Решение по дело №4249/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 54
Дата: 19 януари 2024 г. (в сила от 19 януари 2024 г.)
Съдия: Милена Светлозарова Томова
Дело: 20234430104249
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 54
гр. Плевен, 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Милена Св. Томова
при участието на секретаря АНЕТА ХР. ЙОТОВА
като разгледа докладваното от Милена Св. Томова Гражданско дело №
20234430104249 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по иск с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от
ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на ”Агенция за
събиране на вземания” ЕАД-*** с ЕИК *** против К. Г. С. с ЕГН **********.
Твърди се, че процесните вземания произтичат от сключен на
17.02.2018 г. Договор за потребителски кредит с № ********** между „Ти Би
Ай Банк: ЕАД и К. Г. С., съгласно който Банката предоставила кредит в
размер на 175 лв. за общо ползване, която сума ответникът се е задължил да
върне на Кредитора ведно с уговорените лихви до 25.05.2018 г. /чл. 6 от
Договора/ на равни месечни вноски, всяка в размер на 60.96 лв. Така към
датата на подписване на Договора, страните уговорили Кредитополучателят
да плати на Банката общата сума от 182.88 лв.
Излага се, че съгласно чл. 9 от Договора, за отпусната сума се дължала
възнаградителна лихва с годишен лихвен процент от 26,82 %, а в случай на
просрочие, съгласно чл. 9.4. от Договора, се дължала и лихва за просрочие в
размер на законната лихва, начислена върху просрочената главница за
1
периода на просрочието.
В чл. 11.2 от Договора бил инкорпориран и погасителния план към
него, съгласно който първата дължима месечна погасителна вноска била с
падежна дата 25.03.2018 г., а последната е 25.05.2018 г.
Твърди се, че ответника не заплатил следните суми, произтичащи от
това договорно правоотношение: 175 лв. -главница; 7.88лв. -договорна
възнаградителна/ лихва, дължима за периода от 25.03.2018 г. до 25.05.2018 г.;
67.93 лв. - лихва за забава, дължима за периода от 25.03.2018 г. до 14.05.2019
г.
Излага се, че на 31.08.2021 г. било подписано Приложение №
1/31.08.2021 г. на осн. чл. 1.3 от сключения на 31.08.2018 г. Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ на основание чл. 99 от ЗЗД
между “Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК *** и „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, с ЕИК ***, по силата на което вземането, произтичащо от
Договор за потребителски кредит с № **********, сключен между Банката и
К. Г. С. било прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви,
което вземане било индивидуализирано в Приложение 1 от 31.08.2021 г. към
Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 31.08.2018 г.
Навеждат се доводи за съобщаване на цесията на длъжника по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Излага се, че вземанията били претндирани по реда на чл.417 от ГПК и
в производството по ч.гр.д.№*** била издадена заповед за изпълнение, но при
наличие на основанията по чл.415 били дадени указания на кредитора за
предявяване на установителен иск.
Като следствие от изложеното се отправя искане за постановяване на
решение, с което да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сочените по-горе суми: 175 лв. -
главница; 7.88лв. -договорна възнаградителна/ лихва, дължима за
периода от 25.03.2018 г. до 25.05.2018 г.; 67.93 лв. - лихва за забава, дължима
за периода от 25.03.2018 г. до 14.05.2019 г.; законна лихва върху главницата
считано от датата на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение и Изпълнителен лист до окончателно погасяване на дълга.
Претендират се и направените деловодни разноски.
2
Ищецът „Агенция за събиране на вземания” ЕАД-*** е направил искане
за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът констатира, че на ответника К. Г. С. с ЕГН ********** са
редовно връчени преписи от исковата молба и доказателствата, но не е
постъпил в срок писмен отговор на исковата молба. Ответникът не се явява и
не се представлява от упълномощен процесуален представител в открито
съдебно заседание, за което е редовно призован. Не е направил и искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно заседание, както
и че предявеният иск, предмет на делото е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени
доказателства. Поради това, съдът намира, че са налице и предпоставките на
чл.239, ал.1 от ГПК.
Предвид горното следва да бъде постановено неприсъствено решение, с
което се уважат исковите претенции.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да
се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т.12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на ОСГТК. В заповедното производство са
били сторени разноски за държавна такса в размер на 25лв. и за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50лв., определено по правилото
на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за
правната помощ, във вр. с чл.26 от Наредбата за заплащане на правната
помощ или общо разноски в размер на 75лв., които са изцяло дължими, с
оглед изхода на спора. На същото основание са дължими изцяло и
направените в исковото производство разноски, които са в размер на 25лв. за
държавна такса и 100лв. за юрисконсултско взнаграждение, определено по
правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.25, ал.1 от НПП или общо 125лв.
Воден от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1, вр.чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.99 от
ЗЗД, че К. Г. С. с ЕГН **********, от ***, ДЪЛЖИ на АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, ***, като правоприемник на “Ти Би Ай Банк” ЕАД, ЕИК ***,
по силата на Приложение №1/31.08.2021г. към Рамков договор за продажба
на вземания от 31.08.2018г., следните суми: 175лв. – главница; 7,88лв. -
договорна лихва за периода от 25.03.2018 г. до 25.05.2018 г. и 67,93лв.
обезщетение за забава за периода от 25.03.2018г. до 14.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 27.05.2019г. до окончателното
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК с №*** по ч.гр.д.№ *** по описа на
ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК К. Г. С. с ЕГН **********,
от ***в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от
75лв., представляваща деловодни разноски в заповедното производство и
сумата от 125лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
чл.239 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4