РЕШЕНИЕ
№286
гр. Враца, 09.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, I състав, в публично заседание на 06.12.2023
г. /шести декември две хиляди двадесет и трета година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА
при секретаря ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА, като
разгледа докладваното от съдия ЖИТАРСКА адм.
дело № 193 по описа на АдмС – Враца за 2023г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 226 от АПК, вр. чл. 156, ал. 1 от ДОПК, вр. чл. 129, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е, след като с Решение №
3515/04.04.2023 г. по адм.дело № 6885/2022 г. по описа на ВАС – VІІІ отделение,
е отменено Решение № 210/10.06.2022 г., постановено по адм. дело № 149/2022 г.
по описа на АдмС - Враца, образувано по жалба на „З.с.-К.“ АД, представлявано
от изп. директор * Б.М., чрез * М.Д., срещу Акт за прихващане или
възстановяване № И000007/09.12.2021 г.,
издаден от началник отдел „МДТ“ към Община - Козлодуй, потвърден с Решение
№2600-580/1/16.02.2022 г. на Кмета на Община - Козлодуй и делото е върнато за
ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Към настоящото производство е
приложено адм. дело № 149/2022 г. по описа на АдмС – Враца, ведно с адм. дело №
6885/2022 г. по описа на ВАС.
В изпълнение на дадените в
отменителното решение на ВАС указания, относно правилното приложение на закона
и комплексното изясняване на фактическата обстановка, при новото разглеждане на
делото, бяха допуснати и назначени от съда, съдебно-счетоводна и съдебно-техническа
експертиза. За изграждане на правните си изводи, настоящият съдебен състав, ще се
възползва от установените до този етап от процеса факти и обстоятелства, както
и на приложените по делото писмени доказателства.
Съгласно развитите в жалбата съображения,
дружеството „З.с.-К.“ АД не е собственик на недвижимия имот в местността „В.“ с
обща площ 115 310 дка, както и че същото заплащало ДНИ и ТБО в съответните
размери за периода от 2011 г. до 2021 г. въз основа на подадена от негова
страна първоначална декларация по чл.14 ЗМДТ вх. № ********** от 25.06.2010г. За
установяване на тези обстоятелствата, дружеството-жалбоподател е водило
установителни искове за собственост срещу „А. – К.“ ЕАД, приключили с
представените по делото съдебни решения, както следва: Решение № 268/28.05.2011г.,
постановено по гр. д. № 489/2010г. от Окръжен съд-Враца, с което е отхвърлен
установителният иск за собственост върху земята, потвърдено с Решение
№902/10.05.2013г., постановено по т.д. 2861/2011г. на Апелативен съд - София и
Решение № 32/07.02.2020 г., постановено по т.д. 594/2017 г. по описа на Окръжен
съд-Враца, с което е бил отхвърлен и отрицателният установителен иск за
собственост срещу „А.- К.“ ЕАД върху земята, потвърдено с Решение №
10096/26.01.2021 г., постановено по гр. дело № 1437/2020 г. по описа на
Апелативен съд - София.
В тази връзка оспорващото дружество „З.с.- К.“ АД е инициирало административното производство с отправено писмено искане по чл.129,
ал. 1 ДОПК до органите по приходите в общинска администрация – Козлодуй, вх. №
26-00-528/17.11.2021 г. /л. 71 от приложеното а.д. № 149/2022 г./, за
прихващане или възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ за
периода от 01.01.2011 до 31.12.2021 г. в размер на 10 272,90 лева и ТБО за
същия период в размер на 18 899,13 лева. Искането е мотивирано с подадена
Декларация вх. № ДК 14001037/07.10.2021г., в която е декларирано, че
дружеството не е собственик на земя от 115 310 кв.м, върху която са построени
сградите негова собственост.
Предмет на контрол за
законосъобразност в производството е Акт за прихващане или възстановяване (АПВ)
№ И000007/09.12.2021г., издаден от Началник отдел „МДТ“ при Община Козлодуй,
потвърден с Решение № 26-00-680/1 /16.02.2022 г. на Кмета на Община Козлодуй, с
който по отношение на „Заводски строежи-Козлодуй“ АД след извършена проверка от
органи по приходите в общинската администрация, са установени суми за
прихващане и възстановяване в размер на 0.00 лв.
След анализ на установените,
включително в настоящото съдебно производство факти и обстоятелства и в
изпълнение на дадените от ВАС указания, относно правилното приложение на
закона, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспорването е направено в законово установения срок, от
легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване
и контрол за законосъобразност, поради което е процесуално допустимо.
Разгледано по същество е частично основателно по следните съображения:
Въз
основа на граматическото и систематичното тълкуване на правната норма на чл.
156 от ДОПК се обосновава изводът, че предмет на съдебен контрол на
настоящото производство са както АПВ, така и потвърждаващото го решение на
Кмета на Община Козлодуй.
Оспореното
решение представлява валиден административен акт, издаден от компетентен орган,
какъвто съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ във вр. с чл. 152, ал. 2 ДОПК се явява
кметът на общината, в писмена форма е и съдържа
посочените в чл.
59, ал. 2 от АПК, във вр. с §
2 от ДР на ДОПК реквизити.
Актът
за прихващане или възстановяване също е валиден административен акт, като
издаден от компетентен орган, в хода на извършена проверка, в писмена форма и
съдържа изложение на фактически и правни основания за постановяването му. В чл. 4, ал. 3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ
е предвидено, че в производствата по чл. 4, ал. 1 служителите на общинската
администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и
задълженията на органи по приходите. Видно от представената по делото Заповед №
53/15.01.2020 г. /л. 78 от адм. дело №
149/2022 г /, с която
Кметът на Община Козлодуй е възложил установяването, обезпечаването и
събирането на местни данъци и ТБО на служителите от отдел „МДТ“, като определил
същите служители да имат права и задължения на органи по приходите.
От заключенията на вещите лица в приетите
като неоспорени от страните по делото, съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза,
се установява, че за периода 01.01.2011 год. до 31.12.2021 год. са заплащани от
„А.-К.“ ЕАД, такса битови отпадъци и данък недвижими имоти за поземлен имот
77548.0.218 по КВС (стар кад. № 204 и 218) по кад. план на ***. Поземлен имот
77548.0.218 включва в себе си процесния имот с площ 115, 310 дка находящ се в
района А.-К., местност ,.В.“, при съседи: изток, запад и север-земеделски земи,
юг - път А. - брегова помпена станция на А., т.е този имот е част от имоти със
стар кад. № 204 и 218 по кад. план на ***. Сумата, която е заплатена от А. К.
ЕАД е общо в размер на 3 049 364.84 лв.
За същия период - 01.01.2011 год. до
31.12.2021 год. въз основа на подадена декларация по чл.14, ал.1 ЗМДТ, вх. №
**********/13.08.2010г. с приложен към нея Акт за държавна собственост №
1507/12.06.1995г., от „З.с.“ АД са извършени плащания на стойност 29 457,45 лева по
партида №106002315008, съгласно предоставената за нуждите на счетоводната
експертиза от Община Козлодуй, данъчна информация с писмо № 26.009580/14 от
12.05.2023 год. за площ от 115, 310 дка в местността „В.“. Тази площ,
според заключението на вещото лице в съдебно-техническата експертиза е част от
поземлен имот 77548.0.218 по КВС на ***, актуван с АДС 147/22.03.2001 год.
кад.204 по кадастрален план на ***, за който са заплащани ДНИ и ТБО от А.-К..
Така, от приложените писмени
доказателства, както и от заключенията на вещите лица, които съдът кредитира
като обективни, компетентни и изчерпателни, се установява по безспорен начин,
че Община Козлодуй е получавала идентични данъци за един и същ период за време от
01.01.2011 год. до 31.12.2021 год. от двама различни данъкоплатци („А. К.“ ЕАД
и „З.с.-К.“ АД) за един и същ поземлен имот описан по-горе, а именно за земя с
площ 115, 310 дка.
Съгласно чл. 10 ЗМДТ, обаче данъкът
върху недвижимия имот е един /съответно ТБО/, като според нормата на чл. 11, ал. 1 ЗМДТ,
субекти на задължението или данъчно задължени лица са собствениците на
облагаемите с данък недвижими имоти. Това положение се отнася и до ТБО по арг.
от чл. 64, ал. 1 вр. чл. 11, ал. 1 ЗМДТ. Безспорно процесните публични
задължения представляват отношение между държавата или общината и съответния
правен субект, носител на законово установена връзка с обекта на облагане. Това
правоотношение винаги е публичноправно и свързано с недвижимия имот по смисъла
на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Именно последният е обект на данъчното облагане, поради
което правото на собственост, а не декларацията по чл. 14, ал. 1 ЗМДТ, е
необходимата предпоставка и елемент на данъчния фактически състав.
В противоречие със закона и
следователно неправилен е изводът в АПВ, както и становището на горестоящия
административен орган, че подадената декларация по чл.14 ЗМДТ, обвързва
дружеството - жалбоподател по абсолютен начин, както и че не е налице
възможност за законосъобразно установяване на основанието и размера на
публичното задължение при възникнали разминавания в данните по различни
причини.
Доколкото задължението за данък се
свърза с факта на притежание на собственост върху недвижим имот, то същият е дължим
само от лицето, което е действителен собственик или ползвател на имота, ако е
приложимо. В настоящият случай от доказателствата по делото се установи, че дружеството
жалбоподател не е собственик на процесния имот в местността „Валята“ с площ от
115,310 дка, за който в продължение на 10 години е заплащало ДНИ и ТБО. Независимо
от декларирането по реда на чл. 14 ЗМДТ, заплащането от несобственика се явява
недължимо и като такова подлежи на прихващане или възстановяване по правилата на чл.
128 и сл. ДОПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал.
1, изр. второ от ДОПК,
искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до
изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на
възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено
друго. Видно от разпоредбата на чл.129, ал. 1 от ДОПК, определеният с нея срок е
преклузивен. Целта на установените със закон давностни и преклузивни срокове е
да се гарантира правната сигурност в правоотношенията, като се насърчават
субектите да проявяват необходимата процесуална активност и упражнят правата си
в рамките на тези срокове.
Правното им съдържание се изразява в
изтичането на определен времеви интервал, след който възникват определени в
закона правни последици. За разлика от давностните срокове, които подлежат на
спиране и прекъсване в изрично уредените от закона случаи, за преклузивните
такъв механизъм не е предвиден. Носителят на субективното право следва да го
упражни в рамките на този срок, след което тази възможност се преклудира.
Преклузивният срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК не се дерогира от сроковете по чл. 110 и сл. от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/,
които са давностни, а преклудирането на определения със закон срок
възпрепятства приложението на разпоредби, уреждащи давностни срокове.
Решение № 268/28.05.2011г.,
постановено по гр. д. № 489/2010г. от Окръжен съд-Враца, с което е отхвърлен
установителният иск на дружеството жалбоподател за собственост върху процесния
имот е влязло през 2013г., когато е потвърдено с Решение № 902/10.05.2013г.
постановено по т.д. 2861/2011 г. на Апелативен съд – София. При това положение,
преклузивният срок по чл.129. ал.1 от ДОПК в конкретния случай започва да тече
от 01 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за
възстановяване, т.е. от 01.01.2014 г. и изтича на 31.12.2018 г. за платените
данъци от 2011г. до 2015г. вкл.
Искането за прихващане или
възстановяване по реда на чл.129 от ДОПК, по повод на което е инициирана
проверката от органите по приходите в общинската администрация е подадено на 17.11.2021г. с вх. № 26-00-528/17.11.2021г., т.е. след като правото за подаването му е
преклудирано. Изхождайки от определения в чл.129, ал. 1 от ДОПК преклузивен срок за разглеждане на
искане за прихващане или възстановяване на недължимо платени данъци и предвид
обстоятелството, че в случая се иска възстановяване суми от 01.01.2011г. и искането е направено на 17.11.2021 г., то
се налага извод, че правото му за подаване е погасено за периода от
2011г.-2015г. вкл. В конкретния случай липсва приложима норма, която да дава
възможност за издаване на административен акт в поискания от него смисъл и с
претендиралите последици.
От друга страна не са изтекли и 5
/пет/ години, считано от дата 01.01.2017г., към датата на подаване на Искането
за прихващане или възстановяване с вх.№
26-00-528/17.11.2021г. по
реда чл. 129 от ДОПК, за
който период /2016г.-2021г./ от доказателствата по делото се установи, че
дружеството е заплащало ДНИ и ТБО
за процесния имот, които не дължи на правно основание – поради липсата на
качеството „собственик“. При това положение е налице основание за възстановяване на
недължимо платената сума от дружеството,
за периода от 01.01.2016 г. до момента на подаване на искането – 17.11.2021 г.
По изложените съображения
необосновано и в противоречие със закона е отказано с оспорения акт
възстановяване на заплатените от „З.с.-К.“ АД суми за ДНИ и ТБО за недвижимия
имот в местността „В.“ с обща площ 115, 310 дка, за периода от 01.01.2016 г. до
подаване на искането през 2021 г. За този период, както се установи не е
изтекъл пет годишния преклузивен срок по чл. 129, ал. 1 от ДОПК.
При това положение жалбата се явява
частично основателна, поради което атакувания АПВ № И000007/09.12.2021 г., издаден от
Началник отдел „МДТ“ при Община Козлодуй, потвърден с Решение № 26-00-680/1
/16.02.2022 г. на Кмета на Община Козлодуй, следва да се отмени в частта, с
която в периода от 01.01.2016 г. до 17.11.2021 г. по отношение на „З.с.-К.“ АД,
са установени суми за прихващане и възстановяване в размер на 0.00 лв., като
преписката се върне административният орган със задължителни указания за
тълкуване и прилагане на закона. При новото произнасяне, административният орган следва да съобрази
установеното от съда относно недължимостта на сумите за ДНИ и ТБО, заплатени от
„З.с.-К.“ АД за посочения пет годишен период, като изчисли техния размер и се
произнесе с нов АПВ.
С оглед изхода на спора разноски се
следват на З.с. АД за направените от него такива по делото за съдебно-
счетоводна експертиза в размер на 400,00 лева, за съдебно-техническа експертиза
– в размер на 400,00 лева, както и за адвокатско възнаграждение в размер на
3626 лева, които да се заплатят от Община Козлодуй.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ АПВ №
И000007/09.12.2021г., издаден от Началник отдел „МДТ“ при Община Козлодуй,
потвърден с Решение № 26-00-680/1 /16.02.2022 г. на Кмета на Община Козлодуй, В
ЧАСТТА, в която не са възстановени или прихванати сумите заплатени от „З.с.-К.“
АД за ДНИ и ТБО за имот с обща площ 115,310 дка, в местността „В.“, ***, за
периода 2016г., 2017г., 2018г. 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
ИЗПРАЩА преписката на административния орган Началник
отдел „МДТ“ при Община Козлодуй за ново произнасяне по Искане № 26.00-528/17.11.2021г.
на „З.с.– К.“ АД при спазване на дадените в мотивите указания.
ОТХВЪРЛЯ
жалбата в останалата част.
ОСЪЖДА Община Козлодуй да заплати на „З.с.
–К.“ АД направените от него разноски по делото в общ размер на 4426,00 лева, от
които 3 626,00 лева; 400,00 за изготвяне на СЧЕ и 400,00 лева за изготвяне
на СТЕ.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл.138 АПК да се изпрати препис от същото.
АДМ. СЪДИЯ: