№ 726
гр. Варна, 31.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на десети
май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110201348 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на Семиз
ООД, ЕИК 103 791 688, с.Езерово, обл.Варна, ул.Победа № 5, вх.А, ет.3, ап.8,
представлявано от управителя О.Р.Х. ЕГН **********, против наказателно № 23-
0001544/17.09.2021 г., издадено от П.И.Ц. – директор на Регионална дирекция
Автомобилна администрация/РД АА/ гр.Варна, с което за нарушение на чл.7б ал.1
изр.1 от Закона за автомобилните превози/ЗАвтП/ на основание чл.96г ал.1 пр.2 от
Закона за автомобилните превози на Семиз ООД е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева.
В жалбата въззивникът счита, че наказателното постановление е
незаконосъобразно издадено в нарушение на приложимите нормативни разпоредби, за
което излага аргументи и моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не се представлява от
процесуален представител. В придружителното писмо, с което е изпратена
административно-наказателната преписка на съда, се моли съда да отхвърли
подадената жалба като неоснователна и да бъде потвърдено наказателното
постановление. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, като се моли да бъде присъдено такова в минимално определения
размер и да им бъде присъдено възнаграждение за осъществено процесуално
представителство.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
1
По повод извършване на комплексна проверка на транспортната дейност на
Семиз ООД за периода от 01.08.2020 г. до 30.11.2020 г. от директора на РД АА
гр.Варна била изпратена покана с регистрационен индекс рег.индекс 80-00-51-278/ от
01.06.2021 г./приложено заверено копие/ в срок от 7 дни да бъдат подготвени
документи относно транспортната дейност на фирмата, които са подробно изброени в
поканата. В поканата е записано, че ако не представят документите носят
административно-наказателна отговорност съгласно чл.97 ал.1 от ЗАвтП. В поканата е
посочено, че на всички изискани документ следва да бъдат направени копия, които да
бъдат предоставени на проверяващите екипи. Поканата е получена на 15.06.2021 г. от
управителя на дружеството О.Р.Х..
От приложената разпечатка от информационната система на Изпълнителна
агенция Автомобилна администрация е видно, че на А.Р.Х. ЕГН ********** е била
издадена карта за квалификация на водача на 05.02.2021 г.
Но по време на проверката от превозвача не била предоставена информацията
за притежание от А.Р.Х. ЕГН ********** на карта за квалификация на водача по време
на извършване на превози натовари на 16.11.2020 г.
На 30.07.2021 г. Б.Г.Г. – главен инспектор към РД АА гр.Варна съставил акт за
установяване на административно нарушение/АУАН/ № 292892/приложен оригинал/
против Семиз ООД за това, че на 30.07.2021 г. в гр.Варна ул.Тролейна в
административната сграда на РД АА гр.Варна при извършена проверка на документите
относно транспортната дейност на дружеството-превозвач, притежаващо Лиценз №
05839/11.01.11 г. за обществен превоз на товари на територията на Република
България, валиден до 10.01.26 г. на основание покана рег.№ 80-00-51-278/01.06.21 г. е
установено, че на 16.11.20 г. в с.Езерово, обл.Варна, ул.Победа № 5, вх.А, ет.3, ап.8,
превозвачът при извършване на обществен превоз на товари на територията на
Република България, видно от пътен лист серия И № 189/16.11.20 г. и копие от
товарителница от 16.11.20 г. с товарен автомобил Скания Г480 ЦБ категория N 3 с рег.
№ В 2715 НК, собственост на превозвача, с монтиран дигитален тахограф Stoneridje
Electronics 900208R6,3/65R02, сериен № 0003B0F4, одобрен тип е50002, допуска до
управление водача А.Р.Х. ЕГН **********, видно от разпечатки на информация от
картата на водача и от паметта на тахографа за 16.11.20 г., направени с програмата
KTD, който не притежава валидна карта за квалификация на водача, издадена по реда
на наредбата по чл.7б ал.9 от ЗАвтП, видно от направената справка в регистъра към
ИА АА. В АУАН е отбелязано, че нарушението не е изолиран случай, като същото е
допуснато в 82 случая при извършване на обществен превоз на товари със същия водач
в периода на проверката 01.08.20 г. – 30.11.20 г. Актосъставителят квалифицирал
нарушението по чл.7б ал.1 изр.1 от ЗАвтП. В АУАН е посочено, че са иззети като
доказателства следните писмени материали:
справка Търговски регистър;
справка ИС“Лицензи“;
копие на покана рег.№ 80-00-51-278/01.06.21 г.;
пътен лист серия И № 189/16.11.20 г.;
копие от товарителница от 16.11.20 г.;
справка от регистъра към ИА АА;
7 броя разпечатки програмата KTD;
копие на пълномощно с рег.№ 7239/18.06.21 г.
2
АУАН е съставен пред и предявен на упълномощеното лице Р.Д.Р. пълномощно
с рег.№ 7239/18.06.21 г. на 30.07.2021 г., който се запознал със съдържанието му и не
направил възражения и на същата дата е получил копие от него.
Към административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от
пълномощно с рег.№ 7239/18.06.21 г. по регистъра на нотариус Р.К. от О.Р.Х. в
качеството му на управител на Семиз ООД за Р.Д.Р. да го представлява пред ИА АА,
да подписва и получава АУАН и наказателни постановления.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-0001544/17.09.2021 г./приложен оригинал/, издадено
от П.И.Ц. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите, отразени в
АУАН, квалифицирал е нарушение по чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП и е наложил на
Семиз ООД имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96г, ал.1,
пр.2 от ЗАвтП.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
заверено копие от товарителница от 16.11.20 г.;
оригинал на пътен лист серия И № 189/16.11.20 г.;
заверено копие от справка ИС“Лицензи“;
заверено копие на покана рег.№ 80-00-51-278/01.06.21 г.;
заверено копие от покана с рег.индекс 80-00-51-278/ от 01.06.2021 г.;
справка от информационната система на ИА АА за издадена на карта на А.Р.Х.
ЕГН **********;
справка Търговски регистър за Семиз ООД ;
7 броя разпечатки програмата KTD;
справка за извършените нарушения на трудовото законодателство от Семиз ООД
– заверено копие, има издадени 4 наказателни постановления
копие от пощенски плик;
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото писмени доказателствени средства, съдържащи се в административно-
наказателната преписка, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото
на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира изцяло приобщените писмени доказателствени средства като
обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в хронологичен
ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
3
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено на 08.10.2021 г. на упълномощеното
лице Р.Р., видно от разписката към него, жалбата срещу него е изпратена по пощата на
15.10.2021 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Жалбата е подадена
от Семиз ООД, ЕИК 103 791 688, с.Езерово, обл.Варна, ул.Победа № 5, вх.А, ет.3, ап.8,
представлявано от О.Р.Х..
От служебно изготвената разпечатка от Търговски регистър за актуално
състояние на Семиз ООД е видно, че управители са О.Р.Х. и Е.Р.Х. с начин на
представляване заедно и поотделно.
Спазен е седемдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е подадена в срока
на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу административен акт, подлежащ
на обжалване, пред компетентния районен съд по местоизвършване на деянието,
поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
Съгласно чл.91 ал.2 от ЗАвтП контролът по прилагането на закона при
извършването на превози на пътници и товари с моторни превозни средства с
българска регистрация се осъществява чрез Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация". Длъжностните лица от Изпълнителна агенция "Автомобилна
администрация" по силата на чл.92 ал.1 в изпълнение на задълженията си извършват
проверки и съставят актове за констатираните нарушения. АУАН е издаден от
компетентен орган - Б.Г.Г. – главен инспектор към РДАА гр.Варна, длъжностно лице
от Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация".
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - П.И.Ц. –
директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна. Съгласно
чл.92 ал.2 от ЗАвтП наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени от него
длъжностни лица. От приложеното заверено копие от заповед № РД-08-30 от
24.01.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията е видно, че в точка I.6. е оправомощен директора на регионална дирекция
Автомобилна администрация да издава наказателни постановления за установени
нарушения на Закона за автомобилните превози.
По процесуалния закон:
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление са
съставени в сроковете по чл.34 ал.1 и 3 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в
наказателното постановление се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна
степен описват нарушението, вменено във вина на въззивника, посочени са дата и
място на извършване, както и нарушените законови норми.
Предвид изложеното съдът счита, че в хода на административно-наказателното
производство по издаване на обжалваното наказателно постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
незаконосъобразност на наказателното постановление и съответно до неговата отмяна.
По материалния закон:
При възприетата фактология съдът счете, че в случая Семиз ООД е
осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл.7б ал.1 изр.1 от Закона за
автомобилните превози.
Тази разпоредба задължава лицензираните превозвачи да осъществяват превози
4
на пътници и товари с моторни превозни средства от категории M2, M3, N2, N3 и с
водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и притежават карта
за квалификация на водача за съответната категория или сертификат за водач на
моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе. За съответствие с
изискването за квалификация на водача министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта
за квалификация на водача със срок на валидност 5 години.
Според ал.7 на същия член изискването за квалификация на водача по ал.1 е
изпълнено, когато водачът притежава познания, придобити чрез посещения в курсове
за обучение, и е положил успешно изпит, а съгласно ал.8 водачите, придобили
квалификацията по ал.6, подлежат на периодично обучение за усъвършенстване на
познанията си на всеки 5 години. По силата на ал.9 министърът на транспорта,
информационните технологии и съобщенията определя с наредба условията и реда за
провеждане на обучението и реда за провеждане на изпитите по ал.7 и 8.
Съгласно чл.7б ал.9 от ЗАвтП министърът на транспорта, информационните
технологии и съобщенията изпълнява функциите на компетентен орган, свързани с
издаването на картите за дигитални тахографи, и определя с наредба необходимите
мерки за изпълнението и прилагането на Регламент (ЕС) № 165/2014 и Регламент
561/2006 съобразно своите компетенции.
С Наредба № 41 от 4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение
на водачите на автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация, издадена от
министъра на транспорта, в чл.2 е въведено задължение за водачите на моторни
превозни средства, за управлението на които се изисква свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категории C1, C1E, C, CE, D1, D1E, D или DE, когато с
тези превозни средства се извършват обществени превози, да отговарят на изискването
за квалификация на водача и да притежават карта за квалификация на водача за
съответната категория или сертификат за водач на моторно превозно средство за
обществен превоз на товари по шосе. Според ал.2 на същия член министърът на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него
лице издава карта за квалификация на водача (приложение № 1) на лица, притежаващи
удостоверение за професионална компетентност (приложение № 2), удостоверяващо
началната квалификация или периодичното обучение на водача.
От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че
превозвачът Семиз ООД при извършване на обществен превоз на товари на
територията на Република България на 16.11.2020 г. е допускало до управление водача
А.Р.Х. ЕГН **********, който не притежава валидна карта за квалификация на водача,
издадена по реда на наредбата по чл.7б ал.9 от ЗАвтП.
Съдът счита, че в случая не е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН. В АУАН е отразено, че нарушението не е изолиран случай, като същото е
допуснато в 82 случая при извършване на обществен превоз на товари със същия водач
в периода на проверката. В наказателното постановление е посочено, че за същото
нарушение на превозвача е съставен и АУАН № 204836/13.05.2015 г. и е издадено
влязло в сила наказателно постановление № 23-0000519/25.06.2015 г. От приложената
разпечатка от информационната система на Изпълнителна агенция Автомобилна
администрация е видно, че на дружеството има издадени до констатирането на това
нарушение 4 броя наказателни постановления за нарушения на разпоредбите на Закона
за автомобилните превози, Регламент № 561/06 г. и Наредба № 33/1999 г. За да се
приеме, че има маловажен случай на административно нарушение, следва от данните
5
по делото категорично да се установява, че е налице правонарушение с изключително
ниска степен на обществена опасност, многократно занижена в сравнение със степента
на обществена опасност на останалите административни нарушения от същия вид,
което от своя страна оправдава прилагането на чл.28 от ЗАНН вместо ефективното
налагане на нормативно установената за нарушението санкция. Нищо от възприетите с
решението факти по случая не сочи на подобна заниженост на обществената опасност
на деянието. По тези съображения настоящата съдебна инстанция приема, че не са
налице основания за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН и от съда.
По въззивната жалба:
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че посочената като нарушена правна норма на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП не съдържа
индивидуализация на изпълнено деяние на административно нарушение, тя била общо
правило на поведение, което препраща към съответния подзаконов нормативен акт -
Наредбата № 41/04.08.2008 г. на министъра на транспорта. Това не отговаря на
истината, тъй като с разпоредбата на чл.7б, ал.1, изр.1 от ЗАвтП съвсем ясно е
посочено задължението на лицензирания превозвач да осъществява превози на
пътници с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача и
притежават карта за квалификация на водача за съответната категория или сертификат
за водач на моторно превозно средство за обществен превоз на товари по шосе.
Именно за нарушение на това задължение е ангажирана отговорността на въззивника.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че националната нормативна уредба с изискването водачите на автомобили за
обществен превоз да притежават карта за квалификация на водача е в явно нарушение
на приложимото законодателства на Европейския съюз, по-конкретно в Директива
2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2003 година относно
начална квалификация и продължаващо обучение на водачи на някои пътни превозни
средства за превоз на товари или пътници, за изменение на Регламент (ЕИО) № 3820/85
на Съвета и Директива 91/439/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 76/914/ЕИО на
Съвета. Никъде в посочената директива не е посочено, че не могат да съществуват
едновременно удостоверение за професионална компетентност/УПК/ и карта за
квалификация на водача/ККВ/ като доказателство за задължителна начална
квалификация и задължително продължаващо обучение на водачите. Напротив – в т.15
от преамбюла и в чл.10 от директивата е посочено, че хармонизирания код на
Общността относно различните УПК трябва да се отрази/отбележи/ в картата за
квалификация на водача. Дадена е възможност на всяка държава да избере начина на
доказване на получената професионална компетентност на водачите, който принцип е
залегнал и в параграф 8 на преамбюла на цитирания регламент – „При положение, че
има разлики между сегашните системи в някои държави-членки, държавите-членки
трябва да могат да изберат между няколко възможности, така че да улеснят
прилагането на разпоредбите, свързани с началната квалификация.“
6
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че наказващият орган неправилно е приел, че картата за квалификация на водача е
първичният документ, пряко удостоверяващ придобитата от водача квалификация, а
това следва да е удостоверението за професионална компетентност съгласно
разпоредбите на Директива 2003/59/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 15
юли 2003 година. Действително според директивата след полагане на изпит за
първоначална квалификация или след провеждане на продължаващо обучение се
издава на водача удостоверение за професионална компетентност, но в директивата е
предвидено и съществуването на карта за квалификация на водача, дори в
приложенията към директивата е приложен и образец на Европейския съюз за карта за
квалификация на водач на превозно средство и всяка държава-членка преценява какви
документи следва да притежава водача на превозно средство за доказване на своята
квалификация. Евентуалното притежание от страна на водача на превозно средство на
удостоверение за професионална компетентност не отменя задължението му да
притежава карта за квалификация на водач на превозно средство, което не противоречи
на правото на Европейския съюз. Двата документа са различни и се издават като
резултат на различни процедури. Според чл.7б ал.6 от ЗАвтП карта за квалификация на
водач се издава на лица, притежаващи удостоверение за професионална
компетентност, удостоверяващо начална квалификация или периодично обучение.
Законодателят е въздигнал като задължение за водача да притежава освен
удостоверение за професионална компетентност и карта за квалификация на водач,
поради което и това възражение се явява неоснователно.
Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във въззивната жалба,
че било е изпълнено изискването на чл.7б ал.1 от ЗАвтП за квалификация на водача,
тъй като водачът е притежавал необходимото удостоверение за професионална
компетентност, поради което няма извършено нарушение. Въззивното дружество е
наказано не за това, че водачът е бил без необходимата квалификация, а за това, че не е
притежавал карта за квалификация на водача, поради което това възражение е
неоснователно.
По вида и размера на наказанието:
Съгласно посочената като основание за налагане на административното
наказание разпоредба на чл.96г, ал.1, пр.2 от ЗАвтП който назначи на работа или
допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и
с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно
средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Правилно е определена наказващата норма, размера на наказанието е
фиксиран, поради което не следва да се обсъжда възможността за неговата промяна.
По разноските:
В съпроводителното писмо за изпращане на административно-наказателната
7
преписка до Районен съд Варна директорът на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна Евгени Аврамов – началник на отдел Контрол към РД АА
гр.Варна е направил искане на основание чл.63д ал.1 от ЗАНН да им бъде присъдено
възнаграждение за процесуално представителство. Действително в ал.1 на чл.63д от
ЗАНН е посочено, че в производствата пред районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс, но
съгласно ал.4 на същия член в полза на учреждението или организацията, чийто орган
е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
В съдебно заседание въззиваемата страна не бе представлявана от процесуален
представител, не бяха представени доказателства началника на отдел Контрол към РД
АА гр.Варна Евгени Аврамов, изготвил отговора на въззивната жалба, да притежава
юридическо образование, поради което съдът счита, че искането на Регионална
дирекция Автомобилна администрация гр.Варна следва да бъде оставено без уважение.
От въззивника няма постъпило искане за присъждане на разноски.
С оглед на всичко изложено съдът счита, че атакуваното наказателно
постановление е издадено според изискванията на процесуалния и материалния закон и
като такова следва да бъде потвърдено, поради което
РЕШИ:
Потвърждава наказателно постановление № 23-0001544/17.09.2021 г., издадено
от П.И.Ц. – директор на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна, с
което на Семиз ООД, ЕИК 103 791 688, с.Езерово, обл.Варна, ул.Победа № 5, вх.А,
ет.3, ап.8, представлявано от О.Р.Х. ЕГН **********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 3 000 лева на основание чл.96 ал.1 пр.2 от
Закона за автомобилните превози за извършено нарушение на чл.7б ал.1 изр.1 от
Закона за автомобилните превози.
Оставя без уважение искането на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна за присъждане на възнаграждение за процесуално
представителство.
Да се изпратят съобщения на Регионална дирекция Автомобилна
администрация гр.Варна и на Семиз ООД, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред
Административен съд гр.Варна по реда на Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението, административно-наказателната преписка
да се върне на Регионална дирекция Автомобилна администрация гр.Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8