№ 75
гр. Айтос, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20232110200148 по описа за 2023 година
Производството е образувано по жалба Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.П., обл.Б., ***, действащ чрез адв.В. А. - БАК против Наказателно постановление
(НП) № 22-0335-000051/30.03.2023 г., издадено от Началник група в ОДМВР-Б., РУ -Р., с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) и на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат
общо 10 точки.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление като
се посочва, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати
съществени нарушения, довели до ограничаване правото му на защита. В открито съдебно
заседание жалбоподателят не се явява лично, но чрез пълномощник адв.А. поддържа
изложените оплаквания, допълвайки, че деянието не е извършено виновно, поради което и в
обобщение моли за отмяна на обжалваното НП. Моли за присъждане на направените по
делото разноски за заплатено адв. възнаграждение.
Административнонаказващият орган – Началник група в ОД МВР-Б., РУ – Р.
не се представлява пред съда и не излага становище по основателността на жалбата. Не
представя доказателства.
Съдът след като се запозна с материалите по делото и становищата на
страните, приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за
обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (в актуалната редакцията), от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол, намира за установено следното:
На 12.12.2022 г., около 11.20 часа св.К. Б. К. – мл. автоконтрольор към ОД
МВР-Б., РУ-Р. при изпълнение на служебните си задължения, в с.П., община Р., на разклона
1
на с.с., с посока на движение от село Припек към село Топчийско спрял за проверка лек
автомобил м.“***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя Г. Г.. В хода на проверката
св.К. и колегата му – св.И. Д. С. констатирали, че автомобилът не е собственост на водача, а
на трето лице – св.В. К. К., както и че е със служебно прекратена на 24.05.2022 г.
регистрация по реда на чл. 143, ал.10 от ЗДвП.
За констатираното нарушение на място св.К., в присъствие на колегата си
св.С., съставил АУАН бл.№ 130636/12.12.2022 г., като посочил, че автомобилът е с
прекратена регистрация, квалифицирайки тези факти по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Актът бил
предявен на водача, който го подписал без възражения, но посочил пред полицейските
служители, че не е знаел, че автомобилът е с прекратена регистрация. Изложеното
обстоятелство било отразено в приложената докладна записка на К.К. (находяща се на л.15
от делото). В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН – на 14.12.2022г. били депозирани писмени
възражения на жалбоподателя Г.Г..
Материалите по преписката били изпратени в РП-Б., ТО-Айтос, като с
постановление от 13.03.2023 г. наблюдаващият прокурор преценил, че не са налице данни за
извършено престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, поради което и отказал да образува
досъдебно производство. Съставеният по случая АУАН № 136/22г., видно от направеното в
НП отбелязване бил прекратен, но на 30.03.2023 г. било издадено и атакуваното
постановление, като се сочи за основано по чл.36, ал.2 от ЗАНН и в което била пресъздадена
фактическата обстановка, изложена в акта. Административнонаказващият орган взел
предвид фактите, установени от проверката по случая и преценил, че с действията си Г. Г. е
осъществил състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, поради което и на основание чл.
175, ал.3, пр.1 ЗДвП му наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лева и
административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
събраните по делото материали по АНП, както и от писмените и гласни доказателства,
събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Фактическата
обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателя, който не отрича, че е управлявала
процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно с това, че регистрацията е била
служебно прекратена.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание
и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй
като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-
голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от
административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази
гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от
фактическите констатации в акта или в наказателното постановление (арг. чл. 84 от ЗАНН
във вр. с чл. 14, ал. 2 от НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на
ВС), а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник РУ
към ОДМВР-гр. Б., РУ - Р., който към дата 30.03.2023 г. е бил оправомощен да издава НП,
съгласно Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор,
който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по
силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Вмененото нарушение е
2
индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е „обвинен“
и срещу какво да се защитава. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
водещи до порочност на административнонаказателното производство против него.
Въпреки това съдът счита, че в конкретния случай не се доказва субективната
страна на вмененото нарушение, поради което и извършеното от Г. Г. неправилно е било
квалифицирано като административно нарушение. За да достигне до този извод, съдът
съобрази следното:
За да е налице административно нарушение от субективна страна, следва
деянието да било извършено виновно - т. е. подведеното под отговорност лице да е наясно с
фактите и обстоятелствата относно състава на вмененото му деяние и да го извърши, било
то умишлено или непредпазливо (чл. 7, ал. 1 от ЗАНН). Съгласно разпоредбата на чл.18, т.2
от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
(Наредбата) - регистрацията на съответното превозно средство може да се прекратява
служебно, като това може да стане съгласно разпоредбата на чл. 18б, ал. 1, т. 8 от същата
Наредба - по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, Според текста на чл.143, ал.10 от ЗДвП,
възпроизведен в разпоредбата на чл.18б, ал.2 от горепосочената Наредба, задължително
следва да бъде уведомен собственикът на превозното средство от органите на отдел КАТ
към съответната ОД на МВР за така извършеното прекратяване на регистрация. От
събраните доказателства се установява (доколкото нищо не сочи противното), че лекият
автомобил, управляван от жалбоподателя Г., е с прекратена регистрация, считано от
24.05.2022 г., но за това действие не е уведомен нито той, нито собственика на автомобила –
св.В. К., който в показанията си пред съда заявява, че самият той е останал изнанадан от
случилото се и при предоставяне на автомобила за ползване на Г. е бил с увереността на
всички документи на МПС са изрядни. Наличието на поставени регистрационни табели на
автомобила и при липса доказателства за уведомяване за служебното прекратяване на
регистрацията му, сочи на извода, че водачът е бил препятстван да осъзнае
общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на МПС и да
предвиди и/или да допусне настъпването на обществено опасните последици от деянието.
Разпоредбата на чл.143, ал.15 от ЗДвП предвижда единствено отбелязване в
автоматизираната система на прекратяването на регистрацията на МПС, което не е
регистрирано в двумесечен срок от придобиването му. Оттук следва, че не може да се
очаква от водача да е могъл да предполага, че регистрацията е действително прекратена.
Доказателствата, приложени с адм.наказателната преписка, съпоставени с
обстоятелството, че не съществува публична база данни, в която
собствениците/ползвателите на автомобили да проверяват дали регистрацията на МПС е
била прекратена или не, както и относно точния момент, в който се е случило това, води до
извода, че няма как да се приеме, че управлявайки автомобила на 12.12.2022 г. Г.Г., е знаел
(т.е. е действал с умисъл) или поне е могъл да знае (при непредпазливост), че регистрацията
на МПС е служебно прекратена преди тази дата.
Изложените съображения обуславят извод, че реално жалбоподателят не е
действал виновно, а от там извършеното от него не съставлява административно нарушение.
В този смисъл са и мотивите на РП-Б., ТО - Айтос, обективирани в постановлението за
прекратяване на ДП, а също и актуалната практика на касационната инстанция – напр.
Решение № 1497/15.10.2021 г. по к. н. а. х. д. № 1765/2021 г. на АдмС-Б.: „…липсата на
уведомяване на лицето води до липса на вина и невъзможност да бъде ангажирана
административнонаказателната му отговорност за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.“.
3
Следва да се отбележи, че регистрационните табели на автомобила са били на
предназначените за това места, поради което на водача не може да се вмени вина, била тя
под формата на умисъл или при непредпазливост за това, че е осъществил състава на чл.
140, ал. 1 от ЗдвП... „. В горепосочения смисъл са и Решение № 1461 от 30.10.2020 г. по к.
адм. н. д. № 1838/2020 г. на XIII състав на Административен съд – Б., Решение № 1192 от
24.09.2020 г. по к. адм. н. д. № 1773/2020 г. на XV състав на Административен съд – Б.,
Решение № 38 от 12.01.2021 г. по к. адм. н. д. № 2293/2020 г. на XIX състав на
Административен съд – Б..
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че незаконосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на
производството не са събрани доказателства за наличие на виновното извършване на
вмененото нарушение, поради което и атакуваното наказателно постановление следва да се
отмени изцяло само на това основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на
НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая са претендирани от
жалбоподателя разноски в размер на 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, които
предвид крайния резултат следва да бъдат възложени в тежест на административно
наказващия орган.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-0335-000051/30.03.2023 г.,
издадено от Началник група в ОДМВР-Б., РУ -Р., с което на Г. К. Г., ЕГН **********, с
постоянен адрес: с.П., обл.Б., ***, за нарушение на чл.140, ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП) и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 200,00 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява
МПС“ за срок от 6 (шест) месеца, като на осн. Наредба № Iз- 2539 на МВР му се отнемат
общо 10 точки.
ОСЪЖДА ОДМВР-Б. да заплати на Г. К. Г., ЕГН ********** съдебно-
деловодни разноски в размер на 600,00 (шестстотин) лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – гр.Б. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4