№ 3349
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско
дело № 20211100514061 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Г. М. Г., ЕГН:********** срещу
решение №305713 от 19.12.2019г. по гр.д.№56350/2019г. по описа на СРС, 76 състав, с което
се признава за установено по предявените от „С.В."АД с ЕИК******* срещу Г. М. Г. искове
с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.198о, ал. 1 от Закона за
водите и чл.86 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 562,06 лева- стойност на
незаплатената услуга „водоснабдяване“ за периода от 23.05.2018г. до 24.04.2019г., ведно със
законната лихва от 04.07.2019г. до окончателното изплащане и сумата от 30 лева мораторна
лихва върху главницата за периода от 23.06.2018г. до 24.04.2019г., като този иск е отхвърлен
за горницата до пълния предявен размер от 361,52 лева. Ответникът е осъден да заплати на
ищеца 48,09 лева разноски в заповедното производство и 272,45 лева разноски в исковото
производство.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
постановено в нарушение на процесуалните правила. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел че е налице валидна облигационна връзка (качеството на собственик на
ответника) и извършена реална доставка на стока/услуга. Неправилно била разпределена и
доказателствената тежест. Моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да
отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски за държавна такса и
възнаграждение за един адвокат по чл.38 от ЗАдв.
Въззиваемата страна „С.В."АД не е подал отговор на въззивната жалба в срока по
чл.263, ал.1 ГПК и не е взел становище до приключване на устните състезания.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
1
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
През процесния период е приложим Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, като в ДР е предвидено, че „потребители“ по смисъла на
закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица - собственици
или ползватели на имоти в етажната собственост. Разпоредбата императивно установява кой
е страна по облигационното отношение с водоснабдителния оператор, като меродавно е
единствено притежанието на вещно право върху имота – на собственост или вещно право на
ползване. Съгласно разпоредбата на чл.8 Наредба №4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационни системи или от съответния регулаторен орган. Правоотношенията между
страните са регламентирани и от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „С.В.” АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-
064/17.07.2006 г. Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги
са юридически или физически лица, собственици или ползватели на имоти, за които се
предоставят ВиК услуги.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест за това, е представил с исковата молба
справка от Службата по вписвания по персоналната партида на ответника, от която е видно
че върху процесния имот са вписани тежести за задължения на ответника. Както ипотеката,
така и обезпечителната мярка „възбрана на недвижим имот“ се налага чрез вписването в
нотариалните книги по партидата на ответника и съгласно чл. 36, ал. 1 от Правилника за
вписванията, в партидната книга се нанасят последователно накратко под името на всеки
собственик и на определената за него страница, извършените вписвания, отбелязвания и
заличавания, които се отнасят до него, като се посочва и съответната книга, томът и
страницата, където е подреден актът. Представената справка удостоверява извършените от
длъжностното лице по вписването действия по вписването на тежести в имотния регистър,
за задължения на ответника. По делото не са ангажирани доказателства за различен от
посочения от ищеца собственик за исковия период. С подадения в срок отговор на исковата
молба ответникът всъщност не е оспорила изрично обстоятелството, че притежава право на
собственост върху процесния имот. Заявил е с едно изречение (бланкетно), че оспорва
наличието на облигационно провоотношение, но не е заявил изрично че не притежава
правото на собственост върху имота. С определението по чл.140 от ГПК на ответника е
указано, че следва да установи че друго лице е собственик на имота, каквито доказателства
не са представени. Предвид изложеното настоящият състав намира, че първостепенният съд
не е допуснал твърдяното от ответника във въззивната жалба процесуално нарушение, както
2
и че наличието на облигационно правоотношение между страните по смисъла на закона е
установено от ищеца при условията на пълно и главно доказване.
Реалната консумация на вода, както и нейната стойност, са установени с
неоспореното от ответника заключение на вещото лице по СТЕ.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски, а ответникът по
въззивната жалба не претендира такива, поради което разноски не следва да се присъждат.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №305713 от 19.12.2019г. по гр.д.№56350/2019г.
по описа на СРС, 76 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3