НОХД № 1981/13 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подсъдимия И.
*** за престъпление по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 05.10.2013
г., около 00.30 часа, в гр.Септември с А.А.Д. и П.Г. ***, е влязъл в чуждо
жилище - апартамент, находящ се на ***, обитаван от Х.С.В., като е употребил за
това сила и деянието е извършено нощем и от повече от две лица.
С обвинителния акт обвинение за
същото престъпление е било повдигнато и спрямо А.А.Д. и П.Г.Д., по отношение на
които наказателното производство е приключило на 08.11.2013г. със съдебно
одобрено споразумение по реда на чл.384 ал.1 във вр. с чл.382 ал.7 от НПК.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението против подс.И.Д. и пледира за осъдителна
присъда с налагане на ефективно
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият
се явява лично в съдебно заседание и със защитник. Не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие за установено от фактическа
страна следното:
Към инкриминираната
дата св.Х.В. ***. Жилището представлявало апартамент и било собственост на неговата
лелята, а той бил негов ползвател.
На 04.10.2013 год. вечерта, св.В.
бил поканил във въпросното жилище свои приятели – свидетелите С.С., С.Д. и С.Б., като очаквали към тях да се
присъедини и св.А.Б..
Около полунощ на въпросната дата, подс.И.Д.
бил в гаража на св.А.Д., заедно с техния приятел – св.П.Д.. Последните двама
помолили подс.И.Д. да ги откара с автомобила си до дома на св.Х.В.. Причина на
това бил фактът, че преди време по молба на В., св.Д. изтеглил заем от кредитна
институция, като парите дал на първия с уговорката той да си плаща месечните
вноски по кредита. В. обаче не спазил уговорката за връщане на месечните
вноски, поради което П.Д. и А.Д. решили въпросната вечер да се саморазправят с
него.
Около 00.30 часа на 05.10.2013 г.
горните трима пристигнали пред блока, в който живеел св.В.. А.Д. и П.Д. слезли
от автомобила и тръгнали към входа на блока, а подс.И.Д. останал на паркинга
при колата си. Понеже единият му фар не светел той отворил капака на двигателя
на автомобила и започнал да търси повредата.
Междувременно свидетелите П.Д. и А.Д.
отишли пред входната врата на апартамента на св.В.. Тя не била заключена, но
независимо от това те започнали да тропат силно по нея. Св.Д. я изритал с крак
и тя се отворила, като ударила с вътрешната си част намиращо се зад нея шкафче.
В резултат на ритането по входната врата били нанесени щети, изразяващи се в
получени по повърхността побитости.
След като вратата се отворила
свидетелите П.Д. и А.Д. навлезли в жилището като викали силно името на В.. В
този момент той бил в спалнята, където провеждал телефонен разговор. Св.В.
разпознал гласовете на П.Д. и А.Д., при което предположил какъв е поводът за
посещението им. Притеснен от внезапната им поява, той заключил вратата на спалнята.
П.Д. видял, че В. не е в хола при неговите гости и започнал да удря по врата на
спалнята с цел да я отвори, но не успял.
Малко след това В. чул, че А.Д. и
П.Д. започнали да бият някой в хола, при което решил да избяга от жилището. По
този повод той скочил от терасата на първия етаж и избягал в къщата на своята
баба, която се намирала наблизо.
Същевременно свидетелите П.Д. и А.Д.,
след като не открили В. в жилището, отишли в хола, където се скарали със св.С.Б.
и започнали да му нанасят побой. Именно
това би чул и В. непосредствено преди да
скочи от терасата.
Междувременно подс.И.Д., който
все още бил на паркинга при колата си, видял как св.В. скача от терасата и
побягва към дома на баба си зад блока. Той също чул викове и тропане от
жилището на В., при което решил да отиде до апартамента и да види какво става.
Когато пристигнал пред входната врата на жилището подс.Д. видял П.Д. и А.Д.,
които все още се дърпали и саморазправяли със св.Б., а св.С.С. се опитвал да ги
разтърве и избута към изхода на жилището. Подс.Д. казал на своите приятели да
престанат със саморазправата и ги приканил да си ходят. В момента, когато
всички били в коридора на блока, пред входната врата, на мястото пристигнал и
св.Б.. Подс.И.Д. и неговите двама приятели напуснали мястото, като отново се
върнали в дома на А.Д..
След като бил уведомен по
телефона от св.Б., че „нежеланите гости” са си тръгнали, св. В. се прибрал в
жилището, след което посетил сградата на РУП-Септември, за да депозира жалба. В
този момент по телефона му позвънил П.Д. и поискал да се срещнат, а В. го
уведомил, че подава жалба.
Не след дълго пред сградата на
РУП-Септември пристигнали св.П.Д., св.А.Д., баща му и подс.И.Д., който ги возел
с колата си. Св.П.Д. поискал от В. да оттегли жалбата си от полицията, но
последният отказал. Възникнала кратка словесна свада между Д., А.Д. и В., но до
по-сериозен конфликт не се стигнало.
По повод жалбата на В. на място
бил извършен оглед на местопроизшествие от служители на РУП-Септември.
Около десетина дни след това св.В.
*** с П.Д., И.Д., А.Д. и бащата на последния. От бащата на А.Д. получил сумата
от 500 лева като обезщетение за причинените щети основно по вратите в жилището.
Св.Д. пък му казал, че му опрощава целия дълг, т.е. парите, които той бил взел
на кредит и предал на В..
По повод на всичко това било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на
назначената по делото съдебно-оценъчна експертиза, което съдът цени като
обективно и компетентно, нанесените щети в дома на св. В. възлизат общо на
сумата от 109 лв. по пазарни цени към датата на извършване на престъплението.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе изцяло от обясненията на подсъдимия И.Д., показанията на
свидетелите Х.В., С.Д., А.Д., П.Д., С. С., И.Б., А.Б. и С.С., заключението на
СОЕ и писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения материал по
реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира изцяло обясненията на подс. И.Д., с които същият отрича да е участвал
в извършване на престъплението, сочейки,
че не е придружил свидетелите Д. и А.Д. до жилището на В. и не е влизал заедно
с тях в същото. Тези негови обяснения напълно се подкрепят от множеството
гласни доказателства, събрани посредством свидетелските показания на всички
гореизброени свидетели. А.Д., П.Д., С.Д. и С.С. са категорични, че подс.И.Д. не
влизал въобще в жилището на В.. Факт е, че първите двама са преки извършители
на престъплението по чл.170 ал.2 във вр. с ал.1 от НК на инкриминираната дата,
за което са се признали за виновни и са постигнали съдебно одобрено
споразумение. Възможно е да се мисли, че те, бидейки приятели на подс.И.Д., са
заинтересовани да депозират показания като свидетели /след като наказателното
производство спрямо тях е прекратено по реда на Глава ХХІХ от НПК/ в услуга на
предприетата от него линия на защита, целяща избягване на наказателна
отговорност. Освен техните показания обаче, са налице и показанията на други
двама очевидци – свидетелите С.С. и С.Д., които съдът прецени като
незаинтересовани от изхода на делото. Те двамата също са категорични, че подс.И.Д.
не влязъл в жилището заедно с Д. и А.Д., т.е. не е имал участие в употребата на
сила за влизането, посредством ритането на входната врата и не е имал съзнание
за това. Категорични са, че той се е появил пред входната врата на жилището в
момент, когато конфликтът между Б. от една страна и Д. и А.Д. – от друга, е
приключвал. Категорични са, че неговата намеса се е изразила в това да прикани
приятелите си да преустановят конфликта и да си тръгват.
Фактът, че
подс.И.Д. не е влизал в жилището заедно с Д. и А.Д. се потвърждава и от показанията
на св.В.. Той свидетелства за това, че докато е бил в спалнята не е видял
въобще лицата на тези които влизат. Заявява обаче нещо много важно, а именно,
че първоначално чул блъскането по входната врата на апартамента, а веднага след
това разпознал гласовете на П.Д. и А.Д.. Това кореспондира на заявеното от
подсъдимия и гореспоменатите четирима свидетели, т.е. че И.Д. не е бил с тях в
момента на влизане в жилището.
Обясненията
на подс.И.Д. се подкрепят и от показаният на свидетелите С. С. и И.Б.. Двамата
са категорични, че са видели подс.И.Д. на паркинга пред блока на В.. Бил сам и
бил вдигнал капака на двигателя на автомобила си, като правел опит да установи
повредата по един от фаровете. Първоначално св.С. спрял при него като
поговорили за кратко. Докато говорели те видели как св.В. скача от терасата на
първия етаж и побягва в обратна посока. Веднага след това св.С. потеглил с
автомобила си от мястото, а при подсъдимия спрял със своя автомобил св.Б.. Той също поговорил за кратко
с И.Д.. Докато разговаряли чули блъскане и викане от апартамента на В.. Св.Б.
си тръгнал, а подс.Д. решил да се качи до апартамента, за да види какво става.
Вярно е, че е налице известно
разминаване между обясненията на подсъдимия и показаният на свидетелите С. и Б.
относно това в присъствие на кой от двамата подс.Д. е видял, че В. скача от
терасата. Според подсъдимия това станало докато той разговарял със св.Б.. Св.Б. обаче не съобщава да е видял някой да
скача от тераса докато разговаряли с Д.. Това съобщава св.С., който е
категоричен, че докато превел кратък разговор с Д., непосредствено преди да
пристигне Б., от терасата на първия етаж
скочил човек. Това разминаване обаче е несъществено и то може да бъде обяснено
с настъпило объркване у подсъдимия относно това кой е бил до него, когато са
видели скачащия от терасата В., предвид краткия престой съответно на С. и Б.
при него.
Единственото уличаващо подс.И.Д.
гласно доказателство се извежда от показанията на св.С.Б.. Той е единственият
свидетел, който твърди в своите показания /включително при поставянето му в
очни ставки последователно с подсъдимия и свидетелите Д. и С./, че И.Д. е
влязъл в жилището заедно с Д. и А.Д.. Неговите свидетелски показания обаче не
са достатъчни да обосноват осъдителен съдебен акт, т.к. те се опровергават от
всички останали свидетели, коментирани по-горе. При това положение неговите
показания, съпоставени с показанията на всички останали свидетели, не са
достатъчни, за да се докаже авторството на деянието в лицето на подсъдимия и то
до изискваната от закона степен на несъмненост. Едва ли е необходимо да се
припомня старата римска максима, намираща доктринало и практическо проявление
като принцип, установен в процеса на доказване при провеждането на
наказателно-правна политика, а именно: „Testis unus, testis nullus” /Един свидетел, не е свидетел или Един
свидетел не стига/.
Вярно е също така, че в
показанията си от досъдебната фаза на процеса, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитане по реда на чл.281 ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК, св.С.Д.
също сочи, че подс.И.Д. е влязъл в жилището заедно с Д. и А.Д., т.е. твърди
това, което и св.Б. и на практика уличава подсъдимия. Тези свидетелски показания на Д. обаче сами
по себе си не могат да залегнат в основата на осъдителна присъда предвид
ограничението на чл.281 ал.8 от НПК. Те
биха могли да обосноват осъдителен съдебен акт само ако кореспондират на други
некомпрометирани и неопровергани уличаващи доказателства, а показанията на
гореспоменатия Б. /с които биха могли да
се свържат прочетените показания на Д./ не са такива. Вече бе изтъкнато, че
показанията на Б. се опровергават от всички други свидетелски показания.
Отделно от това съдът не
кредитира прочетените показания на св.Д. от досъдебната фаза на процеса, т.к.
същият ги отрече като недостоверни при условията на устност и
непосредственост във фазата на съдебното следствие. Вярно е, че
обяснението, което Д. даде относно съдържанието на показанията си от
досъдебната фаза на процеса в смисъл, че се бил уплашил, т.к. за първи път
ходил като свидетел в полицията, звучи някак повърхностно и недостатъчно
убедително. В същото време обаче това не
може да се отчита в посока, че да дискредитира неговите показания дадени в
съдебната фаза, т.к. те кореспондират на множество други свидетелски показания
– С., Д., А.Д., Б., С. и Б..
На последно място, но не по
значение, следва да се отбележи, че показанията на св.Б., единствено уличаващи
подсъдимия, според настоящия съдебен състав са неубедителни по още една
причина. Видно от показанията на св.А.Б., дадени в о.с.з. на 13.01.2014г. /лист
2-3 от съд. протокол/, когато той е пристигнал пред жилището на В. е заварил
всички пред входната врата. Щом подсъдимия и неговите приятели си тръгнали той
разговарял за случилото си предимно със св.Б. и тогава последният не му е
сподели, че и И.Д. е бил в жилището.
Това потвърждава и самият Б. в
допълнителния му разпит в същото съдебно заседание, което е меко казано
смущаващо, т.к. ако наистина и И.Д. е бил с Д. и А.Д., то е нелогично
горепосоченият да не сподели това с Б..
В крайна сметка, дори хипотетично да се приеме за безспорно
доказано, че И.Д. е бил в жилището и особено в хола, когато Д. и А.Д. са биели Б.,
то не значи, че е автоматично доказано, че тримата са влезли заедно по начина
описан от държавното обвинение. Отново следва да се припомни казаното от св.В.,
че първоначално чул блъскането по входната врата, а след това разпознал и
гласовете на А.Д. и П.Д.. Малко след това чул, че те бият някой в хола и тогава
решил да скочи през терасата. Фактът, че той е скочил от терасата е бил
възприет от подсъдимия, за което съображения се изложиха по-горе. Малко след
това подсъдимият /в присъствието на св.Б./ е чул блъскане и викове от
апартамента, като решил да се качи и да види какво става. Всичко това означава,
че ако въобще подс.И.Д. е влязъл в апартамента на В., то това е станало след
като вече Д. и А.Д. са употребили силата – блъскане и ритане по входната врата
и с общност на умисъла са осъществили противозаконното влизане в чуждото
жилище. Казано с други думи, той би могъл да е влязъл в жилището, но едва след
осъществяването на престъплението от Д. и А.Д., т.е. той не е имал участие в
употребата на сила за влизането, посредством ритането на входната врата и не е
имал съзнание, че именно по този начин горните двама са проникнали в жилището,
което изключва съставомерността на неговото поведение от обективна и субективна
страна.
Предвид
всичко това и на основание чл.304 от НПК подс.И.Д. бе признат за невиновен и оправдан
по обвинението по чл.170 ал.2 във вр. с
ал.1 от НК, а именно за това, че на 05.10.2013 г. около 00.30 часа
в гр. Септември, с А.А.Д. и П.Г. ***, е влязъл в чуждо жилище – апартамент,
находящ се на ***, обитаван от Х.С.В., като е употребил за това сила и деянието
е извършено нощем и от повече от две лица.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :