О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№__________
гр. Варна, _____.03.2017г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на седемнадесети март две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
т.дело №31 по описа за 2017г. на ВОС,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
искове от «ИНТЕРКАРТ КРЕДИТ» ЕАД, гр. София срещу С.Х.П. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба са направени искания
по доказателствата - за прилагане на писмени доказателства и допускане на
съдебно-счетоводна експертиза с поставена задача.
С определение №423/09.02.2017г.
съдът е констатирал, че молбата отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1 и
чл. 128 от ГПК, поради което е разпоредил препис от същата, ведно с
доказателствата приложени към нея да се изпратят на ответника, на основание чл.
367 от ГПК.
По делото е постъпил отговор
вх.№7089/10.03.2017г. от ответника С.Х.П.. Към отговора е приложен плик, като
от поставеното на същия пощенско клеймо е видно, че отговорът е изпратен по
пощата на 08.02.2017г.
Ответникът
С.Х.П. е уведомен лично за разпореждането на съда на 20.02.2017г. /л.437/, като
срокът по чл.367 от ГПК е изтекъл на 06.02.2017г.
Предвид изложеното,
съдът намира, че изпратения по пощата отговор, на 08.02.2017г. не е подаден в
срока по чл.367 от ГПК, тъй като датата на подаването му е датата на пощенското клеймо за приемане на
пратката, поставено на плика, с който отговора е изпратен.
С оглед на горното,
съдът намира, че пропускането на срока по чл.367 от ГПК е равнозначно на липса
на подаден такъв, поради което съдът следва да премине към насрочване на
производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание.
По допустимостта на
претенциите: Легитимацията на страните съответства на твърденията за наличие на
придобито вземане произтичащо от сключен договор за заем и за обявяване на вземането по договора за заем за предсрочно
изискуемо. Сезиран
е компетентен съд. Съдът приема, че предявените искове са допустими.
По
предварителните въпроси:
Действително
процесната сделка – договор за заем не попада в обхвата на
абсолютните търговски сделки, посочени в чл.1 от ТЗ, но следва да се приеме
като търговска, на основание чл.286, ал.1 от ТЗ, като сключена от търговец във
връзка с упражняваното от него занятие.
Видно от вписания в Търговския регистър предмет на
дейност на ищцовото търговско дружество, че в същия е за финансово – кредитна
дейност, въз основа на която е сключен и процесния договор, поради което и с
оглед липсата на други данни и установената в чл.286, ал.3 от ТЗ презумпция,
съдът намира, че извършената от търговеца сделка е свързана с неговото занятие.
С оглед на горното съдът намира, че предявените искове
попадат в приложното поле на чл.365 ГПК и съответно подлежат на разглеждане по
реда на Глава тридесет и втора от ГПК – „Производство по търговски спорове”.
Съдът
намира, че на основание чл.145, ал.2 от ГПК на ищеца следва да бъде дадена
възможност до съдебно заседание, с писмена молба, с препис за насрещната
страна, да уточни основанието /текста от договора/, на което претендира
заплащане на договорната лихва, предмет на предявените искове.
По доказателствата:
СЪДЪТ,
намира, че доколкото доказателствата са за
установяване на релевантните за спора твърдения за съществуването на валидна
облигационна връзка между страните, както и за съществуването на неизпълнение
на изискуеми задължения на ответника по договора, същите са относими и
допустими, поради което следва да бъдат допуснати.
СЪДЪТ
намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на
спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната
на ищеца, на осн. чл.78, ал.9 ГПК. За
постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по медиация, създаден
към съдебен район на ВОС, с адрес гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" №12,, като информация за същия и
процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на ВОС.
СЪДЪТ намира, че
настоящето определение следва да се съобщи на страните, на осн. чл.374, ал.2 ГПК.
За
събиране на становищата на страните и допуснатите доказателства делото следва
да бъде насрочено в открито съдебно заседание, когато да бъде изслушан и устния
доклад на съдията.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените от «ИНТЕРКАРТ
КРЕДИТ» ЕАД, гр. София срещу С.Х.П. с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 във вр. чл. 240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждането на делото по реда на част трета, гл.32 „Производство по търговски
спорове”.
ОБЯВЯВА на страните
следният проект за устен доклад:
Предявени са искове от «ИНТЕРКАРТ
КРЕДИТ» ЕАД, гр. София срещу С.Х.П. за заплащане на неизплатените суми по
договор за кредит №0020495/20.08.2010г., сключен въз основа на тристранно споразумение
от 20.08.2010г., усвоен чрез международна кредитна карта, за която е сключен
договор за издаване №0020495/20.08.2010г., изменен със споразумение за промяна
на кредитен лимит от 23.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и анекс 2 от
01.12.2011г., за сумите, както следва: главница
в размер на 18 794,24 евро; договорна лихва в размер на
6 655,78евро, за периода от 02.07.2013г. до 13.01.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Исковете са основани на твърдения за наличие на договорно правоотношение
между страните по повод на сключен договор за кредит от 20.08.2010г., по силата
на който ищецът е предоставил на ответника заемна сума в размер на
16 000евро, която е следвало да бъде усвоена чрез международна кредитна
карта, издадена въз основа на договор от 20.08.2010г., с цел погасяване на
същуствуващо задължение към неучастващо в производството лице в размер на
14 594,06 евро и усвояване на суми чрез извършване на транзакции с издадената
международна кредитна карта. Твърди се, че по време на действие на договора
ответникът – заемополучател е направил няколко искания за увеличаване на
кредитния лимит и предсрочно погасяване на разсрочено задължение, във връзка с
които между страните са подписании споразумение за промяна на кредитен лимит от
25.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и анекс от 01.12.2012г.
Твърди се, че така предоставения кредитен лимит е бил периодично усвояван
чрез извършвани транзакции с издадената международна кредитна карта.
Съобразно чл.16 от договора, в случай на неплащане изцяло на шеста поредна
МПВ до последното число на месеца, в който същата се дължи, целият усвоен
кредит, включително и разсрочените задължения, ведно с начислените лихви, такси
и комисионни стават незабавно и предсрочно изискуеми, без да се прекратява
договора за кредит и без да е необходимо уведомяване на насрещната страна.
Твърди се, че ответникът е заплатил последната месечна вноска на
21.12.2012г., след която дата не са извършвани плащания. С оглед на горното и
на основание чл.16 от договора, на 01.07.2013г. за кредитора е възникнало право
да обяви целия кредит за предсрочно изискуем.
Във връзка с това ищецът – кредитор е изпратил на длъжника покана за
изпълнение №58708/28.02.2013г., върната с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя на 22.03.2013г. Изпратена е и втора покана –уведомление
изх.№ВО62/26.03.2015г., получено от братовчед /лице от домашните/, в което е
посочено, че целия усвоен от ответника кредит, включително и разсрочените задължения,
ведно с начислените лихви, такси и други разноски са обявени за предсрочно
изискуеми, считано от 01.03.2015г.
Ответникът
не е депозирал писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК.
Предвид липсата на
отговор съдът намира, че по делото не са налице безспорни факти между страните.
УКАЗВА
на ищеца, на основание чл.145, ал.2 от ГПК, в срок до съдебно заседание, с
писмена молба, с препис за насрещната страна, да уточни основанието /текста от
договора/, на което претендира заплащане на договорната лихва, предмет на
предявените искове.
На
осн. чл. 154, ал.1 ГПК ищецът дължи доказване на твърдените от него факти, а
именно: 1/ валидно
сключен договор за заем; 2/ предоставяне на заемната сума; 3/ наличието на
уговорените в договора предпоставки за обявяване на вземането по договора за
заем за предсрочно изискуемо; 4/ редовното уведомяване на длъжника за трансформиране
на задължението и момента, от който настъпват последиците на предсрочната
изискуемост; 5/ размера на претендираното вземане по отделни
пера.
В тежест на ответника е да установи, че е
изпълнил поетите със споразумението задължения за
плащане на уговорената сума, както и евентуално въведените в процеса допустими
възражения.
Съдът намира, че ищецът
се е позовал на всички релевантни факти за очертаване на основанието на иска си.
УКАЗВА
на страните възможността в съдебното заседание да изложат становище във връзка
с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия
помежду им спор - чрез сключване на спогодба или чрез съдействие на медиатор. В
случай на постигната спогодба, половината от внесената държавна такса ще бъде
върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК. За постигане на спогодба страните могат да ползват и Центъра по
медиация, създаден към съдебен район на ВОС, с адрес гр.
Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12,, като информация за
същия и процедурата, която е безплатна, могат да бъдат намерени на сайта на
ВОС.
ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, като по приемането
им съдът ще се произнесе в открито съдебно заседание.
ДОПУСКА съдебно – счетоводна експертиза вещото лице по която,
след запознаване с материалите по делото и счетоводната документация на
съхранявана в ищцовото дружество, да даде заключение: 1/ какъв е размера на
предоставения и усвоен кредит по договор за кредит №0020495, усвоен чрез международна кредитна карта, за която е сключен договор за
издаване №0020495/20.08.2010г., изменен със споразумение за промяна на кредитен
лимит от 23.08.2010г., анекс от 28.07.2012г. и анекс 2 от 01.12.2011г.; 2/ на коя дата и по
какъв начин е бил усвоен същия; 3/ какъв е размерът на заплатените погасителни
вноски по договора и до коя дата са правени плащания по всеки от анексите и допълнителните споразумения поотделно; 4/
какъв е размера на не погасените задължения по договора и към всеки един от
анексите поотделно по пера – главница, договорна лихва, такси; 5/ как е
преструктуриран дълга по всеки един от анексите поотделно – главница, договорна
лихва, такси; 6/ отразена ли е в счетоводството на ищеца промяна в годишния
лихвен процент по време на действие на договора, както и след подписване на
всеки един от анеските и допълнителните споразумения, ако да, как е формиран
текущия след всяка промяна лихвен процент и какъв е размера на дълга, по пера,
след всяка промяна в лихвения процент; 7/ какъв би бил размера на дълга по пера
при липса на промяна на лихвения процент; 8/ кога е направено последното
плащане от кредитополучателя по договора за заем и кои задължения по договора
са погасени с това плащане; 9/ отразено ли е счетоводно погасяване на
задължения по този договор по начин, различен от внасяне на суми от
кредитополучателя, ако да, кога и в какъв размер. Към кой от наличните към този
момент остатъци е отнесено това погасяване; 10/ какъв е размера (ако такъв е
установен от вещото лице) на начислени, но непогасени на падежа (независимо от
начина на плащането, прието от кредитора)
вноски по погасителния план ( формирани като сбор на главница и лихва);
2. задължения за неустойка /ако има такива/; 3. задължения за наказателна лихва
/ако има такива/; 4.задължения за такси; 11/ какъв е размерът на дължимата
договорна лихва от ответника по договора за кредит към всяка една от датите –
01.07.2013г.; 01.03.2015г. и 13.01.2017г.; 12/ какъв е размерът на дължимите по
договора за кредит такси към всяка една от датите 01.07.2013г.; 01.03.2015г. и
13.01.2017г.13/ ИМА ЛИ ИЗВЪРШЕНО ПЛАЩАНЕ ОТ „Интеркарт Кредит” ЕАД към
„Интеркарт Файнанс” АД по тристранното споразумение от 20.08.2010г., на коя
дата и в какъв размер.
ОПРЕДЕЛЯ ДЕПОЗИТ 400
лева вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението със задължение за
представяне на доказателства за внасянето в същия срок.
НАЗНАЧАВА за вещо лице БОЯН
БАНКОВ, която задължава да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.
Задължава ответното
дружество да окаже съдействие като предостави достъп при поискване, на вещите
лице, назначени от съда по настоящото дело при извършване на оглед на цялата
налична счетоводна и търговска документация, като при неизпълнение ще бъде
приложена санкция по чл. 161 ГПК.
Да се издаде при
поискване съдебно удостоверение на вещото лице от което да е видно, че
приносителят му е назначен за вещо лице по настоящото дело и следва да му бъде
оказано съдействие като му бъде предоставен достъп при поискване за извършване
на оглед на налична счетоводна и търговска документация.
НАСРОЧВА съдебно заседание за 19.04.2016г. от 10.00 часа, за която дата и час да
се призоват страните, а вещото лице след представяне на
доказателства за заплатен депозит.
Препис от определението
да се изпрати на страните ведно със съобщение за насрочено открито заседание,
представляващо Приложение № 1 към Наредба № 6 на МП.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: