Мотиви към присъда от № 20 от 04.02.2020 г. по НОХД
№ 5632 по описа за 2019 г. на РС - Варна, XXII състав
Районна прокуратура - Варна е внесла
обвинителен акт срещу подсъдимия
Н.Т.Д. за две престъпления, както следва:
- за това, че на 29.12.2018 г. в
гр. Варна извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – дърпал майка
си И.Н.Г. и се заканвал на същата, че ще я пребие и ще й смени физиономията;
блъснал полицейския служител В.Б.С.; заканвал се на полицейските служители В.Б.С.,
П.М.Н. и М.Д.М., че не знаели кой е той и че ще имат големи проблеми с него;
крещял и блъскал врата и дървено легло в арестно помещение № 2 в сградата на 03 РУ – Варна, като счупил леглото –
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК и
- за това, че в периода 29.12.2018 г. до
28.02.2019 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление не
изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 15.05.2013 г., издадена в
изпълнение на съдебно решение № 2273/14.05.2013 г. по гражданско дело №
2964/2013 г. на Районен съд – Варна, с която се задължава да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на И.Н.Г., както следва:
- на 29.12.2018 г. – като упражнил спрямо Г. физическо (дърпал я) и
емоционално и психическо (крещял и отправял закани) насилие;
- на 28.02.2019 г. – като упражнил спрямо Г. физическо
(затиснал лявата й ръка с врата)
насилие – престъпление по чл. 296, ал. 1 вр. 26, ал. 1 НК.
В съдебното
заседание на 04.02.2020 г. съдът, като намери, че процесуално-следствените
действия по разпит на свидетелите, както и по назначаването, изготвянето и
приобщаването на съдебно-психиатричната експертиза по време на досъдебно
производство са извършени при условията и по реда предвиден в НПК, счете че
следва да одобри изразеното съгласие от страните по чл. 371, т.1 НПК
(подсъдимия и неговия защитник) за прилагане на тази разпоредба. С определение
от същата дата съдът одобри изразеното съгласие от защитника и подсъдимия за
прилагане на чл.371, т.1 НПК по отношение на всички свидетели по делото и
вещото лице, като те бяха прочетени при условията на чл. 373, ал.1 НПК вр. чл.
283 НПК.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото
обвинение като доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по делото
гласни доказателствени средства се установява, че подсъдимият е осъществил
действията на 29.12.2018 г., описани от държавното обвинение в обвинителния
акт. Същите доводи излага и по отношение на действията от 28.02.2019 г. По-конкретно намира, че от разпитаните по
делото свидетели се установява, че майката на подс. Д. – св. И.Н.Г., е крещяла
и отправяла молби синът й да я пусне, като част от тях са я видели на
посочената дата. Излага доводи за субективна съставомерност на престъплението
по чл. чл. 296, ал. 1 вр. 26, ал. 1 НК, доколкото заповедта за защита от
домашно насилие е връчена на подсъдимия Д. чрез служители на 03 РУ – Варна.
Относно престъплението по чл.325, ал. 1 НК моли за налагане на наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. По отношение на престъплението по
чл.296, ал.1, пр.2 вр. чл.26, ал. 1 НК счита, че следва да бъде наложено същото
наказание. Отправя искане за приложението на чл. 23 НК и налагане на едно общо
най-тежко наказание - лишаване от свобода за срок от шест месеца, което на осн.
чл.66, ал.1 НК да бъде отложено с изпитателен срок от три години, като на осн.
чл.67, ал.3 НК да бъде постановено изтърпяването на пробационна
мярка в изпитателния срок. Намира, че подсъдимият следва да бъде осъден да
заплати направените по делото разноски.
Защитникът на
подсъдимия Н.Д. - адв. М.К. моли да бъде постановен съдебен акт, с който
подсъдимият да бъде признат за невинен. Намира, че от събраните по досъдебното
производство доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият
не е извършил деянията, за които Районна прокуратура – Варна му е повдигнала
обвинение.
В
хода на съдебното следствие подс. Д. дава обяснения, като отрича да е отправял
закани към майка си и полицейски служители. Не отрича, че е счупил дървено
легло в арестното помещение, в което е бил задържан.
Отрича да е упражнявал насилие върху майка си на посочените от обвинението
дати. Упражнявайки правото си на лична защита изразява становище, че е невинен.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Н.Т.Д. е роден на ***
***, българин, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН **********.
Св.
И.Н.Г. е майка на подс. Д., като през годините взаимоотношенията им периодично
се влошавали.
През
2013 г. е било образувано гражданско дело № 2964/2019 г. по описа на Районен
съд – Варна по молба на св. Г. за защита от домашно насилие, по което било
постановено решение № 2273/14.05.2013 г., съгласно което подс. Н.Д. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майка си – св. Г., на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН,
както и да не приближива св. Г. на по-малко от 200
метра, както и да не приближава жилището на молителката, което обитава,
находящо се в гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 13, вх. Б, ет. 3, ап. 26, а също и
местоработата й – ОДЗ „Делфинче“ с адрес гр. Варна,
бул. „Република“ – срещу Кауфланд, на основание чл.
5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН.
Същото
било изменено с влязло в сила решение от 29.07.2013 г., постановено по в. гр.
д. № 2091/2013 г. по описа на Окръжен съд – Варна в частта, с която съдът при
постановяване мярката по чл.5 ал.1 т.1 и т.3 е задължил ответника Н.Т.Д. да не
приближава жилището на молителката, което обитава, като е посочил това в гр.
Варна, кв. ”Чайка”, бл. 13, вх. Б, ет. 3, ап. 26, и вместо него въззивният съд е посочил постоянно обитаваното от
молителката жилище – апартамент № 26, намиращ се в гр.Варна, ж.к. ”Възраждане”,
бл. 26, вх. 5, ет. 9.
От
първоинстанционния съд била издадена заповед за защита № 47/15.05.2013 г., в
която подс. Д. бил задължен да спазва посочените по-горе мерки. Същата
подлежала на незабавно изпълнение и била връчена лично на подсъдимия Д. на
20.05.2013 г. от длъжностно лице по призоваването при Окръжен съд – Варна - В.М.К..
През
месец май 2017 г. подс. Д. заживял на семейни начала със св. П.Д.Д. на адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 28, вх. 2,
ет. 7, ап. 37, като на 18.08.2017 г. сключили граждански брак, а през 2018 г.
осиновили две деца.
В
края на 2018 г. подс. Д. отишъл да живее при майка си, тъй като съпругата му и
двете им деца били извън гр. Варна. През месец декември 2019 г. подс. Д. се
скарал с майка си и същата напуснала жилището, като отишла да живее при майка
си на адрес гр. Варна, ж.к. „Чайка“, бл. 13, вх. Б, ет. 3, ап. 26.
На 29.12.2018 г.
сутринта около 10,45 часа св. И.К. А. и св. И.Х.А. (полицейски служители в 03
РУ - Варна) били изпратени по сигнал на адрес гр. Варна, ж.к. „Възраждане“,
между бл. № № 26 и 24, където имало лице, което викало, крещяло, а преди това
буйствало и чупило в дома си. На място полицейските служители, на една пейка на
детската площадка, установили подс. Н.Д.. За оказване на съдействие на място
пристигнали и други полицейски служители от 03 РУ – Варна – св. В.Б.С., св. П.М.Н.
и св. М.Д.М.. Пристигнала и майката на подс. Д., която обяснила, че преди това
синът й е изпотрошил всичко в дома им.
Подс. Д. седял на
пейката, като до него имало пластмасова бутилка от 500 мл., в която имало
ракия. Подс. Д. заявил, че е изпил около 100 гр. Св. Г.
се оплакала, че непрекъснато е малтретирана от сина си и е била принудена да се
изнесе от жилището, като оттогава е по улиците и при приятелки.
На място
пристигнал и медицински екип, на който св. Г. обяснила, че синът й трябва да се
лекува. Подс. Д. се качил в линейката, която тръгнала
към УМБАЛ „Св. Марина“. Св. Г. и
полицейските служители също тръгнали към лечебното заведение.
На място подс. Д.
бил прегледан от лекар и му били дадени лекарства, след което бил освободен. На
излизане подс. Д. започнал да крещи и да се смее.
Полицейските
служители обяснили на св. Г., че трябва да тръгне преди сина си, за да може да
се прибере. Св. Г. се качила на едно такси, а св. В.С.,
св. П.Н. и св. М.М. тръгнали с полицейския автомобил
след таксито. Подс. Д. останал назад със св. И.А. и
св. И.А..
На изхода на
лечебното заведение подс. Д. преминал бягайки покрай св. В.С., св. П.Н. и св. М.М. и настигнал таксито, в което се намирала неговата майка.
Същото изчаквало да се включи в движението на булеварда, когато подс. Д.
отворил задната дясна врата и влязъл в колата. Майка му седяла на предната
дясна седалка. Св. В.С. излязъл от служебния автомобил и отишъл до таксито,
където установил, че подс. Д. дърпа майка си за дрехата и й крещи да му върне
ключовете за колата и апартамента или щял да я пребие. Св. С. свалил подсъдимия
от таксито, като последният започнал да блъска полицейския служител. Подс. Д. бил задържан. Пред полицейските служители същият
се заканил към майка си с думите „ще ти сменя физиономията и ще те пребия“.
Подс. Д. бил качен в
служебната кола на св. В.С., св. П.Н. и св. М.М.,
като по пътя към 03 РУ – Варна, същият отправял закани към полицейските
служители, като им казал, че са никои, те не знаели кой е той и като излезе ще
имат големи проблеми с него.
След като бил
отведен в сградата на 03 РУ – Варна подс. Д. продължил да заплашва полицейските
служители с уволнение. По това време св. Д.С. Д. бил работа на пост № 2 в
полицейското управление. Подсъдимият отказал да подпише документите, които са
свързани с неговото задържане, след което бил настанен в арестно
помещение № 2. Около 14,00 часа св. Д. чул блъскане, което идвало от арестното помещение, в което се намира подсъдимият. Св. Д.
отишъл на място и видял, че подсъдимият крещял и блъскал вратата на арестното помещение, псувал полицейските служители и се
заканвал, че ще ги убие. Св. Д. се обадил в дежурната част за съдействие, като
на място пристигнали негови колеги, с помощта на които едната ръка на
подсъдимия била закопчана с белезници за решетка в арестното
помещение с цел да спре да блъска и да не се самонарани. Колегите на св. Д.
останали на място, като след известно време чули, че задържаният започнал да
блъска в арестното помещение. Отивайки в помещението
полицейските служители видели, че подс. Д. рита с крака дървеното легло, което
е в помещението. Предупредили го да престане да удря, но подсъдимият продължил
и счупил дъските на леглото в горната му част. По време на престоя си в 03 РУ –
Варна подсъдимият псувал майка си с думите „Курво, като изляза, ще ти сменя
физиономията“.
На 02.01.2019 г.
подсъдимият Д. отново бил пуснат от св. Г. в дома й, тъй като нямало къде да
живее, като последната продължила да живее при своята майка.
На 28.02.2019 г.
около сутринта св. Т.Г.Г. била в наетото от нея и св.
Г.П.И., с който са във фактическо съжителство, жилище. Същата чула крясъци и
псувни от горния етаж, като разпознала гласът на подс. Н.Д., който и друг път
била чувала. Св. Г. забелязала, че има теч на вода от тавана в хола и се
обадила на св. Г. И., който дошъл за да почистят водата.
Междувременно
св. И.Г. получила обаждане от собственичката на апартамента, в който живеели
св. Г. и св. И., която я уведомила за настъпилото наводнение. Св. Г.
пристигнала на място, като първо влязла в жилището, обитавано от св. Г. и св. И..
След това се качила в нейния апартамент и установила, че навсякъде има вода.
Попитала сина си какво е станало, а той започнал да я дърпа и да я пита защо е
извикала полиция. Подсъдимият Д. блъснал вратата в посока към св. Г. и затиснал
ръката й. Тя започнала да говори на висок тон синът й да я пусне и извикала
„ръката ми“. Виковете на св. Г. били чути от св. Б. В. Ж., св. Г.П.И. и св. Т.Г.Г.. На място пристигнали по сигнал за лице, което хвърля
камъни от балкона на апартамента, и полицейските служители - св. Г. М. Г., св. Н.
В.Д., св. М. Г. Т. и св. Х.Л.Х.. Същите забелязали, че по ръката на св. Г. има
нараняване.
По доказателствата:
Описаната
фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства
– обясненията на подсъдимия Н.Т.Д. (частично); прочетените по реда на чл.373,
ал.1 НПК вр. чл.283 НПК в проведеното съкратено съдебно следствие по чл.371,
т.1 НПК показания на св. И.Н.Г., П.Д.Д., В.Б.С., П.М.Н., М.Д.М.,
Д.С. Д., Д.К. Д., Б. В. Ж., Г.П.И., Т.Г.Г., И.К. А., И.Х.А., Г. М. Г., Н. В.Д., Х.Л.Х., М. Г. Т. и К.П.
П.; писмените доказателства и доказателствено средство: протокол за
оглед на местопроизшествие (л. 83 -л. 86 от том 1 на ДП), Решение от 29.07.2013
г., постановено по в. гр. д. № 2091 по описа за 2013 г. на Окръжен съд – Варна
(л. 36 от том 1 на ДП), Решение № 2273/14.05.2013 г., постановено по гр. д. №
2964 по описа за 2013 г. на Районен съд – Варна (л. 37 - л. 38 от том 1 на ДП),
заповед за защита № 47/15.05.2013 г., издадена въз основа на Решение №
2273/14.05.2013 г., постановено по гр. д. № 2964 по описа за 2013 г. на Районен
съд – Варна (л. 39 от том 1 на ДП), 6 броя епикризи, издадени от УМБАЛ „Света
Марина“ ЕАД (л. 110 – л. 119 от том 1 на ДП), разписка за връчване на решение и
заповед за защита (л. 108 от том 1 на ДП), справка за съдимост от съдебното
дело, както и веществени доказателствени средства: фотоснимки (л. 88 – л. 91 от
том 1 на ДП).
Действията на подсъдимия по дърпането на
неговата майка на 29.12.2018 г., отправянето на посочените от прокуратурата
закани към нея, блъскането на полицейския служител В.Б.С., отправянето на
описаните от обвинението закани към полицейските служители В.Б.С., П.М.Н., М.Д.М.
и счупването на дървено легло в арестно помещение в
сградата на 03 РУ – Варна се установяват от свидетелските показания на
свидетелите И.Н.Г., В.Б.С., П.М.Н., М.Д.М., Д.С. Д., И.К. А. и И.Х.А., както и
от извършения оглед на местопроизшествие на арестното
помещение. Всички посочени свидетели последователно и в необходимата пълнота
излагат всички относими към предмета на доказване обстоятелства. От показанията
на намиращите се пред УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна полицейски служители
(свидетелите С., Н., М., А. и А.) се установяват извършените спрямо майката на
подсъдимия действията по дърпане и отправяне на закани. И петимата свидетели
еднопосочно посочват, че подсъдимият Д. е влязъл в таксито, в което се е
намирала майка му, а св. С. непосредствено е възприел как подсъдимият дърпа майка
си. И тримата свидетели еднопосочно заявяват, че подсъдимият е отправял
заканите, за които на подсъдимия е повдигнато обвинение. Св. Г. също
свидетелства за осъществено спрямо нея дърпане. Свидетелските показания на
посочените свидетели възпроизвеждат описаните обстоятелства в идентична
хронологична последователност, взаимно се допълват и са житейски достоверни,
поради което съдът ги кредитира изцяло.
Хулиганските
действия на подсъдимия в арестно помещение № 2 в
сградата на 03 РУ – Варна се установяват от свидетелските показания на св. Д.С.
Д., който е бил на пост № 2 в сградата на 03 РУ – Варна, и непосредствено е
възприел действията на подсъдимия по крещене и блъскане на вратата и дървено
легло в арестното помещение № 2 и счупване на дъските
в горната част на леглото. Показанията са св. Д. са логични, последователни и
непротиворечиви, а освен това се подкрепят от съставения протокол за оглед на
местопроизшествие от 30.12.2018 г., в който е описано, че в арестно
помещение № 2 в 03 РУ – Варна, в ляво от вратата, се е намерило закрепено за
стената дървено легло с липсващи дъски в горната си част. Такива са намерени
разпръснати в помещението - на пода под леглото, пред него и в ляво от вратата.
Показанията на св. Д. се потвърждават и от обясненията на подс. Д., който
признава, че е счупил леглото в арестното помещение.
При анализа на обясненията на подсъдимия съдът взе предвид, че същите имат
двояко значение – на средство на защита и доказателствено средство. Доколкото
подсъдимият признава неблагоприятни за него обстоятелства, съдът намира, че в
тази им част обясненията са най-силното доказателствено средство по отношение
на изследваното обстоятелство. По тези съображения съдът кредитира изцяло
показанията на св. Д., обясненията на подс. Д. в посочената част и протокола за
оглед на местопроизшествие.
По
отношение на упражненото от подс. Д. физическо насилие спрямо неговата майка на
28.02.2019 г. съдът намира, че същото се установява от показанията на св. Г.,
която заявява, че на посочената дата синът й е „блъснал вратата върху нея и
затиснал ръката й“. Показанията на св. Г. се потвърждават и от показанията на
св. Б. Ж., св. Г. И. и св. Т. Г., които са чули виковете
на св. Г. да бъде пусната от сина си, както и думи свързани с нейната ръка.
Тези свидетели са съседи на св. Г. и нейния син и са се намирали във входа на
блока, в който всички те живеят, и са чули виковете за помощ на пострадалата.
Не на последно място показанията на тези трима свидетели се подкрепят и от
показанията на пристигналите на място полицейски служители – свидетелите Г. Г.,
Н. Д., Х. Х., М. Т., К. П., които са
забелязали, че ръката на св. Г. е наранена. Освен това същата е споделила пред
тях, че ръката й е затисната с врата от сина й. Поради това, че между
показанията на свидетелите И.Г., Б. Ж., Г. И., Т. Г., Г.
Г., Н. Д.,
Х. Х., М. Т., К. П. липсват каквито и да е било противоречия и предвид
обстоятелството, че отделните групи свидетели (съседите от входа и полицейските
служители) не са се познавали помежду си преди датата на деянието, а съпоставени
показанията им са непротиворечиви и допълващи се, съдът ги приема за изцяло
достоверни.
Съдът
кредитира свидетелските показания на св. П.Д.Д.
относно отношенията между св. Г. и подсъдимия и наличието на конфликт между
същите и ги намира за достоверни, доколкото съответстват на показанията на св. Г.
и обясненията на подсъдимия Д..
Достоверни
са и свидетелските показания на св. Д.К. Д. относно обстоятелството, че на
първата дата подсъдимият, който е негов съсед, е счупил дървеното легло в
полицията и относно наличието на наводнение в апартамента, обитаван от
подсъдимия, на втората дата, доколкото се подкрепят от обясненията на подс. Д.
и показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са относими доколкото
потвърждават детайлите, които са възпроизведени от всеки от свидетелите.
Съдът
преценява заключението на назначената в хода на съдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза като изготвена компетентно и безпристрастно, с
нужните професионални знания и опит и съответстваща на останалите
доказателства, относими към предмета на доказване. От заключението на вещото
лице се установява, че подсъдимият Н.Т.Д. не страда от психично разстройство.
Според вещото лице не са налице амнестични и клинични
белези на зависимост към алкохол и психоактивни вещества. Налице са данни за
Емоционално - нестабилна личност – импулсивен тип. Към момента на извършване на
деянието на 29.12.2018 г. подс. Д. е бил в състояние на обикновено алкохолно
опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи
постъпките си. Физическото и психическото състояние на подс. Д. му позволява да
възприема и възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения.
Връчването на
заповедта за защита от домашно насилие се установява от приложената по
досъдебното производство разписка, видно от която същата е връчена лично на
подс. на 20.05.2013 г. от длъжностно лице по призоваването при Окръжен съд -
Варна - В.М.К..
Съдът кредитира
представените по делото писмени доказателства и доказателствено средство, както
и изготвените при извършването на огледа от 30.12.2018 г. веществени
доказателствени средства (фотоснимки) като достоверни и допринасящи за
разкриване на обективната истина по делото.
Съдът
не кредитира обясненията на подс. Д. дадени в хода на съдебното следствие, в
частта, в която заявява, че на първата дата единствено е отворил вратата на
таксито и е помолил майка си да му даде ключовете, както и че не я е дърпал и
не я заплашвал. Не следва да бъдат приети за достоверни и обясненията на подс. Д.
в частта, в която заявява, че на 28.02.2019 г. не е виждал майка си и без
причина е бил задържан от полицейски служители пред блока, тръгвайки да купи
инструменти от железарията по повод настъпилото в апартамента наводнение. В
тези части показанията на подс. Д. са в противоречие с показанията на
свидетелите И.Н.Г., В.Б.С., П.М.Н., М.Д.М., Б. В. Ж., Г.П.И., Т.Г.Г., И.К. А., И.Х.А., Г. М. Г.ев, Н.
В.Д., Х.Л.Х., М. Г. Т. и К.П. П., които съдът прие за напълно достоверни по
изложените по-горе съображения и поради това съдът намира, че подс. Д. изгражда
защитна версия, която обаче не се подкрепя от нито едно от събраните по делото
доказателства и затова в посочените части обясненията следва да бъдат изключени
от доказателствената съвкупност.
Въпреки
липсата на доказателствена стойност на обясненията на подс. Д. в посочените
части, съдът намира, че всички останали доказателства по делото, обсъдени и
ценени поотделно и в тяхната съвкупност,
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради
което изцяло основава на тях своите фактически изводи.
От правна страна:
При
така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че подс. Д. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК
и състава на престъплението по чл. 296, ал. 1, пр. 2 вр.
чл. 26, ал. 1 НК.
По
отношение на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК:
За да е осъществен състав на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК, е
необходимо да са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения
ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Посочените признаци трябва да
са налице кумулативно. В ППВС № 2/1974г. непристойните действия са определени
като „неприлични, безсрамни, които са израз на ругатни, буйство, невъзпитаност
и други, скандализиращи обществото” , а грубо нарушение на обществения ред има,
когато “деецът чрез действията си изразява брутална демонстрация против
установения ред” . Явното неуважение към обществото е налице, когато деецът
чрез действията си изразява открито висока степен на неуважение към личността и
правилата на обществото. Необходимо е деецът да съзнава всички признаци на
състава, тъй като хулиганството е умишлено престъпление.
При това
тълкуване съдът намира, че подс. Д. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, тъй като на 29.12.2018 г. дърпал майка си И.Н.Г.
и се заканвал на същата, че ще я пребие и ще й смени физиономията; блъснал
полицейския служител В.Б.С.; заканвал се на полицейските служители В.Б.С., П.М.Н.
и М.Д.М., че не знаели кой е той и че ще имат големи проблеми с него; крещял и
блъскал врата и дървено легло в арестно помещение № 2
в сградата на 03 РУ – Варна, като счупил леглото.
Извършеното
от него действие е непристойно, защото представлява израз на буйство и
невъзпитаност и скандализира обществото. Подсъдимият нито е имал сериозен мотив
за разправа със майка си и полицейските служители, нито основание да крещи, блъска
и чупи вещи в арестното помещение.
Тези
негови действия представляват и брутална демонстрация против установения ред,
който не допуска подобни прояви. Демонстрацията е брутална, защото е свързана с
насилие и закани за насилие и други противоправни действия.
Деянието
е извършено на публично място пред лечебно заведение, в полицейски автомобил и
сградата на 03 РУ – Варна, като до тези места са имали достъп и са присъствали
много хора, които са възприели и са могли да възприемат хулиганските действия.
Следователно подс. Д. е демонстрирал открито висока степен на неуважение към
личността и правилата на обществото.
Следователно
с деянието си той е осъществил от обективна страна състава на престъплението
чл. 325, ал. 1 от НК.
Подс. Д. е осъществил признаците на състава и от субективна страна, като е
съзнавал всички негови елементи от обективна страна и е извършил деянието при
формата на вината пряк умисъл. Същият е съзнавал, че открито изразените от него
агресивни действия и думи са непристойни
и представляват грубо нарушение на обществения ред, както и това, че
действията му изразяват явно неуважение към обществото.
Ето защо
подс. Д. беше признат за виновен за това, че с извършеното от него е осъществил
състава на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.
По
отношение на престъплението по чл. 296, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 26, ал. 1 НК:
За
да е осъществен състав на престъплението по чл. 296, ал. 1 в чл. 26, ал. 1 от НК, е необходимо да подс. Д. да извърши действия, с които да не изпълни заповед
за защита от домашното насилие.
Целта
на Закона за защита от домашно насилие е осигуряване на защита на пострадалите
от прояви на домашно насилие. В производствата по ЗЗДН при уважаване на молбата
съдът издава заповед за защита съгласно чл. 15, ал. 2 ЗЗДН. Съгласно
разпоредбата на чл. чл.17, ал.3 от ЗЗДН обжалването не спира изпълнението.
В
чл.5 от ЗЗДН законодателят е предвидил следните мерките за защита от домашното
насилие: 1. задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие; 2. отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за
срока, определен от съда; 3. забрана на извършителя да приближава пострадалото
лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на
пострадалото лице при условия и срок, определени от съда; 4. временно
определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя,
който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това
не противоречи на интересите на детето; 5. задължаване на извършителя на
насилието да посещава специализирани програми; 6. насочване на пострадалите
лица към програми за възстановяване.
В
конкретния случай е била издадена заповед за защита от домашно насилие,
съгласно която подс. Д. е бил задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо майка си – св. Г. на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН. Мярката
е безсрочна по аргумент от противното от чл. 5, ал. 2 ЗЗДН.
От
обективна страна подс. Д. е осъществил състава на престъплението по чл. 296,
ал. 1 вр. 26, ал. 1 НК чрез действия, тъй като в периода 29.12.2018 г. до
28.02.2019 г. в гр. Варна при условията на продължавано престъпление не е
изпълнил заповед за защита от домашно насилие от 15.05.2013 г., издадена в
изпълнение на съдебно решение № 2273/14.05.2013 г. по гражданско дело №
2964/2013 г. на Районен съд – Варна, с която се задължава да се въздържа от
извършването на домашно насилие по отношение на И.Н.Г., както следва:
-
на 29.12.2018 г. – като упражнил спрямо Г. физическо (дърпал я) и емоционално и
психическо (крещял и отправял закани) насилие;
-
на 28.02.2019 г. – като упражнил спрямо Г. физическо (затиснал ръката й с
врата) насилие.
Подсъдимият е извършил процесното деяние при
условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 НК - през
непродължителни периоди от време са извършени две деяния, които осъществяват
поотделно състави на едно и също престъпление, при една и съща обстановка обстановка и при еднородност на вината, като последващите
деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия при пряк умисъл. Същият е бил запознат със
съдържанието на подлежащата на незабавно изпълнение заповед за защита, тъй като
лично му е бил връчен препис от същата. Въпреки това той съвсем съзнателно и
целенасочено е извършил посочени по-горе действия на домашно насилие спрямо
своята майка. При извършването на тези действия той е съзнавал, че нарушава
връчената му заповед за защита от домашно насилие, т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на извършеното от него деяние.
Ето защо съдът призна подс. Д. за
виновен в извършване на престъплението по чл. 296, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
По вида и размера на наказанията:
За престъплението по чл. 325, ал. 1
от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, както и обществено порицание, а за престъплението
по чл. 296, ал. 1 от НК - лишаване от свобода до три години или глоба до пет
хиляди лева.
При определяне на наказанията за
двете престъпления по отношение на подсъдимия Д., съдът прецени, че не са
налице някакви многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства, поради което налагането на наказания в рамките,
установени за съответните състави на престъпленията от Особената част на НК, в
никакъв случай няма да са несъразмерни за стореното от подсъдимия Д. и неговата
личност.
Относно вида на наказанието за
първото престъпление съдът прие, че то трябва да е лишаване от свобода, с оглед
на наличието на отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, а и
доколкото определянето на наказание пробация, макар и
за по-дълъг срок, в никакъв случай няма да съответства на обществената опасност
на престъплението.
По отношение на второто престъпление
и по същите съображения съдът намери, че на подс. Д. следва да бъде наложено
наказание лишаване от свобода, а не глоба.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства по отношение и на двете престъпления съдът отчете липсата на
предишни осъждания, както и семейната и трудовата му ангажираност.
Като
отегчаващи отговорността обстоятелства при първото престъпление съдът отчете многобройността на лицата, които са
засегнати от хулиганските действия; насочването на хулиганските действия към
неговата майка, към която той морално е задължен да полага грижи за нейното
физическо и психическо здраве; насочването на хулиганските действия към
полицейски служители, които осигуряват безопасността и спокойствието на
обществото и всички граждани им дължат необходимото уважение и съдействие.
Като отегчаващи обстоятелства за
наказателната отговорност на подсъдимия при второто престъпление съдът отчете,
че същото се изразява в две отделни деяния;
престъплението е насочено към неговата майка, за която подсъдимият е
морално задължен да се грижи, пази и уважава; същото се изразява в различни видове насилие –
психическо, емоционално и физическо.
При баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на първото престъпление
съдът намери, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание в около
средния размер, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година.
При баланс на смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по отношение на второто престъпление
съдът счете, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около средния
размер, а именно наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца.
Налице са условията на чл.23, ал.1 НК за налагане на едно общо (най-тежкото от наложените) наказание по двете
осъждания на подсъдимия Д. по настоящето дело. Двете престъпления, за които се
ангажира неговата наказателна отговорност, са извършени в период от време,
преди за което и да било от тях да има присъда. Следователно на подсъдимия Д.
следва да се наложи най-тежкото измежду определените му наказания - лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца.
Налице са основанията за отлагане на
изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода по реда на чл. 66,
ал.1 НК. Подсъдимият Д. не е осъждан към датата на деянията на лишаване от
свобода за престъпление от общ характер, наложеното наказание е под три години
лишаване от свобода, като съдът намира, че превъзпитанието и поправянето на
подсъдимия не налага ефективно изтърпяване на това наказание, като целите по
чл. 36 НК могат да бъдат постигнати чрез отлагане на изтърпяването за
изпитателен срок от три години.
Предвид липсата на критичност към
извършеното и интензивността на упражняваната агресия спрямо различни хора
съдът намери, че за превъзпитаването и поправянето на подсъдимия Д. е
необходимо същият да бъде осъден по
време на изпитателния срок да изтърпи пробационна
мярка по чл.42а, ал.2, т. 2 НК - задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година.
По веществените доказателства и
разноските:
Съдът постанови вещественото доказателство – диск, намиращ се в плик на
л. 21, том II от досъдебното производство, да остане в кориците на делото.
Предвид изхода на делото съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимия Н.Т.Д. да заплати сумата от
110,39 лв. в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна,
представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: