№ 48
гр. Стара Загора, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XIII–ТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Женя Иванова
при участието на секретаря Невена Иванова
като разгледа докладваното от Женя Иванова Гражданско дело №
20215530103451 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ЕООД твърди, че е
потребител на ел.енергия за обект с ИТ № ************* – *************,
който обект бил присъединен към електропреносната система Помпена
станция „*************", собственост на дружеството, като понижаването на
доставената ел. енергия се извършвало със съоръжения собственост на
дружеството. Измерването на консумираната ел. енергия на този обект се
осъществявала посредством собствения на дружеството трафопост на ниво
средно напрежение (СН).
Ищецът твърди още, че за периода от *************. -
*************г. „Водоснабдяване и канализация” ЕООД заплатило на
ответното дружество сумата **** лв. по фактура №
**********/************* г., представляваща такса за достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект, собственост на ищеца *************.
Сумата **** лв. по фактура № **********/************* г. била
измерена и отчетена при измерване на електрическа енергия, от страна на
средно напрежение /СН/, след който започвал собствения на ищеца
„*************“ в ЗРУ на подстанция „*************“, като измерването по
1
този начин конкретно на това място било незаконосъобразно и водило до
начисляване за заплащане на недължими суми.
Считано от 01.07.2008 г. с Решение № Ц-021/26.06.2008 г. на ДКЕВР,
цената, която се заплащала за ползване на мрежата, се разделяла на два
компонента - цена за достъп до електроразпределителната мрежа и цена за
пренос на електроенергия по електроразпределителната мрежа.
Съгласно нормативната уредба, относима за процесния период, клиенти
и производители, присъединени към електроразпределителната мрежа,
дължали утвърдени от КЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за
пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги за съответния
ценови период, които заплащат на оператора на електроразпределителната
мрежа и/или на крайния снабдител и/или на доставчика от последна
инстанция.
За тези клиенти цената за достъп до електропреносната мрежа се
заплащала от разпределителното предприятие на независимия преносен
оператор съгласно договорите по чл.12 и 13. Мрежовите услуги се заплащали
от клиентите върху фактурираните количества електрическа енергия, в
съответствие със средствата за търговско измерване и/или предоставена
мощност в местата на измерване, определени в съответствие с Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия и договорите по чл.11, т.1, 2
и 3 по утвърдените от КЕВР цени.
Съгласно чл.14 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, при отдаване на електрическа енергия от
електропреносната мрежа, съответно електроразпределителната мрежа към
потребител, мястото на измерване било на страната с по-високо напрежение
на понижаващия трансформатор на потребителя (ако има такава
трансформация) или в мястото на присъединяване на потребителя към
електропреносната, съответно електроразпределителната мрежа.
Съгласно чл.29, ал.4 от Наредба № 6/09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределенителните електрически мрежи, когато електропровод,
собственост на потребител, се присъединявал към електрическа уредба на
преносното или съответното разпределително предприятие, средствата за
2
търговско измерване на електрическа енергия се монтирали в електрическата
уредба на преносното или съответното разпределително предприятие.
В конкретния случай границата на собственост между преносното или
съответното разпределително предприятие и ищцовото дружество било
*************, след който започвало собствения на ищцовото дружество
електропровод/въздушно трасе, чрез който се захранвала Помпена станция
„*************".
Във връзка с изложеното по - горе относно мястото на измерване на
използваната електрическа енергия, „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД
било отправяло няколкократни писмени искания от „ЕВН България
Електроразпределение“АД с искане за промяна на мястото и нивото на
измерване.
С Писмо изх. № ************* г., в отговор на изпратено от „ЕВН
България Електроразпределение“ АД писмо, ищцовото дружество било
изпратило писмо за промяна на мястото на измерване, ведно с приложени
документи, за следните обекти:
• Подстанция „*************“ - извод „*************“ /т.е. за
електропровод „*************“/; - Извод „*************“ - Вик -
*************; - *************;
След получаване на писмото от страна на „ЕВН България
Електроразпределение“ АД, по отношение на Извод „*************“ и Вик -
************* била извършена промяна на мястото и нивото на измерване,
като енергията се измервала на ниво СН. „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД било собственик ************* и на намиращите се в тях ЗРУ, като
към писмото били приложени и съответните документи, доказващи
собствеността на дружеството върху имотите и съоръженията.
Още едно доказателство за това, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД признавали собствеността на ищеца върху
процесния обект бил и факта, че видно от процесната фактура, „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ” АД спирал да начисля такса за
пренос по ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение,
собственост на ищеца - *************. В абсолютно противоречие с горното,
такса за достъп до електропреносната мрежа, продължавала да начислява от
електроразпределителното предприятие неоснователно.
3
Намират за безспорно, че ищецът е собственик на ************* и
прилежащия му електропровод, чрез който се захранвала Помпена станция
„*************“. Същите били собственост на дружеството от
************* г., когато били включени в капитала на дружеството.
Твърдят, че „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не
бил собственик на ел. разпределителната мрежа, поради което ищецът не
дължал заплащане на такса пренос, която към процесния период „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ" АД не начислявали и съответно
ищеца не заплащал към ответника. Доказателство за това била и самата
процесна фактура, в която липсвало начислена такса за пренос по ел.
разпределителната мрежа.
Освен че ищецът не дължал такса пренос по ел. разпределителната
мрежа ищеца, по същите съображения не дължал и такса достъп до
електроразпределителната мрежа. Ответникът притежавал лицензия, но не
притежавал собствеността върху мрежата, а тя била собственост на „ВиК“
ЕООД гр. Стара Загора.
Поради безспорния факт, че присъединяването на ищеца било
извършено чрез собствен на дружеството кабелен електропровод и с оглед
разпоредбите на чл. 120, ал. 1 и 2 ЗЕ, определянето на мястото на измерване
било обусловено от границата на собственост на електрическите съоръжения,
тъй като именно на нея се поставяли и средствата за търговско измерване.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната мрежи, границата на собственост между електрическите
съоръжения на преносното или съответното разпределително предприятие и
тези на потребителя се определяли от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Поради обстоятелството, че в случая се
касаело за присъединяване на електропровод, собствен на потребител, към
електрическа уредба на преносното или съответното разпределително
предприятие, границата на собственост следвало да се определи съгласно чл.
29, ал. 4 във връзка с ал. 3 и ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 и тя била в мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата, като средствата за
търговско измерване се монтирали в електрическата уредба на преносното
или съответното електроразпределително предприятие. Цитираните
4
разпоредби налагали извода, че в хипотезата на присъединяване на
потребител чрез собствен електропровод от значение за определяне на
мястото на търговско измерване било единствено границата на собственост на
електрическите съоръжения, а не дали потребителят бил присъединен към
електропреносната или към електроразпределителната мрежа.
При това възниквал правен интерес за ищцовото дружество да
предяви към ответното дружество, иск за заплащане на платените суми за
такса за достъп до ел. разпределителна мрежа за процесния период.
Искането на ищеца до районния съд е да постанови решение, с което
на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД да осъди ответника
„Електроразпределение юг” ЕАД, да заплати на „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД, сумата ************* лв. /***************** /,
представляваща недължимо платена сума за такса достъп до ел.
разпределителната мрежа до обект на средно напрежение – *************, с
ИТ № *************, за периода ************* - ************* г., по
фактура № ********** от ************* г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на
сумата. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД е
подал отговор, с който счита предявения иск за допустим, но неоснователен,
поради което го оспорва, както по основание, така и по размер.
Излага подробни съображения за фактическите и правните основания,
даващи право на „Електроразпределение юг” ЕАД да начислява такса пренос
по ел. разпределителната мрежа до обекта.
Твърди, че за процесния период от време отношенията му с ищеца във
връзка с предоставянето на услугите достъп и пренос на ел.енергия през
електроразпределителната мрежа се уреждали със сключен помежду им
договор от ************* г.
Твърди още, че услугата достъп до електроразпределителната мрежа
представлявала предоставяне на правото на ползване на същата за пренос на
електрическа енергия до обекта на клиента, при условията, определени в
договора и приложимите нормативни катове и цената й отразявала
постоянните разходи, които мрежовият оператор извършвал за всеки един
клиент.
5
Твърди също така, че мястото на измервателните уреди за процесния
период било определено правилно и в съответствие с договореното между
страните и нормативната уредба.
Освен това, излага подробни съображения, че таксата за достъп не
зависела нито от мястото на измерване на електрическа енергия, нито от
собствеността на присъединителните съоръжения, нито от доставчика на
електроенергия и че ищецът като всеки друг потребител дължал цена за
получените мрежови услуги. Позовава се на Директива 2009/72/ЕО и
Директива 2003/54/ЕО.
В обобщение счита, че за неоснователни исковите претенции за
недължимост на цената за такса за достъп до електроразпределителната
мрежа.
Затова моли да бъде отхвърлен иска. Претендира разноски. Прави
възражение по чл.78, ал.5 ГПК.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. Процесуалният му представител депозира по делото
становище, с което заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща
представител. Процесуалният му представител депозира по делото
становище, с което заявява, че поддържа наведени в отговора възражения.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл. 12 ГПК,
намира за установено следното:
По делото не е спорно, че ищецът и ответникът са страни по договор за
достъп и пренос на ел. енергия през електроразпределителната мрежа от
************* г. (представен по делото).
Не е спорно също така, че процесният обект на ищеца с ИТН
*************– ************* бил присъединен към електропреносната
система в ЗРУ на подстанция „*************“, собственост на дружеството.
Понастоящем не е спорно, че ищецът е собственик на обект на средно
напрежение - ************* и прилежащия му електропровод
„*************“ 20 kV, изходящ от подстанция „*************“, което се
установява от представните по делото писмени доказателства - заповед №
6
*************. на ОНС – Стара Загора, протокол на приемателна комисия от
*************, инвентаризационен опис за земя, сгради и съоръжения на ПС
„*************" и писмената кореспонденция между страните.
Видно от представената по делото данъчна фактура №********** от
*************г., издадена от „Електроразпределение юг” ЕАД, е била
начислена на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД ел.енергия на стойност
за ************* е заплатена по сметката на ЕВН България
Електроразпределеление в Ситибанк АД, видно от преводни нареждания
(л.26-28).
Видно от писмо на ЕСО ЕАД, между него и ищеца няма сключен
договор за присъединяване, достъп и пренос през електропреносната мрежа.
(л.139)
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно -
икономическата експертиза (неоспорена от страните), която съдът кредитира
като пълна, ясна и съответна на писмените доказателства. В нея е посочено,
че сумата по Фактура №********** от *************г. е изцяло изплатена
от ищеца. Начислената във фактурата такса за достъп до разпределителната
мрежа е определена въз основа на предоставената на процесния обект ИЗВОД
*************, с.*************, ИТН *************, за периода
*************. - *************г., мощност, която по фактура е
************* кВт и е *************лв. Броят на дните за периода
*************. - *************г. е 31 дни.
Видно от заключението на съдебно - техническата експертиза, което
съдът приема като добросъвестно изготвено, през периода *************. -
*************г. измерването на потребената от ищеца ел. енергия по
процесната фактура за обект помпена станция „*************“, ИТН
************* се е извършвало на ниво средно напрежение в закритата
разпределителна уредба /ЗРУ/ 20 kV в помпена станция „*************“
собственост на ищеца. Вещото лице е посочило, че процесният обект няма
никакъв достъп до електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР ЮГ ЕАД и
той се захранва на ниво средно напрежение по собствен електропровод,
директно от подстанция на ЕСО ЕАД. През процесния период ответникът
няма никаква собствена ел.разпределителна мрежа по цялата верига на
електроснабдяване на процесния обект, не е оператор на електропровод
7
„*************“, захранващ помпена станция „*************“, собственост
на ВиК ЕООД. В останалата част съдът не обсъжда заключението, тъй като
вещото лице е направило правни изводи и е дало правни отговори, че не се
дължи такса достъп от ищеца, при така установеното от него.
При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна
страна, намира следното:
Продажбата на ел. енергия по своята правна същност е търговска
продажба по смисъла на ТЗ. Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ, с
договора за продажба, купувачът се задължава да плати цената при предаване
на стоката или на документите, които му дават право да я получи, а
продавачът се задължава да предаде стоката.
Съгласно Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум
на ВС първият фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване,
съответно получаване, на нещо при начална липса на основание, т. е. когато
още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от
имуществото на едно лице в имуществото на друго. Начална липса на
основание е в случаите, когато е получено нещо въз основа на нищожен акт, а
в случаите на унищожаемост - когато предаването е станало след
прогласяването на унищожаемостта. Възможно е също предаването да е
станало без наличието на някакво правоотношение или пък след погасяване
на задължението и т.н.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД
в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а на ответника - да
установи, че е налице основание за получаване на сумата, респективно за
нейното задържане.
От събраните по делото доказателства се установи, че за процесния
период *************. - *************г. ищецът е заплатил на ответника
такса достъп до ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение
обект с ИТН ************* Извод „*************“, с. ************* в
размер на *************лв. по фактура №**********/*************г.,
представляваща начислена от ответното дружество във фактурата такса за
достъп до разпределителната мрежа. Съдът приема и за доказано правото на
собственост на ищеца върху електропровод „*************“, захранващ
помпена станция „*************“. Спорният въпрос е дали ответникът е
8
имал право да начислява такава такса.
Относно предпоставките, при които се дължи цена за пренос и достъп
на ел.енергия на ниво средно или ниско напрежение е формирана
задължителна съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК с решение №227 от
11.02.2013г. по т.д. №1054/2011г. на ВКС, съгласно което дължимостта на
цената за достъп и цената за пренос, заплащани от потребителя съгласно
измереното количество на консумираната енергия, е пряко обвързана от
спазването на установени от Правилата за измерване на количеството
ел.енергия и договорите за продажба на ел.енергия изисквания. Тези цени
отразяват разходите, които се отнасят към дейността по цялостното
управление на електроенергийната система, като целта е при формирането им
да бъде съобразен конкретно приносът на всеки потребител за тяхното
настъпване. С оглед специфичното предназначение на цената за достъп и
цената за пренос като компоненти на цената на електрическа енергия,
правомерното поставяне на средствата за търговско измерване, е от решаващо
значение за дължимостта на същите – измерването в места, различни от
уговорените между страните или от нормативно определените, не е основание
за начисляване на цена за достъп и цена за пренос.
Съгласно решение №75 от 25.03.2013г. по гр.д. №864/2012г. І г.о. на
ВКС, също постановено по реда на чл. 290 ГПК, „границата на собственост
върху електрическите съоръжения“ по смисъла на чл. 120 ал.2 ЗЕ във вр. с чл.
127 ЗЕ и чл. 28 ал.1 от Наредба №6/09.06.2004г. (отм.) за присъединяване на
производители и потребители на електрическа енергия към преносната и
разпределителната електрическа мрежа визира границата между
електрическите съоръжения, собственост на разпределителното предприятие
и тези, собственост на потребител на електрическа енергия.
Съгласно Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /2007 и 2013 г., отм./, е предвидено, че при отдаване на електрическа
енергия от електропреносната /електроразпределителната /мрежа към
потребител, мястото на измерване е на страната с по-високо напрежение на
понижаващия трансформатор на потребителя или в мястото на
присъединяване на потребителя към мрежата. За да бъде присъединен един
потребител към електропреносната мрежа на средно напрежение е
необходимо същият да бъде собственик на електрическа уредба /трафопост/ и
9
тя да се намира в границите на собствеността на имота на потребителя. В
хипотезата, когато съоръжението /трафопоста/ и кабелите за пренос са на
съответното електроразпределително предприятие, доставката и меренето се
извършва на ниско напрежение, като СТИ се поставя на страната на ниското
напрежение. Следователно, от важно значение е къде е границата на
собственост на електрическите съоръжения, тъй като именно на нея се
поставят СТИ.
Съгласно чл. 27 от Наредба № 6 от 09.06.2004г. (отм.) за
присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия
към преносната и разпределителната мрежа, границата на собственост между
електрическите съоръжения на преносното предприятие и тези на
потребителя, се определя от начина на присъединяване и от вида на
съоръженията за присъединяване. Съгласно чл. 29, ал.1, т.1 от Наредбата
границата на собствеността следва да се определя от мястото на
присъединяване на кабелните накрайници към уредбата.
Цитираните разпоредби налагат извода, че в хипотезата на
присъединяване на потребител чрез собствен електропровод от значение за
определяне на мястото на търговско измерване е единствено границата на
собственост на електрическите съоръжения. Тази граница в конкретния спор
се установява от заключението на вещото вещо лице по СТЕ, според което
границата на собствеността му са изводите на електропровод
„*************“ в ЗРУ на подстанция „*************“, на ниво средно
напрежение или това е извод „*************“.
Съдът приема, че ответникът няма технически достъп до подстанция
„*************“ за електропровод „*************“, няма разходи по този
достъп и няма техническо основание да калкулира на ищеца цена за достъп
нито на ниво средно напрежение, нито на ниво ниско напрежение. Дължимите
суми за достъп до електроразпределителната мрежа се формират като
определената предоставена мощност се умножи по броя на дните в
календарния месец и по определената от КЕВР цена за достъп за процесния
период и не зависят от нивото на напрежението.
Ето защо, съдът намира, че извършеното от ответника измерване е в
нарушение на Наредба № 6/9.06.2004 г./отм./, поради което ищецът не е имал
задължение да заплаща начислената от ответното дружество цена за достъп
10
до разпределителната мрежа. С начисляване „такса достъп“ до ел.
разпределителна мрежа до обект ИЗВОД *************, ИТН *************
на средно напрежение в приложената фактура, ответникът е получил нещо
без основание и се е обогатил за сметка обедняване на ищцовото дружество.
По гореизложените съображения съдът не възприема доводите на
ответника, обективирани в отговора му, за дължимост на такса достъп,
единствено и само на основание, че ищецът е потребител на ел. енергия, без
значение кой е доставчикът, начинът на присъединяване, собствеността на
съоръженията.
Ето защо, ответникът „Електроразпределение юг” ЕАД следва да бъде
осъден да заплати недължимо платената му от ищеца сума за такса достъп до
ел. разпределителната мрежа до обект на средно напрежение –
*************, с ИТН *************, за периода ************* -
************* г., по фактура № ********** от ************* г., в размер на
*************лв., съгласно заключението на СИЕ по делото.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва:
***-* за ДТ, *** лева с ДДС – адвокатско възнаграждение и *** лева – общо
за възнаграждения за вещи лица или сумата общо в размер на *** лева.
Неоснователно е възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като
към датата на договаряне и заплащане на адвокатското възнаграждение от
ищеца, то е било определено в минималния съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата № 1 от 9.07.2004 г. размер от *** лева без ДДС и *** лева с
включен ДДС – арг. параграф 2а от същата Наредба.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37,
ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо
Ботев” № 62, сумата в размер на *************лв., представляваща
11
недължимо платена сума за такса достъп до ел. разпределителната мрежа
до обект на средно напрежение - Извод ************* - с. *************, с
ИТН *************, за периода ************* - ************* г., по
фактура №**********/*************г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 23.07.2021г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „Електроразпределение юг” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, ул. Христо Г. Данов № 37, ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Христо Ботев” №
62, сумата в размер на *** лева, представляваща направените от него
разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по следната банкова
сметка на „ВиК“ ЕООД в „*************“ ЕАД, а именно: *************.
Решението подлежи на обжалване пред ОС – Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
12