РЕШЕНИЕ
№ 169
гр. В. 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:В. Й. М.
В. Р. Г.
при участието на секретаря И. С. К.
като разгледа докладваното от В. Й. М. Въззивно гражданско дело №
20231300500334 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК, по въззивни жалби на страните
по делото срещу решение №502/09.11.2022 г. по гр.д.№877 от 2021 г. по описа на Районен
съд-В..
С решение №502/09.11.2022 г. по гр.д.№877 от 2021 г. по описа на Районен съд-В. е
признато за установено по отношение на ответника С. И. Ж., с ЕГН ********** и адрес: гр.
В., че дължи на ищеца „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с ЕИК.., със седалище и адрес на управление: гр. С.
сумата от 3469.80 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ********** от
29.07.2019 г., ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 2312/2020 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлен
иска до пълния претендиран размер на главницата от 5973.05 лева, както и исковете за
заплащане на сумите от 1055.30 лева - договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до
27.10.2020г. и 329.20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до 16.11.2020
г., като неоснователни.
Със същото решение е оставено без уважение възражението за прихващане на
ответника С. И. Ж., с ЕГН ********** и същият е осъден да заплати на ищеца „Т. Б. А. Б.”
ЕАД, с ЕИК. разноски по производството съобразно уважената част от иска в общ размер на
220.06 лева, както и сумата в общ размер на 149.32 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 2312/2020 г. на ВРС.
1
Въззивната жалба с вх.№ 10440/07.12.2022 г. /по регистратурата на ВРС/ на
ответницата С. И. Ж. от гр. В. е насочена срещу частта от решението, с която искът за
съществуване на вземането на ищеца по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1 вр. с чл.
417, ал. 1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД е уважен за сумата от
3469.80 лева - главница по Договор за потребителски кредит № ********** от 29.07.2019 г.,
ведно със законната лихва от 01.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. № 2312/2020 г. до изплащане на вземането. Съдържа оплакване за
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Излага се, че с отговора на исковата молба е направила
въражение за прихващане със суми, които ищецът дължал по Решение № 2084/09.08.2021
г. постановено по гр. д. № 44094/2020 г. на Софийски районен съд, което не било влязло в
сила. Изразява несъгласие с извода на ВРС, че изискуемостта и ликвидността на вземането
към ищеца по приложеното Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. №
44094/2020 г. на Софийски районен съд не било доказано. В тази насока излага, че
изготвения по делото доклад от ВРС нямал съдържанието по чл. 146 от ГПК и не съдържал
правна квалификация на направеното от нея възражение и не разпределил
доказателствената тежест по възражението. Излага се, че решението на СРС не е влязло в
сила, поради обжалване пред СГС, за което било образувано въззивно производство по в. гр.
дело № 20221100502514, Възз. III - Б състав на Софийски градски съд, което не било
приключило.
Моли Съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част, вместо което да
постанови друго, с което да отхвърли предявеният иск, като неоснователен, поради
погасяването му чрез прихващане. Претендира разноски по производството.
Въззивната жалба с вх.№ 10954/16.12.2022 г. /по регистратурата на ВРС/ на ищеца
„Т. Б. А. Б.” ЕАД, с ЕИК . е насочена срещу частта от решението,
с която исковете за съществуване на вземането му по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415,
ал.1, вр. с чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 и 86 от ЗЗД, са отхвърлени за следните
суми: за горницата над уважената сума от 3469.80 лева до
5973,05 лв. - главница, 1055,30 лв. договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020
г., 329,20 лв.- обезщетение за забава за периода 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2020 г. – датата на подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК до окончателното изплащане на задължението.
Съдържа оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния закон и
при допуснати процесуални нарушения: неправилен и необоснован извод на съда, че
процесния договор за кредит бил недйствителен, поради изготвянето му с шрифт по-малък
от 12; заключението по СТЕ не било обективно, доколкото било изготвено на база
ксерокопия на договора за кредит, а не върху оригинала, поради което не би могло да се
2
прецени дали са спазени законовите изисквания относно вида и размера на шрифта. Според
въззивника по делото не било доказано, че шрифта на договора бил по-малък от 12,
доколкото при изследването на ксерокопие и прехвърляне в различни програми се променял
мащаба на текста, за разлика от оригинала. Излага се още, че изписването на текста с по-
малък шрифт на ксерокопие, не е достатъчно да се обоснове извод за наличие на
предпоставките на чл. 22 ЗПК.
Въззивното дружество моли Съда да отмени решението на ВРС в обжалваната част,
вместо което да постанови друго, с което да уважи исковете в пълния предявен размер.
Прави доказателствено искане за допускане на нова СТЕ по която вещото лице да даде
заключение за използвания размер на шрифта на оригинала на хартиения носител на
процесния договора за потребителски кредит № **********/29.07.2019г. Претендира
разноски по производството.Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по член 263,ал.1 от ГПК всяка от страните е подала отговор на въззивната
жалба, в който излага подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба на
насрещната страна.
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна
следното:
Жалбите са подадени от надлежни страни и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, явяват се
процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.
РС-В. е бил сезиран с искова молба от „Т. Б. А. Б.” ЕАД, с която са предявени
установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр.чл.415, ал.1, вр. с чл. 417, ал.
1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 и 86 от ЗЗД против С. И. Ж. за установяване съществуването
на вземането му от ответника по Договор за потребителски кредит № ********** от
29.07.2019 г. в общ размер на 7357.55 лв./ след намаляване от ищеца на претендираната
главница със сумата от 974.39 лева, представляваща еднократна такса за оценка на риска, с
молба вх. № 1683/23.07.2021 г./, от които 5973.05 главница, 1055.30 лева договорна лихва за
периода от 05.04.2020 г. до
27.10.2020 г., 329.20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до
16.11.2020 г., ведно със законната лихва считана от подаване на Заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК. Претендирани са разноски за производството по
делото, както и по заповедното производство.
Обстоятелствата, на които се основават предявените искове, са: ответникът е
неизправна страна по сключен с ищеца на 29.07.2019 г. Договор за потребителски кредит №
3
**********. Съгласно договора ищецът е предоставил на ответника сума в размер на
9094.28 лв. В чл. 7 ал.1 от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 7000 лв.,
като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска, в размер на
974.39 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит, която сума се финансира от
Кредитора и се възстановява от Потребителя с дължимите месечни вноски съгласно
погасителния план предвид заявеното му желание в искането- декларация. Съгласно чл. 7,
ал.2 от Договора, потребителския кредит за общо ползване, средствата по кредита се
превеждат от Кредитора по банкова сметка на Потребителя. В случая, когато Потребителят
е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователните програми
средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за което потребителят
дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Посочва се, че ответницата е пожелала да сключи застраховка „Живот” в размер на
554.40 лв. и застраховка „Безработица” в размер на 565.49 лв. (Приложение 5). Съгласно
приложеното заявление за рефинансиране на задължение от ответницата (Приложение 10), с
част от средствата тя е пожелала да рефинансира задължение по договор № ********** в
размер на 533.00 лв. и задължение по договор № ********** в размер на 953.20 лв. Общото
крайно задължение по Договора (чл. 10 от Договора) възлиза на 12034.95 лв., която сума е
разсрочена на 24 погасителни месечни вноски 23 по 501.46 лв., ведно с последна
изравнителна в размер на 501.37 лв. Уговореният между страните лихвен процент, с който
се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен процент е в размер на
28.49 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така предоставената сума, кредитополучателят се е
задължил да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и
договорна лихва. Твърди се, че ответницата е преустановила плащанията по договора,
съгласно погасителния план, считано от 5.04.2020 г. за повече от три месечни вноски, като
не погасила вноски с падежи - 05.04.2020 г., 05.05.2020 г. и 05.06.2020г.
Излага се, че ответницата е уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост на
кредита.
Посочено е още, че поради неизпълнение от страна на ответника, ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по силата на което му е издадена
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както и че ответницата е възразила
срещу заповедта. Излага се, че към дата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК (01.12.2020 г.), задължението на С. И. Ж.
към „Т. Б. А. Б. ЕАД, по Договора, е било в размер на 8002.74 лв. (6947.44 лв. главница и
1055.30 договорна лихва). Отделно от това, съгласно чл. 9, ал. 4 от Договора за
потребителски кредит се сочи, че ответницата дължи и обезщетение за забава (лихва за
просрочие), което към 16.11.2020 г. е било в размер на 329.20 лв.
С молба вх. № 1683/23.07.2021 г./по регистратурата на ВРС/ ищецът е намалил
размера на претендираната главница със сумата от 974.39 лева, представляваща еднократна
такса за оценка на риска.
В срока по 131 от ГПК от ответната страна, чрез адв.-пълномощника си И.Д., е
4
постъпил отговор на исковата молба с който оспорва предявените искове, като
неоснователни. Наведени са възражения за недействителност на процесния договор за
кредит, на основание чл. 22 и чл.23 от ЗПК от ЗПК, поради неспазване на изискванията на
чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т, 10 и т. 11 от ЗПК: сключеният договор за кредит бил съставен
със шрифт по - малък от 12 /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/; клаузата на чл.10 от договора, посочваща
ГПР: 48,34 % не била в съответствие с чл. 19 и сл. от ЗПК, Приложение № 1 към ЗПК и
счита същата за нищожна, на осн. чл. 146, ал. 1, във вр. с чл. 143 от ЗЗП, както и на осн. чл.
26, ал. 1 от ЗЗД поради противоречие със закона; договорът не съдържал погасителен план
със съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК.
В отговора на исковата молба ответница е направила правопогасяващо възражение за
прихващане между основателно дължимите суми от нея към „Т. Б. А. Б.” ЕАД със сумите,
които „Т. Б. А. Б. ЕАД дължи, следните суми: сумата от 466.89 лева, представляваща сума,
с която банката се е обогатила неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза,
и сумата от 6 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради
неизпълнение на задълженията на банката по договора за кредит, като посочва, че сумите
били установени със съдебно решение.
В тази връзка посочва, че с Решение № 2084/09.08.2021 г. постановено по гр. д. №
44094/2020 г. на Софийски районен съд, е признато за установено в отношенията между нея
и „Т. Б. А. Б. ЕАД по Договор за кредит № **********/29.07.2019 г., че клаузата Еднократна
такса оценка на риска в размер на 974.39 лв., уговорена в чл. 7.1. от Договора за кредит е
нищожна, съответно „Т. Б. А. Б.” ЕАД е осъдено да заплати следните суми, ведно със
законната лихва: сумата от 466.89 лева, представляваща сума, с която банката се е обогатила
неоснователно, като получена въз основа на нищожна клауза и сумата от 3 000 лева -
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, поради неизпълнение на задълженията на
банката по договора за кредит. Ответницата изрично е посочила, че решението на СРС е
обжалвано от всяка от страните и не е влязло в сила.
Страните не спорят, а и от приложеното ч.гр.д. № 2312/2020 г. по описа на Районен
съд - В. се установява, че в полза на ищцовото дружество е издадена заповед № 201873-
РЗ/07.12.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417
ГПК срещу ответника, за сумата: 8331.94лв., от която 6947лв.-главница, неизплатено
задължение по Договор за потребителски кредит №**********/29.07.2019г., 1055.30лв. -
договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до
27.10.2020 г., 329.20 лева - обезщетение за забава за периода от 05.04.2020 г. до
16.11.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението-
01.12.2020г. до изплащане на вземането, както и да заплати сумите:166.64лв.-държавна
такси и 150лв.-юрисконсултско възнаграждение.
От ответника своевременно е постъпило възражение срещу заповедта за изпълнение.
Ищцовото дружество е предявило иск за установяване на вземането си в едномесечния срок
по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което предявените искове са допустими.
5
Пред настоящата инстанция не е спорно обстоятелството, че на 29.07.2019 г. между
страните е сключен договор за потребителски кредит № **********, по силата на който
ищецът „Т. Б. А. К.” ЕАД отпуснало потребителски кредит на ответника С. И. Ж. в размер
на 7000.00 лева, като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на
риска, в размер на 974.39 лева, дължима в деня на подписване на договора за кредит, като се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски
съгласно погасителния план, предвид заявеното му желание в искането - декларация.
Ответницата е сключила и застраховка „Живот“ в размер на 554.40 лева и застраховка
„Безработица“ в размер на 565.49 лева. Със заявление за рефинансиране на задължение от
ответницата с част от средствата по кредита същата е пожелала да рефинансира задължение
по договор № ********** в размер на 533.00 лева и задължение по договор № ********** в
размер на 953.20 лева. Общото крайно задължение по договора възлиза на 12034.95 лева,
която сума е разсрочена на 24 погасителни месечни вноски 23 по 501.46 лева, ведно с
последна изравнителна в размер на 501.37 лева. Годишният лихвен процент по кредита е в
размер на 28.49 лева /чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора/. Тъй като ответницата е преустановила
плащанията по договора, считано от 05.04.2020 г. за повече от три месечни вноски, съгласно
погасителния план към договора, а именно вноски с падежи 05.04.2020 г., 05.05.2020
г. и 05.06.2020 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като уведомлението за
предсрочната изискуемост е връчено на ответницата на 27.10.2020 г., видно от
приложената по делото обратна разписка.
В първоинстанционното производство ищецът с молба вх. № 1683/23.07.2021 г. е
намалил размера на претендираната главница със сумата от 974.39 лева, представляваща
еднократна такса за оценка на риска.
По възражението за прихващане на въззивницата С.Ж. съдът намира за установено
следното:
От приложеното по първоинстанционното дело заверено копие на Решение №
2084/09.08.2021 г. по гр.д. № 20201110144094/2020 г. на СРС, се установява, че страни по
делото пред СРС са страните по настоящото дело. С посоченото решение СРС е осъдил „Т.
Б. А. Б.“ ЕАД да заплати на ответницата С. И. Ж. сумата от 466.89 лева и сумата от 3000.00
лева. Решението е обжалвано и от двете страни пред СГС. Видно от приложеното по делото
пред ВОС Решение №3279/17.11.2022г. на СГС, възз. III-Б състав въззивният съд е отменил
частично иска с правно основание по чл.79,ал.1 вр.с чл.82 от ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД за разликата
над 1500лв до размера от 3 000 лв. /т.е. за сумата от 1 500 лв./, както и в частта му за
разноските, които ответникът „Т. Б. А. Б.“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата С. Ж., като е
отхвърлил иска за разликата над 1500лв до размера от 3 000 лв. По настоящото дело липсват
доказателства, установяващи посочените по-горе съдебни решения да са влезли в законна
сила. въззивното решение на СГС да е влязло в сила, което се установява и от изявлението
на Процесуалният представител на въззивницата Ж. в о.с.з. по настоящото дело на
14.11.2023г. е направил изрично изявление, че решението на СГС е обжалвано пред ВКС.
ВОС приема за установено, че предявеното от ответницата насрещно вземане за
6
прихващане към ищеца не е установено с влязъл в сила съдебен акт, поради не приключило
производството спора.
От приетата в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза
/СИЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и обоснована, се установява, че:
ответницата Ж. до 01.12.2020 г. - датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК е
изплатила по кредита 3530.20 лева. Размерът на останалите незаплатени месечни вноски по
процесния договор към 01.12.2020 г. по компоненти /главница, договорна лихва и
обезщетение за забава/ и периоди е както следва: незаплатена главница - 6947.44 лева, от
които: с настъпил падеж - 2926.66 лева, с ненастъпил падеж - 4020.78 лева. Чистата стойност
на кредита е 7000.00 лева. От експертизата се установява, че ищецът е изпълнил
задължението си по процесния договор, като е превел заемната сума от 9094.28 лева на
кредитополучателя С. И. Ж. на 29.07.2019 г. На същата дата от сумата е събрана
автоматична такса в размер на 974.39 лева и са преведени 1119.89 лева за застраховки, от
които застраховка живот 554.40 лева и застраховка безработица 565.49 лева. От остатъка от
7000.00 лева е погасен стар кредит на ответника в размер на 1486.20, изтеглени на каса са
4447.50 от ответника, направени два броя вътрешнобанкови преводи на стойност 1063.30
лева и събрана такса за вътрешнобанков превод в размер на 3.00 лева. Годишният процент
на разходите /ГПР/, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като са
взети предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в
Приложение № 1 към ЗПК начин е 48.34 %. Лихвения процент, с който е определена
възнаградителна лихва е договорения, съгласно чл. 9.1 от Договора за потребителски кредит
лихвен процент от 28.49 лева годишна лихва.
От заключението на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-
техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвена и
обоснована се установява, че: От проведеното техническо изследване на представените за
изследване ксерокопия на Договор за потребителски кредит, Рамков договор за платежни
услуги за физически лица, Информационен бюлетин за вложителите и Декларация, всичките
от 29.07.2019 г. вещото лице установило, че шрифтът и размерът, с който е написан текста е
Arial Narrow 11 Pt, използван в текстообработващата програма Word. От експертизата се
установява също и че същият шрифт и размер е използван и при написването на документа
Заявление-Декларация за установяване на договорни отношения, но междуредовото
разстояние е сгъстено с 1,5 пункта. Размерът на шрифта в документа - Застрахователен
договор е 8 Pt, но поради лошото качество на ксерокопието, видът на шрифта не може да
бъде установен.
За да отхвърли частично иска за главницата за горницата над 3469.80 лева до пълния
му претендиран размер от 5973.05 лева по Договор за потребителски кредит № **********
7
от 29.07.2019 и изцяло исковете за претендираните суми: 1055.30 лева - договорна лихва за
периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020 г. и 329.20 лева - обезщетение за забава за
периода от 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г. ВРС е приел, че сключеният между страните
Договор за потребителски кредит № ********** от 29.07.2019 е недействителен поради
съставяне на договора с шрифт по-малък от 12, установено от заключението на приетата по
делото СТЕ и в нарушение на императивната разпоредбата на чл.10, ал. 1 от ЗПК. Приел е,
че при установената недействителност на договора и на основание чл. 23 от ЗПК ответникът
дължи връщане единствено на разликата между чистата стойност на кредита, която приел,
че е в размер на 7000лв. и извършените плащания от ответницата в размер на 3530.20 лева,
установени със СИЕ. Като последица от недействителността на договора
първоинстанционният съд приел, че предявените искове за дължимостта на договорна лихва
и обезщетение за забава са неоснователни.
ВРС, за да отхвърли наведеното в процеса възражение на ответницата за прихващане
с вземания от ищеца по представеното Решение № 2084/09.08.2021 г. по гр.д. №
20201110144094/2020 г. на СРС, е приел, че вземането на ответницата по посоченото
съдебно решение не е изискуемо и ликвидно, поради липса на доказателства същото да е
влязло в законна сила.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският окръжен съд
намира следното от правна страна:
Предявените за разглеждане искове са с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр.чл.415, ал.1 вр. с чл. 417, ал. 1, т.2 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86
от ЗЗД.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението и по допустимостта му в обжалваната част, а по всички останали въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и допустимо –
постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност,
от надлежен състав и в рамките на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и е подписано. Депозираните срещу него въззивни жалби са подадени в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което са
процесуално допустими. Разгледани по същество, въззивните жалби се явяват
неоснователни, поради следните съображения:
По отношение на процесния договор - Договор за потребителски кредит №
********** от 29.07.2019г., сключен между страните по делото, намира приложение ЗПК и
ЗЗП, като между страните не е спорно обстоятелството, че договорът е такъв за
потребителски кредит.
С императивната норма на чл. 7, ал. 3 ГПК е въведено задължение на съда служебно
8
да следи за неравноправност на клаузи, съдържащите се в договор, сключен с потребител.
Съгласно задължителните за съдилищата указания дадени в мотивите на
Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по ТД № 1/2020 г. на Върховен касационен съд,
ОСГТК: Независимо от спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност,
когато то произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните
трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя се извежда,
при спазване на установените в ГПК преклузии. Когато нищожността произтича от формата
или съдържанието на договора, съдът е длъжен да я констатира служебно, като в този
случай правото на страната да се позове на нея не е обвързано със срок.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в писмена
форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък
от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски
кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови
изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени
в защита на потребителите.
Представените по делото преписи на Договор за потребителски кредит №**********,
Рамков договор за платежни услуги за физически лица, Информационен бюлетин за
вложителите, Декларация от ответницата С. Ж., всичките с дата от 29.07.2019 г. обаче са
съставени с размер на шрифта по -малък от 12, установено с приетото по делото заключение
на СТЕ. Заключението на експерта е категорично, че изброените по-горе документи обект на
изследване, включително и процесният договор за кредит са написани с шрифт на текста
Arial Narrow и размер 11 Pt, използван в текстообработващата програма Word.
Същият шрифт на текста -Arial Narrow и размер - 11 Pt е използван и при заявление –
декларация за установяване на договорни отношения, но междуредовото пространство е
сгъстено с 1,5 пункта.
Видно от заключението при техническото изследване на ксерокопията на посочените
по-горе документи експертът не е установил пречки, възпрепятстващи тяхното изследване.
Вещото лице е установило, че размерът на шрифта на изследвания документа –
застрахователен договор е 8 Pt, но паради лошото качество на ксерокопието не е могъл да
установи вида на шрифта.
При всички изследвани документи, без Застрахователния договор, вещото лице е
установило съвпадения на признаците в буквените и цифрови знаци на шрифта, с който са
написани, като посочва, че е един и същ.
Предвид изложеното, неоснователно е възражението на въззивното
дружество/ищеца/, че заключението на СТЕ е необективно с оглед изследване на
представените по делото ксерокопия, а не оригинал.
9
От първоинстанционното дело съдът констатира, че заключението по СТЕ е прието
след изслушване на вещото лице в о.с.з. на 27.06.2022г. и не е било оспорено от нито една
от страните по делото, съгласно чл.200, ал.3 от ГПК, като за въззивното дружество/ищеца/
не се е явил представител. Следователно, оспорването на заключението на СТЕ едва пред
въззивната инстанция е недопустимо поради настъпила преклузия. В тази връзка е
недопустимо и искането за допускане на нова СТЕ, която да изследва оригиналите на
процесния договор, с оглед въведената забрана с чл.266,ал.1 от ГПК страната да сочи
доказателства, които е могла да посочи и представи в срок в първоинстанционното
производство. Пропускът на страната се дължи на собственото ѝ пасивно поведение.
При тези безспорни констатации от заключението на СТЕ, че процесният договор за
кредит е съставен на шрифт по-малък от 12 е достатъчно основание за обявяването му за
недействителен съгласно чл. 22 във вр. с чл.10, ал.1 от ЗПК, без да се изследват останалите
възражения за недействителност на договора.
При така изложената фактическа обстановка въззивната инстанция напълно споделя
изводите на ВРС, че предявеният установителен иск е частично основателен само по
отношение на разликата между получената главница по договора за кредит в размер на
7000лв. и платената от ответницата Ж. сума по кредита в размер на 3530.20 лева, съгласно
заключението на вещото лице, или искът се явява основателен до размер от 3469.80 лева, за
колкото е уважен от първоинстанционния съд. В случая по делото не е проведено пълно и
главно доказване от страна на ищеца-кредитор, чиято е доказателствената тежест, съгласно
чл.154, ал.1 от ГПК и чл.11 и сл. от ЗПК, че процесният договор отговаря на
императивните изисквания на закона за форма и съдържание - чл.5, ал.4, чл. 10 и чл. 11 от
ЗПК.
Поради недействителността на договора за кредит, изцяло неоснователни се явяват и
претенциите на ищеца за заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1055.30 лева -
договорна лихва за периода от 05.04.2020 г. до 27.10.2020 г. и 329.20 лева - обезщетение за
забава за периода 05.04.2020 г. до 16.11.2020 г., които правилно са отхвърлени с
обжалваното решение.
Въззивната жалба на ответницата С. И. Ж. също е неоснователна, поради следните
съображения:
Съдът констатира, че с ОИМ ответницата е направила правопогасяващо възражение
за прихващане с вземания към ищеца по Решение № 2084/09.08.2021 г. по гр.д. №
20201110144094/2020 г. на СРС, като е заявила, че решението не е влязло в сила, поради
обжалване.
Институтът на прихващането е уреден в чл. 103 – чл. 105 ЗЗД.
Процесното възражение за прихващане е с правна квалификация по чл.103, ал.1 от
ЗЗД.
В чл.103 от ЗЗД е посочено, че когато две лица си дължат взаимно пари или други
10
еднородни заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно,
може да го прихване срещу задължението си. Следователно фактическият състав на
възражението за прихващане включва: съществуването на две действителни вземания/
задължения/; вземанията да са насрещни; двете вземания да имат за предмет пари или
еднородни и заместими вещи; вземането на страната, която прихваща /активното вземане/ да
е изискуемо и ликвидно.
В мотивите към т. 1 от ТР № 1/2020 г. на ВКС-ОСГТК е дадена дефиниция на
ликвидността като условие за настъпване на погасителния ефект на прихващането, а именно,
че ликвидно е както вземането, установено с влязло в сила решение/заповед за изпълнение,
така и вземането, неоспорвано от длъжника.
В случая заявеното от ответницата вземане към ищеца следва да е установено по
основание и размер с влязъл в сила съдебен акт, т.е. да е безспорно, каквито данни по делото
липсват. До приключване на производството пред настоящата инстанция не се установи
вземането на ответницата да е ликвидно съгласно изискването на чл. 103, ал. 1 ЗЗД,
доколкото нито е признато от ищеца, нито е установено със сила на пресъдено нещо.
Видно от представеното пред ВОС Решение №3279/17.11.2022г. на СГС, възз. III-Б
състав въззивният съд е отменил частично иска с правно основание по чл.79,ал.1 вр.с чл.82
от ЗЗД вр.с чл.52 ЗЗД за разликата над 1500лв до размера от 3 000 лв. /т.е. за сумата от 1 500
лв./, както и в частта му за разноските, които ответникът „Т.Б.А.Б.“ ЕАД е осъден да
заплати на ищцата С. Ж., като е отхвърлил иска за разликата над 1500лв до размера от 3 000
лв. По делото липсват доказателства Въззивното решение на СГС да е влязло в сила, което
се установява и от изявлението на процесуалния представител на въззивницата Ж. в о.с.з. по
настоящото дело на 14.11.2023г., че решението на СГС е обжалвано пред ВКС.
При тези данни не би могло да се извърши прихващане, поради недоказаност на
изискуемостта и ликвидността на посоченото вземане на ответницата към ищеца. Ето защо
ВОС намира констатациите и изводите на ВРС за правилни и законосъобразни.
С оглед на изложените по-горе съображения, решението на районния съд се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съдът констатира, че по делото всяка от страните е направила разноски единствено за
държавна такса, съразмерно на обжалвания интерес. От страните не са представени списъци
за направени разноски по чл.80 ГПК. При това положение съдът не следва да се произнася
по възражението на въззивното дружество/ищеца/ за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна, поради липса на доказателства за заплащането на
такова.
С оглед изхода на делото на жалбоподателите не се следва присъждането на
разноски.
11
По изложените съображения, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №502/09.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 877 от 2021 г.
по описа на Районен съд-В. .
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12