Решение по дело №608/2022 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 472
Дата: 26 юли 2022 г.
Съдия: Богдан Здравков Велев
Дело: 20221720200608
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Перник, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Богдан Здр. Велев
при участието на секретаря Роза М. Ризова
като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно
наказателно дело № 20221720200608 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. Й. В., с ЕГН ********** против
Наказателно постановление № 7630/14.03.2022г., издадено Началник
отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
Агенция Пътна инфраструктура София, с което на основание чл.53,ал.2 от
Закона за пътищата му е наложено административно наказание глоба в
размер на 3500 лв. за нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от Закона за
пътищата във вр. чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание,за него се явява адв.М.,
която пледира за отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно. Поддържа и доводите,изложени в писмената жалба.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител ю.к. Л. изразява
становище, че издаденото наказателно постановление следва да бъде
потвърдено.
1
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите на
страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 15.02.2022 г., в 14:58 часа, на път АМ Струма , на км.14+500, в
посока гр.София –гр.Перник ,служители на АПИ спрели за проверка
движещото се в указаната посока съчленено ППС с пет оси -МПС с 2 оси
марка МАН модел **** с регистрационен номер **** и полуремарке с 3 оси с
регистрационен номер ****,водач на което била страната-жалбоподател.
В процеса на проверката е направено измерване, при което е
констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на
МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС (Наредбата), както
следва:
При измерено разстояние между осите 1.34 м, сумата от натоварването
на ос на тройната ос на полуремаркето е 27.485т., при максимално допустимо
натоварване на тройната ос 24 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3, буква „б“ от
Наредбата.
Съгласно чл. 3, т. 2 на Наредбата, при надвишаването на нормите по чл.
7, ППС е тежко.
Измерването е извършено с техническо средство ел. везна модел ОР\У-
КК № 118844 и ролетка 1302/18 /5 м/
ПНС превозва пшеница.
Измерените параметри на гореспоменатото ППС показват, че ППС е
извънгабаритно по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС, респективно тежко по чл. 3, т. 2 на Наредбата.
Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а” от Закона за пътищата
движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява
само с разрешение (разрешително или квитанция за платени пътни такси) за
дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ).
За така измерените параметри на ППС при проверката, водачът не е
представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение
2
(разрешително или квитанция за платени пътни такси) за движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на §1, т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно тежко по чл. 3,
т. 2 на Наредбата.
Водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на ППС с
товар или без товар не надвишават максимално допустимите норми по
Наредбата или разрешените параметри с разрешение (разрешително или
квитанция за платени пътни такси) за дейност от специално ползване на
пътищата, издадени по реда на раздел IV от Наредбата, но не го е сторил и е
извършил виновно административно нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а”
Към момента на проверката водачът бил осъществявал движение на
извънгабаритно пътно превозно средство /по смисъла на параграф 1,т.1 от
Допълнителните разпоредби на Наредба №11/без разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС от администрацията управляваща пътя (АПИ) за дейност от
специално ползване на пътищата.
Като виновно нарушени разпоредби се сочат : чл. 26, ал. 2, т. 1, буква
„а” от Закон за пътищата във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 на Наредба № 11 от
03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид: АУАН ,№ 00088926/15.02.2022г. ,
Заповед № РД-11-1267/17.10.2019 г. на председателя на УС на АПИ; заповед
РД -11-316/30.04.2020г. председателя на УС на АПИ,кантарна бележкапътен
лист,товарителница,копие на свидетелство за регистрация част II, Данни за
годност на техническите средства:ролетка и електронна везна /представени от
въззиваемата страна в рамките на съдебното производство/показанията на
свидетелите А. М. А.- актосъставител,показанията на свидетелят по АУАН Р.
А. Г..
От правна страна:
Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото дело е подадена
в законоустановения срок от оправомощено лице и срещу акт, подлежащ на
3
съдебен контрол. В този смисъл, тя е допустима и следва да бъде разгледана.
При извършване на служебна проверка за законосъобразност, съдът
счита,че съставеният акт за установяване на административно нарушение и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от
компетентни лица в кръга на техните правомощия
Жалбоподателят е привлечен да отговаря по
административнонаказателен ред за това, че на посочените дата и място е
управлявал ППС, без разрешение /разрешително или квитанция за платени
пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на
администрацията, управляваща пътя (АПИ).
Като нарушена е визирана нормата на чл.26, ал.2, т.1, т. “а” от ЗП,
която предвижда, че “за дейности от специалното ползване на пътищата без
разрешение се забранява... в обхвата на пътя и ограничителната строителна
линия ....движението на извънгабаритни и тежки ППС...”.
Кои ППС са извънгабаритни и тежки е дефинирано в разпоредбите на
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или
тежки ППС.
В нея са разписани нормите относно размерите, допустимата маса и
натоварването на ос на ППС, като същите са диференцирани в зависимост от
вида и спецификите на превозните средства.
Поради това, при квалифициране на нарушението, сочената като
нарушена норма от ЗП следва да бъде обвързана със съответната норма от
подзаконовия нормативен акт.
В конкретния случай тя е обвързана с нормата на чл.37, ал.1, т.1 от
Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, която гласи, че “Във вътрешността
на страната съответните служби за контрол при МВР и АПИ спират и
съставят акт на водача на извънгабаритното и/или тежко пътно превозно
средство, на съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при
проверката се установи, че движението на извънгабаритни и/или тежки ППС
се извършва без разрешително или документ за платена такса в случаите по
чл.14, ал.3.
Съдът счита,от анализа на сочените законови разпоредби,че абсолютна
забрана за движение на извънгабаритни и тежки автомобили по обществените
пътища не съществува, но рамките и условията, при които може да става това
са посочени и детайлизирани в Наредба № 11/2001 г. на МРРБ.
От прочита на законовите текстове, както и на тези от наредбата
следва, че и двата вида превозни средства - тежки и извънгабаритни /с
легални дефиниции, дадени в чл.2 и чл.3 на Наредбата/ могат да се движат по
обществените пътища след съответното разрешение от администрацията на
пътя, за което се заплаща и съответна такса.
Легална дефиниция за лица, които извършват превози е дадена в §1, т.5
от ДР на Закона за автомобилните превози и според същата: “Превозвач” е
4
всяко физическо или юридическо лице регистрирано като търговец, което
извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни
средства, предназначени за тази цел.
При буквално тълкуване на визираните за нарушени норми в чл. 26, ал.
2, т. 1, б. "а" и чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата следва, че не всяко
движение на извънгабаритни и тежки превозни средства съставлява
нарушение, а само това, което се извършва без разрешение на
администрацията на пътя.
На следващо място,в Закона за пътищата са регламентирани
административно наказателни разпоредби,които не изключват възможността
за ангажиране на административно наказателната отговорност на водачите на
пътни превозни средства,отделно от възможността срещу превозвачите да
бъде образувано административно наказателно производство и налагане на
съответна административно наказателна санкция,което обстоятелство обаче,е
следвало да бъде отчетено при индивидуализацията на административното
наказание,в който смисъл съдът намира алтернативно дадения довод от
защитата за основателен.
Не се касае за нарушение, което може да бъде определено като
маловажно с оглед липсата или незначителността на настъпилите вредни
последици и на други смекчаващи обстоятелства сравнено с обикновените
случаи на административни нарушения от този вид, поради обстоятелството,
че с така извършеното нарушение се засяга съществено и обществото като
цяло.
Съществен порок на обжалваното наказателно постановление съдът го
свързва с незаконосъобразно приложен административно наказателен състав.
На първо място,с образуването на административно наказателното
производство,по реда на чл.36,ал.1 от ЗАНН такова обвинение,описано в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление не е
повдигнато.
В обстоятелствената част на Наказателното постановление е
допълнено:
- Нарушението е за втори път.
- НП 7590/08.02.2022 г. - влязло в законна сила на 09.03.2022 г.
След което е наложено административно наказание с приложението на
конкретен административно наказателен състав –т.е. чл.53,ал.2 от Закона за
пътищата ,който гласи: При повторно нарушение по ал. 1 глобата е от 2000 до
7000 лв.
От друга страна,параграф 1,т.16.от Допълнителните разпоредби на
Закона за пътищата дефинира понятието „повторност“: Повторно" е
5
нарушението, когато е извършено в едногодишен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, с което извършителят е наказан за нарушение
от същия вид.
След като се вменява в настоящия случай дата на нарушението
15.02.2022г.,няма как да бъде приложен приложеният от АНО
административно наказателен състав,тъй като описаното в обстоятелствената
част на обжалваното наказателно постановление е влязло в сила след датата
на вмененото на страната-жалбоподател административно
нарушение,предмет на настоящото административно наказателно
производство.
Съдът намира това процедиране за незаконосъобразно,тъй като за
извършено в условията на повторност нарушение, какъвто квалифициращ
елемент в АУАН, който е поставил началото на
административнонаказателното производство, не е описан, поради което и с
връчването му на нарушителя неговата административнонаказателна
отговорност не е била ангажирана по тази по-тежка квалификация.
Това обстоятелство представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като включването в НП за първи път на нови
разпоредби, на нови фактически обстоятелства, в сравнение с предявения
АУАН, е недопустимо и съставлява съществено нарушение на правилата в
административнонаказателното производство, още повече тогава, когато това
води до утежняване на отговорността му
От доказателствата по делото се установява,че страната-
жалбоподател е ангажирала адвокат. Адвокатът е изготвил жалба срещу
наказателното постановление и е взел участие в настоящото производство.
Приложени са пълномощно за процесуално представителство, в
последното е отбелязано, че договореното възнаграждение е в размер на
500.00лв. и че същото ще бъде заплатено по банков път.
При което липсват данни,че страната-жалбоподател не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение.
Ето защо не са налице предпоставките,регламентирани в разпоредбите
на чл.63 д, ал.1 от ЗАНН.
Условие за настъпване на последицата от ангажиране на отговорността
6
за разноските, освен изходът на делото е страната да е направила
своевременно искане за това до съда и доказателства за заплащането им.
По изложените съображения на основание чл.63, ал.2,т.1 от ЗАНН


РЕШИ:
Отменя Наказателно постановление № 7630/14.03.2022г., издадено Началник
отдел“Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“
Агенция Пътна инфраструктура София, с което на В.Й.|В.Й. В.,ЕГН
**********,с.****, основание чл.53,ал.2 от Закона за пътищата му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3500 лв. за
нарушение по чл.26, ал.2, т.1, б. “а”от Закона за пътищата във вр. чл.37, ал.1,
т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни
и/или тежки ППС.
Оставя без уважение искането на страната-жалбоподател за
присъждане на разноски на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
7