЕ, които опорочават и правните изводи
за наличието на вина в поведението на водача на лекия автомобил.
Алтернативно се иска и отмяна на присъдата и връщане на делото на
първоинстанционния съд за ново разглеждане.
Жалбоподателят А. се явява лично и поддържа заявеното от неговия
адвокат, а в предоставената му последна дума предоставя на „съдиите да
преценят като помислят добре“.
Частна жалба е депозирана и срещу определението за възложените в
тежест на подсъдимия разноски, което според жалбоподателя е
преждевременно, доколкото липсва влязла в сила присъда, с която да е
признат за виновен.
Конституираният като частен обвинител наследник на починалата
пострадала в лицето на И. Б. не се явява пред въззивната инстанция, редовно
призован за датата и час на проведеното съдебно заседание. Повереникът му
изразява становище, че съдът е отговорил на всички направени възражения в
мотивите си и липсват основания за промяна в направените изводи, като
пледира атакуваната присъда да бъде потвърдена.
Представителят на Окръжна прокуратура намира жалбата за
неоснователна като счита, че липсват допуснати от първата инстанция
нарушения, които да налагат отмяна или изменение на постановената присъда.
Възраженията за необоснованост на заключението по АТЕ се отхвърлят като
се посочват изтъкнати от експерта аргументи в тази посока.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и самостоятелен анализ на
събрания по делото доказателствен материал, намира, че направените във
въззивната жалба възражения са неоснователни.
На първо място, следва да се посочи, че възприетата от първата съдебна
инстанция фактическа обстановка е подробна и напълно съотвества на
събрания доказателствен материал. Съдът е отделил в достатъчна степен
внимание на събраните писмени и гласни доказателства, кредитирайки
заявеното от свидетелите и заключенията по назначените в хода на
разследването експертизи. Съпоставил е заявеното от подсъдимия в дадените
от него обяснения с останалия доказателствен материал, логично
заключавайки, че то не се подкрепя от нито едно от останалите доказателства,
3
поради което и в частта им, в която се заявява, че пострадалата си признала, че
сама е паднала пред автомобила, не се възприемат като истинни. На второ
място, съдът е дал отговор и на всички направени пред него възражения на
защитника на подсъдимия, опирайки се на кредитираните свидетелски
показания и експертни заключения и най-вече на казаното от вещите лица по
СМЕ и АТЕ, които са раяснили механизма на ПТП и на причиненото
увреждане. Отхвърлено като неоснователно е и основното възражение на
защитника за непълнота и оттам за некомпетентност на заключението по АТЕ
поради неизчислена опасна зона, като са разяснени обективните предпоставки
на станалото ПТП и липсата на необходимост от нейното посочване, поради
ниската скорост на движение на автомобила на подсъдимия и ясната видимост
за него към пешеходната пътека и пресичащата я пострадала. На последно
място, следва да се отбележи, че БлРС е приложил правилно материалния
закон и правилно е точел съотношението между смекчаващи и отегчаващи
отговорността на дееца обстоятелства, определяйки в справедлив размер
наказанията му „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява
МПС“.
С направените уточнения Окръжният съд в изпълнение на задължението
си за собствено установяване на фактическата обстановка на база събрания
доказателствен материал, намира за установено следното:
Подсъдимият А. А. е правоспособен водач на МПС категории „В*АМ“ и
към инкриминираната дата имал навършени 73 /седемдесет и три/ години. На
21.03.2022 година, около 09,51часа, А. управлявал лек автомобил марка и
модел „Мерцедес А160" с рег. № ... в гр.Благоевград по ул. "С С", с посока на
движение от градски стадион „Х Б“ към кръстовището на ул. "С С" и ул. „В
А". По същото време пострадалата Й Б.а се движела пеша, подпирайки се на
бастун по тротоара на ул. „В А" от страната на намиращия се там зеленчуков
магазин. Когато Б.а стигнала до намиращата се там пешеходна пътека на ул.“С
С“, тръгнала да я пресича в посока от ляво на дясно спрямо движението на
приближаващия се автомобил на подсъдимия. Към инкриминирания момент
организацията на движението на пътя в района на кръстовището, образувано
от ул. „С С" и ул. „В А", е отразена чрез пътна маркировка и вертикална
сигнализация с пътни знаци, като от четирите страни на кръстовището е имало
положени пешеходни пътеки тип М 8.2 / очертани съгласно чл. 64, т.3, б.“б“ от
Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата, а именно с две
4
прекъснати линии напречно на оста на пътя /. Освен това на място били
поставени и вертикални пътни знаци, както следва: знак „Б-3“ /„Път с
предимство“/ на ул.“С С“ преди кръстовището с ул.“В А“ и допълнителна
табела Т13 /„Направление на пътя с предимство“/ и преди кръстовището
образувано от същите улици. В посока от МДЦ „Р“ към кръстовището имало
пътен знак Б1 /„Пропусни движещите се по пътя с предимство“/ с
допълнителна табела Т13 /„Направление на пътя с предимство“/.
Непосредствено преди инцидента състоянието на пътната настилка било
добро, а асфалта сух. Ограничения във видимостта на пешеходната пътека и
евентуално пресичащите я пешеходци пред водачите на ППС в района
практически нямало. Докато пострадалата пресичала пешеходната пътека се
приближил управлявания от А. лек автомобил. Въпреки, че имал възможност
да я възприеме в по-ранен момент и да съобрази движението си с това
обстоятелство, подсъдимият само намалил скоростта си, но не спрял пред
възникналата опасност на пътя. Приближавайки пешеходката, той не я
пропуснал да премине съгласно задължението си по чл.119, ал.1 от ЗДвП и на
около 4 метра след началото на пешеходната пътека блъснал пострадалата с
десния край на предната броня на автомобила си в областта на коляното на
десния крак на пострадалата. В резултат на удара възрастната жена паднала на
земята върху пешеходната пътека, която пресичала. От своя страна А. спрял
управлявания от него автомобил и се приближил до пострадалото лице.
Непосредствено след инцидента на мястото спрели свидетелите К и М, които
оказали помощ на пострадалата и се обадили, за да сигнализират ЦСМП –
Благоевград и съответното полицейски учреждение. На място пристигнал
полицейски екип и след запознаване със ситуацията полицейския служител К
съставил протокол за ПТП, в който записал, че в района на пешеходната
пътека водача на лекия автомобил А. блъснал пресичащата пешеходка Б.а.
Полицаите извършили проверка на водача за употребата на алкохол, който дал
отрицателен резултат. На местопроизшествието пристигнал внукът на
пострадалата И. Б. и присъствал на качването и на носилка на пристигналата
на място линейка, която я отвела в местната болница. В болнично заведение
пострадалата прекарала около месец, месец и половина, но и след това
търпяла болки от причиненото и увреждане.
В хода на образуваното по случая досъдебно произвоство е била
назначена СМЕ, от чието заключение се установява, че на пострадалата е
5
причинено счупване на капачето на дясното коляно, което й е причинило
трайно затруднение на движението на десния крак за срок от около 3-4 месеца.
Съдебният лекар д-р А е уточнил, че травмата като механизъм на причиняване
отговаря на представените данни за ПТП /блъсната от лек автомобил
пешеходка, която се движела права/, а възможността за причиняване на
същата травма при падане от собствен ръст е възможно само при придадено
ускорение на тялото й , за каквото няма данни в процеса и свиване на крака й в
областта на коляното, непосредствено преди падането със залитане към
него.В противен случай, само от падане, е невъзможно да се причини
констатираната травма.
От заключението по АТЕ, изпълнена от инж. М, се установяват не само
механизма на ПТП, но и че причината за настъпването му е погрешна
преценка на ситуацията от страна на водача А., който не е задействал веднага
спирачната уредба на автомобила си, след като е видял тръгналата да пресича
и придвижваща се вече по пешеходната пътека пострадала. Експертът е
категоричен, че вместо да спре и пропусне движещата се с предимство по
пешеходната пътека възрастна жена, водачът само е намалил скоростта на
автомобила си и предприел „плавно спиране“, и така неоправдано е увеличил
дължината на спирачния си път, допускайки закъснение в действията си, в
следствие на което при приближаване на пешеходната пътека и пострадалото
лице вече не е могъл да спре автомобила си преди мястото на самия удар. При
така установените обективни по своя характер данни за инцидента инж. М е
посочил, че е напълно безпредметно определяне на „опасна зона“ за
движението на ППС преди мястото на инцидента, защото тя би била „мнима
опасна зона“, тъй като водачът се е движел с ниска скорост /33.13км/час/ и
вече е бил навлязъл в тази зона. Касае се за съзнателен избор на А., който само
е намалил скоростта си, вероятно очаквайки, че пресичащата жена ще успее
да премине през пешеходната пътека, още повече, че видимостта му е била
много добра и без налични препятствия по пътя. Неправилната преценка и
избор на водача само да намали скоростта си според експерта се потвърждава
и от липсата на следи по автомобила от сблъсъка му с пострадалата жена,
който се дължи именно на ниската му скорост.
В хода на воденото разследване е била назначена и видео-техническа
експертиза, изпълнена от вещото лице Пъдевски, която е изследвала иззет
запис от охранителна камера на сграда в близост до настъпилото ПТП.
6
Експертът е установил, че липсват данни за манипулация на записа, които
обаче не са годни за лицево идентификационно разпознаване. От
заключението се установява описаното по-горе пътно произшествие, дължащо
се блъскането от лек автомобил на пресичаща пътното платно жена.
Раследващият орган е назначил и комплексна съдебно психиатрична и
психологическа експертиза, изпълнена от психиатъра д-р И и психолога Ц,
която при обследването на пострадалата Б.а е заключила, че същата, въпреки
напредналата си възраст /82 години/ и наличието на начален дементен
синдром, е в състояние да дава достоверни, макар и непълни показания.
Възприетата фактическа обстановка и от двете съдебни инстанции се
базира на събрания по делото доказателствен материал, който с изключение на
обясненията на подсъдимия може да бъде определен като сравнително
еднопосочен. В тази връзка Районният съд е мотивирал защо кредитира
показанията на свидетелите И. Б., ....................... Заявеното от посочените
свидетели позволява на съдилищата да изградят една обективна представа за
станалия инцидент и ролята на участниците в него. С изключение на Б.,
останалите свидетели са незаинтересовани от изхода на делото лица и в този
смисъл липсват основания показанията им да не бадат кредитирани, още
повече, че заключенията по АТЕ и СМЕ ги потвърждават напълно. Именно на
база на двете посочени заключения може да се заключи, че заявеното от тях е в
резултат на добросъвестно изложение на възприетите факти. К и М се оказали
на мястото на инцидента непосредствено след блъскането на възрастната
жена, на която се опитали според силите си да помогнат. От своя страна св. К
в служебното си качество е установил участниците в инцидента и след като се
е уверил, че виновен е водача на лекия автомобил в лицето на подсъдимия, е
пристъпил към съставяне на съответните административни документи. Той,
заедно к колегите си Л и Н, са изгледали записите от камерата на близката
сграда, от които се уверили, че се касае именно за блъскане на пострадалата от
лекия автомобил, управляван от А.. Като се прибави и заключението по СМЕ
по отношение на механизма на причиняване на констатираното увреждане на
Б.а, може напълно обективно да се заключи, че се дължи на описаното по-горе
от фактическа страна.
В противна от доказателствена гледна точка посока са само обясненията
на подсъдимия. Според него жената сама се е ударила в спрелия преди това
7
лек автомобил, което не може да бъде споделено. На първо място, д-р А ясно е
обяснил как е причинено счупването на капачето на дясното коляно на
пострадалата, което отговаря на височината на бронята на лекия автомобил и
на второ място само теоретично е приел, че такова нараняване може да се
получи и при падане от собствен ръст на пострадалата, но само при придадено
ускорение на тялото й , за каквото няма данни в процеса и свиване на крака й в
областта на коляното, непосредствено преди падането със залитане към него.
Такава информация не следва и от видеотехническата експертиза. На
следващо място, обясненията на подсъдимия освен годно доказателствено
средство са и еманация на правото му на защита, поради което винаги следва
да се обсъждат при съпоставка с останалите събрани доказателства. А всички
останали доказателства опровергават заявеното от А., поради което и на
обясненията му напълно обосновано не е дадена вяра.
В мотивите към проверяваната присъда е даден отговор и на останалите
възражения на защитника на подсъдимия, които се поддържат и пред
въззивната инстанция. Следва да се отбележи, че изложените аргументи
почиват на правилна и логична преценка на доказателствената съвкупност и
настоящият състав на БлОС напълно ги споделя. Липсва всякаква логика в
заявеното от А., че е чул как пострадалата жена е казала на внука си И.
Божкилов, че сама се е ударила в автомобила на подсъдимия, защото
свидетелят категорично е отрекъл това, заявявайки, че баба му е казала, че е
блъсната от кола.
Напълно неоснователно е и възражението за некомпетентност на
заключението по АТЕ. Експертът е отговорил на всички поставени му
въпроси, а по отношение на т.нар. „опасна зона“ е обяснил защо не се налага
да я изчислява, определяйки я в случая като мнима такава. Поради ниската си
скорост на движение водачът е бил навлязъл в нея, поставяйки се сам в
невъзможност да спре преди мястото на удара. Причината за това е
необективно изградената в него субективна увереност, че възрастната жена ще
пресече пешеходната пътека своевременно, преди пристигането на
управляваното от него МПС.
При така изяснената фактическа обстановка Окръжният съд намира
правните изводи на първата съдебна инстанция за правилни и
законосъобразни. Анализираната по-горе доказателствена съвкупност
8
позволява да се заключи, че подсъдимият А. Н. А. е виновен за това, че на
21.03.2022 год., около 09.51 часа, в град Благоевград, при управление на
моторно превозно средство /лек автомобил марка и модел „Мерцедес - А160"
с рег. № ................../ по ул. "С С", с посока на движение от градски стадион „Х
Б“ към кръстовището на ул. "С С" и ул. „В А", на пешеходна пътека,
обозначена с пътна маркировка „М8.2", като правоспособен водач категория
„В", е нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в ЗДвП, а
именно - чл.119, ал.1 от ЗДвП, като при приближаване на посочената
пешеходна пътека, означена с пътна маркировка, не е спрял управлявания от
него автомобил и не пропуснал преминаващата по пешеходната пътека на ул.
„С С“, от ляво на дясно на автомобила по протежението на ул. „В А“,
пешеходка Й С Б.а от град Благоевград, в резултат на което е допуснал пътно
транспортно произшествие с управлявания от него лек автомобил, ударил
пресичащата пешеходка с предната броня на автомобила си в десния й крак,
като по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
счупване на капачето на дясното коляно, което е довело до трайно затруднение
на движението на десния й крак за срок от около 3-4 месеца – престъпление по
чл.343, ал. 3, предложение последно, б.“а“, пр. 1, алт. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр. 3
от НК, вр. чл. 119, ал. 1 от ЗДвП. От обективна страна са налице всички
изикуеми елементи, за да се определи поведението на водача на лекия
автомобил като съставомерно. Анализа на станалото ПТП позволява да се
заключи, че А. е имал достатъчно време и възможност да забележи
придвижващата се по пешеходната пътека пострадала и съгласно изискването
на чл.119, ал.1 от ЗДвП да намали скоростта си на движение и да спре, като я
пропусне да премине. Безспорно е установена и нанесената на пострадалата
Б.а средна телесна повреда. Заключението по СМЕ е категорично, а и липсва
спор от страните, който да налага по-подробното обсъждане на посоченото
обстоятелство. Налице е и изискуемата се причинна връзка между
поведението на дееца и причинения престъпен резултат, изводима от
направения анализ по-горе на събраните доказателства.
От субективна страна правилно съдът е приел, че е налице престъпна
самонадеяност от страна на А. като форма на непредпазливата вина, тъй като
той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от
деянието си, но поради неоправдана субективна увереност е мислел, че може
да ги предотврати.
9
Относно конкретната отговорност, която извършителят на
престъплението следва да понесе за извършеното престъпление, корекции в
проверяваната присъда също не се налагат. При определяне на наказанието са
отчетени като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства чистото му
съдебно минало, възрастта му и съдействието на органите по разследването с
даване на обяснения. Що се касае до изразеното съжаление от негова страна
следва да се отбележи, че такова не фигурира в съдебните протоколи нито
пред първата, нито пред въззивната инстанция. Посоченото е логична
последица от пълното отрицание на повдигнатото му обвинение с оглед на
твърденията му, че пострадалата сама се е блъснала в спрелия му автомобил.
Заинтересованост на подсъдимия към състоянието на пострадалата също не е
налице. В нито един момент пристигналите на място свидетели не са описали
такова негово поведение, а оставането му на място е пряко следствие от
изискванията на ЗДвП след възникнал инцидент с негово участие. Независимо
от посоченото, Окръжният съд не може да коригира размера на наложеното
наказание при условията на чл.55 от НК, поради липса на протест в тази
насока. Следва за яснота да се отбележи, че и тригодишният срок от момента
на деянието също не може да се разглежда като предпоставка за по-
снизходително отношение, като се имат предвид стандартите в тази насока в
правораздавателния процес в Р. България.
Приложението на чл.66, ал.1 от НК в случая не може да бъде оспорено,
защото за постигане на целите на специалната и генералната превенция не се
налага подсъдимият да бъде изведен от нормалната му социална среда.
Определеният тригодишен изпитателен срок е в рамките на закона и цели да
дисциплинира за в бъдеще А. при съблюдаване на едно законосъобразно
поведение под страх от реалното изтърпяване на наложеното му наказание.
Не се налагат корекции на проверяваната присъда и относно
приложението на чл.343г от НК, на чието основание подсъдимият е бил лишен
от право да управлява МПС за срок от 1 /една/ година и два месеца.
Определеният размер на лишаване от права отчита тежестта на допуснатото
нарушение на правилата за движение и е в състояние да принуди деецът да
преосмисли бъдещото си поведение на водач на МПС в градска среда при
пресичане на пешеходни пътеки.
Напълно законосъобразно съдът се е произнесъл по съдбата на
10
веществените доказателства, които като вещи без съществена материална
стойност е постановил да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.
По отношение на сторените по делото разноски съдът се е произнесъл с
отделно определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 от НПК, постановявайки на
основание чл.189, ал.3 от НПК тяхното възлагане в тежест на признатия за
виновен подсъдим. Този подход е отречен в депозираната от името на А.
частна жалба с едно единствено твърдение за предварителност на изразената
позиция. Последното категорично не е вярно и следва да се отбележи, че с
постановяване на присъдата си първоинстанционният съд дължи произнасяне
и по отношение на разноските. Задължение за изчакване на сроковете за
проверка на присъдата в случая нямат отношение, доколкото се касае за
последици от взетото решение подсъдимият да бъде признат за виновен. При
положени, че на следваща инстанция присъдата се отмени и подсъдимият
оправдае по повдигнатото му обвинение, горният съд решава и въпросите за
разноските по делото. Липсата на каквито и да било основания за корекция на
атакуваното определение водят до потвърждаването му от въззивната
инстанция.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 52/12.06.2025 год., постановена по н.о.х.д. №
479/2024 год. на Районен съд – Благоевград.
ПОТВЪРЖДАВА и определение №436/30.06.2025 год. по същото дело,
с което съдът е възложил в тежест на признатия за виновен подсъдим
разноските по делото.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11