№ 432
гр. Пловдив, 05.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20225001000332 по описа за 2022 година
Производството е по чл.248 от ГПК.
Образувано е по подадена молба от адв. П. К. – САК, с вх.
№7419/30.09.2022г., съдържаща искане за изменение на постановеното по
делото решение №403/11.08.2022г. в частта за разноските. Искането се
аргументира с доводи, че дължимите разноски по реда на чл.38 ал.1, т.2 от ЗА
не следва да бъдат в размер на 3 230лв., а следва да е в размер на 3 581,76лв.
Молителят се позовава и коментира обжалваемия материален интерес във
въззивното производство.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна – „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК *********.
Пловдивският апелативен съд, като разгледа депозираната молба
намира, че същата е подадена в законния срок, от легитимирана страна,
поради което същата, като процесуално допустима следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните
съображения :
Въззивното производство е образувано по подадена въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство – И. А. С., както и по въззивна
жалба, подадена от ответника - „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК ********* срещу
решение №260243/21.06.2021г., постановено по търг. д. №13/2020г. по описа
на Окръжен съд С.З.. С обжалваното решение „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК
1
********* е осъдено да заплати на И. А. С. с ЕГН ********** сума в размер
на 35 000лв. за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания
при ПТП на 09.12.2018г., ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до
окончателното плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск над
сумата от 35 000лв. до претендирания размер от 160 000лв. и искът за законна
лихва за периода от 16.12.2018г. до 14.01.2019г. „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК
********* е осъдено да заплати на И. А. С. с ЕГН ********** сума в размер
на 74.50лв., представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени потребителски такси, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до
окончателното плащане на сумата, като е ОТХВЪРЛЕН предявеният иск за
законна лихва за периода от 1 16.12.2018г. до 14.01.2019г. С
първоинстанционното решение „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на адв. П. К. от САК адвокатско възнаграждение за
осъществената безплатна адвокатска помощ в размер на 1 421,62лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от исковете. И. А.
С. с ЕГН ********** е осъден да заплати на „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД направените
по делото разноски в размер на 5 501,71лв., съразмерно с отхвърлената част
от иска. „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД е осъдено да заплати в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт, сумата от 1 450лв. за държавна такса.
Подадената от ищеца въззивна жалба е срещу тази част от решението, с
която са отхвърлени исковете за обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди – до пълния предявен размер съответно – 160 000лв. и
149лв.
Подадената от жалбоподателя – ответник въззивна жалба е срещу тази
част от решението, с която искът за неимуществени и имуществени вреди е
уважен.
С въззивното решение е отменено решение №260243/21.06.2021г.,
постановено по търг. д. №13/2020г. по описа на Окръжен съд С.З., ведно с
постановеното по реда на чл.247 от ГПК решение №260035/25.03.2022г., в
частта, с която е отхвърлен предявеният от И. А. С. с ЕГН ********** срещу
„З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК ********* иск за сумата над 35 000лв. до 91
000лв., обезщетение за причинените му неимуществени вреди, изразяващи се
в претърпени болки и страдания, вследствие на получените телесни
2
увреждания при ПТП на 09.12.2018г., ведно със законната лихва от
15.01.2019г.; за сумата над 74.50лв. до 104,30лв., представляваща претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени потребителски такси, ведно
със законната лихва от 15.01.2019г., като „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК
********* е осъдено да заплати на И. А. С. с ЕГН ********** сума в размер
на 56 000лв., представляваща обезщетение за причинените му неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на
получените телесни увреждания при ПТП на 09.12.2018г., ведно със
законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното плащане на сумата, както и
сумата 29,80лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, ведно със законната лихва от 15.01.2019г. до окончателното
изплащане. Първоинстанционното решение е потвърдено в останалата
обжалвана част.
Първоинстанционното решението е отменено и в частта за присъдените
разноски – с която „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К. от
САК адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна адвокатска помощ
в размер на 1 421,62лв. и И. А. С. е осъден да заплати на „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД
направените по делото разноски в размер на 5 501,71лв., като същите са
присъдени наново, както следва: „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД, с ЕИК ********* е
осъдено да заплати на адв. П. К. – САК адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38 ал.2 от ЗА за осъществено безплатно процесуално представителство на
И. А. С. с ЕГН ********** – 3 230,95лв. с ДДС за първоинстанционното
производство и 1 987,06лв. с ДДС за въззивното производство. /И. А. С. е
осъден да заплати на „З.а.д. Д.:Ж и З.“ АД разноски за първоинстанционното
производство в размер на 996,85лв./.
Цитираните в молбата разноски от 3 230,95лв. с ДДС – адвокатско
възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА, са определени и присъдени за
процесуално представителство в първоинстанционното производство и в този
смисъл молителят неправилно се позовава на обжалваем материален интерес.
Разноските за първоинстанционното производство се определят съобразно
материалния интерес, определен с исковата молба, който в случая е
160 149лв. С оглед изхода от спора пред въззивната инстанция и съобразно
уважения материален интерес с въззивното решение, са определени и
присъдени разноските за първоинстанционното производство – съразмерно с
уважената част от претенциите, което е сумата от 3 230,95лв. с ДДС. За
3
пълнота следва да се посочи и че молителят неправилно определя и
обжалваемия материален интерес – за такъв се сочи сумата от 160 000лв. При
обжалваем материален интерес по въззивната жалба на жалбоподателя – ищец
– 125 074,50лв. и обжалваем материален интерес по въззивната жалба на
жалбоподателя – ответник – 35 074,50лв. обжалваемият материален интерес е
общо 160 149лв. /молителят пропуска обжалваемия материален интерес по
иска за имуществени вреди/.
По изложените съображения молбата за изменение на въззивното
решение в частта за разноските се явява неоснователна и следва да се остави
без уважение.
Водим от изложеното, Пловдивският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№7419/30.09.2022г., подадена от
адв. П. К. – САК, по чл.248 ал.1 от ГПК, за изменение на решение
№403/11.08.2022г., постановено по в.т.д. №332/2022г. по описа на ПАС, в
частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4