Р Е Ш Е Н И Е

Номер 420                                          30.09.2019 г.                                      гр.Разград

В   И М Е Т О    Н А   Н А Р О Д А

Разградският районен съд

На двадесет и пети септември                    две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА

секретар    Галя Мавродинова

 прокурор

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 211  по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е с правно основание чл.127, чл.143 и чл.149 и 127А от СК.

            Депозирана е молба от А.И.С., с която са предявени обективно съединени искове срещу      А.М.А. за упражняване на родителските права по отношение на  общото им дете Г. А. М., за определяне на местоживеенето  при нея, както и за определяне на режим на лични отношения на детето с ответника  и за заплащане на месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.02.2018 г. Освен това иска от съда да постанови заместващо съгласието на бащата разрешение за издаване на паспорт на Г.А.М. и за пътуването й до Федерална Република Германия и обратно, придружена от майка си или от друго лице само със съгласието на майката, като в тази част иска съдът да допусне и предварително изпълнение на решението. Твърди, че с ответника са имали сключен граждански брак, който е прекратен с влязло в сила съдебно решение от 29.11.2013 г., че Г. е родена по време на фактическата им раздяла и въпросът за упражняването на родителските права не е решен с този съдебен акт. Сочи, че от раждането на детето тя се грижи за нея с помощта на биологическия й баща С.Н.С., с който е сключила граждански брак на 30.08.2017 г. и от когото има още две деца, че двамата родители и тези две деца живеят от година в Германия, където работят, както и че ответникът не се е съгласил да даде разрешение за издаване на паспорт и за напускане на страната от малолетното дете. Твърди, че по тази причина Г. живее при сестрата на ищцата в с.Раковски, като последната изпраща средства за издръжката на детето. Заявява желание Г.  да живее при нея и сочи това като причина за предявяване на исковете.  След дадените от съда указания ищцата уточнява, че искът за заплащане на издръжка е предявен от нея като родител и законен представител на Г.А.М.. В о.с.з. на 25.09.2019 г. ищцата заяви отказ от иска за заплащане на издръжка за минало време, поради което с протоколно определение в тази част делото беше прекратено. В същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца изрично заяви и това, че тя не претендира за присъждане на разноски.

            Ответникът  в писмения си отговор сочи, че исковата молба е нередовно в частта, с която е предявен иск за заплащане на издръжка, т.к. е предявена от А.С. в лично качество, а не в качеството й на родител и законен представител на детето. В останалата част счита исковете за неоснователни. Сочи, че ищцата признава, че той не е баща на Г., както и че същата не се грижи за детето Г., което налага предприемане на мерки за закрила от Д“СП“Разград. Претендира за заплащане на направените по делото разноски.

            Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следните фактически обстоятелства: Според представеното по делото удостоверение  за раждане родители на Г.А.М. са А.И.А. и А.М.А..  Г.А.М. е родена на *** г.

            С решение по гр.д.№23081/2012 г. по описа на РС София гражданският брак между А.И.А. и А.М.А. е прекратен  на основание чл.49, ал.1 от СК. С това решение упражняването на родителските права по отношение на двете родени от брака деца М. и А. е предоставено на бащата, като на майката е предоставен режим на лични отношения и същата е осъдена да заплаща издръжка за децата. В това решение не е уреден въпроса за упражняването на родителските права по отношение на Г..

            Според показанията на свидетелите С. С. и Н. А., Г. е част от семейството на майка си и С. С., с когото живеят заедно от 2003 г. Последният счита, че е биологичен баща на детето, т.к. то е родено по време на фактическото му съжителство с майката. Г. е отглеждана заедно с другите две деца на семейството /на 30.08.2017 г. С.С. и А.А. са сключили граждански брак/. През 2018 г. двамата заминават за Федерална Република Германия, започват да работят там и се установяват заедно с двете деца. Г. остава в Република България, т.к. ответникът не е дал разрешение за издаване на паспорт и за напускане на страната от непълнолетната, без да е придружена от него.  Тя е поверена на грижите на сестрата на С.С., като средствата за издръжка се изпращат от майката и нейния съпруг. През лятото на 2019 г. С.С. се завърнал в България, за да се грижи за Г., т.к.  сестра му заминала в чужбина. Според показанията на този свидетел двамата със съпругата му реализират месечен доход от 3300 евро, от който заплащат 600 евро за квартира, а в наетото от тях жилище има три спални, като планират Г. да дели спалня със сестра си. Съобщава, че брат й и сестра й посещават училище, като са в подготвителна група – учат немски език, като това предстои и на Г., ако получи разрешение от съда да отиде при семейството си.

            По делото е представено удостоверение за  адресна регистрация на ищцата, удостоверение от собственика за местожителство, трудов договор на ищцата от 01.02.2018 г. , продължен до 31.10.2020 г. и трудов договор на С.С. от същата дата.  

            Изслушана по реда на чл.15 от Закона за закрила на детето, Г. сподели, че желае да отиде в Германия при майка си и баща си. Никога не е виждала ответника, но знае от родителите си С. и А., че единствената причина да не е с тях са проблемите с документите. Редовно общува с майка си и баща си С., с брат си и сестра си и винаги това е възприемала като свое семейство.

            Въз основа на така установената фактическа обстановка Съдът намира, че упражняването на родителските права следва да се предостави на майката. При решаването на този въпрос, Съдът трябва да прецени личните и родителски качества на двамата родители, имущественото и финансовото им състояние, полаганите до момента грижи и отношение към детето, изградените емоционални връзки, пола и възрастта на детето, възможността да ползват помощ от трети лица при обгрижване на детето, социалното обкръжение и свободното им време. В случая единствено и само майката е заявила такова желание. Единствено тя от двамата, вписани в удостоверението за раждане като родители, се е грижила за Г., като е била активно подпомагана от своя съпруг, който счита себе си за баща на детето. Г. възприема това семейство като свое, в рамките на същото получава обич и подкрепа и решението на съда следва да се съобрази с тези обективни обстоятелства.

            На ответника следва да бъде определен режим на лични отношения с право да вижда и взема детето една седмица  през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Това е режимът, предложен от ищцата и предвид обстоятелството, че и двамата родители са категорични относно произхода на Г. и тя никога не е виждала ответника, Съдът намира този режим за подходящ.

            Предвид разделното живеене на двамата родители, което прави невъзможно родителят, който не упражнява родителски права, следва да бъде определена издръжка, която този родител на заплаща в пари. Предвид обстоятелствата по делото съдът счита, че издръжката следва да бъде в минималния размер, определен по реда на чл.142, ал.2 от СК, а именно 140 лв. Същата се дължи от датата на предявяване на исковата молба – 01.02.2019 г. ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, които водят до изменение или прекратяване на издръжката. В останалата му част искът следва да бъде отхвърлен.

Така предявеният иск за даване на разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и   Г. да пътува зад граница без неговото съгласие и по-конкретно да пътува до Федерална Република Германия и обратно, съдът намира за основателен. Разпоредбите на чл.127А от СК и чл.76 от Закона за българските документи за самоличност изискват общото съгласие и на двамата родители за решаване на въпросите, свързани с пътуването на детето в чужбина и издаването на необходимите му лични документи. При конкретно възникнал спор между родителите, респ. при липса на волеизявление от страна на единия родител съдът следва да реши този въпрос съобразно интересите на детето, за да може то да бъде възпитавано по начин, който осигурява неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие. В случая майката, която единствена като родител полага грижи за детето, се е установила във Федерална Република Германия. Там е и цялото семейство, в което е израснала Г. и съдът следва да й даде възможност да се присъедини към това семейство.

            Ето защо съдът намира, че следва да даде разрешение, заместващо съгласието на бащата да се издаде паспорт за задгранични пътувания, както и  Г. да пътува зад граница без неговото съгласие и по-конкретно да пътува до Федерална Република Германия и обратно.   Това разрешение няма да доведе до ограничаване на контактите с ответника, тъй като такива не се поддържат.

            На основание чл.127А, ал.4 от СК съдът следва да допусне предварително изпълнение на постановеното решение предвид това, че производството е продължило прекалено дълго поради  трудности с призоваването на ответника и евентуалната възможност все още детето да бъде записано в подготвителна група за изучаване на немския език в Република Германия, както и предвид пълната незаинтересованост на ответника от съдбата на детето.

 

 

 

            На основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответника следва да заплати по сметка на РРС държавна такса върху присъдения размер на издръжката, а именно  201,60 лв.

            В частта на издръжката решението подлежи на предварително изпълнение.

            Воден от гореизложеното, Разградският Районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПРЕДОСТАВЯ упражняването на РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на малолетното дете  Г.А.М., ЕГН ********** на  майката А.И.С., ЕГН ********** ***»********», №** и определя местоживеенето й при нея, като определя РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на детето с бащата А. М. А. А. Х., ЕГН ********** *** с право да я вижда и взема при себе си една седмица  през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на майката.

          ОСЪЖДА А. М. А. А. Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното си дете Г.А.М., ЕГН ********** чрез  нейната майка и законен представител А.И.С., ЕГН ********** ***»******», №** ежемесечна парична издръжка в размер на 140 лв. /сто и четиридесет лева/, считано от  01.02.2019 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, налагащи нейното изменяване или прекратяване и ОТХВЪРЛЯ ИСКА за заплащане на издръжка в останалата му част до първоначално предявения размер от 150 лв.

          ОСЪЖДА А. М. А. А. Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РРС държавна такса в размер на 201,60 лв. / двеста и един лева и шестдесет стотинки/ върху присъдения размер на издръжката.

          На основания чл.242 ал.1 от ГПК съдът постановява предварително изпълнение на решението в частта му за издръжката.

          ПОСТАНОВЯВА заместващо съгласието на  бащата А. М. А. А. Х., ЕГН ********** *** РАЗРЕШЕНИЕ за издаване на задграничен паспорт  на детето Г.А.М., ЕГН ********** и заместващо съгласието на бащата РАЗРЕШЕНИЕ Г.А.М., ЕГН ********** да напуска пределите на Република България и да пътува до Федерална Република Германия и обратно, придружена от майка си А.И.С., ЕГН ********** или от друго лице със съгласието на майката до навършване на пълнолетие.

          Решението е постановено по предявен иск от А.И.С., ЕГН **********.

          На основание чл.127 А, ал.4 от СК постановява ПРЕДВАРИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ на решението в частта относно заместващото съгласие.

 

          Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: