Р Е Ш
Е Н И Е № . .
. .
гр. Велинград, 30.07.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,
в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР: ЦВЕТАНА
КОЦЕВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 331
по описа за 2020 г. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 127, ал.2 от СК
и чл.149 от СК.
Постъпила
е искова молба от ищеца Н.И.Г., ЕГН **********, като баща и законен представител на малолетната си дъщеря А.Н.Г., ЕГН **********-
двамата с постоянен адрес ***, срещу Д.С.А., ЕГН ********** ***,
р-н Кремиковци, ул.“61-ва“ № 16.
Предявен е иск правно
основание чл.127, ал.2 СК - за предоставяне упражняването на родителски права
върху детето А.Н.Г., ЕГН ********** на неговия баща Н.И.Г.; определяне
местоживеене на детето при бащата на неговия адрес в гр.Велинград, определяне режим на лични отношения на детето
с другия родител майката–ответник; както
и осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 160 лв.
Ищецът твърди, че през 2014г. се запознал с Д.А. и
не след дълго започнали връзка. През
2015 г. в гр. Пловдив се е родила
дъщеря им А.. Поради трудова
заетост, са се местили и живеели
в различни градове. През 2017 г. са се преместили да живеят в гр. Велинград. Ищеца е работил усилено за да може да издържам семейството си, а за дъщеря им се грижил
и са полагали основно
грижи той и неговата майка, която е живеела
заедно с тях. От самото раждане на А., майката не е полагала
грижи за детето като го неглижирала,
а е и била щастлива от това, че
те с майка му са се
нагърбили бяхме със родителските
задължения и отговорности.През 2017г. ответницата беше заловена от полицията с наркотици. Ищеца
и е помогнал със всичко, за да не бъде майката на А. наказателно преследвана и
дъщеря им да има майка която да ми помага за отглеждането и. Уви надеждата му ,
че ответницата ще се откаже от зависимостта си се оказа напразна. Многократно е
излизала от къщи и не се е прибирала в
къщи с дни. На въпросите му къде е
ходила, само е отговарял с мълчание
или е заявявала , че е била с приятели и
се е веселила. През октомври месец на 2019 г. Ответницата и дъщеря им
са излезли от дома им и в продължение на повече от шест
месеца, ответника е нямал никаква информация за
детето. На 22.05.2020 г. около обед без никакво предизвестие
ответницата се е появила в домът им, като е
водила детето. Заявила е, че е в
пълна невъзможност да се грижи за дъщеря им, тъй като няма къде да живее, няма
условия където да отглежда детето и не разполага с никакви средства за това.
Остави дрехите, здравната книжка, акта за раждане, имунизационния паспорт на А.
и си замина, без дори да каже къде отива, къде ще отседне или какъвто и да
телефонен номер за контакт.Ищеца веднага е отишъл ДСП-ОЗД Велингард и ги е информирал за
ситуацията, като ги помолих за съдействие. Началника на отдела г-жа Жекова веднага е съдействала, като го е насочила към ДГ
„Радост“, където А. е била записана и от 16.06.2020 г. започва посещения.
Записали са А. при личен лекар д-р
Даниела Жерева в ДКЦ Велинград.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска от съда да постанови решение с което родителските права и местоживеенето на
малолетната им дъщеря А.Н.Г. с ЕГН **********да бъдат предоставени на ищеца . Да
се задължи нейната майката- ответник
Д.С.А. с ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка в размер на 160 лв.
на А.Н.Г. с ЕГН ********** чрез ищеца.и
се постанови режим на лични
отношения които да са в интерес
на детето да ,като А.Н.Г. с ЕГН **********
с нейната майка Д.С.А. с ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 17:30 часа в петък до 8:30 часа в понеделник с преспиване
при майката! Коледните празници всяка четна-нечетна година, считано от 10:00
часа на 25.12 до 20:00 часа на 27.12. да се редуват между родителите. Великденските
празници (съобразно православния календар) всяка четна- нечетна година, считано
от 10:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на първия ден след Великден да се
редуват между родителите. Новогодишните празници всяка четна-нечетна година,
считано от 10:00 часа на 30.12. да се редува между родителите. 30 дни през
лятото и 10 дни през зимата, не съвпадащи с платения годишен отпуск за всеки от
родителите, за което се дължи уведомление един месец по рано.Рождения ден на
детето от 18.30 ч. на предходния ден до 14.00 ч. съвместно от двамата родители
или по единично но всеки да има право да е с дето на празника му.Именния ден на
детето за времето от 18.30 на предходния ден до 14-00 часа съвместно от двамата
родители или по единично но всеки да има право да е с детето на празника му.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
В о.с.з. ищецът лично,
поддържа изцяло иска с подробни съображения в защита, като изрично заявява, че
не подържа и оттегля искането си за постановяване на привременни мерки.
В
о.с.з. ответника, не се явява не се
представлява, не изразява становище по иска.
От събраните по
делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено следното:
Видно
от представеното удостоверение за раждане на детето А.Н.Г. с ЕГН **********,
родено на ***г. негова майка е ответникът Д.С.А., ЕГН **********, а баща е ищецът
Н.И.Г., ЕГН **********– тоест страните са родители на малолетното дете А..
От
приетия по делото Социален доклад изготвен от ДСП.Велинград се установява, че:
От раждането си до м.10.2019г. детето А. е отглеждано в семейна среда от
двамата родители, като повечето време семейството е било в дома на бабата по
бащина линия. През м.10.2019г. майката напуснала семейното жилище и в
продължение на 6 месеца е отглеждала детето на неизвестен адрес. От
22.05.2020г. и към момента детето А. се отглежда от бащата на неговия адрес във
гр.Велинград, с помощта на бабата по бащина линия. Жилището в което живеели се
състояло от три стаи, кухненски бокс и санитарен възел и битовите условия в
него били добри, като било обзаведено с всички необходимо и се подържало
чисто и подредено. В него било осигурено
достатъчно лично пространство и всичко необходимо за детето А.. Детето А. било
привързано към баща си и към баба си, а и бащата полагал адекватни грижи за
дъщеря си. Видно от социален доклад е също, че детето А. посещава детска
градина в гр.Велинград.
От показанията
на разпитаните свидетели Димитър Ждраков и Цветана Г. –майка на ищеца, се установява следното: страните са живели на
семейни начала от 2014г. и в рамките на около 5 години, от която им връзка се е
родило и детето А.. Първоначално се разбирали добре, но основно грижите за
детето били поети от бабата по бащина линия, при която живеели, тъй като
ответницата нямала усет и особено желание да се грижи за детето си. Когато детето А. било на почети четири
години, ответницата взела детето и излязла с него, без да каже къде отива и не
се прибрала в този ден. Ищеца и мака му ги търсили и като намерили детето само
и без майка му го прибрали, но ответницата не се прибрала. По късно и периода от м.октомври 2019г. до м.май 2020г. ответницата
отново взела със себе си детето, без да каже къде отива и не се прибирала в
дома си. След това и на 19.05.2020г.
ответницата се обадила на майката на ищеца, че се разделила с човека с
който е живяла и ще докара детето при св.Г.. На 22.05.2020г. ответницата
докарала детето, оставила го, оставила и негови дрешки и заявила, че няма къде
да живее и не може да се грижи за дъщеря си, а ще си търси работа и ще идва от
време на време да го вижда. Свидетелят Ждраков твърди, че е присъствал на 22.05.2020г.,
когато ответницата е докарала детето в дома на бащата и я е чул да заявява, че
неможе да греда дъщеря си, тъй като няма работа и няма възможност да го гледа,
а и считала да го оставя на сигурно
място. Според св.Г. след този случай ответницата в началото идвала да види
детето през две седмици за по 2-3 часа, а после започнала да идва да го вижда
през няколко месеца, но не оставяла никакви пари за издръжката му. И двамата
свидетели твърдят, че основно грижите за детето А. били поети от бащата, който
бил добър баща и полагал грижи за дъщеря си, а и работел в строителството на
частно и получавал месечни доходи в порядъка на средно 1500лв. през летния
период и около 700лв. през зимния период. Свид. Г. сочи, че ответницата била
казвала, че работи и била работила за
няколко месеца, но напуснала заради пандемията, а в момента работела като
продавачка в някакво магазинче.
Съдът
кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като се отнасят до лично
възприети от тях факти и обстоятелства, а и кореспондират с данните от
социалния доклад.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи: Съгласно разпоредбата на чл.127от СК, при спор между родителите, всеки родител
може да поиска от съда да постанови решение относно упражняването на
родителските права, режима на лични контакти и издръжката на детето.
По
аргумент от разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и ал. 2 СК, когато родителите не
живеят заедно и не могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му,
спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се
произнася по тези въпроси съгласно чл. 59, 142, 143 и 144 СК.
Настоящото
производство, което се развива по реда на
чл. 127, ал. 2 СК, по своята правна същност има характеристиките на
спорна съдебна администрация. При него имаме осъществяване на съдебна намеса в
гражданско - правни отношения, в резултат на която, поставеното съдебно решение
замества липсващото споразумение между родителите по чл. 127, ал. 1 СК. Съдът
не е ограничен от искането на страните в производството, а е оправомощен от
закона да уреди отношенията между спорещите служебно и по целесъобразност. При
наличието на спор по смисъла на чл. 127,
ал. 2 СК, съдът предоставя упражняването на родителските права и определя
местоживеенето на децата при единия родител, независимо от това кой от тях е
инициирал производството.
По
делото се събраха доказателства за това, че родителите са разделени, а и поради
раздялата им трябва да се определи кой да упражнява родителските права и при
кого от тях да живее детето им А..
С оглед
събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че в конкретния случай,
упражняването на родителските права следва да продължи да бъде упражнявано от
бащата Н.Г., на грижите на когото майката сама е решила да повери детето А.. От
своя страна от ищеца, като баща на детето е заявено, че желае да упражнява
родителските права и детето да живее при него. Установява се по делото, че в
жилището на бащата има необходимите хигиенно-битови условия за отглеждането и
възпитанието на детето А., на което е осигурено всичко необходимо му за живот.
Социалните работници от Отдел "Закрила на детето" при ДСП-Велинград,
чието основно задължение е да съблюдават интересите на малолетното дете и които
са изцяло заинтересовани от изхода на делото е, че бащата е отглеждал сам
детето А. от м.май.2020г. когато майка е го е оставил на неговите грижи. От
тогава и до момента само бащата е полагал грижи за отглеждането и възпитанието
на детето. Установи се също, че за това дете са полагани адекватни грижи от
бащата. Това само по себе си говори, че бащата притежава нужния родителски
капацитет да се грижи за сина си. От своя страна за майката Д. се устави да няма
възможност да отглежда дъщеря си и и рядко да контактува с нея, като е посещавала
детето в жилището на бащата само по за няколко часа. Не се установява майката
да е изпращала средства за издръжката на дъщеря си А.. Това само по себе си
говори за недостатъчна заинтересованост на майката от детето и от тук за липса
на родителски капацитет изискващ се за да бъде поверено детето на нея. В
същност майката- ответник и не изявила желание да й се предостави упражняването
на родителските права върху детето, нито е оспорила това искане на бащата.
Предвид
на това и с оглед на установените по-горе обстоятелствата, както и факта бащата
да има готовността, възможността и необходимия родителски капацитет да се грижи
за дъщеря си, а това, че ищеца е добър баща се подкрепя и от социален доклад и
от свидетелските показания, то и съдът не намира причини, който да налагат
промяна във фактическото положение.
При
определяне на това на кой от родителите да се предостави упражняването на
родителски права, респективно при кого да живее и кой от тях да го отглежда и
възпитава, водещи са винаги интересите на детето, както и към кой от родителите
си то е привързано е има изградена емоционална връзка, а и полага адекватни
грижи за него. В случая това се установява да е правено от бащата. Ето защо и
съдът намира, че в конкретния случай упражняването на родителските права следва
да продължи да бъде упражнявано от бащата Н.Г., на когото и ще се предостави
упражняването им.
Основателно
и като такова ще се уважи и искането на ищеца, да бъде определено местоживеене
на детето А., при неговия баща на, когото и се предоставя упражняването на
родителските права, като се определи местоживеене на детето при бащата на
неговия адрес в гр.Велинград, ул.“Даме Груев“ №23
Съгласно
чл.124, ал.2 от СК, детето има право на лични отношения с двамата родители. До
колкото липсва съгласуваност на волите на страните относно режима на лични
отношения, съдът счита с оглед интересите на детето, че режимът на лични
отношения, предложен от ищеца е по разширен от обичайния и позволява детето да
получава грижи и внимание и от двамата родители, поради което за неговото
развитие той се оказва в съобразен с нуждите на детето от вниманието и на
двамата му родители и в този смисъл следва да бъде определен режим на лични
отношения на майката с детето както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от
17:30 часа в петък до 8:30 часа в понеделник с преспиване при майката; през Коледните
празници - всяка четна година, считано от 10:00 часа на 25.12 до 20:00 часа на
27.12. да бъде при майката; през Великденските празници (съобразно православния
календар) всяка нечетна година, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 20:00
часа на първия ден след Великден да се бъде при майката. На Новогодишните
празници всяка четна-нечетна година, считано от 10:00 часа на 30.12. да се
редува между родителите, като и 30 дни последователни с преспиване през лятото
и 10 дни последователни с преспиване през зимата, не съвпадащи с платения
годишен отпуск на бащата, за което се дължи уведомление един месец по рано; На Рождения
ден на детето от 18.30 ч. на предходния ден до 14.00 ч. съвместно от двамата
родители или по единично, но всеки да има право да е с дето на празника му; На
именния ден на детето за времето от 18.30 на предходния ден до 14-00 часа
съвместно от двамата родители или по единично, но всеки да има право да е с
детето на празника му.
По
отношение на издръжката за детето А., съдът намира да са налице законовите
изисквания за определяне на такава. ДететоАлександра Г., което към момента е на
5,5 години се нуждае от средства за издръжка в размер на 280лв. месечно,
предвид това да посещава детска градина и да са му необходими средства за
покриване на ежедневните нужди и такива за помагала и пособия. По делото се
установява бащата да работи и да реализират доходи от труд в размер на средно
1100лв. месечно. По делото не се установява със сигурност дали ответницата
работи постоянно, а и ако работи какви доходи получава. Независимо от това до
колкото е млада и работоспособна следва да се приеме, че има възможност да
реализира доход от труд поне в размера на минималната за страната работна
заплата или 650лв., каквато е тя от 01.01.2021г. Ето и защо и до колкото
минималния размер на издръжката съгл. чл. 144 СК е ¼ от минималната работна
заплата, която от 01.01.2020г. е 610лв. а от 01.01.2021г. е 650лв., До колкото искова молба е постъпила в съда на
05.06.2020г. и с нея се претнидра издръжка от 160лв. месечно, то и следва да се
осъди ответника да заплаща издръжка на дъщеря си А. в размер на 160лв. месечно,
като плащането става чрез бащата и законен представител на детето. Тази сума за
издръжка ще се дължи считано от 05.06.2020г. /датата на искова молба/ до
настъпване на обстоятелства за изменението или прекратяването й, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на
разноски, но тъй като не са претендирани такива нито са представени
доказателства за направени разноски, то и съдът не му присъжда такива, тъй като
не дължи произнасяне по незаявени претенции било то и за разноски.
С оглед
изхода на спора, ще се възложи на ответника заплащане на дължимата държавна такса
от 230,40лв. за присъдената издръжка, която и сума ще се осъди да заплати.
По изложените
съображения и на осн. чл. 127, ал.2 от СК съдът,
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
по отношение малолетното дете А.Н.Г., ЕГН **********, родено на ***г. на неговия
баща Н.И.Г., ЕГН ********** ***.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на малолетното дете А.Н.Г.,
ЕГН **********, родено на ***г. при неговия баща Н.И.Г., ЕГН **********,***.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката Д.С.А.,
ЕГН **********, с детето А.Н.Г.,
ЕГН **********, както следва:
Майката има право да вижда детето и да го взема при
себе си : всяка първа и трета седмица от месеца от 17:30 часа в петък до 8:30 часа
в понеделник с преспиване при майката; през Коледните празници - всяка четна
година, считано от 10:00 часа на 25.12 до 20:00 часа на 27.12. да бъде при
майката; през Великденските празници (съобразно православния календар) всяка
нечетна година, считано от 10:00 часа на Разпети петък до 20:00 часа на първия
ден след Великден да се бъде при майката. На Новогодишните празници всяка
четна-нечетна година, считано от 10:00 часа на 30.12. да се редува между
родителите, като и 30 дни последователни с преспиване през лятото и 10 дни
последователни с преспиване през зимата, не съвпадащи с платения годишен отпуск
на бащата, за което се дължи уведомление един месец по рано; На Рождения ден на
детето от 18.30 ч. на предходния ден до 14.00 ч. съвместно от двамата родители
или по единично, но всеки да има право да е с дето на празника му; На именния
ден на детето за времето от 18.30 на предходния ден до 14-00 часа съвместно от
двамата родители или по единично, но всеки да има право да е с детето на
празника му.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН
********** ***, р-н Кремиковци, ул.“61-ва“ № 16, да заплаща на дъщеря си А.Н.Г., ЕГН **********,
чрез нейния баща и законен представител Н.И.Г., ЕГН ********** ***, месечна
издръжка в размер на 160лв. (сто и шестдесет
лева), считано от 05.06.2020г. до настъпване на обстоятелства за нейното
изменение или прекратяването й.
ОСЪЖДА Д.С.А., ЕГН ********** ***, р-н Кремиковци,
ул.“61-ва“ № 16, да заплати на ВлРС държавна такса в размер на 230,40 лева (двеста е тридесет лева и 40ст.)
-за определената издръжка, в полза на Държавата по сметка на съдебната власт -
бюджетната сметка на ВСС.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ………………………...